May 4 2012 by Emil A. Georgiev
Image: CISPA – The solution is the problem by DonkeyHotey on Flickr
В рамките на разгорещения дебат, който се води около новото и заплашващо да ни залее откъм Атлантика законодателно цунами, бях неколкократно помолен от аудиторията на този блог да представя своите мисли и най-вече обяснения.
Темата е достатъчно сериозна, така че ще си спестя лиричните отклонения и ще почна направо по същество.
Що е то CISPA?
Поредният вещаещ нищо добро акроним, който навлиза в полезрението ни означава Cyber Intelligence Sharing and Protection Act. От тук можете да си дръпнете копие на гласувания му преди седмица в долната камара текст.
CISPA се явява допълнение и изменение към американския National Security Act of 1947, който (както може да се предположи от годината на приемането му) трябва, нека го кажем по-скоро ефемистично, да бъде адаптиран към реалностите на съвремието.
Така погледнато, модерното допълнение на овехтелия закон претендира да бъде нещо като превантивен вал, който да позволява на правоприлагащите органи да се борят по-ефективно с
киберпрестъпления, потенциални заплахи за националната сигурност, детска порнография или трафик на хора.
Как CISPA ще постига целите си?
Въпреки че CISPA не съдържа типичните за американските закони general purposes, отговорът на този въпрос може лесно да се съзре в нейното име, чийто централен елемент е intelligence.
Лично аз бих превел този термин като
събиране на информация с помощта на специални или тайни служби
или най-паче като шпионаж.
Ако след това насочим вниманието си към следващия му по важност елемент, а именно cyber, то вече почти сме наредили пъзела и ни става ясно, че CISPA ще преследва и изпълнява целите си, като улеснява правоохранителните органи при събирането на информация в интернет, както и при последващото й споделяне помежду им.
Тезата, която изграждам тук сякаш се потвърждава от следната формулировка
The Director of National Intelligence shall establish procedures to allow elements of the intelligence community to share cyber threat intelligence with private-sector entities and utilities and to encourage the sharing of such intelligence.
Интересното е, че събирането и споделянето на информация освен администрацията обхваща още частни фирми и доставчици на комунални услуги. Тук налице са следните две особености: (1) въпросните фирми или доставчици трябва да бъдат сертифицирани, сиреч да се наслаждават на доверието на правителството и (2) участието им в шпионажа е доброволно.
С оглед на последното наистина не мога да разбера мотивацията на компании като Facebook, Microsoft или Verizon да присъстват в списъка на поддръжници на CISPA…
Каква информация ще се събира с помощта на CISPA?
Това ще да е обвитата във воала на обтекаемостта cyber threat information. Същата, според съдържащата се в края на закона легална дефиниция, е
information directly pertaining to a vulnerability of, or threat to, a system or network of a government or private entity, including information pertaining to the protection of a system or network from —
‘‘(A) efforts to degrade, disrupt, or destroy such system or network; or
‘‘(B) efforts to gain unauthorized access to a system or network, including efforts to gain such unauthorized access to steal or misappropriate private or government information.
Не знам как ви се струва на вас, но според мен тази дефиниция е много широка и е насочена преди всичко към личните данни на интернет потребителите. Не са предвидени каквито и да е safeguards в полза на последните.
Има ли сходства между CISPA и SOPA/PIPA или дори ACTA?
Хмм, не знам дали на този въпрос може да се даде еднозначен отговор към момента.
За разлика от стопираните заради реакцията на онлайн общността закони или пък подложеното на сериозни дебати Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, новият шпионски закон не съдържа изрични препратки към закрилата на интелектуална собственост.
Това, разбира се, не означава, че не може да бъде прилаган и в тази сфера и за това имам следните предположения:
(1) т. нар. и дефинирани в закона cybersecurity systems могат да се използват
… to identify and obtain cyber threat information to protect the rights and property…
и
(2) някои от нашите са направили скрийншот от сайта на конгресмена от Мичиган Майкъл Роджърс (Michael Rogers), от който ясно се чете
H.R. 3523, the Cyber Intelligence Sharing and Protection Act, safeguards U.S. jobs by making it easier to identify and combat cyber threats, which steal over $200 billion in American intellectual property every year.
Ако предположенията ми се сбъднат, то ще станем свидетели на една истински перфидна акция, защото законът, който се продава на народонаселението като защитаващ националната сигурност – и в този смисъл интересите на всички – всъщност ще послужи като долнопробен параван, който да обслужва интересите само на малцина.
Има ли сходства между CISPA и директивата за задържане на трафични данни?
Да, определено и те се изразяват в това, че и двата нормативни документа третират събирането, обработването и задържането на лични данни с претенцията, че осъществяват антикриминална превенция.
Другото общо помежду им са използваните неясни дефиниции, като на пример при cyber threat information в случая на CISPA или serious crimes у директива 2006/24.
Какво ще е въздействието на CISPA извън територията на САЩ?
Според мен голямо, защото нека не се заблуждаваме – икономическото и политическото влияние на Съединените Щати върху интернет е огромно. С такова законодателство не ще бъде далеч моментът, в който всеки софтуерист или пък критично настроен публицист ще има много добрия шанс да се превърне в cyber threat и като резултат ще има да си ги гледа Щатите само през крив монитор.
The worst case би настъпил, ако – противно на всякаква здрава (и пазарна) логика – към списъка на поддръжници се присъединят още Google и Twitter и запачнат да споделят информацията на своите потребители със задокеанския law enforcement.
За финал
искам да уточня, че правоохранителните органи могат да се сдобият с така желаната информация и сега, макар и само с цената на съдебно нареждане.
За кой гявол им е да си спестяват пътя до кадията – е, това нито CISPA, нито нейните поддръжници желаят да споделят.
P.S. Ще се радвам да обсъдим допълнителни въпроси, добавки или мнения в коментарите под статията.
От вчера в мрежата курзират пресните Предложения за промени в проекта на нов Наказателен кодекс по отношение престъпленията против интелектуалната собственост, внесени в парламента от за сега неназована организация-защитничка на правоносителски интереси.
