February 2012

Линковете в неделя

Здравейте любители на добрите новини в неделя!

С известно съжаление и съвсем без бой си признавам, че за последните 2-3 седмици позанемарих тази рубрика и поразсърдих някои нейни читатели. Моля ги най-официално за извинение и като компенасация тази неделя пускам един по-разширен брой на Неделна поща.

Главната тема

на последния брой беше защитата на лични данни и лична неприкосновеност и с нея ще започна актуалното издание.

Защо ли?

Ами отново имаме добър повод за това – Google са обновили условията си, според които ще третират личните ни данни и те влизат в сила от първи март. Четейки новините, свързани с предстоящите промени попаднах и на нещо любопитно: оказва се, че потребителите на Internet Explorer са най-лесни за онлайн шпиониране, и че компании като Google и Facebook с удоволствие са се възползвали от тези технически слабости на браузъра на Microsoft. Темата в момента набира скорост в САЩ и може би съвсем скоро ще достигне и Европа, известна оттатък Атлантика с причудливите си правила за защита на лични данни.

Ако се сещате от по-предишни броеве на Неделна поща, ЕС е на път да обнови тези причудливи правила и от Нели Огнянова научаваме докъде е стигнало актуалното развитие.

В този смисъл много интересна ми се стори информацията, че се подготвя директива относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни.

Споменаването на

наказателно преследване и защита на лични данни на един дъх

неминуемо ме подсеща за горещата тема от последните седмици – търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Онези, които следят темата от по-близо, знаят че няколко държави от ЕС изначално отказаха да положат подписите си под него.

Една от тези държави е Словакия и авторитетният английски блог The IP Kat ни съобщава, че на 20 февруари в Братислава се е състояла конференция, на която  търговското споразумение е било подложено на дебат.

Става ясно, че Европейската комисия е била изпратила тежката си артилерия, за да атакува словашкия рубеж – един от заместниците в генералния директорат за търговия Педро Веласко Мартинс (Pedro Velasco Martins) е положил неимоверни усилия да убеди правителството на централноевропейската република, че ACTA не ще доведе до промени във вътрешното и законодателство.

Много ми допадна реакцията на (неназования) словашки заместник-министър на икономиката, който казал, че щом не се очаквали промени, то той не виждал никаква необходимост от подписване.

Както предполагам знаете, подобрената защита за носителите на

права върху търговски марки

е една от широко залегналите в ACTA теми.

Нарушените права върху китайската търговска марка iPad от страна на Apple от известно време създават големи главоболия на висшия мениджмънт в Купертино.

Ако ви е интересно да видите за какво всъщност е регистрирана марката iPad в Китай, то не пропускайте да кликнете на страницата на Wall Street Journal China – определено си струва!

Дали марковият спор между Apple Inc и Proview Technologies би преминал другояче, ако и Китай бе подписал ACTA?

Не знам, но в никакъв случай не искам главоболията от Купертино да се прехвърлят върху нашите потребителски глави.

Пожелавам ви приятно четене и лека и безглавоболна седмица!

Аплауз за КЗК – вече работят с Open Document Format

Image: Applause! by Sebastian Bergmann on Flickr
Applause!

Един от първите постове в този блог бе насочен срещу употребата (единствено) на Microsoft Word при публикуването на решенията на КЗК, чиято функция всъщност е да защитава конкуренцията и да бори монопола.

Днес пак ми се наложи да търся решения  на сайта им и – quelle surprise – те вече се предлагат за download като .pdf или в отворения формат ODF.

Дали постът ми е довел до промяната?

Ще ми се да е така, но все едно – постъпката на КЗК заслужава искрени адмирации!

ACTA и Европейският съд: какво всъщност се опитва да ни каже комисар Де Гухт?

Image: Karel De Gucht by Voka Kamer van Koophandel Limburg
via Wikimedia Commons

Karel De Gucht

Онзи ден от блога на Нели Огнянова научих, че на заседание на Европейската комисия е взето решение, въпросът за съответствието на АСТА с правото на Европейския съюз да се внесе в Съда на ЕС.

Оповестяването на решението се съпътства от прочувствено обръщение на белгийския комисар Карел Де Гухт, който от европейска страна носи основната отговорност за непрозрачността, дълго забулвала преговорите около ACTA.

В последващите редове предлагам превод на обръщението, който съм нашарил със свои вметки, като така на практика влизам в задочен диспут с Де Гухт.

Приятно четене!

Радвам се да кажа, че тази сутрин моите колеги комисари обсъдиха и се съгласиха с предложението ми да отнеса споразумението ACTA към Съда на Европейския съюз.

Ние планираме да поискаме от най-висшият съд в Европа да прецени дали ACTA е несъвместима – по какъвто и да е начин – с основните права и свободи на ЕС, като на пример свободата на изразяване, свободата на достъп до информация или защитата на личните данни и правото на собственост, конкретно – на интелектуална собственост [защо не поискахте Съдът да прецени още преди да подпишете?].

Без съмнение сте наясно, че в рамките на институционалния процес на ЕС, Европейската комисия вече прехвърли ACTA за ратификация към националните правителства. През декември Европейският съвет единодушно прие ACTA и упълномощи държавите-членки да го подпишат. Комисията от своя страна придвижи ACTA към Европейския парламент за дебат и бъдещо гласуване [много интересн подход към демокрацията – решенеието е вече взето и само трябва да се гласува – защо ли ме подсеща за едно време, което смятахме за безвъзвратно отминало?].

В тази връзка аз вярвам, че Европейската комисия има отговорността да предостави най-подробна и точна информация на нашите парламентарни представители и на обществеността като цяло [да, само защо се сетихте за това следварително?]. Отправеното запитване ще даде възможност на върховния съд на Европа независимо да изясни законосъобразността на това споразумение [сиреч a priori АСТА е законосъобразна и Съдът само трябва да изясни това обстоятелство?].

През последните седмици, процесът на ратификация на ACTA предизвика общоевропейски дебат за ACTA, за свободата в интернет и значението на защитата на европейската интелектуална собственост за нашите икономики [не съвсем, защото дебатът се води от поне 3 години, а в последните седмици просто кулминира].

Но нека бъда много ясен: аз споделям загрижеността на хората за тези основни свободи [чак сега, след протестите?]. Аз приветствам, че хората изразиха своите опасения толкова активно – особено с оглед на свободата в интернет. И аз също така разбирам, че съществува несигурност относно какво в края на краищата ще бъде значението на ACTA за тези ключови въпроси.

Така че аз вярвам, че отнасянето на ACTA към Съда на Европейския съюз е една необходима стъпка. Този дебат трябва да се основава на факти, а не върху дезинформация или слухове [отговорността за това е и Ваша, защото повече прозрачност = по-малко слухове], които доминират социалните медии и блоговете през последните седмици.

Както неколкократно [колко кратно и доколко доброволно?] съм имал възможността да обясня пред Европейския парламент, ACTA е споразумение, което има за цел да повиши световните стандарти за прилагането на правата върху интелектуална собственост. Същите тези стандарти вече са претворени в европейското законодателство [защо тогава беше нужно да я подписвате?]. Важното за нас е други страни да ги приемат така, че европейските компании да могат да се защитят срещу бруталните посегателства върху своите продукти и производства, когато правят бизнес по света.

Това означава, че ACTA няма да промени нищо в Европейския съюз [again: защо тогава беше нужно да я подписвате?], но ще бъде от значение за Европейския съюз.

Интелектуалната собственост е основна производствена суровина [суровина? наистина ли това е мнението Ви за резултата от работата на европейските творци и изобретатели?] за Европа, но проблемът е, че ние в момента се борим да я защитим извън Европейския съюз. Това ощетява нашите фирми, унищожава работни места и вреди на нашите икономики. Това е, където ACTA ще промени нещо за всички нас, тъй като ще помогне да защитим работните места, които в момента се губят [работни места също така чезнат или изобщо не се създават – най-вече в технологичния сектор – заради твърде рестриктивния режим на закрила на интелектуалната собственост], защото световните пазари са наводнени с фалшифицирани и пиратски стоки на стойност 200 милиарда евро.

Така че нека бъда ясен: ACTA не ще промени начина, по който днес използваме интернет и социалните сайтове [това е Вашата интерпретация, но за съжаление неясният текст на споразумението предполага и друго], тъй като тя не въвеждат нови правила [напротив – не само въвежда нови, но и втвърдява някои от съществуващите]. ACTA само помага да наложим това, което и към днешна дата е закон.

ACTA няма да цензурира или затваря сайтове; ACTA няма да попречи на свободата на интернет или на свободата на словото [най-добрият начин да докажете това твърдение е като се откажете от споразумението].

Да разсеем тази мъгла на несигурност [всъщност мъгла, която Вие и останалите участници в тайнствените преговори създадохте] и да отнесем ACTA на вниманието на нашия върховен и независим съдебен орган: Съдът на Европейския оъюз.

Тази яснота трябва да подпомогне спокойния, мотивиран, открит и демократичен дебат по ACTA – независимо дали на национално или на европейско ниво [за съжаление дебатът е много, ама много закъснял и едва ли изобщо щеше да се случи, ако гражданското общество не бе реагирало така остро]. Ние ще бъдем в контакт и с другите европейски институции, за да им обясним тази стъпка и защо за тях е от значение да я подкрепят.

В заключение да кажа, че не очаквам някакво кой знае колко революционно решение от Съда. За повече информация: колегите от European Digital Rights (EDRI) са направили интересен анализ на възможните варианти.

Решението дали да се приеме ACTA е чисто политическо. Със съжаление отбелязвам, че някои политици не се престрашават да кажат “да” или “не”, а вместо това се крият зад удобния параван на експертното мнение.

Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море

Image: The jolly roger by Jim Mead on Flickr
The jolly roger

Като малък „Островът на съкровищата“ от Робърт Луи Стивънсън ми беше една от любимите книги. От нея (освен много други интересни неща) научих и

кой или какво е

Веселият Роджър: символ, който в днешно време е придобил известност в един малко по-различен контекст – на (непозволеното от правоносителите) споделяне на съдържание.

Безспорно тази символика се подхранва много успешно от популярния BitTorrent сайт

The Pirate Bay

чието лого за капак изобразява старовремски пиратски кораб.

Същият този кораб в последните няколко години обаче бе подложен на сериозен топовен обстрел от флагманските кораби на редица съдилища в държави от Северозападна Европа.

В тази връзка вчера научих за

още 2 морски схватки

от които The Pirate Bay едва ли ще излязат победители.

Общото помежду им е, че са се състояли в района на Северно море и по-точно пред съдебните брегове на Холандия и Англия.

Холандската морска битка е по-стара и датира от 11 януари 2012, докато резултатът от английската бе обявен вчера.

В решението си Областният съд на Хага (Rechtbank s Gravenhage) приема, че

интернет потребителите всъщност нарушават

авторски (и сродни) права, когато използват торент технология, за да си набавят съдържание.

Това според съда се дължи на особеностите на торент технологията, която не само прави възможен download-а на файлове (или възпроизвеждане по правному), но едновременно с това води до upload (поне) на части от вече свалените такива.

Принципно областният съд приема, че download-ът на съдържание (дори от нелегален източник!) е ОК, но не такива са вижданията му по отношение на upload-а. В последния съдът съзира нарушение на изключителното право на авторите (или други правоносители)

да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Зад този помпозно звучащ състав всъщност се крие онова, което на английски звучи като „making available right“, а на родна реч омайна сладка спокойно са могли да преведат като „право на публично предоставяне“.

Така, приемайки нарушението, Хажкият съд е наложил на интернет доставчиците Ziggo и XS4ALL привременна мярка, изразяваща се в блокирането на достъпа на техните потребители до сайта The Pirate Bay. Като правно основание са послужили член 26d от Закона за авторското право и член 15e от Закона за правата, сродни на авторското право. Тези разпоредби са резултат от транспонирането на чл. 8 от директива 2001/29/ЕС и са насочени срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните нему права.

В духа на европейското решение в казуса SABAM v Scarlet, холандският съд се е

опитал да претегли

правата на правоносителите от една страна срещу основните права (най-вече на свободно изразяване и достъп до информация) на интернет потребителите от друга и опитът му звучи така:

За Областния съд е очевидно, че носителите на права понасят щети от свободното предлагане на нелегално съдържание от абонатите на The Pirate Bay. В края на краищата, правоносителите пропускат да реализират доходи от това споделяне. Съдът не се съгласява с твърдението на Ziggo и XS4ALL, че за проблемите в развлекателната индустрия са отговорни и други фактори като генерално лошата икономическа ситуация или това, че правоносителите не участват в достатъчна степен в онлайн разпространението на своето съдържание. Областният съд не е длъжен да установява точния размер на понеснеите от правоносителите щети.

Като отчита факта, че незаконното съдържание споделяно на The Pirate Bay представлява между 90 и 95% от всички 3.5 милиона торенти, Областният съд е на мнение, че претеглянето на интереси трябва да бъде в полза на носителите на права.

Предмет на решението на

английския Висш съд (High Court)

също е The Pirate Bay и достъпът до него, като в основната си част то звучи доста подобно на холандското.

Като основна отлика все пак  се откроява липсата на „оправдание“ за интернет потребителите по отношение на download-а на съдържание. Това обаче се дължи на особеността на британското копирайт право, което не познава типичното за континентална Европа изключение, наречено „право на копие за лично ползване“.

В допълнение английският Висш съд още не е наредил на интернет доставчиците да блокират достъпа на клиентите си до The Pirate Bay, но това се очаква да се случи на следващото заседание.

Може би това е и причината, поради която в английското решение дори мимоходом не се споменава баланса между правоносители и потребители.

Писмо от Франция: HADOPI внася първите искове за забрана на достъпа до интернет

Image: Fete de l’Hadopi by Ownipics on Flickr
Fete de l'Hadopi

Днес ме достигна това писмо от Франция, според което Haute Autorite pour la diffusion des oeuvres et la protection des droits sur Internet (HADOPI) в качеството си на държавна агенция, натоварена с прилагането на строгата политика на “трите удара“, е започнала да изпраща данните на интернет потребители, заподозрени за трети път в незаконно споделяне на съдържание, към френските прокурори по места.

Обвинителите сега трябва да преценят, дали да образуват съдебно производство срещу потребителите.

Ако бъде внесено обвинение и компетентен съд признае нарушител за виновен, наказанието може да бъде или глоба до 1 500 евро или забрана за ползване на интернет за период до един месец.

Найс, а?

Миналата седмица на Кръглата маса, която УНСС организира на тема ACTA, г-жа Ина Килева нарече закона HADOPI необходим и възпитателен.

Г-жа Килева също така подкрепя ACTA.

Писмо от Холандия: да улесним обмена на съдържание!

Image: Bernt Hugenholtz by Kennisland on Flickr
Bernt Hugenholtz

Radio Netherlands Worldwide ни съобщава, че холандското правителство е решило да улесни използването на съдържание предмет на авторскоправна закрила, без това да води до нарушаване правата на съответните правоносители.

В тази връзка радиомедията цитира Бернт Хюхенхолц (Bernt Hugenholtz) от държавната комисия за авторско право:

Ние всички обичаме YouTube, но много от клиповете там са на практика ремикси на материали, защитени от авторското право. При все, че при повечето от тях става дума за пародии, политически коментари или просто някакви абсурди, стриктното прилагане на днешния закон противоречи на тяхното съществуване.

Според Хюхенхолц европейските закони за авторско право вече са тотално демоде, защото изключенията, които те допускат за използването на защитено съдържание не отчитат новите технологии.

Необходима е нова концепция, подобна на американската честна употреба.

Това скоро може да бъде реалност и за нея свидетелства изказването на холандския заместник-министър на правосъдието Фред Тийвен (Fred Teeven), според когото правителството в Хага работи по нова регламентация на ползването на съдържание.

Решения от типа на честната употреба са предмет на все по-сериозна дискусия и в Германия.

За съжаление, на европейско равнище Комисията се концентрира много повече в борбата с нарушения на авторското право, отколкото с осмислянето на нови и декриминализиращи модели на ползване.

SABAM отнася поредния шамар, социалните медии не са длъжни да филтрират съдържание

Image by Jos van der Hoek on Flickr

3312584688_759f9353b4_z

В обявеното си днес решение по делото SABAM срещу Netlog (C-360/10), Съдът на Европейския съюз се занимава с това доколко е допустимо на хостинг доставчик да бъде съдебно разпоредено да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения и да блокира техния обмен.

Преюдициалното запитване на първоинстанционния белгийски съд е много сходно с онова по дело C-70/10 SABAM срещу Scarlet (повече тук), с основната разлика че ответникът в настоящото производство (Netlog) не е доставчик на интернет услуги (като Scarlet), а оператор на социална мрежа.

Съдът започва с уточнението, че

оператор като Netlog, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31.

Това, което следва по-нататък е

почти дословното цитиране от SABAM срещу Scarlet

което важи и за заключението, а именно че директивите

  • 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия),
  • 2001/29/ЕО (авторско право в информационното общество) и
  • 2004/48/ЕО (правоприлагане на права на интелектуална собственост)

разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни човешки права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на хостинг услуги, да въведе спорната система за филтриране

  • на информация съхранявана на сървърите му от неговите потребители;
  • която да прилага без разграничение към всички тези потребители;
  • превантивно;
  • изцяло на свои разноски и
  • без ограничение във времето.

само за да идентифицира файлове, чиито права на интелектуална собственост жалбоподателят твърди че притежава, и за да предотврати споделянето им между потребителите на социалната си медия.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите не могат (ефективно) да принудят собственик на социална медия да пречи на обмена на съдържание, извършван от неговите киенти (потребители на социалната мрежа).

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Потребителите на интернет са едни от печелившите, макар и да не получават картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитено съдържание. Принципно правоносителите биха могли да преследват всеки случай на неразрешено споделяне по отделно, но не могат да натиснат killer-switch-а на доставчика на услугата и така да решат проблема генерално.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Подобно на казуса Scarlet срещу SABAM и това решение е много положително за доставчиците на интернет и най-вече за онези, които се занимават с хостинг услуги.

Видно е, че сега действащата правна рамка не може току-така да им вмени определени функции и задължения.

Някой дали още вярва на приказките, че ACTA няма да промени нищо -)?

Писмо от Германия: да адаптираме авторското си право към съвременните реалности!

Image: Jimmy Schulz (FDP) by danielbuechele on Flickr
Jimmy Schulz (FDP)

Въвеждане на честната употреба по американски модел, по-малко посредници и Creative Commons за обществените радио и телевизионни оператори.

Tова са основните искания, които отправя Джими Шулц (Jimmy Schulz) – немски политик и предприемач към организаторите на предстоящия партиен конгрес на Свободната демократическа партия (FDP), от която Шулц е депутат в Бундестага.

Узаконяването на fair use принципа в представата на Шулц трябва да следва модела на

генерална клауза, която да позволява свободното ползуване на произведения за културни, политически и образователни цели, ако ползуването не води до пряка финансова изгода и резултатът му се предоставя на обществеността.

Според интернет портала Heise Online Шулц също така предлага много сериозното преразглеждане на компенсационните възнаграждения, дължими върху празни информационни носители (у нас разписани в чл. 26 ЗАПСП).

Аргументът му е железен: тези възнаграждения трябва да компенсират правоносителите за това, че потребители на произведения могат да си правят копия за лично ползване.
Когато обаче произведенията разполагат с технически средства за защита (у нас разписани в чл. 25a ЗАПСП), потребителите на практика няма как да си направят копия, за които всъщност са си платили. Реши ли потребителят все пак да пренебрегне поставено техническo средство за защита, то той рискува да му бъде наложена административна санкция от две хиляди до двадесет хиляди лева…

Споменавам това, защото покрай актуалната дискусия около ACTA музикантът Васил Гюров неколкократно изтъкваше въпросния компенсационен механизъм като едва ли не панацеята, която да спаси българското изкуство.

Предполагам, че ако погледне материята от този ъгъл, то и нему ще стане ясно, че това е просто поредната схема, водеща съвременната авторскоправна закрила ad absurdum.

Решението?

Както в Германия, така и тук се нуждаем от реформа на авторското право!

ACTA: впечатления от кръглата маса в УНСС

 

Още миналата седмица след парламентарното изслушване на министрите Трайков и Рашидов получих покана да участвам в дискусионната Кръгла маса на тема „АСТА: за или против“, която бе организирана от Центъра по интелектуална собственост към УНСС и се състоя там вчера.

Поканени бяха представители на организаторите на съботния протест срещу АСТА, но и депутати, хора от министерствата на културата, вътрешните работи, икономиката и енергетиката, Митниците.

Аз отидох в компанията на Мария Ненова, Комитата и Асен Генов. Обичайните заподозрени, така да се каже.

Разбира се, имаше представители и на другите. Също така обичайните заподозрени.

Намерението на организаторите (най-вероятно) бе да съберат на едно място защитниците и противниците на „Търговското споразумение за борба с фалшифицирането“ и да им предоставят дискусионен форум, на който те да изложат своите аргументи „за“ или „против“. За съжаление това не стана.

На кратко ще щрихирам какво се случи вместо това.

Като встъпление послужиха две презентации от академичната общност, чиято цел (май) бе да преразкажат АСТА и да заявят позиция на подкрепа. В интерес на истината едната презентация, макар и мимоходом, отбеляза, че споразумението съдържа достатъчно проблемен потенциал с оглед на взаимодействието му с някои от основните човешки права.

Онова, което последва (най-вече от редиците на другите) бяха безкрайните и предварително заучени мантри, че АСТА не щяла да промени нищо в българското законодателство, и че изразените опасения свързани с нея били неоснователни. В допълнение се наслушахме на един куп хорър-сценарии за това колко трагично било положението на българските творци и как в най-скоро време N на брой работещи в креативния сектор хора щели да загубят работата си.

Нито един от застъпниците на търговското споразумение не се опита да обясни каква е необходимостта от неговото ратифициране и вливане в българското законодателство.

Така първи по същество се изказа българският доайен в правото на интелектуалната собственост Георги Саракинов. Той обърна внимание на присъстващите, че светът е прекарал доста време в т. нар. модел Гутенберг, по времето на когото се е оформила концепцията за авторскоправна закрила, която познаваме и днес.  След това мъдрият старец простичко обясни, че с масовизацията на интернет, моделът Гутенберг вече е отстъпил мястото си на модела Гугъл, който се подчинява на други технологични правила и поради това се нуждае от обновена и отговаряща на съвременните изисквания регулация.

С други думи, нуждаем се от нова концепция за авторско право и съответна закрила.

Когато дойде времето за моето изказване, аз се присъединих към мнението на Саракинов и изразих съжалението си, че четирите години преговори по АСТА са бзвъзвратно изгубени, защото вместо да се занимае с небходимия нов подход, тя на практика се явява

Облечен в законотворческа ретроградност опит на развлекателната индустрия да запази отмиращите вече модели на цената на засилени санкции срещу потребителите.

След това отрекох нейната необходимост и се обявих „против“ нейното приемане.

С това бях единственият от юристите, който изрично изказа позиция по темата на кръглата маса.

За финал да кажа, че дискусията (с минимални изключения) протече в доста амикална обстановка, за което най-голяма заслуга имаше Проф. Борислав Борисов.

С Комитата и Асен успяхме да влезем в личен контакт с важните от другите и да проведем по някой неформален разговор с тях.

На вниманието на министър Трайков: Германия не ще ACTA

Image: Sabine Leutheusser-Schnarrenberger by freiheitsfreund
Sabine Leutheusser-Schnarrenberger

В последното си публично изказване по повод “Търговското споразумение за борба против фалшифицирането” министър Трайчо Трайков за пореден път се опита да убеди обществеността, че Германия, макар и още да не е подписала ACTA, я поддържа изцяло.

Уви, днешната новина, която ни достигна от Федералната република разбива тези му твърдения на пух и прах.

В потвърждение на горното преведох краткото изказване на немската министърка на правосъдието Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер (Sabine Leutheusser-Schnarrenberger), публикувано на сайта на министерството, и което представям на българската общественост чрез блога си:

Аз приветствам публичността и ангажираността, с която се води дебата относно споразумениението ACTA между Европейския съюз и други страни извън него. Необходимо и дори задължително е да сложим всички факти на масата. На Европейския парламент сега предстои да се занимае интензивно с ACTA и да обърне внимание както на критиката, така и на всички нерешени въпроси. Европейският парламент е този, който трябва да реши дали иска ACTA или не.

Федерална република Германия не вижда никаква необходимост от промени в законодателството си. В Германия тъкмо премахнахме ограниченията до интернет достъпа. Ние не искаме – и така изрично е договорено в коалиционното споразумение – да блокираме достъпа до интернет заради нарушения на авторското право. Ние не искаме никакви предупредителни механизми и не виждаме необходимостта от изменение на законодателството в Германия по отношение на Закона за авторското право и сродните му права. Интернет доставчиците не са доброволни шерифи.

Министър Трайков, още ли не сте убеден, че приемането на ACTA не вещае нищо добро?