October 2011

OpenFest 2011

Image: Interpred-WTC-Sofia-Bulgaria by Borislav Bonev
via Wikimedia Commons

Interpred-WTC-Sofia-Bulgaria

Следващият уикенд, на 5 и 6 ноември, в Интерпред ще се състои OpenFest 2011 – конференция, посветена на свободната култура, свободния софтуер и софтуера с отворен код, свободното споделяне на знания, или с една дума – фестивал на свободното творчество.

Ако искате да знаете дали

свободният софтуер може да се предлага срещу заплащане

гледайте да дойдете в неделя, 6 ноември, между 12:15 и 13:00, за да видите моя lightning talk под формата на мултимедийна презентация, която ще даде отговор на едноименния въпрос.

Входът е свободен.

Обвинение в “обида на турската нация” признато за нарушение на член 10 от ЕКПЧ

Image: Ataturk’s Mausoleum by ae35unit on Flickr
Atat?rk's Mausoleum

Това е мавзолеят, в който са положени тленните останки на Мустафа Кемал, по-известен с прякора си Ататюрк.

Прякорът на първия президент на република Турция най-често се свързва с въведената от него доктрина на тюрклюк или турска национална принадлежност.

Различни са причините, поради които турското общество е много чувствително на темата турска национална принадлежност, като тази чувствителност е отразена дори в турския наказателен кодекс и по-специално в неговия член 301.

Спорният състав на този член

обявява за наказуема

обидата на Турция, на турската национална принадлежност, или на турските държавни институции.

Не по-малко спорни от самия състав в близкото минало са се оказвали определнията на това какво точно е обида в повдиганите по него обвинения. Към най-известните обвиняеми по член 301 се числят гостувалият не отдавна и у нас писател-нобелист Орхан Памук и станалият жертва на атентат журналист от арменски произход Хрант Динк, както и други турски интелектуалци, изразявали своето мнение по Арменския геноцид.

От формално-правна гледна точка обвиненията по член 301 показват едва ли не

съмнителен ефект –

осъдителни присъди почти липсват, а доколкото изобщо се е стигало до такива, осъдените са били помилвани от министъра на правосъдието.

На практика истински сериозните проблеми на обвиняемите са създавани от националноотговорни кръгове и най-вече от контролираните от тях медии, които след всяко сезиране на прокуратурата и/или повдигане на обвинение са подемали атаки против обвиняемите и по този начин са ги излагали на сериозен обществен натиск.

Добро доказателство

за това е казусът на турския историк Алтуг Танер Акчам срещу Турция (Altug Taner Akcam vs Turkey).

Публикации и лекции на Акчам, както и негови коментари в издавания от Хрант Динк арменско-турски двуезичен вестник “Агос”, в които той критикува съдебното преследване на Динк, стават повод и Акчам да бъде обвинен по член 301 (в състава му преди изменението от 2008 ).

Не се стига до наказателно производство, но влиятелният турски вестник “Хюриет” (Hurriyet) пуска поредица от много критични за Акчам материали, обвинявайки го за това, че зад публикациите му всъщност стоят германските тайни служби.

Историкът реагира на обвиненията и води процес срещу “Хюриет”, но го губи.

На 16 февруари 2007 Акчам пристига в Монреал по покана да изнесе лекции в правния факултет на университета McGill, но е бил задържан за почти четири часа на летището. Канадските власти обясняват задържането му с оклеветяваща го статия в Уикипедия от декември 2006, според която той е терорист. Малко по-късно, на 18 февруари 2007 той е задържан и на границата на САЩ и в последствие пуснат, но без да разбере причината за задържането си.

Като първоизточник за всички тези проблеми Акчам подозира произволните разследвания водени против него на основание на член 301 и решава да го атакува в Стразбург.

В жалбата си до

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2007, Акчам заявява, че

самото съществуване на член 301 и съответната възможност да бъде разследван и дори да му бъде повдигнато обвинение заради академичните му изследвания на арменския въпрос, води до стрес, тревога и страх от преследване и следователно трайно и пряко нарушава правата му по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

В решението си публикувано вчера

ЕСПЧ

приема

  • статута на жертва на жалбоподателя дори при липса на конкретно производство или мярка срещу него и
  • отчита смразяващия ефект (chilling effect), който страхът от санкции поражда върху свободата на словото.

Последното има своята валидност дори при последваща оправдателна присъда, защото е много вероятно така породеният страх да подейства обезкуражаващо по отношение на подобни изявления в бъдеще и така да се намеси при упражняването на защитеното от член 10 ЕКПЧ право.

При разглеждането на въпроса дали намесата в  е била предвидена от закон, съдът приема, че дори законовите промени от 2008 не съумяват да попречат на злоупотреби при прилагането на член 301 и да предотвратят произволни съдебни преследвания.

Макар и прието единодушно

решението не е окончателно

тъй като е много вероятно Турция да го обжалва пред Голямата камара на ЕСПЧ.

Това, разбира се, ни най-малко не променя ясния сигнал, който Европа на ценностите изпраща на света и конкретно на вироглавия си съсед от югоизток.

За тенджери, тигани и защита на лични данни

*)
Днес на кръстовището на Витошка и Патриарха ме спря и заговори възпитан младеж – служител на Zepter, компания известна като производител на висококачествени домакински съдове.

 

– Добър ден, желаете ли да учствате в анкетата, която провеждаме?

– За какво става дума?

– Ами за това колко често на ден мислите за своето здраве…

– Хмм, ами не знам… не много често…

– А от колко члена се състои Вашето домакинство?

– От … – му отвръщам и започвам да се чудя къде ще му излезе краят.

– И колко често готвите вкъщи?

– Не много често. Защо ме питате всичко това? –

– Почти сме готови – забърза се той – само да ми кажете от какви заболявания боледуват членове на вашето домакинство – и започна да изрежда – диабет, високо кръвно, сърдечно-съдови заболявания?

– ?!? – мисля че гримасата ми беше недвусмислена.

– Ами това е само за анкетата – каза сконфузено и додаде – Последен въпрос: име и телефон за връзка?

– Е, това вече е прекалено – не се сдържах аз. – Защо да споделям всички тези лични данни с Вас или с работодателя Ви?

– Ами може да спечелите награда и…, за да можем да Ви уведомим…

– Благодаря, нямам интерес. –  му казах вече не съвсем дружелюбно и си продължих по пътя.

След това си мислих колко ли души днес е интервюирал и колко ли от тях наивно-добродушно са си казали всичко, което ги е попитал. Но още по-интересният въпрос е за какво изобщо са им на Zepter тези информации? По-какъв ли начин могат да им бъдат полезни?

Все едно – искам да ви предупредя да не споделяте лекомислено лични информации и данни. И да не се чувствате неудобно от това, че защитавайки личната си сфера сте “отсвирили” поредния анкетьор.

Колкото повече такива реакции на интервюирани достигат до Zepter, толкова по-скоро освен за тенджери и тигани ще се замислят и за защита на лични данни.

* Image: Zepter International Home Art

За една виртуална тухла повече

Image: Lego Bricks by bdesham on Flickr
Lego Bricks

Lego е безспорно просперираща компания, доказала се на пазара с интересни и иновативни продукти.

Както всяка компания, създаваща добавената си продуктова стойност чрез иновации, и Lego е много загрижена за нейната защита със средствата на правото на интелектуална собственост.
Буквално христоматиен е казусът на Interlego vs Tyco, положил началото на редица

правни сблъсъци

между Lego и техни конкуренти, създаващи идентични или подобни на техните продукти.

Принципно, такова корпоративно поведение не е съвсем учудващо, защото въпросните продукти, състоящи се главно от шарени пластмасови тухлички, са насочени към една от най-високо конкурентните, но по този повод и изключително интересна за всеки производител целева група – тази на децата от най-различна възраст.

В последно време усилията на датската фирма да бори имитации на своите продукти са

насочени и към домейнъри

които според нея практикуват т. нар. кибер-настаняване.

Де факто, от Lego предприемат правни стъпки едва ли не към всеки, ползващ името им (което разбира се е регистрирано като търговска марка) като съставна част от домейна си и по този начин са надминали дори Microsoft в стремежа си да защитят своя бранд.

В тази връзка вчера ми попадна поредния такъв казус, разглеждан според процедурата UDRP, като учудващото в него е невъзможността на обзетата от защитна еуфория Lego да прояви поне мъничко common sense и да отличи купувачи-клиенти от нелоялни конкуренти.

За какво става дума?

Две братчета, на 11 и 15 години, си направили уебсайта http://legoworkshop.com/, просто защото са, както те се наричат, Lego-ентусиасти. Посетителите на сайта им могат да видят пресъздадените от децата модели и съответно ръководства от снимков и видео материал, показващи процеса на сглобяване.

Съдържанието на сайта е съвсем безобидно и дори най-невежият уеб потребител на света не би предположил, че е създаден за да печели по някакъв начин на гърба на реализиращия годишен оборот от $ 2,8 милиарда датски гигант.

Така погледнато съвсем логичен е и изводът на натоварения с казуса панелист Staniforth Ricketson, а именно че децата

не са нарушили

UDRP правилата, тъй като регистрацията на домейна им не е била мотивирана или съпъстствана от съставномерната зла умисъл.

Лично аз се учудвам на (не)компетентността на IP специалистите на Lego, които излагат имиджа на компанията на сериозен риск, защото вместо да изписват вежди буквално са тръгнали да вадят очи.

И то само заради една виртуална тухла повече.

Мрежова неутралност и лична неприкосновеност

Image: Network Monitoring System – alarms view by By Verax Systems Corp.,
via Wikimedia Commons

Network Monitoring System - alarms view

Темата “мрежова неутралност” е една от онези, които ме интересуват по-обстойно. Макар и не задължително в български контекст, на няколко пъти (тук, тук  и тук) съм и отделял внимание в другия си блог.

Повод за днешната статия ми даде становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 07.10.2011, разглеждащо

мрежовата неутралност

през призмата на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Но нека като за начало и на кратко изясниме какво всъщност означава това многоцитирано напоследък понятие.

За целта си позволявам да цитирам от гореспоменатото становище:

Концепцията за неутралността на мрежата се основава на възгледа, че информацията в интернет трябва да бъде предадена безпристрастно, без оглед на съдържание, дестинация или източник, както и че интернет потребителите трябва да бъдат в състояние самостоятелно да решат какви приложения, услуги или хардуер да използват. Това означава, че доставчиците на интернет услуги не могат, по свой избор, да дават предимство на определени приложения или услуги, или да забавят достъпа до други като например VoIP или P2P.

Защо това трябва да ни интересува?

Спецификата на интернет доведе до неговото припознаването като най-свободната и демократична медия.
Дебатът около мрежовата неутралност и най-вече желанието на интернет доставчиците да прилагат т. нар. управление на интернет трафик (traffic management) чрез техниките на филтриране, блокиране и мониторинг на съдържание постави тези качества на глобалната мрежа под въпрос, и извади като главeн аргумент в нейна защита (възможното) нарушение на свободата на словото и свободата на достъпа до информация.

Конкретните опасения се изразяваха в това, че използваните техники

могат да доведат до цензура

наложена от интернет доставчиците, а всъщност продиктувана от заинтересувани трети страни – в българския конкекст на пример от политически сили или организираната престъпност.

Становището на ЕНОЗД обаче разкрива и един допълнителен аргумент – възможното нарушение на защитата на лични данни и лична неприкосновеност на потребителите на интернет.

Това е така, защото някои от въпросните техники за управление на интернет трафика включват преглеждането претърсването на електронните съобщения на потребителите, посещаваните уебсайтове, изпратени и получени имейли, времето когато това се извършва и т.н.

Ясно е, че така упражнен, контролът върху преноса на данни е в състояние

да наруши основни права

гарантирани от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Същото важи и за правата, допълнително защитени от вторичното законодателство на ЕС, а именно член 5 от Директивата за защита на личния живот и електронните съобщения (2009/136/ЕО).

Разпознавайки реалната заплаха, ЕНОЗД призовава националните регулатори на електронни съобщения от една страна и държавните органи с мандат за защита на лични данни, от друга, да следят и гарантират спазването на правата на потребителите на интернет.

Самият аз прегледах днес сайтответе на КРС и на КЗЛД, но не можах да открия нищо по въпроса. Мрежовата неутралност за тях изглежда е нещо като terra incognita.

На моменти истински, ама истински се радвам, че сме в Европейския Съюз!

Задържане на полицейски данни

Image: smart police / keeping the parliament clean by flik on Flickr
smart police / keeping the parliament clean

В началото на седмицата австрийските медии гръмнаха: хактивистите от Anonymous Austria публикували чрез Туитър акаунта си личните данни, в това число дати на раждане, адреси и телефони на 24 938 австрийски полицаи.

Деянието си хактивистите мотивират с все по-ниската степен на защита на личните данни на гражданите в следствие на гласуваните законови промени и приемането на

задържането на трафични данни

в австрийското законодателство.

Като за капак, хакцията следва отколешното мото на застъпниците на data retention, а именно

Никой не бива да се страхува, щом няма какво да крие

При все, че съм за безрезервната защита на личните данни и в този случай съм на страната на полицаите в качеството им на потърпевши физически лица, си мисля че хакцията на Anonymous Austria дава добър урок и повод за размисъл.

Изводът

може да бъде само един – колкото по-малко данни се обработват и задържат, толкова по-ниска е вероятността от злоупотреби с тях.