Мрежова неутралност и лична неприкосновеност

Image: Network Monitoring System – alarms view by By Verax Systems Corp.,
via Wikimedia Commons

Network Monitoring System - alarms view

Темата “мрежова неутралност” е една от онези, които ме интересуват по-обстойно. Макар и не задължително в български контекст, на няколко пъти (тук, тук  и тук) съм и отделял внимание в другия си блог.

Повод за днешната статия ми даде становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 07.10.2011, разглеждащо

мрежовата неутралност

през призмата на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Но нека като за начало и на кратко изясниме какво всъщност означава това многоцитирано напоследък понятие.

За целта си позволявам да цитирам от гореспоменатото становище:

Концепцията за неутралността на мрежата се основава на възгледа, че информацията в интернет трябва да бъде предадена безпристрастно, без оглед на съдържание, дестинация или източник, както и че интернет потребителите трябва да бъдат в състояние самостоятелно да решат какви приложения, услуги или хардуер да използват. Това означава, че доставчиците на интернет услуги не могат, по свой избор, да дават предимство на определени приложения или услуги, или да забавят достъпа до други като например VoIP или P2P.

Защо това трябва да ни интересува?

Спецификата на интернет доведе до неговото припознаването като най-свободната и демократична медия.
Дебатът около мрежовата неутралност и най-вече желанието на интернет доставчиците да прилагат т. нар. управление на интернет трафик (traffic management) чрез техниките на филтриране, блокиране и мониторинг на съдържание постави тези качества на глобалната мрежа под въпрос, и извади като главeн аргумент в нейна защита (възможното) нарушение на свободата на словото и свободата на достъпа до информация.

Конкретните опасения се изразяваха в това, че използваните техники

могат да доведат до цензура

наложена от интернет доставчиците, а всъщност продиктувана от заинтересувани трети страни – в българския конкекст на пример от политически сили или организираната престъпност.

Становището на ЕНОЗД обаче разкрива и един допълнителен аргумент – възможното нарушение на защитата на лични данни и лична неприкосновеност на потребителите на интернет.

Това е така, защото някои от въпросните техники за управление на интернет трафика включват преглеждането претърсването на електронните съобщения на потребителите, посещаваните уебсайтове, изпратени и получени имейли, времето когато това се извършва и т.н.

Ясно е, че така упражнен, контролът върху преноса на данни е в състояние

да наруши основни права

гарантирани от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Същото важи и за правата, допълнително защитени от вторичното законодателство на ЕС, а именно член 5 от Директивата за защита на личния живот и електронните съобщения (2009/136/ЕО).

Разпознавайки реалната заплаха, ЕНОЗД призовава националните регулатори на електронни съобщения от една страна и държавните органи с мандат за защита на лични данни, от друга, да следят и гарантират спазването на правата на потребителите на интернет.

Самият аз прегледах днес сайтответе на КРС и на КЗЛД, но не можах да открия нищо по въпроса. Мрежовата неутралност за тях изглежда е нещо като terra incognita.

На моменти истински, ама истински се радвам, че сме в Европейския Съюз!

Comments

  1. denitza says:

    Интересна тема – много. Като чета си мисля и за Закона за електронната търговия, по който компетенен орган е Комисията за защита на потребителите.

  2. Telco Lawyer says:

    Неутралността на мрежата няма скоро да е проблем в България, поради някои реалности на бългаския пазар:
    1. Онлайн бизнесът в България е порно, facebook и замунда. Това не конкурира услугите на интернет доставчиците, ерго няма стимул за дискриминация или открито блокиране. Дори и на VoIP приложения в мобилни мрежи.
    2. Капацитетът на мрежите е значителен. Това което на Запад наричат NGA, при нас е факт от 10 години – кварталните ланки. Това позволява стандартни оферти от 30-40 Мб/с, с което могат да се похвалят малко държави. Поради това няма стимул за оптимизация на мрежата с управление на трафика.
    3. Сдружението за електронни комуникации подкрепя мрежовата неутралност, макар по мое мнение да не са разбрали за какво иде реч.
    4. Малко доставчици могат да си позволят DPI оборудване. Не могат да оправдаят закупуването на хардуер за десетки хиляди долари и дори евтиното оборудване е безумно скъпо. Така, че нарушаването на неутралността е тера инкогнита за по-голямата част от сектора, защото пари за такива екстри няма.
    5. От богатите – Мтел въведе IMS и резултатът беше фиаското с билинг системата (поне така се говори в нета). Тепърва ще популяризират нови услуги за приоритизация предлагани на потребители или доставчици на съдържание. Скоро обаче бизнес за това няма да има – абонатът е беден. В България скоро няма да има пазар на приоритизирани услуги.
    6. В момента в който българските абонатите разберат, че конкретният им доставчик ползва DPI и ги следи в Интернет, ще има незабавен отлив от абонати. Все още има изборот няколко доставчици и предимство ще има този, който не следи кой какво прави в нета. Особено, ако абонатите има какво да крият – торент трафика например, който както знаем се наблюдава от ГДБОП и от време на време има PR акции.

    • Emil A. Georgiev says:

      Telco Lawyer,

      благодаря ти за информативния коментар!

      Иначе наистина ли кварталните ланки у нас са синоним за Next Generation Access (NGA)?

  3. Telco Lawyer says:

    Кварталните ланки при нас са оптични мрежи с терминиращи медни сегменти, което е FTTC/FTTB в зависимост от конкретния случай.
    FTTB е в блоковете по панелните квартали, където ланките стигат до мазето с оптика или инсталират кутия до стената/покрива на блока, а оттам с LAN вътрешно/външно до абонатите. БТК изгражда нова FTTB оптична мрежа в София до мазето, от където започва терминиращия сегмент вътре в сградата. Може и да има някои ланки в България, които да са изцяло на въздушни медни кабели, но дори и те ще отговарят формално на дефиницията за NGA от едноименната препоръка на ЕК:

    ‘Next generation access (NGA) networks’ (NGAs) means wired access networks which consist wholly or in part of optical elements and which are capable of delivering broadband access services with enhanced characteristics (such as higher throughput) as compared to those provided over already existing copper networks. In most cases NGAs are the result of an upgrade of an already existing copper or co-axial access network.