Какво ни носи Договорът от Пекин?

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори във Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, на които същевременно ще отговарям.

За какво става дума?

Договорът от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения е многостранен международен договор, който урежда някои имуществени и неимуществени права на изпълнители върху техните изпълнения в аудиовизуални произведения.

Според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

договорът е първият по рода си, който по всеобхватен начин вмества аудиовизуалните изпълнители в международната рамка за авторското право и сродните му права.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определение, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда закрила върху артистичните изпълнения, не означава, че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на СОИС да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Към момента е спорно дали използването на торент сайтовете за достъп до филми и музика е нарушение на авторското право, наказуемо съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс (НК), макар и някои автори като съдиите Петър Петров и Пламен Дацов да поддържат такова мнение в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“.

На същото място споменатите автори, обаче, цитират стенограма от заседание на Народното събрание от 2006 г., според която законодателното намерение е да преследва и наказва само нарушители на авторски и сродни права, които действат в търговски мащаби и/или с търговска цел.

По тази логика потребителите на торент сайтове, които достъпват филми, музика и всякакво друго защитено съдържание само и единствено за свое собствено удоволствие, не би следвало да бъдат третирани като нарушители и споменатият Договор от Пекин не променя нищо в тази насока.

Comments

  1. User says:

    Интересно ми е как ще интерпретираш:

    Article 15 – Obligations concerning Technological Measures:
    “Contracting Parties shall provide adequate legal protection and effective legal remedies against the circumvention of effective technological measures that are used by performers in connection with the exercise of their rights under this Treaty and that restrict acts, in respect of their performances, which are not authorized by the performers concerned or permitted by law [9], [10].” – текста е твърде неясен и позволява всякакви интерпретации …

    и

    Article 16 – Obligations concerning Rights Management Information
    “(1) Contracting Parties shall provide adequate and effective legal remedies against any person knowingly performing any of the following acts knowing, or with respect to civil remedies having reasonable grounds to know, that it will induce, enable, facilitate, or conceal an infringement of any right covered by this Treaty:

    (i) to remove or alter any electronic rights management information without authority;

    (ii) to distribute, import for distribution, broadcast, communicate or make available to the public, without authority, performances or copies of performances fixed in audiovisual fixations knowing that electronic rights management information has been removed or altered without authority.

    (2) As used in this Article, “rights management information” means information which identifies the performer, the performance of the performer, or the owner of any right in the performance, or information about the terms and conditions of use of the performance, and any numbers or codes that represent such information, when any of these items of information is attached to a performance fixed in an audiovisual fixation [11].” – също се нуждае от пояснения особено (2)

    П.С. Въпреки че не съм юрист ми се струва че българския превод на документа не е много читав (не знам дали това е умишлено или не) …

    • Emil A. Georgiev says:

      Това е забрана за заобикаляне и/или преодоляване на т. нар. технически средства за защита, която не е нова – виж в тази връзка идентичните чл. 18 и 19 от Договора за изпълнения на звукозаписи на СОИС (WPPT) от далечната 1996 г. Договорът от Пекин се явява негово продължение в полето на аудиовизуалните изпълнения.

      В този смисъл трябва да се четат и чл. 6 и 7 от директива 2001/29 на Европейския парламент и Съвета, както и чл. 97, ал. 6 и 7 от ЗАПСП.

      За да съм пределно ясен – не съм привърженик на въпросните средства за защита, но те са факт от много време, а не някакво нововъведение на Договора от Пекин.

  2. User says:

    Явно юристите в нашата страна са на страната на журналистите, но за разлика от тях предоставят и аргументите си: http://advocati.org/index.php?menu=2&podmenu=5#140203

    • Emil A. Georgiev says:

      Ще си позволя да не се съглася с преувеличенията в този анонимен материал.

      • Не бихме окачествили материала като „анонимен“ – ако имате предвид реферирания User; сайтът ясно обозначава колегията си, а може да се провери и с whois през командния ред. Освен неприемливия (по горните съображения) аргумент за „анонимността“ на материала, ще се радваме да чуем и аргументи по същество – доколкото вече не сте ги дали в своята статия, за която благодарим! В спора се ражда… разбирането.

        • Emil A. Georgiev says:

          Материал без името на своя автор е анонимен. Много е просто и не разбирам раздразнението Ви -).

          По същество:

          Какво ново или притеснително виждате в отстъпването на права от артиста-изпълнител на продуцента при наличието на съществуващата (вероятно още от 1993 г.) уредба в чл. 76, ал. 2 и 3 ЗАПСП?

          Какво ново и притеснително виждате в петдесетгодишния срок на закрила, съответно в началото на неговото действие, при положение че такъв съществува в чл. 82 от ЗАПСП, а според директива 2011/77/ЕС същият е продължен на 70 години? България не е транспонирала директивата в предвидения срок, така че последната вече е приложима директно.

          Чл. 15 и 16 от Договора от Пекин коментирах вече по-горе: идентични на тях разпоредби съществуват по отношение на авторскоправната закрила, както и с оглед закрилата на сродните права на изпълненията в звукозаписи, като досега не са довели до спиране на сайтове само на това основание.

          За спора и разбирането съм напълно съгласен -).

          • 1) Чл. 16, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Договора се насочват „срещу всяко лице, което (…) с действията си (…) насърчава, подпомага осъществяването или прикрива премахва[нето] или променя[нето на] електронните средства-носители на информация, идентифицираща съдържанието като защитено с права на интелектуална собственост; разпространява, осъществява внос за разпространение, излъчва в ефир, осъществява комуникация или представя публично без правомощия за това изпълнения и аудио-визуални записи“. На пръв поглед разпоредбата третира единствено т.нар. „пирати“ на интелектуална собственост. В действителност обаче подобно правно разрешение ще засегне всеки, който поддържа internet-технологии за споделяне на цифрово съдържание между потребителите (независимо дали това съдържание е обект на авторскоправни нарушения).

            2) Доколкото ратифицираните международни договори имат предимство спрямо националното законодателство (чл. 5, ал. 4 от Конституцията), ратификацията на Договора от Пекин ще доведе и до премахването на редица институти в българското право, насочени към закрила на образованието, научните изследвания и свободния достъп до информация. Ако бъде ратифициран в България, този международен акт ще измести такива разпоредби на българското законодателство, каквито са например чл. 24, ал. 1, т.т. 2, 3, 6, 7, 8 и 9, и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП, и които позволяват свободно некомерсиално споделяне и използване на произведения (включително аудио-визуални записи) за нуждите на критиката, научните изследвания, образованието и обучението, журналистиката, архивното дело и за удовлетворяване личните потребности на потребителя. Със сигурност обаче опитът да бъде спряно свободното споделяне между потребителите и да бъде ограничена неутралността на internet няма да се отрази благоприятно на никого, освен на този, който иска културните достижения да бъдат собственост и да не са достъпни за всички.

          • Emil A. Georgiev says:

            Драги анонимен читателю,

            нямаше смисъл да копи-пействате пасаж от вече линкната тук статия, а да отговорите на поставените въпроси, но нейсе – ЗАПСП и към момента не позволява свободно и некомерсиално споделяне, а изгледите това да се случи скоро не са никак добри, така че не се притеснявайте – прогнозата в цитирания анонимен материал няма да се сбъдне -).

      • User says:

        Материал публикуван от хора чиито имена, телефони и адрес са публикувани не ми се виждат анонимни, но явно не сте се постарали да разгледате сайта им: http://advocati.org/index.php?menu=0&podmenu=0

  3. Имате някакъв афинитет към анонимността, която още в началото на разговора Ви беше посочено, че не съществува. Тъй като сте си самодостатъчен, няма да Ви занимавам повече – само ще завърша с невярното Ви твърдение, че „ЗАПСП и към момента не позволява свободно и некомерсиално споделяне“. Вие очевидно познавате този закон отлично и на фона на това се чудя защо се правите, че в него не съществуват чл.чл. 24 и 25 от Глава V „Свободно използване на произведения“. Именно тези текстове на закона (което Вие със сигурност сте разбрал много добре) бяха предмет на втория абзац в copy-paste-а. Всичко най-добро!

    • Emil A. Georgiev says:

      Драги анонимен читателю,

      добрият юрист носи отговорността да разчиства с всякакви неволно или умишлено разпространявани заблуди.

      В този смисъл аз съм длъжен да Ви възразя и да уточня поне за читателите на този блог, че нито чл. 24-25, нито кои да е други разпоредби на ЗАПСП предвиждат възможността (и това предизвиква моето огорчение) за свободно и некомерсиално споделяне.

      Свободното използване на произведения е нещо различно и аз искрено се надявам да отличавате едното от другото, поне що се отнася до случаите, в които предоставяте правна помощ на своите клиенти.

      • Разбира се, че отличавам едното от другото. Уви, Вие концентрирате вниманието си в една неволна словесна грешка – и пропускате по този начин цялата същност; което обезпредметява дискусията. Всичко най-добро!

        • Emil A. Georgiev says:

          Драги анонимен читателю,

          подобно и да Ви се връща -)!