November 2011

Генералният адвокат Ив Бот: цифром и словом е повече от функционалном

Image: Source code ON PAPER by toolmantim on Flickr
Source code ON PAPER

Предполагам, че мнозинството от читателите на този блог са наясно с това, че според авторскоправното законодателство компютърните програми представляват произведения на литературата и така погледнато защитата им е идентична с тази на книгите.

В основата на тази защита в Европейския съюз стои директива 91/250/ЕИО, според чийто член 1 (2)

Закрилата в съответствие с настоящата директива се прилага по отношение на обективираната в каквато и да е форма компютърна програма.

Идеи и принципи, които са заложени в който и да е елемент на компютърна програма, включително тези, които са заложени в нейните интерфейси, не се закрилят от авторско право по настоящата директива.

Така в директивата е залегнал един от

основните принципи на авторското право

а именно че то защитава (видимите/чуваемите) резултати от творческа дейност, изразени в каквато е да е обективна форма.

В случая на софтуера това е код, състоящ се от писмени знаци – в мнозинството си цифри и букви.

Натъртвам на всичко това

защото днес е публикувано заключението на генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) по делото SAS Institute Inc. v World Programming Ltd (C-406/10), в чиято основа стоят главните въпроси, дали

– функционалностите на компютърна програма и програмен език са защитени от авторско право по член 1 (2) от директива 91/250;

и

– доколко правоносителят на компютърна програма (със средствата на директиви 91/250 и 2001/29) може да ограничи своите лицензианти да възпроизвеждат кода на компютърната програма или да го превеждат в друг формат, така че да създадат собствена програма, която да може да чете изходния код;

В заключението си

генралният адвокат отговаря въпросите по определено интересен начин.

Според него защитата на компютърните програми обхваща само буквалните елементи, сиреч сорс кода и байнарито, както и всеки друг елемент, който изразява креативността на автора.

Функционалността на компютърните програми обаче не е обхваната от тази защита, защото е продиктувана от специфични и ограничени цели, които в своята същност са идеи, а тяхната защитимост би довела до монопол, който би бил в ущърб на технологичния напредък и индустриалното развитие.

Присветва ли ви нещо?

Питам, защото с горното Ив Бот (без да го упоменава изрично) прекрасно очертава

тънката червена линия

която маркира границата между авторскоправната и патентната закрила на компютърните програми.

Ако първата гарантира защитата на автора върху конкретни елементи на неговото изразяване, то втората запазва идеята на изобретателя само за него, като му дава (до) 20 годишен монопол върху същата

Все пак

Бот уточнява

че средствата за постигане на конкретно изражение на функционалността на компютърна програма могат да бъдат защитени от авторското право, като дава пример с креативността, уменията и находчивостта, с които автор на софтуер би подредил формулите и алгоритмите (но не формулите и алгоритмите сами по себе си).

Така изброените средства биха свидетелствали за собственото интелектуално творчество на автора и тяхната защита (в случай на възпроизвеждане) би била допустима.

Интересните отговори

не свършват тук – по отношение на останалите въпроси генералният адвокат на практика заявява, че директива 2001/29 орязва една част от правата на лицензополучателите според директива 91/250, а именно постигането на съвместимост (interoperability) чрез наблюдение, изучаване или изпитване на компютърни програми.

Според Ив Бот носителят на авторско право върху софтуер може да ограничи своите лицензианти да наблюдават, изучават или изпитват функционалността на софтуера, в случай че с тези си действия лицензиантите достъпват информация, която е защитена от авторското право, какъвто е случаят при сорс код или байнари.

Извод

Заключението на генералния адвокат не е от значение само за конкретното дело между SAS Institute Inc. и World Programming Ltd, а генерално за целия бизнес, изграден около създаването и разпространяването на софтуер.

Ако Съдът го приеме, бихме имали една идея повече правна яснота, която обаче би съдържала неприятни новини за онези, които градят бизнес модела си около чуждите бъгове и създават нови и иновативни компютърни програми.

Линковете в неделя

Безспорно

гвоздеят на изминалата седмица

бе забит от решението на Съда на Европейския съюз по делото Scarlet Extended vs SABAM. Първа по темата писа проф. Нели Огнянова, а Дневник излезе с почти революционното заглавие “Блокирането на торенти е нарушение на човешки права”.

Моя милост пусна чак днес един материал на български , чиято задача бе да представи решението от гледните точки на трите замесени страни: правоносители, интернет доставчици и потребители.

В тази връзка The 1709 Blog прави интересен паралел между решнието в Scarlet vs SABAM и английския казус Twentieth Century Fox Film Corporation and others vs Newzbin Ltd.

Но колкото и да е важно, споделянето на съдържнание не ще остане единствената тема в тази неделна поща, защото и защитата на личната неприкосновеност не бива да бъде неглижирана.

В познатия си

маниер на куриозност

американски съдилища в Пенсилвания и Кънектикът са постановили предоставянето на пароли за Facebook като доказателства по дела, с чието решеаване са били натоварени.

Дори пътят над Атлантика да е дълъг, не е безкраен, така че – мислете му каква дигитална хигиена поддържате в социалната мрежа!

И така на финала: завършвам с резкия завой към тресящата българския медиен ландшафт

стачка на БДЖ

която (има си хас) ангажира и представители на блогосферата.

Както по екраните на сутрешните блокове, така и в блоговете мненията се разминаваха в типичната за тези дискусии амплитуда помежду Осанна и Разпни го.

Весела и успешна седмица!

Scarlet печели, SABAM “отнесен от вихъра”

Image: Windstorm Thomas by NASA via Wikimedia Commons
Windstorm Thomas

Искрено се извинявам, че заради по-напрегнатия ритъм на последните няколко дни пускам със закъснение тук тази така значайна тема. Но нали се казва “по-добре късно, отколкото никога”, а и блог, който претендира да се занимава с правото и свободата в дигиталните технологии, не бива да я подминава в никой случай.

Та, по същество.

Виждате ли снимката в началото на статията?

Горе-долу със скоростта и вихъра на този циклон Съдът на европейския съюз

отнесе домогванията

на носители на авторски и сродни права да задължават интернет доставчици да филтрират мрежовия си трафик и да блокират достъпа на своите клиенти до (музикални) произведения, върху които правоносителите твърдят, че имат права.

В основата на казуса Scarlet vs SABAM (C-70/10) е залегналото желанието за свободно споделяне на съдържание и в тази връзка препоръчвам горещо на онези, които искат да се запознаят с неговата конкретика и предистория  да прочетат този постинг на Нели Огнянова (на български) или този и този мои постинги (на английски).

Какво всъщност е решил Съдът?

Принципно, Съдът подкрепя заключението на генералния адвокат Cruz Villalon и приема, че

1. дори и правото на интелектуална собственост да е изрично упоменато в член 17 (2) от Хартата на основните права на Европейския съюз (“Хартата”), тo не се наслаждава на абсолютна защита;

2. националните органи и съдилища, когато предприемат мерки за защита на носителите на авторски права, трябва да се стремят към справедлив баланс между защитата на авторското право от една страна, и защитата на основните човешки права на лицата, засегнати от тези мерки плюс защитата на свободата на стопанска инициатива, от която се ползват доставчиците на интернет услуги като Scarlet, от друга;

3. задължаването на интернет доставчиците (като Scarlet), да инсталират и поддържат сложна, скъпа и постоянна система за филтриране в интерес на носителите на авторски права (като SABAM), насочена към всички бъдещи нарушения и с цел да защити не само съществуващи, но също така и бъдещи произведения, е в разрез, както със свободата на стопанската инициатива на интернет доставчиците, така и с основните права на техните клиенти, а именно тяхното право за защита на лични данни и свобода на мнение и информация, гарантирани от членове 8 и 11 от Хартата.

Така погледнато решението на Съда е направо епохално, но предвид някои публикации по медиите бих желал да разясня неговото значение.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите определено са губещите по това дело. Те за пореден път чуват, че не може да става дума за приоритет между отделните права, гарантирани от Хартата или от други документи, които имат конституционален характер за Европейския съюз.

На практика правото върху интелектуална собственост тежи точно толкова, колкото и правата върху защитата на лични данни или свободното упражняване на стопанска инициатива.

Милионите наляти в лобинг за сега не дават очаквания резултат.

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Тук е много важно да се каже, че решението на Съда не дава картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитеното съдържание. Напротив, Съдът изтъква особения статут на правото върху интелектуална собственост, но и подчертава, че неговата защита не е абсолютна.

Като непробиваем Персеев щит пред потребителите се явява основното им право на защита на лични данни. То ги предпазва от вкаменяващите оръжия на правоносителите, а именно искане на информация, филтриране и блокиране на трафично съдържание.

Към деншна дата потребителите на интернет са едни от печелившите от делото.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Особеността на казуса Scarlet vs SABAM се изразява в това, че той очертава взаимовръзките в триъгълника правоносители-интернет доставчици-потребители. Решението на Съда за пръв път изправя основното право на стопанска инициатива на интернет доставчиците като ефективна бариера пред зачестилите още от края на деведесетте години домогвания на правоносителите да разширят отговорността за нарушения над правата им и върху доставчиците на услуги на информационното общество.

Може да се каже, че към днешна дата и доставчиците на интернет услуги са между печелившите от делото.

Те разбира се не бива да забравят едно: в частта си отнасяща се до тях, решението на Съда черпи аргументите си от член 15 от Директива 2000/31/ЕО, според който доставчикът е защитен само, ако не филтрира или променя своя мрежов трафик. В случай, че доставчикът – бил и той мотивиран от прекомерното си съобразяване с натиск от държавни институции или от някаква (криворазбрана) саморегулация – започне да филтрира или блокира трафика си, то той ще загуби привилегиите, гарантирани му от настоящото решение.

Това има особена валидност за българските интернет доставчици, които или се подават на (неправомерен) натиск от страна на, да кажеме, ГДБОП, или сами си налагат някакви ограничения.

В такъв случай те биха били отговорни, но не към правоносителите, а към предадените от тях потребители.

Заключение

Настоящото решение маркира поредния крайъгълен камък в борбата за свободно (или от позицията на правоносителите – нерегламентирано) споделяне на съдържание. Решението поставя правоносителите в патова ситуация, която те биха могли да превъзмогнат само чрез законодателни промени.

Дали такива промени биха се реализирали, зависи до много голяма степен от нас – европейските гласоподаватели. Особено ако не желаем ние да бъдем отнесени от вихъра.

Съвместна акция на ГДБОП и БАМП пълна с въпросителни

Image: *
Буквално преди броени минути в българския интернет прозвуча писъкът последвал поредната акция на ГДБОП срещу торент тракер, който се намирал в София.

“Дали погина българският Алдераан?”, ми беше първата реакция и още преди да се сетя, че той се хоства в друга галактика, прочетох статийката. Тя обаче се оказа толкова безсъдържателна, че взех да търся някаква с нещо по-надеждна информация.

На страницата на МВР открих прессъобщението, от което новинарският сайт бе почерпил вдъхновение, но за мое съжаление то се оказа точно толкова нищо не казващо, че даже ми стана неудобно от критиката ми към news.bg.

Ta, какви са фактите?

На прима виста

  1. ГДБОП са провели акция съвместно с БАМП;
  2. Акцията е била насочена срещу неназован български торент тракер, който в продължение на 3 години е предлагал авторски произведения (музика, филми, софтуер и други) без съгласието на правоносителите;
  3. Резултатът на акцията е изземането на компютърната система, която е поддържала торент тракера.

Както може да са види, информацията е повече от оскъдна.

Веднага се присетих за някои

въпроси, които остават неизяснени

и чийто отговор интересува не само мен, но и българската интернет общественост:

  1. Кой е торент тракерът?
  2. Кои са засегнатите произведения?
  3. Кои са засегнатите правоносители и по силата на какво БАМП ги представлява?

В интерес на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” е да даде изчерпателен отговор и генерално да предоставя повече смислена информация относно акциите си. Така не само ще спечели повече сподвижници за важната си кауза, но и по-трудно ще попада под обществената критика, че действа поръчково и удря само определени интернет платформи, а покровителства други.

* ГДБОП on computerworld.bg

Neelie Kroes: действащата система на авторскоправна защита не постига целите си

Image: Neelie Kroes NOG Brussel by Sebastiaan Ter Burg via Wikimedia Commons
Neelie Kroes NOG Brussel

Neelie Kroes (Нийли Крус) е вицепрзидент на Европейската комисия и ресорен комисар за информационното общество.

На 19 ноември 2011, в рамките на тазгодишния Forum d’Avignon Крус произнася реч, озаглавена

“Who feeds the artist?”

в която демонстрира един качествено нов и изключително критичен подход към съвременната система на авторскоправната защита.

Вицепрезидентката на Европейската комисия се обявява за безрезервен поддръжник на творците, защото изкуството е храна за духа, но “Кой да храни хората на изкуството?” риторично се пита тя.

При все, че Европа дефинира

трите цели

на авторскоправната защита като

  1. добре разбираема и лесна за изпълнение правна рамка;
  2. достойнство, признаване и стимулираща среда за творците и
  3. адекватно възнаграждение, така че творците да могат да се възползват от упоритата си работа и да бъдат стимулирани да създават повече.

Крус признава, че към момента те

остават неизпълнени

Не само, че милионите инвестирани в борбата срещу пиратството не дали резултат, а и повечето граждани стигнали до там да ненавиждат термина авторско право, когото възприемали по-скоро като евфемизъм за наказание и назадничавост, отколкото като символ за признание и възнаграждение.

До тук споделям всяка дума от речта на Нийли Крус и се възхищавам на доблестта и да изрази това си послание пред широката общественост. Доблест, защото изказването и, най-вече в частта му, че огромна част от

творците не получават адекватно възнаграждение

едва ли ще увеличи феновете и в гилдията на правоносителите.

Веднъж казала А тя обаче трябаваше да каже и Б. Щеше да бъде безценно, ако наред с критиките си към съществуващите проблеми тя представеше и рецепти как те да бъдат решени.

Дали все пак многозначителният финал на речта и не оставя некои надежди?

So that’s my answer: it’s not all about copyright. It is certainly important, but we need to stop obsessing about that. The life of an artist is tough: the crisis has made it tougher. Let’s get back to basics, and deliver a system of recognition and reward that puts artists and creators at its heart.

Кой знае?

Това би могло да се тълкува от призив към криейтивкомонизация на авторското право до захранване на съществуващата рамка с анаболите на ACTA.

Как мислите вие?

Линковете в неделя

Image: *

От известно време насам все си мисля да стартирам нещо като

седмичен дайджест

в който да споделям интересни материали, без непременно да ги разисквам като отделни блог постове.

В това ми намерение ме подсили и решението на Google да отнеме на Googe Reader всичко социално и така масивно да затрудни споделянето на информация.

Е, реших да започна дайджеста под името “Линковете в неделя” и днес е, така да се каже,

премиерата

в рамките на която ви предлагам 6 7 линка към истории, които привлякоха вниманието ми в последната седмица.

  1. Ericsson са публикували интересен пейпър, според който нерегламентираното споделяне на съдържание (file-sharing) е следствие на нефункциониращия цифров пазар.
  2. Първата сайбер атака над американски цивилен обект? БНТ съобщава за първоначаланите спекулации.
  3. Уикипедия отново събира пари и съоснователят на Google Сергей Брин дарява 500.000 долара. Моят принос бе далеч по-скромен, но за това пък от сърце.
  4. Кръщаването на новия модел на HTC “Vivid” не е по вкуса на едноименното порностудио, което се опасява от разводняването на неговите добре наложени марки -).
  5. Ангела Меркел е доста по-модерно настроена, отколкото предполага външният и вид – има си канал в YouTube, когото използва активно.
  6. Лично аз подкрепям дискутираната в Обединеното Кралство забрана да се пуши в колите.

Приятно четене!

*Original image: Envelope Edge Colors by Vectorportal on Flickr, derivative vork: Неделна поща by Emil A. Georgiev

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете са хвърлени

Image: Swedish Police by Hakan Dahlstrom on Flickr
Swedish police

За шведския казус на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone) научих едва преди няколко дни. Ако се учудвате, защо не съм сложил линк към сайта на ePhone, то e защото след кратко търсене не намерих такъв…
Малко е учудващо за интернет доставчик да няма лесно откриваем сайт, ала нейсе – реших да не си хабя силите в (напразно) търсене, а най-паче за написването на този блогпост.

Та за какво става дума?

На кратко, за споделянето от неизвестно лице на 27 аудио книги, върху които издателите имат изключителни права. Споделянето е било извършено използвайки интернет достъпа доставен от ePhone. Поставените от издателите искания на информация (разписани у нас в чл. 95г от ЗАПСП) са били оспорвани от ePhone на всички инстанции, като на края шведският Върховен съд изпраща преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

Излязлото вчера заключение на генералната адвокатка Niilo Jaaskinen е достъпно само на няколко езика, като аз го четох на немски.

Казусът е много интересен

защото се занимава с поредния сблъсък на две от гарантираните от Хартата на Европейския съюз права – защитата на личните данни срещу защитата на интелектуалната собственост.

Поредният казус, защото Съдът вече на два пъти, а именно в делата Promusicae (C-275/06) и LSG (C-557/07) се опита да даде напътствия, как да се преценяват конфликти от такъв характер.

Какво е новото, ще вземе да попита някой тогава?

Ей, ама не се ли сещате?

Ок, ок – ами, да – директивата за задържане на трафичните данни вече е транспонирана (почти) навсякъде в Европейския съюз.
Е, не съвсем де – в Швеция още не е, макар и това според Jaaskinen да не е от особено значение.

Преюдициалното запитване

в plain text звучи така (подчертаното е от мен)

Изключва ли Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО1 (Директива за съхраняване на данни), и по-специално членове 3, 4, 5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост2 и която допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението? Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаването на разпореждането, е представило доказателства за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална?
Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за съхраняване на данни, въпреки че срокът за това е изтекъл?

Главният въпрос

всъщност може да се сведе до

Може ли национална разпоредба да предвижда предаването на задържани трафични данни на недържавни органи, за да ги използват при идентифицирането на нарушители на права на интелектуална собственост, въпреки че директивата за задържане на трафични данни не предвижда изрично такъв сценарий?

Ако това все още не ви звучи достатъчно плашещо, то нека ви успокоя: the worst is still to come!

В заключението си

генералната адвокатка Jaaskinen първоначално достига до правилния междинен извод, че

Съществуващата правна рамка на Европейския съюз не предвижда необходимите подробности относно задържането и предаването на лични (трафични) данни, които са възникнали в следствие на електронна комуникация, за която частно частно лице твърди, че нарушава негови права на интелектуална собственост. (преводът мой)

След което навлиза в дълбоките води на основните човешки права и отбелязва, че

Правото на защита на личните данни и личната неприкосновеност от една страна и защитата на интелектуалната собственост от друга, трябвда да бъдат еднакво обезпечени. Носителите на права върху интелектуална собственост не бива да бъде привилегировани, като им се даде достъп до лични данни, които са били законно задържани, но за цели, нямащо нищо общо със защита на техните права (на интелектуална собственост). Достъпът до задържаните данни може да се извършва единствено в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, приложими при защитата на личните данни и само, ако националният законодател предварително е приел конкретни разпоредби в съответствие с член 15 от директива 2002/58. (преводът мой)

И завършва с

конкретния отговор

на преюдициалното запитване, според който

Директивата (за задържане на трафични данни) не се прилага при обработването на лични данни за цели, различни от онези, изброени в нейния член 1 (1).
Директивата обаче не изключва приемането на национални разпоредби, които в рамките на гражданскоправно дело да задължат доставчиците на интернет услуги да предоставят на носители на права на интелектуална собственост информация, с която правоносителите да идентифицират потребители на интернет, които нарушават техните права.
Предоставянето на тази информация от друга страна следва да се извършва само въз основа на подробни и предварително приети национални разпоредби, които са в съответствие с Европейското законодателство, регулиращо защитата на личните данни и са били задържани единствено за целта да бъдат предадени на правоносители. (преводът мой)

Какво означава това?

Гпоспожа Jaaskinen на практика препоръчва директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

Ами това е. Както писах по-горе, заровете са хвърлени, камъчето е изплюто и нещата са повече или по-малко ясни.

Приемането само на национални разпоредби би било неефективно, защото интернет не зачита националните граници. В този смисъл очаквам Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58.

Какъв е изводът за интернет потребителите

които държат на непроменена защита на личното си пространство?

Бих им препоръчал да вземат нещата в свои ръце и максимално да окастрят възможностите на (access) интернет доставчиците да им задържат данните (конкретен пример как).

За да не се стига до запознанства (в по-добрия случай) с шведски полицаи или (в по-лошия) с господина по-долу…

Image: Odessa Internet conferences by Veni Markovski on Flickr
Odessa Internet conferences

 

Пица от висшата мода

Image: Pizzaria Escada by Emil A. Georgiev

Вчера случайно видях този интересен брандинг на кулинарно заведение в центъра на София.

Първата ми асоциация

беше с едноименната високоценова марка, идентифицираща предимно дамска  мода и парфюмерийна козметика и се замислих каква ли ще да е била мотивацията на собствениците да кръстят пицарията си така?

Escada на португалски май значи стълба(?) и наистина, за да се влезе в заведението, трябва да се изкачат няколко стъпала.

Дори и скромната ми спекулация да се окаже вярна, то изборът на име на заведение, което е идентично с марка, ползваща се с известност

не е съвсем безпроблемен

Сещам се как преди десетина години съдържателят на виенското рокерско кафе “The Rolling Stone” беше принуден да му смени името.

Подобна, мисля, беше и съдбата на т. нар. Facebook кафе в Пловдив.

Сливане на КРС и СЕМ – защо не?

Image: “Janus”- watercolour by Tony Grist via Wikimedia Commons
Janus

Оня ден на среща между Яне Янев (лидер на партия Ред, Законност и Справедливост) и финансовия министър Симеон Дянков, наред с други теми, е било обсъждано

възможното сливане

на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)  със Съвета за електронни медии (СЕМ).

Темата сама по себе си не е никак нова, а съществува още от началото на Бойко Борисовото управление. Както тогава, така и сега възможното комплектоване на регулаторните администрации се дискутира през призмата на разходното оптимизиране.

Освен от бюджетна,

идеята обаче е интересна

и от чисто регулаторна гледна точка.

Предвид факта, че в 21 век съдбата на електронните медии е неизменно свързана с онази на далекосъобщенията, обединението на СЕМ и КРС би гарантирало конвергентния подход при тяхната регулация. Постижимият резултат би бил край на размиването на компетенции и междуособните конфликти от близкото минало.

С конвергентната телко-медийна регулация освен това не ние ще откриеме топлата вода – в Европа тя не е рядкост. Администрациите натоварени с нея понякога биват наричани янусоподобни – по името на изобразявания с две лица римски бог Янус.

Примери за такива

супер-регулатори

са британският Ofcom, швейцарският BAKOM и в известен смисъл австрийският RTR.

Защо тогава и у нас да не бъде приет янусоподобният регулаторен подход?

В края на краищата бог Янус е бил почитан като посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот, между младостта и зрелостта – ведно проблемни кръгове, които отколе присъстват в нашия медийно-комуникационен ландшафт и изчакват своето решение.

Мнения?

SABAM обмисля въвеждането на “плосък” интернет данък?

sabam

SABAM е съкратената форма от френско-фламандското двуезично название на дружеството на белгийските автори Societe d’Auteurs Belge – Belgische Auteurs Maatschappij”.

SABAM всъщност е дружество за колективно управление на авторски и сродни права и като такова е призвано да защитава правата на своите членове. Прилаганите досега методи на защита предизвикват, меко казано, противоречиви реакции.

Печално известни

са на пример опитите на SABAM да задължи белгийския интернет доставчик Scarlet Extended да филтрира трафика на клиентите си и да блокира достъпа им до нелицензирано съдържание. Преди няколко месеца в The Reguligence Weblog анализирах този казус, който достигна Съда на Европейския съюз.

Най-актуалната идея на белгийското дружество, за която съм сигурен, че ще предизвика сериозни дискусии, е

събирането на плоско отчисление

от интернет доставчиците, равняващо се на 3,4 % от месечния абонамент, която плащат интернет потребителите.

Плоското отчисление е замислено да компенсира правоносителите за доунлода на техните произведния.

Според сайта Torrent Freak, SABAM са на път да внесат съответната промяна в белгийския закон за авторско право. Главният им мотив е начинът, по който те тълкуват изключителното право на правоносителите да контролират публичното излъчване на техните произведения.

Според SABAM между публично излъчване и доунлод разлика няма и онова, което важи при излъчването би следвало да важи и при даунлода.

Хм, ако това наистина беше така, кому изобщо бяха нужни и WIPO Copyritgh Treaty и европейската Information Society директива?  Нали точно те въведоха т. нар. making available right, за да го разграничат от разпространение и излъчване?

Но нейсе, нека оставиме правнатаа казуистика на страна – принципната идея май не е съвсем лоша.

Иначе казано, как ви се струва плащането на плоско отчисление

срещу правото да сваляте на воля?

Едва ли SABAM (както и подобните им дружества другаде) имат предвид точно това, но моето скромно мнение е, че плоското решение е единственото устойчиво решение на проблема със споделяне на съдържание.

Вие как го виждате?