Отново за мрежовата неутралност

Image: Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing
by European Parliament on Flickr

Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing

Онази вечер с Комитата си говорихме за т. нар. мрежова неутралност и защо тя е толкова важна за всички нас – потребителите на интернет.

Представете си колко приятно бях изненадан днес, след като в рийдъра си открих това прессъобщение на Европейската Комисия, според което последната

ще проведе обществена консултация

посветена на запазването на отворения интернет.

Поводът за провеждането на консултацията е публикуваната през март тази година (и показваща притеснителни резултати) студия на BEREC, която отразих в този пост.

Нека с едно изречение ви напомня

защо темата трябва да ни интересува:

Ами не само защото нарушената мрежова неутралност има осоновноправни измерения, най-вече в сферата на личната неприкосновеност, но и поради чисто икономическите импликации върху малък пазар като българския.

Представете си, че доставчиците на мобилен интернет (а те не са повече от пръстите на една ръка) един по един започнат да блокират Skype или Viber, или пък други услуги, конкуриращи се с техния основен продукт – гласовата телефония и текстовите съобщения.

Не искам да всявам страх и паника, но нека спомена за някои от по-мнителните читатели на блога, че определени действащи на българския пазар фирми вече препятстват достъпа на потребителите си до Skype. С това кръгът на по-добрата конкуренция заплашително се стеснява.

Повече от ясно е, че се нуждаем от законово

цементиране на мрежовата неутралност

по холандски образец и това може да бъде един от логичните завършеци на консултативната процедура.

Така че аз ще участвам със собствено становище в консултацията.

А вие?

10 thoughts on “Отново за мрежовата неутралност

  1. Наскоро при Гатака се изясни, че немските доставчици масово блокират skype и поставят ред други ограничения на потребителите си. Специално за skype искали допълнителни такси.

    От други пак живущи там научихме и други „весели“ подробности. Ако например ти си направил програма, която тегли музика от last.fm и решат, че тая програма им пречи и „се пиратства“, то праводържателите могат да наредят на доставчиците да спрат изобщо достъпа до всички ресурси свързани с нея.

    Това може да става при всякакви прецеденти, не само описания. Страници с торенти най-редовно се забраняват така. Можеш да бъдеш уволнен (изключен от училище), само за това, че имаш инсталиран такъв клиент на домашният си компютър.

    От тези разкази най-много ме впечатли, как немците (и българите живеещи там) приемат тези неща. Било напълно нормално. Плащаш по-малко, получаваш по-малко, плащаш повече, взимаш повече. Вместо да пълнят площадите, единствено се оплакват, че скоростта била слаба, а цените високи.

    1. Здрасти Жоре,

      имам някакъв поглед върху ситуацията в Германия и основната разлика между нашия и тамошния пазар е наличието на конкуренция, съответно на много силен регулатор, който веднага опъва юздите, ако някой от играчите в пясъчника се самозабрави.

      Сиреч, ако един доставчик ти забрани достъпа до Skype, то имаш още 7-8, при които можеш да идеш и те няма да те тормозят, а ще се радват да приемат за клиент. Случи ли се така щото операторите да се наговорят и всички едновременно да спрат достъпа до VoIP, то Bundesnetzagentur ще им разкаже играта. Т. е. там е както го описва Коце Маца – пълен фашизъм -).

      Иначе с това

      Страници с торенти най-редовно се забраняват така. Можеш да бъдеш уволнен (изключен от училище), само за това, че имаш инсталиран такъв клиент на домашният си компютър.

      ще си позволя да не се съглася.

      За достъпване на „незаконно“ съдържание от училищния или работния компютър – да, би могло, но от домашния – абсурд. Не и при фашистите -).

      1. Аз не знам дали действително е така. Цялата ми информация е от разговори с наши съграждани там. Радвам се на подобен „фашизъм“ 🙂

  2. Привет,
    Казвам се Калина и уча Нови медии и дигитална култура в Холандия. Следя темата за мрежовата неутралност и процеса на нейното приемане.

    Направи ми впечатление, че темата доста еволюира в предстаите на Европейската комисия. Докато в началото, акцентът бе върху неутралност на мрежата като единствена възможност, в момента като че ли се говори за пълната неутралност като една от опциите. Фокуст се ориентира към прозрачност и информираност на избора.

    В това съобщение http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=SPEECH/11/623&format=HTML&aged=1&language=EN&guiLanguage=en Крус говори за иновативни идеи, които биха се ограничили при пълно приемане на нет неутралност. Например, ако оператор предлага услуга, в която разговорите през skype са абранени, но пък за сметка на това тарифите за разговор са много по-ниски, то това би било потенциялна услуга, от която потребителите могат да се възползват.
    Това е част от аргумента на Крус да е доста кричина към начина, по който мрежовата неутралност бе приета от Холандия.

    Иначе, от лични наблюдения, тук цари голям хаос покрай новия закон, тъй като регулациите не дават конкретни препоръки по определни аспекти, като интернет бисквитките.

    Интересно ми е обаче как българските законодатели ще разберат многото измерения на въпроса и вземат адекватна позиция.

    Коментарът стана бая дълъг, но темата е интересна и многоаспектна.

    Поздрави и хубав ден,
    Калина

    1. Здравей Калина,

      всъщност с теб се запознахме на представянето на книгата на Алекс Букарски в София, но това бе в далечната 2008 и може би не си спомняш -).

      Например, ако оператор предлага услуга, в която разговорите през skype са абранени, но пък за сметка на това тарифите за разговор са много по-ниски, то това би било потенциялна услуга, от която потребителите могат да се възползват.

      Аз съм много скептичен към този подход (който апропо се пропагандира и от американските оператори), защото той постепенно убива достъпа до интернет. Единствената обвързаност, която е приемлива е онази с трафика: потребяваш повече = плащаш повече. Но да плащаш в зависимост от услугите, които ползваш – освен че би довело до повече приходи за операторите – би предизвикало изкуствено „класово разслоение“ в мрежата и ликвидирало нейния убиквитетен и в този смисъл демократичен характер.

      Иначе, от лични наблюдения, тук цари голям хаос покрай новия закон, тъй като регулациите не дават конкретни препоръки по определни аспекти, като интернет бисквитките.

      Според тази информация директива 2009/136 е приета частично ведно с разпоредбите, отнасящи се до мрежовата неутралност. Остатъчните разпоредби се подготвяли за приемане на по-късен етап.

      У нас директивата бе транспонирана в новия чл. 4а, с който бе допълнен Закона за електронна търговия (ЗЕТ), но засега няма данни относно неговото прилагане.

      Интересно ми е обаче как българските законодатели ще разберат многото измерения на въпроса и вземат адекватна позиция.

      Според мен – никак.

      Именно заради това е важно да се участва в европейски инициативи, като въпросната консултация, за да се създаде натиск, който да доведе до промени тук.

      1. Привет,

        По първия въпрос:
        „Много евтини не е равно на безплатни, но пък ако цената е на мегабайт и тоя мегабайт е скъп, потребителя сам няма да ползва такива програми“.

        Прав си за това, че цената може да се регулира както по класическите тарифи за разговор, така и по трафик. Въпросът за мен е изцяло в правото на компания да развива определени свои продукти и услуги. Все пак, не всеки потребител ползва смарт телефон и има нужда от интернет през телефона си.

        За кукитата: в момента доколкото знам, Холандското правителство се позовава на „E-privacy directive“ (article 5), при която директира потребителят на сайт трябва да бъде известен за наличието на следящи програми и да разреши или забрани кукито да се вмъкне в браузъра (opt-in политика). Скоро говорих с един специалист от Bits of Freedom (организация, която лобира за мрежова неутралност) и той ми каза, че всички видове бисквитки влизат в тази разпоредба.

        На практика, в момента не всички сайтове оповестяват за наличието им. Доста холандски сайтове го правят, но не съм попадала на международен сайт (YouTube например), който да ми иска разрешение. А YouTube знае много добре, че съм потребител от Холандия…

        Отделно, скоро бях в публиката на едно интервю с Ерик Шмит (видео: http://www.youtube.com/watch?v=MT8mF4J-tmQ)
        и го питах за нет неутралност. Неговата позиция беше, че потребителят трябва да си регулира сам следенето през браузъра (opt-out политика). Той имаше точно обратното виждане на това, което се случва, а той е приятел с Нели Крус. Как ще се разберат EU и големи рекламодатели като Гугъл, предстои да разберем.

        Хубав и ползотворен ден,
        Калина

      2. Привет Емо,

        Мерси, че каза, че се познаваме, сега се сетих, че покрай Букарски и Комитата сме се виждали.

        Този по-широк поглед и според мен е повлиян до голяма степен от големите оператори. Аз клоня към по-либерална политика, в която всеки достъп и/или регулация са ясни и потребителят може да направи информиран избор. При нормална пазарна политика, наличието на два, три и повече модела за мен биха били приемливи. Ако няма потребители на тарифи без скайп и what’s up, то отново пазарните отношения ще регулират ситуацията.
        На мен ми изглежда, че проблемът е само в услугите, които директно се конкурират с core-business-a на операторите и не рефлектират върху достъпа до други интернет услуги и пространства.

        За бисквитките-моята информация е за това, че всички кукита трябва да се регулират, но си прав-има забавяне в пълното въвеждане. Това се очаква да е стане до 31 декември като до тогава трябва да има яснота по „do-not-track standard“.

        Комплексен е въпросът и както и на go_fire писах, Гугъл (и предполагам и повечето големи компании) са за opt-out политика по въпроса с кукитата и натискът определено от тези компании определено е доста силен.

        Поздрави и успех със следенето на ситуацията.

        Калина

  3. Продължавай Калинче, много ни е необходимо да знаем, отвън как стоят нещата. Да сверяваме часовници.

    Много евтини не е равно на безплатни, но пък ако цената е на мегабайт и тоя мегабайт е скъп, потребителя сам няма да ползва такива програми. Най-малкото няма да ползва тая конкретна програма, защото тя прави страшен трафик, повечето паразитен.

    На мен ми е интересно за бисквитките. Какво за тях? Те служат, за да се предоставя персонализирана информация. На практика се ползват на 100% от местата.

    Ако става въпрос за така наречените „шпионски, рекламни“ дето те следят през порталите, то от тях има лесно техническо отърваване, като се инструктира четеца да приема бисквитки произхождащи само от конкретното място, където се намирате.

    Ако тези бисквитки са от така наречените „супер“, тоест поставят се посредством фалш, то пак има решение. Да се използва добавка или вградена възможност (според случая) цялото фалшиво съдържание да е изклчено и да се пуска при нужда ръчно това, което е необходимо.

    И без това 99% от фалша е рекламни истории. А и след като от Купертино се заядоха с технологията, та е на път към вечните селения.

    1. P.S. По грешна пуснах и двата отговора под този на Емо. Извинявайте за неудобството, по невнимание стана.

      1. Тъй като съм и малко нещо разработчик, то бисквитките са ми добре известни като технология. В общият случай са безобидни.

        Например споменатият YouTube ги ползва, за да пази някой настройки за теб. Например, той вижда, че идваш от България и предполага, че искаш изгледа на български, но не може да е сигурен. Пита те за това и записва информацията в сесията ти.

        Ако пък имаш регистрирана сметка, то посредством сесия (сиреч бисквитка) ти дава допълнителни възможности, като да гледаш нещо отложено или се абонираш за някой канал, който счетеш интересен.

        Както писах, това е за персонализация и допълнителни удобства. Без сесия някой услуги не са възможни. Разбира се това автоматично означава, че имаме някаква индетификация та била тя и фиктивна.

        Големите рекламни къщи ползват тоя факт, за да преследват потребителите, като им цъкат бисквитка на всяко място, където имат рекламни карета. Не го правят, защото са чудовища, а защото това им е много важна информация. Познавайки навиците на потребителите си, те могат по-успешно да продават.

        Естествено не всички потребители искат да са безплатни опитни зайчета. Аз също съм от тях и използвам точно технически средства да си реша проблема.

        Но има много потребители, които не знаят за това, а почти всички четци по подразбиране приемат бисквитки без да питат.

        Лесно се разпознават бисквитките, който имат рекламен характер. Такива или идват или изобщо от друго място или под име. Последното обикновено се представя коректно и е от вида:

        a.example.com

        Има съвсем малко на брой места, където злоупотребяват с бисквитките. Най-често това са измамниците. Ако потърсите за съдържание, което сте напълно сигурни, че е нелегално, то в първите няколко страници с резултати, ще присъстват почти само именно такива места.

        Тъй като те вече са измамници и се движат по ръба на закона, то злоупотребата не е проблем за тях.

        За съжаление злоупотреба може да съществува и от легални места. Но те са малко. Аз съм срещал само един очебиен пример и това е нашенския vbox7, който напълно отказва да предоставя, каквото и да било съдържание.

        Но имайки предвид, че мястото все пак е българско, че и кои са собствениците, то това да са сбъркани по принцип, не е никаква изненада.

Comments are closed.