September 2011

Изгоден план за мобилен интернет?

Image: Samsung GT-P7100 Galaxy Tab 10.1v Unboxing 036
by BestBoyZ Germany on Flickr

Samsung GT-P7100 Galaxy Tab 10.1v Unboxing 036 BestBoyZ

Да се похваля – от скоро имам таблет, базиращ на операционната система Android.

Разбира се, за да го ползвам пълноценно ще ми е нужен мобилен интернет.

Така че, ако някой има опит с

услугата мобилен интернет

предлагана от българските оператори и знае кой от тях в момента

предлага най-добри условия

бих го помолил да сподели мнение тука или да

драсне имейл/съобщение във Facebook

черпя питие по избор -)!

Не това е начинът

Image: Death to the Gypsies by quinn.anya on Flickr
Death to the Gypsies

Не това е начинът за една нация

  • с 1 300 годишна история;
  • с претенциите да е втората най-интелигентна в света;
  • която днес е част от европейската зона на свобода, сигурност и правосъдие

да си решава циганския проблем.

А такъв проблем има и решението му ще бъде дълго, трудно и мъчително. Нищо по-малко от blood, sweat and tears.

Но не с “циганите на сапун”!

Как тогава ли?

Като първа стъпка предлагам масово участие на предстоящите избори.

Избори, на които да гласуваме против псевдолидерите, които искат да запазят псевдодържавното статукво и третират и нас и циганите като псевдограждани.

Интернет в Италия: mille bacci под звуците на opera buffa

Image: Валерий Иванович Якоби (1834-1902) «Шуты при дворе императрицы Анны Иоанновны», [Public domain], via Wikimedia Commons
Jesters of empress Anna Ioanovna by V.Jacobi (1872)

Уикипедия определя опера буфа като жанр в италианската опера възникнал някъде през ХVIII век въз основа на интерлюдии и традиционни народни песни, и характеризиращ се с кратки като времетраене актове, малко на брой  герои, изпълняващи забавна клоунада на фона на живи, танцувални  мелодии.

Като цяло опера буфа се оснавава на италианските битови сюжети и черпи вдъхновението си от тях.

Доста анализатори оприличават политическите събития в Италия на Берлускони точно с това – една траеща вече години опера буфа.

Лично аз намирам тази теза за

прекалено крайна

но за сметка на това бих се съгласил, че в последно време ни достигат все повече доказателства в тази насока.

Едно от тези доказателства ни поднасят група народни представители от т. нар. Camera dei Deputati на италианския парламент, принадлежащи към управляващата партия Народ на свободата и предвождани от

миланската избранница

и членка на комисията за култура, наука и образование Elena Centemero.

Става дума за законопроект, който  се състои от два члена и е замислен като разширение на законодателния декрет № 70 от 9-ти април 2003. Последният транспонира директива 2000/31/ЕО в националното законодателство на Италия.

Още на първи прочит се убедих, че Centemero, която е на път да даде името си на законопроекта, спокойно може да бъде характеризирана като буфолибретистка.

Защо?

Първо, законопроектът съдържа редица

проблематични разпоредби

за доставчиците на интернет услуги, като на пример задължението да филтрират съдържание и така да предотвратяват нарушаването на интелектуалната собственост на трети лица, да информират компетентните органи едва ли не при подозрение, че техен клиент е извършил нарушение, както и да разкриват самоличността на клиенти-нарушители на компетентните органи.

Второ, не по-малко проблематични са разпоредбите на законопроекта Centemero и за

потребителите на интернет

Ако някога изобщо бъде приет, законопроектът би въвел уникалното в световен мащаб правило на единия удар, основаващо се дори само на подозрение за извършено нарушение! За капак, законопроектът не предвижда никакво право на лишения от достъп до интернет потребител да обжалва наложената му мярка…

Лично аз не мога да си обясня необходимостта от този закон при наличието на доста суровата директива 2004/48/ЕО, която и без това снабдява правоносителите с широк инструментариум на действие.

И трето – много ми е трудно да повярвам, че евентуалният бъдещ закон Centemero би издържал (дори) италианския конституционален контрол.

Какъв е смисълът от всичко това тогава?

Най-вероятно участващите в тази законодателна опера буфа артисти, во главе със сопранистката Centemero, да бързат да пратят

хиляди целувки

към своите спонсори в публиката преди да са се превърнали в мишена за яйцата и презрелите домати на ядосаните си избиратели.

Удължен срок за закрила или как Мики Маус помaгa на Лили Иванова да получава пенсия

Image: europe infinite copyright by Mataparda on Flickr
europe infinite copyright

Чували ли сте за т. нар. “Mickey Mouse Protection Act”?

Не?

Това е

язвителната метафора

към приетия през 1998 в САЩ Copyright Term Extension Act, който удължи срока за закрила на авторските (и сродни) права с 20 години.
Връзката с иначе любимия детски герой се натяква покрай стабилното лобиране на Disney, които по този начин предотвратяват превръщането на едни от първите си анимационни филми в обществено достояние.

Парадоксалното в случая на Disney е, че точно те са натрупали (и продължават да трупат) състоянието си,

рециклирайки десетки

отдавна създадени или записани приказки, легенди и книги, или с други думи – използвайки произведения, които са обществено достояние

Но защо ви разказвам всичко това?

Защото се оказва, че опашката на Мики Маус е достатъчно дълга, за да достигне и омотае Европа.

Понеделник тази седмица, Съветът на Европейския съюз е

приел директива

която изменя директива 2006/116/ЕO и удължава срока на закрила на артистични изпълнения и звукозаписи.

Правата върху артистичните изпълнения и звукозаписите са едни от т. нар. сродни права  и принадлежат съответно на артистите-изпълнители и продуцентите на студийни записи. Срокът на тяхната закрила до сега изтичаше 50 години след датата на изпълнението или създаването на записа. Новата директива удължава този срок на 70 години.

Мишел Барние, в чийто ресор попада защитата на интелектуалната собственост, използва 2 аргумента, за да защити удължаването на срока за закрила и те са

1. Продължителността на живота на всички хора, а с тях и на артистите-изпълнители, нарства

както и

2. Артистите-изпълнители трябва да получават възнаграждение за изпълненията си за период от време по-дълъг от 50 години.

Осмисляйки тази аргументационна линия все ме гложди леко конспиративното подозрение, че целта на новата директива е да създаде някакъв

lex Лили Иванова

Шегата настрана, но възможно ли е директивата да цели въвеждането на един вид (допълнителна) пенсия за артистите-изпълнители?

Някак в този дух ми звучи изискването звукозаписните компании да отчисляват 1/5 от приходите си за удължения период (между 50-ата и 70-ата година) и от нея да изплащат допълнителни възнаграждения на изпълнителите си.

Напълно в духа на предходното разбирам и новата

“use it or lose it”

разпоредба (точка 2а от член 3)  на директивата – един вид право на доработване по време на пенсия.

В случай, че звукозаписна компания не желае да маркетира изпълненията им по време на удължения срок за закрила, на изпълнителите се гарантира възможността да прекратят договора си с нея и да поемат нещата в свои ръце.

Какъв по-добър начин за гранд дамата на нашата естрада да подобри тежкото си финансово състояние от това да преиздаде Камино в крак с времето и най-вече на по-добър испански?

За Бога, братя, не купувайте (в IKEA)!

Image: IKEA sign by kaktuslampan on Flickr
IKEA sign

Чета новините, свързани с предстоящото отваряне на IKEA в София.

Било

по-скъпо

отколкото в едноименните магазини в комшийските Солун и Букурещ, а да не сме говорели какви били ценовите разлики в сравнение с Лондон и Париж.

Ако се замисли човек – какви са единствените

възможности на потребителите

в една такава ситуация?

Простичко е – да не купуват от там.

Така че братя българи и сестри българки, сдържайте се да купувате в IKEA до към 20-и октомври тази година и може да станете свидетели на

истински ценови чудеса!

Все пак Господ е българин, или?

Версия 2.0 на Mozilla Public License предстои да бъде публикувана

Image: *
Знаех, че от малко повече от година се работи над новата версия на Mozilla Public License, като в средата на август 2011 Mozilla Foundation публикува Release Candidate 1 на новия лицензионeн текст.

В момента текстът се обсъжда от общността и, ако не събере много принципни възражения, ще бъде публикуван като окончателен за версия 2.0.

Кое налага обновяването?

Статии от блогове, както и публикуваният от фондацията FAQ се опитват да наложат следните три аргумента:

1. Яснота

Новият текст бил по-кратък, ясен и лесен за разбиране.

Лично аз никога не съм смятал MPL за концептуално ясeн лиценз. След като прегледах текста на новия release candidate се убедих, че почти нищо не се е променило – езикът на лиценза продължава да бъде повече от византийски и съвсем не лесен за разбиране дори от юристи.

Приятната изненада тук е изричното упоменаване на “честната употреба”. Принципно и до сега по пътя на тълкуванието се стигаше до резултата, че последната имаше своята приложимост в сферата на MPL, но поясненията все пак са полезни.

2. Интернационализация

Определено интересни са промените в международната подсъдност и приложимото право: компетентни сега са съдилищата разположени на територията на “основното място на стопанска дейност” на ответника.

Това е значително подобрение в сравнение с предходната версия, обявяваща за компетентни единствено съдилищата в Калифорния.

Настоящата разпоредба генерално е в унисон с Регламент 44/2001, според който общата компетентност се ориентира по местоживеенето или управленското седалище на ответника.

Подобна е ситуацията с клаузата, отнасяща се до избора на приложимо право. Според нея компетентният съд при “основното място на стопанска дейност” на ответника прилага “своето право” и по този начин следва известния предимно в международното публично право принцип na териториалността.

NB: Тази клауза се прилага само по отношение на договорните въпроси и не засяга авторското право.

3. Патенти

Понеже не открих никакви съществени промени в сравнение с предходната версия, не съм съгласен с твърдението, че

In response to the changes in the patent landscape over the past decade, the patent language has been changed as well.

Извод

Каквото и да е наложило обновяването на MPL, на този етап то изпада доста минималистично.

Всичко на всичко, единствената истински полезна новост се свежда до клаузите, регулиращи подсъдността и приложимото право.

* Mozilla-copyright by David Vignoni, SoothingR, HereToHelp, etc on Wikimedia Commons