Задържането на трафични данни: cui bono?

Това е логото на GEMA, немската организация за колективно управление на правата на композитори, текстописци и музикални издатели. Сравнима е с българската Музикаутор.

GEMA е позната преди всичко с особено

рестриктивната си политика

към видеоплатформи от типа на YouTube, поставящ я дори в сериозен конфликт със Sony Music Germany и Universal Music Germany, чиито интереси всъщност би трябвало да представлява.

Разбира се, GEMA обяснява подхода и мерките си с правата на членовете си, които тя е длъжна да защитава, както и с действащото в Германия законодателство.

В тази връзка като особено интересен изпъква един наскоро публикуван списък с предложения за „повече сътрудничество в борбата с интернет пиратството“.
На мене лично списъкът ми напомня малко на компилация от писма към „Милион и едно желания“ написани от послушни деца, искащи подаръци в замяна.

Не би трябвало да учудва, че като послушни и добри тук са представени творците, праводържателите и най-паче представителите на техните интереси.

Където има от добрите, разбира се не бива да липсват и лошите. В случая това са доставчиците на далекосъобщителна и интернет инфраструктура ведно с техните клиенти.
Те, видите ли, не желаели да си сътрудничат с добрите колективни управители на права и не издавали доброволно нарушителите измежду клиентите си. Без техното съдействие, обаче, от GEMA били безпомощни, понеже нямало как да разберат кой потребител какво (нелицензирано) съдържание ползвал.

Това поставя GEMA в ситуацията да търси алтернативни решения, за да не зависи от произвола на провайдърите и мисли, че ги е открила в лицето на механизма за

задържане на трафични данни

познат и като data retention.

Аргументацията на GEMA е привидно логична: необходимите данни са налице и се задържат за 6 месеца – нужно е само съставномерността по отношение на това кой и при какви обстоятелства да има достъп до тях да бъде разширена и до „нарушения срещу авторското право и сродните му права“.

Тази идея не е нова и неочаквана, но при все доста притеснителна. Да не забравяме, че мотивацията за институционализирането на data retention се състоеше в борбата против тежките престъпления.

С цялото ми уважение към праводържателите, както и с разбирането, че мултипликационният характер при „онлайн-нарушенията“ е страховит, и че те търпят загуби от това, НО е

абсурдно

свалянето и споделянето на съдържание да се обявяват за тежки престъпления, на които да се противодейства с мерки дълбоко засягащи личната сфера на интернет потребителите.

Надявам се представителите на немската законодателна и изпълнителна власт да сетят в чия полза, cui bono сиреч, биде институционализирано задържането на трафични дани и не се размекнат от крокодилските сълзи на GEMA.