August 2011

3 концерта за 2 вечери

За последно ходих на концерти миналата година, но този август определено компенсира дългата абстиненция.

Първо и по традиция в средата на месеца се състоя станалият вече емблематичен Spirit of Burgas. На него ходя вече за трети път, и както изглежда ще остана верен на традицията.

Това, за което обаче искам да ви разкажа тук е, че в последните два дни в София имаше три различни концерта, на които отидох.

Всичко започна със сутрешния блок по БНТ от сряда тази седмица.
Тъкмо си бях включил телевизора и гледам някаква много приятно звучаща джаз музика.

Представиха ги като

Jazz, Mazz и Otzet

Никога не ги бях чувал преди, но определено ми хареса как звучаха. Апропо, ей хора, живееме в ерата на информационните технологии – направете си някакъв сайт, към когото да линкна!

Разбра се, че същата вечер щели да забиват в Radio Cafe при НДК и реших, че ще ида да ги гледам.

Това беше, така да се каже, интрото за вечерта.

Акцентът беше поставен върху джаза и джаз-фънк фюжъна, но имаше и определено

добри хрумвания

като брас интерпретацията на Killing In The Name Of на Rage Against The Machine.

До 10 часа групата свиреше в градината на Radio Cafe, но след това се премести вътре, а там е доста тесничко.

Докато се чудех, дали да ги последвам, ми звънна Комитата – в Маймунярника, или Pork Pie, както се казва сега – имало концерт на некакви македонци.

Направо му казах, че идвам, а и К.Г. идваше към центъра с колата си, така че и бързото придвижване беше подсигурено. За допълнително приповдигнатото ни настроение допринесе информацията, че новата стара кола на К.Г. някога е принадлежала на Станимир (Мъри) Стоилов.

Македонците

се оказаха Superhiks – много свежа punk-ska-reggae група от Скопие.

Пеце Младеновски и компания бяха изключително забавни и действаха в непрекъснат контакт с публиката.

Sepultura, мисля, наистина биха им завидели.

Superhiks комай са си създали някакъв имидж около интерпретирането на мегахита на Motorhead.

Наложи се да разполовя клипчето, защото батерията на Nokia-та ми писна.

Наред с якото музикално изпълнение, Superhiks

създадоха страхотно настроение

като разказваха много вицове и смешки и определено успяха да навият добър дял от публиката (в това число и моя милост) да си купи мајци и цедиња, както на македонски викат на фланелките и дисковете.

Прекарахме чудесно за цена от 5 лева вход, колкото кошташе и дискът + още 10 лева за фланелката. Сума сумарум 20 кинта и с една дума – страхотно!

Така дойде

следващият ден

и той досущ като предишният започна с Витамин, т.е. с култура и стана ясно, че пак ще се ходи на концерт, и то отново в Маймунярника.

Причината беше представянето на

Balkan Beat Box

и техния концерт същата вечер.

Групата до тогава не ми беше позната, и след като се поразтърсих разбрах, че са израелци, и че ги определят като взривна смес между Горан Бреговић i Manu Chao.

Пак се разбрахме с Комитата и се срещнахме пред Маймунярника. В предварителна продажба билетите стрували 22 лева, даже онлайн май дори само 15, но на местo им търсеха по 30.

Под билета на стойност 20 лева имаше още два от по 5. Има специфична причина да кача тази снимка тука и ще я изясня малко по-долу.

Като лека вметка и с цел допълване на картината, препоръчвам на всички да прочетат и поста, който Комитата написа по случай концерта на BBB.

Тамир, Ори и Томер ни посрещнаха с това парче

Малко след това изсвириха станалото ми любимо в етапа на подготвителното слушане Digital Monkey.

Истински фурор предизвика интерпретацията им на шопската класика Седнало е Джоре дос, особено делът с перкусията (предлагам на вниманието и вдъхновението на Калин Вельов), а накрая на песента публиката просто избухна.

И така всичко вървеше супер, само дето в един момент уредбата сдаде багажа. BBB прекъснаха шоуто с уговорката, че след 5 минути всичко щяло да бъде twice as good.

Мене некак си все ме глождеше съмнението, че май бехме до тука и то за съжаление се материализира около 15-20минути по-късно.

BBB ни обещаха да се видиме next time, и като че ли за компенсация нарамиха по един инструмент и се смесиха с публиката, където изкараха един мазен unplugged кючек.

Това беше. Почнаха да си прибират нещата и ни стана ясно, че сме стигнали the point of no return.

След прекъсването на концерта, представител на фирмата организатор неубедително обяви от сцената, че

всички които имат билети, независимо как изглеждат те, ще получат нови такива и ще могат да посетят новия концерт на БББ.

За ерзац концерта се каза, че щял да бъде скоро.

Сега нека ви подсетя за входните билети, които си купихме (виж снимката по-нагоре).

На влизане ни взеха самите билети и ние си останахме само с по едно флаерче.

Спомняйки си какво се беше случило на тазгодишния Elevation, с Комитата веднага тръгнахме да търсиме говорителя от преди малко, за се сдобиеме с нещо повече от флаерче, което – както и да го гледаш – си е едно правно нищо.

Е, сколасахме накрая и ни дадоха по още един чифт билети, та това е, което съм снимал.

Lesson learned от ситуацията е да не давате да ви отнемат билетите в подобна ситуация, щото иначе рискувате да пиете по една студена вода.

Всичко е добре, когат свършва добре и поне аз така оценявам придобиването на една своего рода emptio spei да гледаме BBB отново, и ако е рекъл Господ – с по-добър саунд.

За финал да кажа, че на всички концерти се забавлявах яко – сред лицата на посетителите разпознах другата, по-одухотворената България – онази, за която не са типични силиконът, ужасните прически и кофтите погледи.

Супер доволен съм, че хванах цели три събития в рамките на две вечери.

ACTA: Съветът на Европейския Съюз e на ръба да подпише

Image: “ACTA” by redtimmy on Flickr
ACTA

Може би си спомняте писанията ми (тук и тук на български, както и тук на английски), че е доста вероятно Съветът на Европейския Съюз да подпише ACTA, каквото е по-популятното название на т. нар. „Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането“.

Ако доскоро имаше дори и минимални съмнения, дали Съветът ще подпише споразумението или не, то те се изпариха с вчерашното публикуване на документ 12192/11.

Макар и все още само драфт, документът демонстрира недвусмислено съдържание:

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея, във връзка с член 218, параграф 5 от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицето (лицата), упълномощено(и) да подпише(ат) споразумението от името на Съюза.

Нека в тази връзка още веднъж си припомниме защо подписването на АCТА се очаква да донесе на първо място негативи:

  1. ACTA игнорира развитието на интернет ведно с консумацията на съдържание в последните години, като това изобщо поставя под въпрос необходимостта от такава спогодба;
  2. ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясани критерии;
  3. ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.

Какво може да се направи?

Следвайте указанията от картинката и се обърнете към избрания от вас политик: кажете на него или нея, че подписването на АCТА не е нищо друго освен пълна измама!

UPDATE: ACTA биде вече подписана, подорбности в този пост.

No Facebook за английските плячкаши?

Image “Nope” by Tom Edwards on Flickr
NOPEСигурно вече сте чули или чели за будещите недоумение идеи на Дейвид Камерън да забрани достъпа до Facebook на UK поданиците с проблемно и асоциално поведение.

Защо будещи недоумение ли?

Ами нека поразсъждаваме малко:

Първо, една такава забрана би съставлявала много сериозна и несъразмерна намеса в личния живот и правото на свободно изразяване на засегнатите, и второ, тя би ги и подтикнала да търсят алтернативи на най-популярната социална мрежа.

Това, което ме учудва в предложението на британския премиер не е потенциалното нарушаване на човешки права.

На нарушаването може да се противодейства доста успешно и е много, ама наистина много вероятно то да завърши с пълно фиаско за британското правителство.

По-скоро се учудвам защо правителството на симпатичния Дейвид Камерън би се отказало доброволно от удобната възможност да контролира тези, срещу които твърди че се бори?

Известно е, че Facebook сътрудничи на правоохранителлните органи, като същото важи и за Google, както и в частност за новata му социална придобивка Google +.

Какво обаче би станало, ако и без това проблемните елементи се насочат към по-трудно контролируемите и съответно по-подозрителните алтернативи?

Дали това е планът на симпатичния млад консерватор?

Едва ли –  звучи като истинско conspiracy.

По-скоро ще да е некой не дотам обмислен политически сватбарски изстрел, чието осъществяване само би задълбочило проблема, вместо да го реши.

Май ще взема да блогна по темата и на английски, пък белким ме  чули на Даунинг стрийт.

3 исторически книги

Чета предимно правна и историческа литература и почти никаква белетристика.
Верен на тази си традиция, вчера си купх три исторически книги от книжарница “Български Книжици“:

1. “В България и Румелия” от Емен Кейе – френски финансов инспектор на служба в току що освободената ни Татковина.

Мотивация да си я купя и прочета: от една страна са ми много интересни социалните елементи в историческата битийност и житийност (при прелистване книгата се очертава като такава), а от друга представянето на следосвобожденския период, гледан през призмата на чужденец-очевидец звучи направо многообещаващо.

2. “Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856 – 1878” от Константин Косев – стипендиант на фондация Александер фон Хумболд.

Мотивация да си я купя и прочета: интересно ми да разбера какво точно е имал предвид големият германски политик, казвайки че “Балканите не струват костите дори и само на един померански гренадир” и доколко достоверно е това изказване изобщо.

и

3. “България и българите в италианската географска книжнина” от Пенка Данова – член на Института за балканистика при БАН.

Мотивация да си я купя и прочета: предвид оскъдността на българските средновековни извори и наличието на почти само византийски и впоследствие османски такива, ми бе интересно да разширя кръгозора си със сведения представени от средновековните обитатели на италийския полуостров, които са посетили и нашите земи.

Що е то “интернет” в контекста на цифровата телевизия?

Image: Topfield

Така изглежда DVB-C приемникът (set top box) марка Topfield и модел TF6100, чието митническо класифициране в България постави некои

фундаментални въпроси

свързани с интернет и цифровите медии.

На кратко, една пратка от 4 000 броя такива устройства е била обложена с мито и ДДС общо в размер на 58 012,33 лв от началникa на Митнически пункт “Варна Запад” с обосновката, че “приемниците представляват сет-модули без вградени модеми за достъп до интернет, които следва да се класират в код по ТАРИК 8528711900 с митническа ставка 14%”.

Вносителят на устройствата Диджиталнет ООД е на различно мнение и е обжалвал митническата мярка пред Административен Съд Варна.

Основните въпроси, на които варненските съдии е трябвало да отговорят

се свеждат до това

дали въпросните приемници разполагат с “модем”, могат ли да осъществяват връзка с интернет и какво изобщо е “интернет”?

Предвид на приложимостта на Регламент (ЕО) № 1031/2008 и установената липса на практика по него, Административен Съд Варна е отправил преюдициално запитване (дело C-320/11) към Съда на Европейския Съюз и сега той ще трябва да даде отговор на тези многолюбопитни въпроси.

Изглежда, че след делото Апис-Христович (C-545/07) сега отново имаме възможност за създаване на европейска съдебна практика made in Bulgaria.

Турция все пак даде на заден при интернет филтъра

Image: “Don’t touch my internet”
by Myrat on Wikimedia

?nternetime DokunmaСилно повлиян от статия на турския адвокат Omer Bayraktar, преди около десетина дни  разсъждавах над планираното филтриране на интернет в Турция.

Пуснах един постинг тук, на страниците на De Libertate Iuris Digitalis, както и един в поддържания от мен на английски Reguligence Weblog.

Предвид сериозния удар, който замислената правителствена мярка би нанесла на свободата на изразяване и достъпа до информация, прогнозата ми относно възможните последствия бе доста мрачна. Честно казано, направо стисках палци на турците тя да не се реализира.

Е, сега дали суеверните ми шехерезади или скромното ми присъединяване към групата на критиците са дали истински резултат е трудно да се каже, но според сайта на Wall Street Journal Турция нямало да осъществява плана си в първоначално замисления му вид. От онова, което съобщава авторитетният нюйоркски вестник не лъха кой знае какъв оптимизъм, но задължителното филтриране все пак щяло да бъде заменено със свободно избираемо такова.

Това на практика означава, че онези интернет потребители, които не си изберат подходящ филтър, ще могат да ползват глобалната мрежа според условията на важащото за момента в Турция “общо основание”, а именно без възможността да посещават около 8 000 уебсайта.

В зависимост от решенията на ЕСПЧ по делата Yildirim vs Turkey и Akdeniz vs Turkey, има добър шанс и сега действащото частично филтриране  да бъде отменено или поне сериозно преосмислено.

 

Линкова отговорност по испански

Indice-Web е испански торент тракер, чрез който може да се споделя и обменя съдържание. Най-общо казано, работи на същите принцип и технология, както The Pirate Bay или нашите Замунда и Арена.

Приликите продължават с това, че заради

обвиненията

отправени от носители на авторски и сродни права, сайтът на Indice-Web е бил въвлечен в сериозно съдебно дело, но все пак – и за разлика от гореспоменатите – е излязъл от него като победител.

Накратко, делото е решено на втора инстанция от Апелативния съд Барселона, като спорът се е въртял около това, дали

поставянето на линкове

към съдържаение нарушава нечии права.

Апелативният съд е приел тезата на Indice-Web, според която предлагането на един вид “пътепоказател”, посочващ кой линк води до търсеното от потребителя съдържание, без то да се хоства ot Indice-Web,

не нарушава

изключителното право на възпроизвеждане, разпространение или осъществяване на индивидуален достъп до съдържанието, до което води линкът.

Electronic Frontier Foundation са написали интересна статия по въпроса и са сложили линк към решението (на испански).

За жалост Апелативният съд е отказал да се произнесе по това, дали Indice-Web носи отговорност за помагачество при осъществяването на (непозволен) даунлод или стрийминг на съдържание от сървъри на трети лица, защото този въпрос не е бил поставен в рамките на първоинстанционното производство.

Макар и бидейки не съвсем изчерпателно, решението на Апелативния съд Барселона е от конкретно значение за операторите на торент сайтове, както и от генерално в контекста на споделянето на съдържание.

Каква е ситуацията у нас?

След един бърз сърч попаднах на противоречивата информация, според която срещу Арена и Замунда още през 2006 г. били образувани някакви дела, които към днешна дата било трябвало да са внесени в съда.

Ако някой знае повече, нека сподели.

Google PageRank от 0 на 3 за по-малко от месец

                     Image: google-pagerank by LuChOeDu on Flickr

google-pagerank

Знам, че темата подсеща повече на SEO and the like, но все пак реших да споделя с читателите на този специализиран, да не кажа нишов, блог, че е достигнал PageRank 3/10 за по-малко от месец.

Може би е нормално, но на мене ми се стори доста експедитивно.

Ако някой знае повече по темата е добре дошъл да пoясни, пускайки коментар!

Облачният видео рекордер и правото на лично копие

Sony C5 Betamax Video Recorder

Видеосистемата Betamax на Sony е известна с това, че не успя да се наложи на пазара и загуби видеомагнетофонната война с въведения от Philips стандарт VHS.

За сметка на това обаче Sony спечели една друга, от правна гледна точка, много важна война – тази с Universal City Studios.

Победата на японския производител е ознаменувана с решение на Върховния съд на Съединените Щати (US Supreme Court), според което записването на телевизионни предавания на видеокасети, за да могат зрителите им да ги гледат по друго време

не е нарушение

на авторското право, а честна употреба.

От съвременна гледна точка това като че ли се разбира от само себе си, но погледнато през призмата на 70-те (съдебното дело се е точило от 1976 do 1984) технологията на видеорекордера е била нова, без подходящ аналог и, какъвто е бил главният довод на Universal, е била в състояние да наруши изключителното им право на възпроизвеждане.

Днес касетъчните видеорекордери отдавна са излезли от масова употреба – на тяхно място дойдоха оптичните носители, а с навлизането на IP телевизията през последните години все по-успешно се налагат предоставяните като облачна услуга виртуални видеорекордери.

Истинското удобство при ползването на виртуални видео рекордери се изразява в това, че зрителят не купува продукт, а услуга, с която де факто прехвърля записването на съдържание от телевизиите към доставчика на услугата.

Звучи повече от логично, нали?

Е, да ама не, както би казал Петко Бочаров.

Интересен пример в това отношение е Германия, където въпросът дали доставчик на такава облачна услуга може да записва съдържание излъчено в телевизионна мрежа по поръчка и за сметката на зрителите доведе до

съдебни драми

сравними с по-горе споменатия казус Universal vs Sony в Америка.

В проведените съдебни процеси правоносителите (преди всичко телевизионни канали) обвиняваха доставчиците на услугата “online video recorder”, че записвайки излъченото от телевизионните програми съдържание нарушават правото им на възпроизвеждане, докато доставчиците аргументираха бизнес модела си с т. нар. право на лично копие, което зрителите имат.

В Германия правото на лично копие е разписано в  § 53 от немския Urheberrechtsgestz – разпоредба смислово сходна с чл. 25 от нашия ЗАПСП.

Занимавайки се с  предмета на услугата “online video recorder”, и най-вече с това, че записващото устройство не се намира при зрителя, а при трето лице – доставчик, немските съдълища упорито

отказваха да признаят

приложимостта на правото на лично копие.

Главният им аргумент беше, че копието не се изготвя директно от зрителя, а от доставчика на облачния рекордер.

На практика тези решения убиваха бизнес модела “online video recorder”, заради което и жънеха сериозна критика.

Нейсе, в излязлото си преди петнайсетина дни решение по делото RTL срещу Save.TV,  Апелативният съд Дрезден приема, че

не е важно “кой натиска копчето”

и, че правото на лично копие е приложимо и в случая на платената услуга “online video recorder”.

Решението трябва да се приветства, защото показва, че и в контекста на една нова технология целта на авторското право e да създаде

добър баланс

между ограничения монопол на авторите/правоносителите върху техните произведения от една страна и правото на обществото на достъп до тези произведения от друга.

Ще се наказваме, а?

Neelie Kroes contemplating her answers during the hearingПовечето новинарски издания днес съобщиха, че Европейският Съюз щял да санкционира България заради високите тарифи на мобилните оператори.

Това твърди дори авторитетният в моите очи Дневник.

За съжаление българските медии не обичат да цитират източниците си на информация, а аз съм свикнал да поглеждам първо там. Наложи се да се поровя малко, но най-сетне открих къде да пия от извора на истината.

По всичко личи, че като първоизточник на повечето материали е послужила статията на Euractiv, озаглавена EU to sanction Bulgaria over inflated mobile prices, която се позовава на парламентарното запитване на Андрей Ковачев от ГЕРБ към комисар Нели Крус (Neelie Kroes).

Хубавото на този материал е, че е сложил линковете към страницата на Европейския Парламент на добре видно място, позволяващо ни да прочетем и какво Крус отговаря, а именно че:

According to the Commission’s Termination Rates Recommendation, adopted in 2009, mobile termination rates (MTRs) have to be set by national regulatory authorities (NRAs) at a cost-efficient, symmetric level by 31 December 2012. Setting MTRs at the level of costs incurred by an efficient operator creates new competitive and investment opportunities in the relevant wholesale market and, ultimately, furthers consumer benefits in terms of affordable and innovative telecoms services.

The Commission monitors that NRAs’ measures are in line with the recommendation, principally by means of the EU?wide consultation mechanism set out in Articles 7 and 7a of the amended Framework Directive. In this context, the Commission will carefully assess the forthcoming market analysis the Honourable Member refers to.

Should the Bulgarian regulatory authority (CRC) propose a price regulation that does not follow the principles of the recommendation and does not address the competition problem identified in the mobile call termination markets, and thereby results in inappropriate MTR levels without proper justification, the Commission may use its powers under the aforementioned provisions of EC law. In this regard, the Commission may inter alia decide to issue comments or recommendations which the CRC is obliged to take into utmost account.

Лошото на материала е, че много силно преиначава думите на Крус, или някой разчита някъде заплахата от наказания?

Но най-лошо впечатление правят нашенските медии, които сякаш по папaгалски само повтарят без дори да погледнат в цитирания оригинал.