December 2011

Коледно-новогодишен пост

Image: Happy new year by Nevit Dilmen via Wikimedia Commons
Happy new year 06463

Коледните празници вече преминаха, а утре ни предстои новогодишната нощ.

Когато през юли тази година започнах да списвам De Libertate Iuris Digitalis, Нова година ми изглеждаше още мнооого далечна. Но времето лети и ето ме след почти шест месеца отново – седя пред компютъра и набирам кратък постинг.

За това си кратко съществувание delibertate.info вкупом е бил видян около 5 000 пъти и е убедил 20-ина редовни читатели да се абонират за него.

Благодаря!

Отчитам го като голямо постижение и признание за съдържанието, което поднасям тук.

На всички вас за новата 2012 година пожелавам много здраве, щастие и успехи в личен план!

Весело изкарване утре и до нови срещи!

Емо

Линковете в неделя

Здравейте читатели на Неделна поща – седмичния дайджест за любопитни новини от пресечната точка на информационните технологии, интелектуалната собственост и основните човешки права!

Спомняте ли си

когато неотдавна писах за CarrierIQ?

На каквито и съмнения да сме се подали от хубавото им пираско видео, то сега те са напълно съкрушени – както технологията им, така и събраните чрез нея данни и информации се използват от ФБР за law enforcement purposes.
Няма спекулации – самото Бюро си го признава.

Разбира се, от подобаващ интерес за другите са не само аудио и трафичните данни, но и всички шарени снимки и картинки.

Под фалшивия етикет

на маркетинга усилено се лансира биометричната технология на лицевото разпознаване, която да премине подготвящи я за масова употреба бета тестове в молове и дискотеки.

Big Brother, зар не? Чудна в тази връзка е само апатията, с която обществото реагира на постепенното и неспиращо орязване на своите свободи.

Нo до тук със стреса – на ред са хубавите новини!

На Запад

както отколе сме знаели, са напредничави – Cambridge Digital Library предлага записките на великия Исак Нютон безплатно в дигитална форма и дава един наистина хубав пример за свободното споделяне на знание.

На Изток

където пък догонваме Запада, украинският премиер Азаров е направил личен принос за практическото развитие на правото на интелектуална собственост, регистрирайки името си като търговска марка.

По тези географски ширини това не е нещо ново – позволявам си да напомня за марковата регистрация на Ана Кущенко, по известна като Чапман.

Добрите новини, разбира се, не свършват тук.

Пак от Дневник научаваме, че Търговският регистър остава безплатен още една цяла година, a Dnes.bg съобщава за положителните най-вече за потребителите на мобилни услуги промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). За по-заинтересованите по темата слагам и линк към самия законопроект.

Като интересен завършек на тази Неделна поща отново съм подбрал нещо по-скоро

куриозно

а именно решението на американската National Advertising Division – орган, съблюдаващ саморегулацията в рекламния сектор – да забрани употребата на Photoshop (и подобни средства и методи), с чиято следварителна обработка рекламните материали придобиват нереалистичен вид.

Водещо за NAD е било неотдавна излязлото подобно решение на британския рекламен регулатор ASA, за което писа и Нели Огнянова.

Приятно четене и успешна подготовка за наближаващите празници!

Google Shoot View или нещо като Counter Strike срещу личната неприкосновеност

Image from 9TO5Google

Предполагам, че повечето от вас знаят или дори са ползвали т. нар. Street View услуга на Google.

Пак някои може би си спомнят сериозния дебат съпътствал заснемането на много от градовете, както и последвалата обществена реакция, особено в Германия.

От началото на своето съществуване Google Street View се възприема като

неприятна пенетрация

от всички, които държат на личната си неприкосновеност.

За жалост онези, които поставяха под въпрос етичността на приложението и вещаеха последващи проблеми, не се сдобиха с необходимото внимание и се оказаха в ролята на пророчицата Касандра.

От миналата седмица знаем, че през цялото време те са имали право.

Холандската рекламна агенция Pool Worldwide  превърна навигационното помагало в проблематична

его шутър игра

в която играчът “получава” автомат М4 и може да стреля на воля по минувачи, коли, деца и полицаи.

За сега Google са се подали на обществената реакция и вече са

дръпнали щекера

на холандците, позовавайки се на неспазване на лицензионните условия за ползване на Google Maps и Google Street View.

Както и да е, кутията на Пандора е вече отворена и връщането на тази и други подобни приумици на бял кон ще е въпрос само на време.

Но кой да ни е крив, когато сме готови да играеме (подобрен) Counter Strike с основните си права?

Отворените данни са златни данни

Image: Gold Bars by Agnico-Eagle via Wikimedia Commons
Gold Bars

Да, точно това е посланието от днешното прессъобщение на Нийли Крус.

Комисията предлага

актуализирането на директива 2003/98/ЕО относно повторното използване на информацията в публичния сектор посредством следното:

  • превръщане в общ принцип на използването за стопанска или нестопанска цел на всички документи, направени обществено достояние от публичните органи, с изключение на защитените от авторско право на трета страна;
  • установяване на принципа, че публичните органи не могат да налагат такси, които надвишават разходите, свързани с дадена заявка за достъп до информация (пределни разходи); това на практика означава, че по-голямата част от информацията ще бъде предоставяна (почти) безплатно, освен в надлежно обосновани случаи;
  • установяване на задължение за предоставянето на информацията в общоизползваем и достъпен за машинен прочит формат, така че да е възможно действителното и използване;
  • въвеждане на регулаторен надзор за осигуряване прилагането на тези принципи;
  • значително разширяване на обхвата на директивата с оглед включването за първи път на библиотеките, музеите и архивите; съществуващите правила от 2003 г. ще се прилагат за информацията, с която разполагат тези институции.

Какво означава това?

На първо място и в чисто законодателен план ни очаква промяна на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в когото е транспонирана директива 2003/98/ЕО.

Истински благите вести обаче се изразяват в по-широкия обхват на правната рамка и в стремежа да се пречи на администрацията да създава пречки и изгражда бариери пред достъпа до публични данни.

Един пример за това е изричното упоменаване, че обществена информация може да се изисква, както за стопански така и за нестопански цели. Това автоматично включва представителите на нестопанския сектор, като например НПО, в кръга на бенефициентите според новата директива.

Другият пример е задължението на администрацията да държи публичните данни “лесно достъпни”. Въвежда се и дефиниция за “лесно достъпни”, която гласи

Според Европейската комисия “лесно достъпни” означава много повече от липсата на ограничения за обществеността да достъпва данни. Достъпът и повторното използване на данни могат да бъдат затруднени от администрацията – често дори неволно, поради редица пречки като:

  •     Липсата на информация за това, че масиви от данни действително съществуват и стоят на разположение;
  •     Липсата на яснота кой административен орган е отговорен за данните;
  •     Липсата на яснота относно условията на повторна употреба (re-use);
  •     Данните са на разположение само във формати, които са трудно или скъпо използвами;
  •     Усложнени процедури за лицензиране или такси, каращи потенциалния ползвател да се откаже;
  •     Изключителни споразумения за повторно ползване само с определени представители на бизнеса или ограничаване на повторното ползване  само до държавни компании. (Преводът мой)

 

Хубава новина, дай Боже и за в бъдеще повече такива!

Линковете в неделя

Здравейте ценители на любопитните новини в неделя!

Винаги сме знаели, че борбата на носителите на права на интелектуална собственост с ползвателите на интернет е

безмилостно жестока

и като доказателство за това тази седмица от Франция ни достига новината, че няколко дружества за колективно управление на авторски и сродни права са подели съдебна офанзива срещу интернет доставчиците Orange, Free и Numericable, както и срещу Google, Yahoo и Microsoft в качеството им на търсачки, изисквайки от тях да блокират достъпа на френските си потребители до 4 сайта за споделяне на съдържание.

Интересното е, че това се случва само седмица след обещаните от Саркози промени в HADOPI законодатеството, които в бъдеще да обхващат не само пиър-ту-пиър (P2P) трафика, но и дирктното сваляне (DDL) и стрийминга.

В противовес на горното,

у нас

на провелата се в началото на седмицата в София конференция на тема „Стимулиране на бизнеса в дигитална среда”, американският посланик Уорлик чистосърдечно си признал, че свалял филми от Zamunda и Arena.

Може би само дипломатическият му имунитет го е спасил да не бъде арестуван от взелия дейно участие на същия този форум борец с интернет пиратството Явор Колев.

Безспорно, водите на авторскоправната защита са дълбоки и мътни. За това колко трудно се плува в тях ни съобщава и Харвардският блог INFO/LAW, в който се анализира идеята за учредяване на копирайт върху чертите на лицето, като по-този начин се въведе една допълнителна

защита на личната неприкосновеност

която да противодейства на нежеланото споделяне на снимки в социалните мрежи, като на пример Facebook.

Апропо, Facebook.
Интересната неделна новина свързана с най-голямата социална мрежа в света е, че твърдо се е противопоставила на определени въжделения на индийското правителство и е отказала да цензурира създадено от потребителите си съдържание (user generated content).

Коментарът ми тук може да бъде само: похвално!

В Европа

където отдавна са радваме на най-високите стандарти на защита на личната сфера и личните данни, въведени от директива 95/46/ЕО, се подготвя нов регламент, който не само да утвърди статуквото, но и да изчисти понатрупалите се в последните години системни грешки.

Колегите от Privacy International вече са публикували първия си кратък коментар.

По-скоро в графата

куриозни

спадат две съобщения, описващи интелектуалноправните неволи на Apple Inc.

Първо се оказва, че (за сега) марката iPad за Китай не принадлежи на ябълковия концерн, а на китайското подразделение на тайванската фирма Proview Electronics.

Второ, Apple е на път да загуби голяма част от патентните си дела срещу използващите операционната система Android производители на мобилни устройства като Motorola и Samsung.

Казано другояче: който патент вади другиму, от патент умира!

С това се разделям с вас и ви пожелавам приятно четене и весела и успешна седмица!

Arena и Zamunda: къде е границата между обществената нетърпимост и разумните решения?

Снощи чрез Facebook съобщение разбрах за състоялата се в столичния хотел Радисън конференция на тема „Стимулиране на бизнеса в дигитална среда”.

От учудващо оскъдната информация

в мрежата (как може да не е направен сайт за събитието?) се разбира, че отново основно е предъвквано свободното (или нерегламентираното според правоносителите) споделяне на съдържание, най-вече въз основа на добре известните не само у нас, но и по света сайтове Arena и Zamunda.

Снимка News.bg
Нейсе, събитието не би имало необходимия за заглавието си flair, ако на него не бе участвал баш-душманинът на българското интернет пиратство и шеф на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП Явор Колев.

Не бях изненадан от генералното му послание на конференцията.

Може би все пак с едно изключение:

“Необяснимо е обаче защо обществото няма непримиримост към тези два пиратски сайта.”

Дали го е казал на сериозно?

Питам се, защото искрено се чудя на Явор Колевата невъзможност да си обясни липсата на непримиримпост у българското общество.

За каква непримиримост изобщо може да става дума, когато в доста райони на милата ни татковина единственият достъп до мейнстрийм културата се осъществява чрез цитираните два сайта?

Погледнах Alexa ранкинга на zamunda.net и arenabg.com. Регионалният (BG) ранкинг на Zamunda е 6, а на Arena 13. Зад тези числа не се крие никаква непримиромст, а пълният пазарен провал (market failure) на развлекателната индустрия.

Мигар правоносителите не са наясно, че в днешно време ползвателите желаят да консумират съдържание тук, сега и на възможно най-достъпни условия?  И че не задоволявайки тази пазарна потребност, правоносителите създават ниша, в която потребителите тутакси вземат нещата в свои ръце и започват (дори и с цената на закононарушения) да обменят съдържание помежду си. Необходимият за целта посредник също не чака втора покана, а директно започва да гради бизнес модела си около споменатия пазарен провал.

В тази връзка на конференцията интересно изказване  е направил Негово Превъзходителство Посланикът на САЩ у нас.

И не, нямам предвид поднесената като бомбастична информация, че Уорлик си бил свалял филми от въпросните сайтове.

По-скоро ме впечатли мнението му, че при решаването на проблема, наречен “споделяне на съдържание” са нужни

нови, разумни решения

Уорлик изглежда е говорил в типичната за един политик абстракция, като или не е споменал конкретните решения, или новинарите просто ги премълчават.

Аз си мисля, че е по-скоро първото.

Всуе, неотдавна и Нийли Крус имаше същия проблем.

Заради това ще вляза в ролята на advocatus diaboli и ще предложа следните идеи:

Правоносителите трябва час по-скоро да превъзмогнат пазарния си провал, който до голяма степен се дължи на назадничавата и репресивна политика, която те преследват, а именно да наказват ползвателите си наместо адекватно да се ангажират с техните потребности.

Това, разбира се, не ще бъде лесно, защото вече налице са цели поколения, за които е напълно в реда на нещата да консумират съдържание, за което да не плащат нито стотинка. За тези ползватели Zamunda и Arena не са някакви дигитални злосторници, а най-удобният канал за достъпване на развлечение.

Защо правоносителите не използват тази маркетингово добре утъпкана пътека, а се опитват да я заринат с фадромите на авторскоправната защита?

Защото там някъде според мен се очертава границата между нетърпимостта и новите, разумни решения.

Колкото по-скоро правоносителите се занимят с нея, толкова по-вероятно е задействането на функциониращи и задоволителни за всички участници бизнес модели.

Линковете в неделя

Интересувате ли се от защита на лични данни и лична неприкосновеност? Тогава предполагам, че през изминалата седмица достатъчно често сте попадали на съобщения озаглавени или свързани с

CarrierIQ

Какво и/или кой е това ли?

Оказва се, че става дума за американска софтуерна компания, разработваща Mobile Service Intelligence Solutions, с които снабдява както производителите на мобилни устройства (най-вече смартфони), така и мрежовите оператори. Според собствено-корпоративното си описание, продуктът (software rootkit) има за цел да подобри функционалността на крайните устройства от една страна и мрежовата услуга от друга (less drop calls, better network experience).

Според 25 годишния изследовател от Кънектикът Trevor Eckhart обаче, въпросният rootkit събира абсолютно всички възможни данни и метрики относно потребителското поведение. От CarrierIQ отричат енергично според всички правила на PR-а, но според информация от Wired са се опитали да окажат много сериозен натиск върху Eckhart, който е спрял, чак след като изследователят се обърнал за помощ към Electronic Frontier Foundation (EFF).

От тук преминавам към любимата на правоносителите

защита на авторски и сродни права

Според съвсем нова студия, проведена по поръчка на швейцарското федерално правителство (Bundesrat),  почти 1/3 от населението на възраст над 15 години сваля и споделя съдържание в интернет без да плаща.

От друга страна обаче, спестените чрез даунлод средства се вливат отново в развлекателната индустрия, най-вече за посещения на концерти, кино и купуването на мърчъндайзинг продукти.

В тази връзка швейцарският Бундесрат не препоръчва промени в съществуващото законодателство, които да доведат до по-строги мерки спрямо интернет потребителите по примера на HADOPI законодателството в съседна Франция.

Кратък преглед на студията на английски на сайтовете Boing Boing и TorrentFreak.

Разбира се, от сферата на авторскоправната защита не ни достигат само

хубави новини

Така например отново от TorrentFreak научаваме за един advocatus diaboli, който първоначалано защитавал интернет потребители обвинени във file-sharing, но решил да смени отбора и да заиграе не къде да е, а при копирайт троловете.

Ако тази постъпка ви се струва изменническа, то как бихте коментирали опита на холандското дружество за колективно управление на авторски и сродни права BUMA/Stempra да изрекетира един от своите членове – автор на музикални композиции?

За разлика от комерсиалните холандци,

немците

са както винаги свръхкоректни и дори обмислят създаването на ново дружество за колективно управление, този път на особените сродни права на организаторите на публични изпълнения, сиреч на концертните промоутъри.

Основата си това желание намира в чл. 81 от немския Urheberrechtsgestz (на немски и в превод на английски).

Дали току що не отворих вратичка за поредната лобистка промяна на ЗАПСП?

Не знам, но ви желая приятно четене на тази неделна поща, както и успешна и продуктивна седмица!

Поредна победа за GNU GPL пред немски съд

Image: harald welte and kallu by mdemon on Flickr
harald welte and kallu

Харалд Велте е немският програмист, който през 2004 постигна не само първото в световен мащаб съдебно решение, свързано с GNU GPL (v2), но и първата съдебна победа за отбора на антилопите.

Делото бе решено от Окръжен съд Мюнхен I (Landgericht Muenchen I) и постави основите за последващи дела, които са на път да оформят традиция, според която при защитата на софтуер с отворен код Германия да придобие онзи съдебен статус, който вече има Тексас при защитата на лоши, най-вече софтуерни, патенти.

За разлика от повечето от предишните дела, в които немските съдилища имаха леката задача да установяват неспазването на (относително маловажни) задължения по GNU GPL, актуалното решение на Окръжен съд Берлин (Landgericht Berlin) навлиза in medias res на авторското право.

В основата на конкретния спор

стои този рутър и най-вече задействащият го фърмуер, който е изграден на основата на Линукс кърнел.

Image: AVM FRITZ!Box Fon WLAN 7270 by brunoalexio via Wikimedia Commons
Fritzbox Fon WLAN 7270 front

Oтветникът по делото Cybits разпространява комерсиалния софтуер за родителски надзор Surf Sitter, който (може да) ограничава достъпа на деца до определено интернет съдържание (XXX, file-sharing и т. н.). Наред с други рутъри и модеми, Surf Sitter работи и върху произвеждания от ищеца AVM рутър Fritz!Box.

Ищецът твърди, че с инсталацията на Surf Sitter се извършват неправомерни промени върху фърмуера, които се явяват нарушение на авторските му права.

На това ответникът възразява, че промените засягат само части от фърмуера,

които са лицензирани под GNU GPL (v2)

и според този лиценз могат да бъдат преработвани от всеки.

Това възражение бива отхвърлено от ищеца с аргумента, че съвкупността от програми, оформящи фърмуера представлява сборник (Sammelwerk според чл. 4 на немския Urheberrechtsgesetz, смислово отговарящ на чл. 11 от ЗАПСП), върху който ищецът има изключителни права.

Към ответника като

трето лице-встъпител

се присъединява Харалд Велте, който е автор на части от Линукс кърнела и има интерес никой да не забранява преработката на фърмуера (и с това косвено на Линукс кърнела). Адвокат на Велте е Тил Йегер (Till Jaeger), един от най-големите познавачи на опен сорс материята, когото имам честта да познавам лично.

При встъпването си Велте обръща внимание на залегналия в лицензите от GNU-фамилията т. нар. copyleft принцип, според когото наличието на съвкупност от проприетарен и отворен софтуер води до заразяването на проприетарните програми и превръщането им в отворени такива.

В интерпретацията си на чл. 2 от GNU GPL (v2)

съдът приема

аргументите на Велте и Cybits и отхвърля иска на AVM.

С това Германия отново може да претендира за пионерство в сферата на софтуера с отворен код: Окръжнен съд Берлин е първият, който се произнася по парливия въпрос на copyleft и защитава неговата основна цел – да бъде пречка пред проприетизацията на свободния софтуер.

Summa summarum

решението е от особена важност, тъй като от една страна защитава правата на авторите на програми с отворен код, а от друга дава необходимата яснота на онези, които градят бизнес модела си около комбинирането на свободен и проприетарен софтуер.