СЕС преряза вените на информационното общество

Image: disconnect by Scott Swigart on Flickr
disconnect

 

Ще бъда кратък, защото съм бесен.

Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по дело Constantin Film vs UPC Telekabel (C-314/12), за завеждането на което писах преди около година и половина.

Решението на правната светая светих е катастрофално, защото същата приема, че доставчикът на интернет пренос и достъп (чл. 13 ЗЕТ)

който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет

е

посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С други думи, СЕС обявява всеки доставчик на интернет a priori за нарушител, защото

от съображение 59 от Директива 2001/29 следва, че думата „посредник“, използвана в член 8, параграф 3 от тази директива, визира всяко лице, което предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект.

и приема, че понеже

доставчикът на достъп до интернет е задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице, тъй като, предоставяйки достъп до мрежата, той прави възможно това прехвърляне

то

основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл

че

допускат да се забранява на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание.

Сега, с оглед на съпътстващата ни в световен план дискусия за свободата на изразяване и достъп до информация, само си помислете, че нарушението върху авторски и/или сродни права се претендира само проформа.

Найс, а?

СЕС буквално преряза вените на интернет свързаността и в този смисъл е на път да обезкърви информационното общество.

По решението ще се пише и говори още много, така че този пост едва ли ще остане единственият по темата.

Сори за лошите новини.

P. S.

Пейо е направил много добре систематизиран анализ също в духа, че положението е Халифакс.

Погледнете задължително и поста на проф. Нели Огнянова.

Comments

  1. […] право.   Юристът Емил Георгиев определи в блога си De Libertate Iuris Digitalis това решение на съда като „катастрофално“. Според […]

  2. […] Съгласно решението, ако правоносител реши, че съдържание е достъпно в интернет без той да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпоредят на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание, пише в блога си юрисътт Емил Георгиев. […]

  3. […] Съгласно решението, ако правоносител реши, че съдържание е достъпно в интернет без той да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпоредят на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание, пише в блога си юрисътт Емил Георгиев. […]

  4. 452453245 says:

    Това е една голяма глупост, защото нарушаване на авторското право не може да има тогава когато едно авторско произведение е споделено или копирано без то да е било продадено. После, ако правонисетелят поиска от съдилищата да разпореди на доставчиците на интернет да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание и ако това съдържание бива блокирано, тогава пък се налага цензура на клиента да не може да гледа интернет при положение, че той си е платил интернета. И всъщност клиента ще плаща за достъп до интернет, но част от този интернет ще бъде блокиран неоснователно, защото нарушаване на авторското право няма, ще му се ограничи достъпа за информация, за която клиента си е платил. Правоносителя като не иска да му се копира и споделя произведението му в интернет – да го създава и да не го показва на никой.

  5. […] СЕС преряза вените на информационното общество […]

  6. peter says:

    май някой не чете както трябва…няма нищо априори зададено. Всеки ИП може да бъде отговорен, ако не прецени самостоятелно какви мерки да вземе за да предотврати нарушение на АП , а не да се съгласи с наложените му от съда конкретни мерки. Айде стига със слободията в интернет, а ?

    • Emil A. Georgiev says:

      Четейки коментара Ви, Петров, само мога да насърча Вас да седнете, прочетете и осмислите решението отново.

      СЕС приема, че доставчиците на интернет са длъжни да блокират достъпа на своите клиенти до определено съдържание онлайн дори когато няма никакви доказателства за реални нарушения срещу авторски и сродни права. Това съдът обяснява със задължението им да действат възпиращо срещу (евентуално) бъдещи такива.

      От тук до цензурата има по-малко от крачка.

      И не, не става дума за слободията, а за свободата в цифровото пространство.

      • Petroff says:

        Колега, уверявам Ви, че правя всичко възможно да се вглъбя в прочитане на решението , определено моят поглед върху него е далеч от съвършенството. все пак, напрягайки скромните си усилия разбрах от решението следното:
        1. Интернет- доставчик единствено на съдържание (mere conduit) какъвто е този по главното производство може да бъде приет за Интернет посредник(ИП) по смисъла на ИнфоДирективата(бележка- това не е новина, в цитираното от Вас решение е посочен предходен акт на СЕС, има и други в тази връзка)
        2. Ако националното законодателство имплементира разпоредбите на ИнфоДирективата, в частта за превантивните мерки по отношение на ИП(бележка- както според СЕС е Австрия, втора бележка- в България има наченки, но и недовършена процедура по смисъла на ГПК- обезпечително производство, към който ЗАПСП препраща, т.е. да говорим за България е практически безсмислено), то единствено и само в нарочно производство по тази процедура(подчертавам- по обезпечение,превенция и т.н., не и по същество на спора , за зловредни такива искания са предвидени искове против недобросъвестния заявител- за справка – DMCA в САЩ, Singe act от 2010 в Испания, убеден съм, че и Австрия предвижда такава) може да се поиска от ИП да рестриктира трафика НО НЕ ДА ГО ЗАДЪЛЖИ с конкретна мярка за рестрикция- в случая блокирване по IP адрс и домейн. ИП самостоятелно следва да предприеме мерки ,които са пропорционални, възпиращи и не прекомерно скъпи(разбирай- да не ограничава съществено правото на свободно слово, свободна търговия и др.) , така щото да прекрати в бъдеще твърдяната противоправна дейност.
        3. Правя си извода, че: не можеш да искаш блокиране на сайт или перманентно филтриране; поемаш риск, когато сезираш съда с искане да бъде задължен ИП да рестриктира трафика , поради риска от това , да не можеш да докажеш нарушение, от където пък може да те съди веднъж ИП и втори път – неговите потребители; ИП има свободата, но и отговорността сам да предприеме необходимите мерки, за да спази съдебната заповед.
        Та може и да греша, но това е на кратко моят поглед. А мнението ми е, че в България интернет средата е напълно безконтролна. Един пример- сещате ли се как може да докажете , че някой Ви е направил фалшив профил във ФБ? А как може да накарате ИП да го “снеме”? Айде и без описание , че ФБ- администраторите откликват 100% на всички покани. Ами ако откажат, какво правим ?:)))))
        С най- добри чувства, изразявам свободното си мнение и аз. Успех !

  7. Валентин says:

    Май и в България ще доживеем да видим как съда ще принуди доставчиците на Интернет да блокират IP адресите на CloudFlare и други подобни услуги (каквото беше се случило наскоро в Русия)…