July 2011

Интернет в Турция: да, но само с филтър

Photo by decafeined on Flickr

5727537499_01f947942f_z

Имам спомена, че в последните година – година и половина бях попадал на доста материали, описващи цензурата, с която се сблъскват потребителите на интернет в Турция, но ги отминавах без да им отдавам някакво по-особено значение.

Отваряйки Google Reader днес вниманието ми привлече анализът на турския адвокат Omer Bayraktar, посветен на очакваното тотално филтриране на интернет в Турция.

Материалът му е озаглавен Turkey: Pandora’s Box will be opened shortly… и поднася на читателите си некои многозанимателни информации.

Така на пример може да се прочете, че турската Служба за информационни технологии (Bilgi Teknolojileri ve Iletisim Kurumu, BTK), която изглежда има ролята на нашата КРС, e разпоредила задължителната употреба на интернет филтри.

Решението й влиза в сила от 22 август 2011 и задължава интернет потребителите да инсталират един от четирите разработени от BTK filtering packages.

Отказът да се ползва поне един от тези филтри или неговото техническо заобикаляне подлежат на наказателна отговорност.

Вероятно взимането на това решение е било съпътсвано от политически консенсус, защото Bayraktar споменава единствено протестите на самоорганизирали се младежи в Истанбул.

Не е нужно да си запален защитник на човешките права, за да осъзнаеш че планираната мярка засяга пряко и непропорционално свободата на словото, на информацията и на личната неприкосновеност.

Не без известна доза цинизъм си представям очаквания след влизането в сила на разпоредбата спектакъл като многообещаващ – Турция е членка в Съвета на Европа и като такава подлежи на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.

До сега налаганата частична интернет цензура вече доведе до делата Yildirim vs Turkey и Akdeniz vs Turkey пред Съда в Страсбург. Въпросът какво ще бъде съдържанието на решенията става все по-актуален предвид задаващия се тотален контрол.

На какъв ли отзвук ще станем свидетели с оглед на турските преговори с Европейския Съюз? Цензурата, поне както са я замислили турците със сигурност не отговаря на възнасяните от тандема Merkel/Sarkozy в турския контекст общоевропейски ценности

Апропо, каква би била реакция ви, ако подобна цензура се въведе у нас?

Нарушение на Creative Commons лиценз санкционирано по съдебен път!

creative commons -Franz Patzig-
(Photo: Creative Commons by Franz Patzig on Flickr)

Една добра новина може да се прочете на страницата на немския Институт за правни въпроси свързани със свобдония софтуер и софтуера с отворен код (ifrOSS).

С определение (16 O 458/10) по молба за издаване на охранителен акт (Einstweilige Verfuegung), Градският съд Берлин (Landgericht Berlin) е забранил ползването на снимка, която авторката й е била предоставила на блога си при условията на Creative Commons Attribution – ShareAlike 3.0 Unported лиценз.

Снимката се е появила на страницата на десноекстремистка партия, като съдебното изпълнение не е било политически мотивирано, а е било предизвикано от неспазването на лицензионните условия. От въпросния сайт просто не са посочили авторството по подобаващ начин.

Според § 97 на немския Urheberrechtsgesetz на собственика на сайта е наложена привременна мярка “забрана” да ползва снимката. Немската разпоредба отговаря смислово на чл. 96а ал. 1 от българския ЗАПСП.
При повторно нарушение определението на съда предвижда глоба от 250 000 евро.

Изводът е, че условията на Creative Commons лицензите трябва да се спазват, защото иначе могат да бъдат наложени по съдебен път.

С повечко желание дори и в България. Или?

Интернет пиратите – все пак добри клиенти?

piracy vs iTunes

Douglas C. Merrill, бивш CIO при Google и настоящ при музикалната компания EMI, твърди, че потребителите на платформата за споделяне на съдържание (file-sharing) Lime Wire били измежду най-добрите клиенти на iTunes.

Merril подлага на съмнение репресивните мерки спрямо явлението file-sharing и призовава към неговата преоценка:

That’s not theft, that’s try-before-you-buy marketing and we weren’t even paying for it…
For example, there’s a set of data that shows that file sharing is actually good for artists. Not bad for artists. So maybe we shouldn’t be stopping it all the time.

Obviously, there is piracy that is quite destructive but again I think the data shows that in some cases file sharing might be okay. What we need to do is understand when is it good, when it is not good…Suing fans doesn’t feel like a winning strategy

Не знам доколко може да се направи паралел със ситуацията у нас, въпреки че съм виждал мнения от типа на “Идете да го гледате на кино”, “Струва си само на голям екран”, “Купих си го на DVD” и т. н. във форумите на Арена и Замунда.

Как мислите?

Water Marks

От Патентното ведомство са пуснали електронна информационна услуга за търсене на марки и промишлени дизайни. Намира се все още в тестова версия, но за това пък е безплатна.

Търсачката работи според презумпцията, че знаете какво търсите. Не можете на пример да видите регистрациите от последната седмица.

Реших да си поиграя, търсейки регистрации въз основа на ключовата дума “вода” и направо се смаях от резултатите, на които попаднах -).

Предлагам моя топ 5 на ценните находки:

  1. Вода вместо наркотици жива вода, комбинирана марка, регистрирана в клас 32;
  2. Дим над водата, словна марка, регистрирана в класове 35, 38 и 41;
  3. Колко вода изтече докато ме намери, словна марка, регистрирана в клас 32;
  4. Стерео вода, словна марка,  регистрирана в относително широката гама от класове 16, 32, 35 и 41;
  5. Гола вода, словна марка, регистрирана в клас 32.

Извън класацията добавям комбинираната марка Леново за ежедневна употреба натурална минерална вода, която е регистрирана в началото на 2004 в клас 32 от фирма със седалище в Лондон. Най-вероятно изборът на името на марката е бил повлиян от името на село Леново, което е близо до Асеновград, и в което има минерален извор.

Интересното при тази дълга марка е, че нито един от съставните й елементи не е защитим per se.

Другото, което прави впечатление е сходството и дори идентичността с марката Lenovo, собственост на едноименния производител на хардуер.

Защо го споменавам ли? Ами защото такова сходство или идентичност могат да доведат до конфликт.

Макар и регистрирана в други класове, Lenovo спокойно може да бъде квалифицирана като общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност, което автоматично би я направило “по-силна” от Леново и би й дало основание за атака.

Според търсачката на Патентно ведомство, Lenovo не са регистрирали марката си в България, но за сметка на това имат марка на Общността регистрирана почти година по-рано от българската Леново.

Според Приложение III към Договора за присъединяване на България към Европейския Съюз, oт деня на присъединяването действието на марките на Общността, регистрирани или заявени за регистрация съгласно регламент 40/94 преди датата на присъединяване, се разпростират върху територията на България, за да се гарантира еднаквото им действие в цялата Общност.

Това би довело до директен конфликт между Леново и Lenovo.

Е, не съвсем.

Добрите новини за британските собственици на българската марка Леново гласят, че тяхната регистрация запазва действието си със статут на по-ранна марка на територията на България, въпреки наличието на по-ранната общностна регистрация на Lenovo.

С други думи не бих посъветвал Lenovo да предприемат каквито и да стъпки против Леново, освен ако не искат да изпият по една студена вода

На вниманието на КЗК: липсва конкуренция между форматите

front

Преди време Бого беше писал за това как една българска институция, конкретно  Омбудсманът на Република България, използва на страницата си само затворения формат на Microsoft.

Е, оказа се че Омбудсманът не е сам в тази си практика.

Днес разглеждах актуалните решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и ме изненада това, че те са качени само като .doc файлове.

С този си  подход КЗК не само

пренебрегва

приетия като ISO стандарт отворен формат за документи на офисни приложения, но и затруднява ползвателите на приложения различни от онези на Microsoft.

С оглед на установената практика съдебни и административни решения да се предоставят онлайн поне като .pdf, подходът на КЗК създава впечатление за липса на професионализъм като

истински стряскащо

обаче е това, че органът “оправомощен да санкционира нарушенията на свободната конкуренция” всъщност ефективно поддържа де факто монопола на Microsoft.

Софтуерни патенти: кой губи от атаките срещу Android?

android

Следя отблизо всичко свързано със софтуер с отворен код и се зарадвах, когато прочетох че смартфоните с инсталиран Android се продават по-добре от iPhone.

Нова надежда на технологичния хоризонт?

Уви,

злата Империя

в лицето на Apple не закъсня да отвърне на удара и започна серия от процеси срещу HTC под претекст, че тайванският производител нарушил 2 техни патента регистрирани през деведесетте години на миналия век.

Обвинението към HTC, изречено от  Стив Джобс звучи така

We can sit by and watch competitors steal our patented inventions, or we can do something about it. We’ve decided to do something about it. We think competition is healthy, but competitors should create their own original technology, not steal ours.

Но какво толкова е

иновативното

в System and method for performing an action on a structure in computer-generated data (5,946,647) и Real-time signal processing for serially transmitted data (6,343,263)?

На практика Apple са се сдобили с патент върху всеки софтуер, който въздейства на структури от данни,  както и върху всеки уред, който преработва сигнали в истинско време.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно защото ако Apple успее да убеди разширения състав на Международната търговска комисия (ITC) в правотата си, то HTC ще бъдат лишени от възможността да внасят смартфоните си в Щатите.
Разбира се, този проблем може да се отсрани, ако HTC реши да плаща

лиценз

на Apple.

А какво става тогава? Бинго, цената се покачва!

На теория цената би следвало да се покачи само за американския пазар, за който Apple има въпросните патенти. Имайки предвид обаче, че американският пазар е най-голям като обем и съответно най-конкурентен, то e логично HTC да търси някакъв баланс и да го открие в това да

качи цените си глобално

от което ще загубят най-много желаещите да си купят алтернатива на iPhone.

Така и ние в България бихме плащали за лиценза на Apple…

Но надеждата умира последна, нали така?

В тази връзка не трябва да се забравя, че HTC обяви намерението си да се бори до последно.
Cпоред експерти, шансовете им да ограничат претенциите на патентите na Apple или да постигнат обявяването им за недействителни, не са никак лоши.

Google, които имат особен интерес от разпространението на Android вече сигнализираха желание да помагат.

Кой знае, може би все пак ще гледаме happy end в стил

Завръщането на джедаите?

ACTA: появи се студия по поръчка на Европейския Парламент

Stop ACTA!Европейският Парламент (ЕП), който в момента разисква „Tърговското споразумение за борба с фалшифицирането“, по-известно като АCТА, е поръчал изготвянето на студия, която да изследва въздействията на въпросното споразумение.

Въпреки значението на АCТА, евродепутатите изглежда остават верни на оформилата се през последните месеци традиция на тайнственост и все още не са предприели нищо за да представят студията на колкото се може по-широка общественост.

До широкото публично пространство тя достига благодарение на Ерик Йозефсон, сътрудник в политическата група на Зелените, който я е качил в блога си.

Авторите на студията са преподаватели по правo от няколко европейски университета. Между тях е и проф. Анселм Камперман Сандерс (Anselm Kamperman Sanders) от юридическия факуклтет на университета на Маастрихт. Споменавам го изрично, защото той е безспорен капацитет в сферата на правото на интелектуална собственост, а и съм имал удоволствието да се подготвям за изпит, четейки негови статии и материали.

Но нека хвърлиме един по-критичен поглед върху

изводите

до които студията достига най-вече по отношение на т. нар. “принудително цифрово изпълнение” (digital enforcement) и правата на интернет потребителите.

Според съставителите на студията, АCТА

  • макар и да не предвижда политика на “трите удара” или подобни мерки, целящи прекъсването на досътпа до интернет, предвижда наказателна отговорност за потребителите, като не отразява напълно условията поставени от EП в хода на дебата по т. нар. IPRED2;
  • дава възможност за по-широка употреба на технологични мерки за защита на произведения и по този начин прескача границите, установени от
    Директива 2001/29;
  • от една страна претендира да стъпва на основите положени от “Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост”, по известно като TRIPS, но от друга съдържа сериозни пропуски спрямо TRIPS, като се установява, че пропуските никога не са в ущърб на правоносителите.

В този дух съвсем логични за мен са

препоръките

които авторите на студията дават на ЕП, а именно да обвърже съгласието си за приемането на ACTA (като минимум) със следните условия:

  • по отношение на предвидените в ACTA наказателни мерки – да задължи страните членки да приемат такива мерки, само ако са съпътсвани от ограниченията предложени при дебата на IPRED2;
  • по отношение на предвиденото в ACTA обезщетение за понесени щети – да изиска тълкувание от Съда на Европейския Съюз доколко то съответсва на критериите за съразмерност предвидени в Директива 2004/48;
  • по отношение на предвидения в ACTA достъп до информация, събирана в рамките на прилагането и – да приеме правилник, който да регулира достъпа, като правилникът да се основава на становището на Европейския Надзорен Орган за Защита на Лични Данни.

Разбира се

най-добрата препоръка

би била да не се приема ACTA, но това изглежда невъзможно в рамките на сегашната политическа конюнктура.

При все, следвайки препоръките на съставителите на студията, евродепутатите имат добрия шанс да приложат успешно тактиката на рязане на салам и да отърват избирателите си от колкото се може повече неприятности в бъдеще.

Когато религията се оплете в спагети

00491

Знаете ли какво е пастафарианизъм?

Оказва се, че това е пародийна религия (ама оксиморон, а?), почитаща като свое централно божество т. нар. летящо спагетено чудовище.

Да си призная, и аз до преди неколко дена не знаех нищо по въпроса, докато не прочетох за правната битка, която австриецът Нико Алм е спечелил съвсем на скоро.

Image: Forum Zeusnews

Нико Алм твърди, че по религиозни убеждения е

пастафарианец

и когато дошло време да смени шофьорската си книжка,  се снимал с гевгир (нали така се казва този домакински съд?) на главата, за да може “да демонстрира това си убеждение колкото се може по-публично”.

Това му желание обаче веднага попаднало в

конфликт

с действащото австрийско законодателство, което изисква от притежателите на лични документи (шофьорската книжка също е такъв документ) да поставят в личните си документи само такива снимки, на които главите им да са “свободни от шапки или други покривала”.

В заявлението си до полицията Нико се позовал на единственото

изключение

в закона, а именно шапката или покривалото да е религиозно мотивирана.

След тригодишни хождения по мъките, включващи и психиатричен преглед, Нико успял да убеди властите да спазят конституционално гарантираната му свобода на религиозни убеждения и сега

крайният резултат

за него изглежда така

Куриоз?

Според мен поредното доказателство, че вярата в края на краищата премества планини.

HADOPI се задъхва при прилагането на “трите удара”

Drapeau Hadopiphoto © 2009 choisirtoujours | more info (via: Wylio)


Haute Autorite pour la diffusion des oeuvres et la protection des droits sur Internet
(HADOPI)  e френската държавна агенция, натоварена с прилагането на строгата политика на “трите удара”.

Ars Technica съобщава, че според последния си доклад, HADOPI среща сериозни логистични

предизвикателства

при възпирането на 65 милионната grande nation да споделя “незаконно” съдържание онлайн.

18 милиона жалби са подадени досега при HADOPI, а тя е успяла да разпрати само 470 000 имейла с първоначални предупреждения, като около 20 000 интернет потребители са получили второ предупреждениe, а само

10 са поели и “третия удар”

и сега са изправени пред възможните санкции, а те изглеждат така:

  • достъпът на потребителя до интернет се прекъсва;
  • на потребителя се дава възможност за изслушване пред HADOPI, която разглежда случая и преценява дали да го отнесе до съд;
  • бива ли случаят отнесен до съд, го разглежда съдия и ако той реши, че потребителят трябва да се накаже, може да наложи или глоба в размер до 1 500 евро или забрана за ползване на интернет за период до един месец.

Наясно съм, че споделяйки тази информация давам

безценни съвети

на българските правоохранителни служби, но идеята ми е да привлека вниманието на читателите към френското решение на “трите удара”, което за разлика от други подобни, и намиращи се в състояние на дискусия модели, е правен факт.

За сравнение предлагам наскоро публикувания доклад на общото събрание на ООН и студия на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОССЕ), според които достъпът до интернет е

основно човешко право

което не подлежи на ограничение.