За разликите между феърплея и салама

Image: vice.com/bg

Събота вечер темата на bTV Репортерите бе “Индустрията с българския торент“, където главните роли изиграха актьор, режисьор, праводържател(и), представителка на някаква фондация, прокурорка и съдия.

Няма да преразказвам предаването тук, така че ви препоръчвам да го гледате, ако още не сте си направили този труд. Ако ви е допаднала стартираната наскоро от bTV кампания Fairplay, в която Асен Блатечки се разхожда по къщите на хората и им краде салама от хладилниците, то няма да останете разочаровани от замисленото като втора серия в тази поредица шоу.

Предаването е издържано в крайно едностранчивия и небалансиран стил, познат ни от дискусиите около ACTA. От него също така струи типичната за другите реторика.

То се явява нещо като

обвинителен акт

не само срещу операторите на торент сайтове, но и генерално срещу потребителите на интернет.

Защо и срещу тях ли?

Mного просто – защото ги поставя под генералното подозрение и дори ги набеждава, че крадат филми, музика, компютърни програми и дори футболни мачове. Онези пък, които решат да защитят потребителите и в тази връзка си позволят да отправят критики към другите, бързо-бързо биват обявявани за “адвокати на мафията”.

Да, така действат феновете на феърплея. Дали обаче те изобщо разбират значението на тази дума?

Според мен не и съображенията ми за това са следните:

Претендираните от Ст. Минчев загуби биват изчислявани по нереалистичната формула даунлод на филм = директна (!) загуба от (i) един неплатен кинобилет или (ii) незакупено DVD.

Дори тази сметка да се уповава на замисления като абсолютно изключение от общото правило чл. 94 ал. 1 т. 2 от ЗАПСП, където действително се споменават

цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри

то нещата далеч не свършват дотук, защото

При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Последното, разбира се, предпоставя – наред с всичко останало – и завеждането на съдебен иск, а това е нещо, от което правоносителите незнайно защо се свенят. Те предпочитат това вместо тях да свърши прокуратурата, която да повдигне обвинение, към което те да се установят като граждански ищци. Същото в предаването се потвърждава от носителя на орден Стара планина” Валентин Михов, който се аргументира с това, че не му се занимава с процеси, които траели години.

Най-късно тук започва да прозира, че истинската цел на тази телевизионна изява е да подсигури достатъчно добра PR смазка при обсъждането на направените наскоро от правоносителските организации предложения за промени в Наказателния Кодекс.

Защото ако те бъдат приети, на прокуратурата или съдилищата ще бъде много по-трудно да определят нарушенията срещу авторски (и сродни) права като маловажни и да препращат пострадалите правоносители към общия ред на ЗАПСП. С други думи, проблемите на Валентин Михов ще се решат.

Това, господа, не е феърплей.

Защото ако целта ви бе наистина да установите и поддържате някаква честна игра, то вие трябваше отдавна да сте реализирали легални платформи за достъп до съдържание. Платформи, които максимално да отговорят на пазарното търсене.

Ако не сте чували от първо лице какво търсят потребителите, нека ви го кажа аз: бърз, лесен, удобен и изгоден достъп до съдържание.

От вашия провал да адресирате потребителското търсене се възползваха операторите на торент сайтовете.
Това учудва ли ви? Защото мен не.

Така че, господа правоносители, ако искате да се тупате в гърдите с феърплей, то недейте да плашите потребителите, а побързайте да запълните съществуващата пазарна празнота.

Всичко останало е само мимикрия и опит да запазите старите и неработещи в ерата на Google бизнес модели с помощта на вече описани от Оруел методи.

Защото тези опити се толкова супер-хипер-мега out, колкото и краденето на салам от чужди хладилници.

P.S. Вижте и статията Ер-малките на Йовко .

Линк към предаването във VBOX7.

Comments

  1. […] позиция на Репортерите. Това вече направиха Йовко, Емил Георгиев и други.  Подразних се от позицията на Стефан Минчев, […]

  2. […] би трябвало да могат бързо, лесно, удобно и изгодно да достъпват и ползват съдържание онлайн, за което пък […]