March 2012

Писмо от Австрия: народът срещу трафичните данни

Image: AK Vorrat

 На 1 Април 2012 г. в Австрия влиза в сила промененият закон за далекосъобщенията, с когото се транспонира директива 2006/24

проблемната директива за задържане на трафичните данни

Така след почти 5 години съпротива Австрия се превръща в една от последните държави в Европейския съюз, които да претворят директивата в националното си законодателство.

Нейсе, интересното в случая е друго, а именно че австрийската гражданска инициатива AK Vorrat обяви, че

ще сезира конституционния съд

вземайки за пример съдебните битки у нас, в Румъния, Германия и Чехия.

AK Vorrat призовават всички заинтересовани да се присъединят към каузата и да атакуват промените в закона, внасяйки своята индивидуална жалба пред конституционния съд. Колегите дори са подготвили онлайн форма за попълване, която генерира пълномощно към избрания да води делото адвокат.

Тук ще е редно да отворя скоба и да поясня, че чл. 140 от конституцията на Австрия изрично предвижда възможността конституционния съд да бъде сезиран индивидуално.

От всекиго.

Прочее, не би било никак лошо такава възможност да имаме и тук, в нашето свидно българско отечество.

Предвид особената си връзка с алпийската република, веднага

попълних и разпечатах пълномощното

което след като снимах пуснах по пощата.

Срокът за изпращане е до 18 май и съм бая любопитен колко ли човека ще се присъединят.

Ще следя казуса от близо и ще ви ъпдейтвам съответно.

Европол ще бори и киберпрестъпления

Image: Europol by eudyptula on Flickr
Europol

Днес Европейската комисия обяви създаването на Център по киберпрестъпността като обособено звено към Европейската полицейска служба (Европол) в Хага.

Предвижда се центърът да започне работа през януари следващата година и да отговаря на запитвания от следователи, прокурори, съдии и частния сектор по конкретни въпроси, свързани с киберпрестъпността.

Какво разбира Комисията под киберпрестъпност ли?

Това изглежда са най-вече престъпления, засягащи

  • електронното банкиране и резервациите онлайн;
  • проникването в създадените в социалните мрежи профили и кражбите на онлайн самоличност;
  • сексуалната експлоатация на деца онлайн, както и
  • кибератаките срещу важни инфраструктури и информационни системи в Съюза.

Създаването на Европейския център по киберпрестъпността представлява допълнение към някои законодателни предложения, като Директивата относно атаките срещу информационните системи, която е в процес на обсъждане в Европейския парламент (IP/10/1239 и MEMO/10/463), и Директивата относно борба със сексуалната експлоатация на деца онлайн и детската порнография, приета през 2011 г. (IP/10/379 и MEMO/10/107).

Втори успешен абордаж за немските Пирати

Image: Piratenpartei Saarland via Wikimedia Commons
Logo Piratenpartei Saarland

 

С големината горе-долу на Люксембург, Заарланд (Saarland) е най-малката немска федерална провинция.

Вчера там се проведоха избори за местен парламент (Landtag), на които Пиратската партия получи 7,4% от гласовете и ще разполага с четирима представители в Саарбрюкен. Там партията ще бъде четвърта по сила, задминавайки Зелените (5%) и Свободните демократи (1,2%). Последните пък ще гледат парламентарните заседания само по телевизията (или евентуално онлайн).

Така след изборите в Берлин миналата година, немските Пирати успяват да пожънат още една победа.

Управлението на провинцията най-вероятно ще поеме голяма коалиция от християн- и социалдемократи, което на практика би изключило Пиратите от властта.

Сигналът на избирателите обаче е повече от ясен.

Федералните избори не са далеч, и ако бях на мястото на Меркел щях много сериозно да се замисля.

Линковете в неделя

Здравейте скъпи читатели на Неделна поща!

В днешното издание искам да ви предложа един комопендиум от патентно и авторско право, който да гарнирам с едва ли не вездесъщата за тази рубрика защита на лични дани и лична неприкосновеност.

В началото на седмицата патентиният свят биде разтърсен от решението на американския Върховен съд по делото

Mayo v. Prometheus

което колегите от IPKat коментираха като “отказа на Зевс да даде огън на Прометей”.

За какво става дума всъщност?

Prometheus Laboratories са изключителен лицензиант на патенти върху диагностични тестове, които се отнасят до използването на медикаменти, съдържащи тиопурин и прилагани при лечението на автоимунни заболявания като болестта на Крон или улцерозен колит.

В медицината е известно, че въздействието на тиопурин върху пациентите е индивидуално и такава трябва да бъде дозировката му.

Претендираното от Prometheus изобретение на практика представлява процес за определяне на точното количество тиопурин, което да се даде на пациент, за да бъде той лекуван правилно.

С други думи, Prometheus са патентовали един определен

метод на лечние

Mayo са използвали този метод без разрешение, поради което Prometheus са внесли иск за нарушени права.

Съдебната сага е минала всички инстанции и на края е стигнала Върховния съд.

Най-висшата инстанция отрича патентоспособността на метода на лечение, аргументирайки че така се противопоставя на

монополизирането на природни закони

(law of nature).

Експерти очакват решението да има едва ли не пагубно влияние върху патентната политика на фармацевтичната и биотехнологичната индустрии. Прокрадват се и намеци, че би поставило под въпрос патентирането на човешките гени.

Аз отбелязвам, че Върховният съд на Щатите е възприел позицията на чл. 7 (1) т. 2 от българския Закон за патентите и регистрацията на полезните модели и изразявам пълното си съгласие с това развитие.

Сменяме темата към авторскоправната закрила в цифровата среда.

Помните ли, когато преди около година писах за спряганата

политика на шестте удара

която правоносители и интернет доставчици са на път да реализират в САЩ?

Нещата лека-полека са започнали да изкристализират и според съобщението на TorrentFreak провайдъри от калибъра на Verizon, AT&T и Comcast ще подлагат трафика на клиентите са на особен мониторинг, следейки за употребата на BitTorrent протокола.

Така уличените потребители ще бъдат предупреждавани до 6 пъти, преди да се пристъпи към санкции, вариращи от забавяне на скоростта до пълно спиране на интернет доставката.

Особено проблемно в случая – онези, които ползват BitTorrent за съвсем легитимни цели като например управлението на open source проекти ще трябва да доказват, че не са виновни.

Сиреч,

презумпцията за невинност

до доказване на противното е напълно потъпкана.

Знаете, че по традиция в Неделна поща редувам не до там приятните новини с истински мрежови находки.

В тази връзка ви представям

становището на Facebook

свързано със зачестилите ламтежи на работодатели да проверяват профилите на служителите си или пък на кандидати за работа в най-популярната социална мрежа.

Дали това е опитът на Марк Зукърбърг да изглади поиздраскания имидж на компанията си, която не е известна като най-отявлената защитничка на личните данни на потребителите си?

Не знам, но се надявам да разбута и не особено чувствителната на тази тема българска общественост.

Лека и плодотворна седмица!

Писмо от Италия: интернет и авторското право или как opera seria измества opera buffa

Image: Idomeneo II atto by Lorenzog. on Flickr
Idomeneo II atto

Помните ли когато преди около година критикувах законодателната инициатива на италианската народна избраница Elena Centemero?

Имам предвид онзи законопроект, който

целеше филтрирането и блокиране на съдържание

а ако това не помогнеше – предвиждаше ултимативната корективна мярка на единия удар.

Доста ACTA – like, а?

Нейсе, дали под въздействие на всеевропейската критика срещу търговското споразумение или по други причини, но проблеминият законопроект най-вероятно

бива изоставен завинаги

Това съобщава не кой да е, а Corrado Calabro, който е председател на италианския комуникационен регулатор Autorita per le Garanzie nelle Comunicazioni (AGCOM).

Благата вест обаче не свършва тук – Calabro e счел за необходимо да препоръча на

италианския законодател да реформира

датиращия от 1941 италиански Закон за авторското право, добавяйки

като се има предвид, че авторското право се простира отвъд националните граници, най-подходящият форум за едно такова ново законодателство – поне по отношение на генералната му насока – ще бъде Европейският съюз, а може би дори ООН.

Развитието е, така погледнато, повече от положително.

Изразено в музикален контекст: досегашната майтапчийска opera buffa бива заменена с доста по-сериозната opera seria.

Възможно е, разбира се

либретото на последната да не е написано изцяло

и като евентуално свидетелство за това могат да бъдат тълкувани думите на Enzo Mazza, шеф на италианския клон на IFPI – Federazione Industria Musicale Italiana (FIMI).

Според него така създалата се ситуация

е наистина унизителна за компании, автори и изпълнители.

От една страна сме свидетели на политиката на една държава, която блокира хиляди сайтове, предлагащи онлайн хазарт, но от друга не е в състояние да регулира пазара на легално съдържание в интернет.

Да ви звучи познато?

Само да ви подсетя, че у нас Народното събрание прие филтрирането на нелицензирани сайтове за хазарт.

Кога не се дължи откуп на ОКУП?

Image: Greed by Yorkaholic on Flickr
Greed

В последно време т. нар. организации за колективно управление на права (ОКУП) отново придърпаха общественото внимание върху себе си.

Правят ми впечатление усилията, които ОКУП полагат, за да поддържат добър имидж и така по-лесно да скланят т. нар. ползватели на съдържание да им плащат.

Предполагам, че в тази връзка въпроса, който мнозина от вас сигурно са си задавали е:

кога се дължат плащания

и кога не?

С излезлите си вчера почти едновременно 2 решения, Съдът на Европейския съюз дава някои много ценни указания.

В първото си решение Съдът се е произнесъл преюдициално по дело, възбудено от Phonographic Performance Ireland Limited (PPL) срещу Република Ирландия.

PPL е един вид ирландската братовчедка на българската ПРОФОН, която се е почувствала ощетена от това, че ирландският законодател е изключил хотелиерите от кръга на ползвателите на звукозаписи.

Защо хотелиерите да бъда включени в този списък ли?

“Много просто”, казва PPL (и така погледнато всеки ОКУП) – “нали отседналите в хотелите им гости могат да гледат телевизия и/или да слушат радио?” “Да”, ще се съгласите вие. “Еее, ама по този начин те потребяват използваните в програмите на радиата и телевизиите звукозаписи”, казва PPL и натъртва “а за това не ни плащат…”

“Чекай, чекай малко”, почти ще ви накара да се провикнете чувството ви за справедливост, “нали радио и телевизионните опратори си плащат?”. “Ааа”, казват ви директо от PPL “Това си е башка. А ние искаме всички, които ползват – и по този начин добавят стойност към основния си продукт – да плащат. Знаете ли колко правоносители имаме да храниме?”

И действително,

Съдът поддържа това виждане

приемайки че

44. Всъщност с действията на лицето, което стопанисва хотел, насочени към предоставяне на достъп на клиентите му до излъчваното произведение, се извършва допълнителна услуга, която има значение за престижа на хотела, а оттам и за цената на стаите (вж. в този смисъл Решение по дело SGAE, посочено по-горе, точка 44). В допълнение, така е възможно да бъдат привлечени още клиенти, заинтересовани от тази допълнителна услуга (вж. по аналогия Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C?403/08 и C?429/08, все още непубликувано в Сборника, точка 205).

45. Ето защо в случай като разглеждания по главното производство излъчването от хотелиера на звукозаписи има доходоносен характер.

46. От предходните съображения следва, че в случай като разглеждания по главното производство хотелиерът извършва „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.

47. С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, е „ползвател“, който извършва „публично съобщаване“ на излъчван звукозапис по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.

Каква е поуката?

Нея ще видим в следващия казус, който ни пренася в Bella Italia.

Главна участничка тук е Societa Consortile Fonografici (SCF), която се явява италианската братовчедка на ПРОФОН.

В това си качество SCF започнала преговори с Асоциацията на италианските стоматолозите, за да сключи с тях колективен договор, обхващащ ползването на звукозаписи в частните стоматологични кабинети.

След провала на преговорите, SCF започва дело срещу торинския зъболекар Marco Del Corso, искайки да бъде установено, че пускането на музика в неговия кабинет за фон представлява публично съобщаване (всъщност публично представяне, б. а.), за което той дължи справедливо възнаграждение.

Макар и в идентичен състав, тук

Съдът решава другояче

приемайки, че

97. На последно място, безспорно е, че в случай като този по главното производство зъболекарят, който излъчва като музикален фон звукозаписи в присъствието на своите пациенти, не може логично нито да очаква, че само в резултат на това излъчване клиентелата на кабинета му ще нарасне, нито да увеличи цената на извършваното от него лечение. Ето защо само по себе си това излъчване не би могло да има отражение върху доходите на въпросния зъболекар.

98. Всъщност излъчването на звукозаписи изобщо не е присъщо на зъболекарската практика, защото клиентите на зъболекаря отиват в неговия кабинет с единствената цел да бъдат лекувани. Те имат достъп до някои звукозаписи на случаен принцип и без оглед на своите желания, в зависимост от момента на пристигането си в кабинета, от продължителността на изчакване и от естеството на полученото от тях лечение. При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване.

99. Следователно това излъчване няма доходоносен характер, обратно на критерия, изложен в точка 90 от настоящото решение.

100. От предходните съображения следва, че зъболекар като разглеждания в главното производство, който излъчва безвъзмездно звукозаписи в своя кабинет в полза на и независимо от волята на клиентите си, не осъществява „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 92/100.

101. Ето защо изискването по член 8, параграф 2 от Директива 92/100 ползвателят да плати справедливо възнаграждение, тъй като осъществява „публично съобщаване“ по смисъла на тази разпоредба, не е изпълнено в случай като разглеждания по главното производство.

Отново за поуката

Оказва се, че Съдът решава цитираните казуси на основата на два критерия: публичност и доходоносност.

Съдът приема, че настанените в хотел гости съставляват публичност, докато търсещите стоматологична помощ пациенти – не.

Честно казано, малко чуден ми се струва аргументът, че

42. …клиентите на всеки хотел са доста голям брой лица, поради което трябва да се разглеждат като публика.

защото директно се сещам за зъболекарски кабинети, чийто брой пациенти неколкократно надвишава посетителите на някои хотелчета.

Сходна е ситуацията и при доходоносността.

Как би се третирал случаят, когато зъболекари се прицелват в определени пациентски групи според музикалния им вкус?

Нейсе, нека не разваляме рахатлъка на стоматолозите и не снабдяваме разните му там ОКУП с аргументи да искат и прибират откупи.

С това достигам до последния въпрос:

Кога не дължите откуп?

Който си е направил труда да прочете зъболекарското решение е усетил, че Съдът е употребил изключително внимателен изказ, опитвайки се да ограничи валидността му само до полето на стоматологията.

По моята скромна преценка обаче въпросното решение би имало своята валидност и в случая на адвокати, нотариуси и одитори. Мислими са и не до там елитарните услуги, предлагани в шивашки и обущарски ателиета или пък цветарски магазини (кой ходи там заради музикалния фон?).

Генерално, ако не действате в сферата на хотелиерството или угостителството и отнякъде ви цъфне г-жа Килева, и ви поиска откуп, то подайте и копие от решението C-135/10 и приятелски и посочете изхода.

Ако не помогне – call a lawyer -).

Мрежовата неутралност отново пред проблеми

Image: BEREC biroja atklasana Riga by Latvian Foreign Ministry on Flickr
BEREC biroja atkl??ana R?g?

Знаете ли кой или какво е BEREC?

Става дума за т. нар. Body of European Regulators for Electronic Communications или Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС).

Тези юнаци съществуват благодарение на Регламент 1211/2009, резидират в латвийската столица Рига и задачата им е действат като един вид форум за сътрудничество между националните регулаторни органи и Европейската комисия.

Защо ви казвам всичко това и каква е връзката със заглавието на темата ли?

Вчера попаднах на едно интересно тяхно изследване [PDF], което се занимава с (проблемите на) мрежовата неутралност в Европейския съюз.

От него става ясно, че BEREC са анкетирали 400 оператори на мрежи и доставчици на интернет услуги в Европа (250 стационарни и 150 мобилни), добър брой от които са заявили, че често прибягват до блокиране и филтриране на VoIP и P2P трафика в мрежите си.

Действията си операторите оправдават с „мрежова сигурност“ и „избягване на прекомерен трафик“.

Притеснителното е, че за целта операторите впрягат технологията позната като Deep Packet Inspection, която обикновено се използва за извличане на информация от данни в интернет (data mining), както и за следене, подслушване и цензура.

С нетърпение очаквам BEREC да публикуват подробния си доклад, както и каква ще бъде реакцията на Нийли Крус (Neelie Kroes).

ACTA: заплахата още не е отминала

Вчера в Капитал Мултимедиа излезе едно мое видеоинтервю под надслов “Заплахата ACTA не е отминала”.

Въпросите задаваше Иван Бедров.

Приятно гледане!

Не особено интелектуална дискусия около собствеността

Image: FACT taxi by Edward Betts via Wikimedia Commons
FACT taxi

Онзи ден в покоите на Гьоте институт (Goethe Institut) в София се проведе събитие на тема Интелектуалната собственост в културните и творчески индустрии.

Присъстващите бяха малко като Who is Who от средите на правоносителските организации, като не липсваха и обичайните представители на другите.

В днешно време за почти всяко едно събитие е много трудно да бъде интересно в своята целокупност, та така и онзиденшното, което според моята скромна преценка не направи изключение от правилото.

Както казах, гостите на event-а си бяха до голяма степен от един отбор и целта им видимо беше да се автосугестират по значимите ним теми: повече контрол и санкиции ex-officio, малко плач и хленч по изубената битка за компенцационните плащания и идолопоклонничество пред новия им Златен телец – споразумението ACTA.

Поднесе се доста информация, но

истински занимателни

ми бяха последните 3 презентации, а именно: „Измененията в режима на компенсационните възнаграждения за частно копиране“, „Споразумението АКТА – митове и реалност“ и „Промяната в режима на колективното управление на авторски и сродни права – очаквания и резултати“.

На по-наблюдателните със сигурност е направило впечатление, че за разлика от предварителната програма представям последното и предпоследното включване в разменен ред, но следва да кажа, че решението за това разместване се взе on the fly.

Първата презентация се изнесе от г-жа Мариана Лазарова, която на шега се представи като кадър с агентурно минало (работила е в по-раншната Агенция за авторско право) и на нея се падна честта да разсъждава по актуалните проблеми на компенцационните плащания върху празен носител, правото на лично копие и техническите средтва за защита.

Най-ценно ми се стори твърдението и, че според нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) т. нар.

право на лично копие не съществува

Веднага се стреснах и отворих закона. Наистина, чл. 25, към когото реферираше Лазарова, не говори expressis verbis за право. Вместо това, законът употребява словосъчетанието допустимо е.

„Е“ рекох си „дори и г-жа Лазарова да прилага едно изключително буквално тълкуване, то въпреки всичко си остава contra legem.“

Истината по отношение на нашия закон е една, а именно че такова право, пардон, такава допустимост съществува и всяко друго твърдение представлява пълен nonsense. За това колко абсурдна може да бъде въпросната допустимост се вижда от актуалната в Германия дискусия.

С това минавам към втората презентация поднесена ни от Велизар „Заки“ Соколов. Видно от по-горните редове темата му беше споразумението ACTA и представляваше едно манипулативно-убедително

половинчасово крешендо

в негова защита.

Според Соколов всички доводи против този документ са плод или на неговото непознаване, съответно неразбиране, или на вярване в раздухваните от интернет доставчиците истерични инсинуации.

Всъщност той е поредният защитник на ACTA, който аргументира с това, че споразумението не ще доведе до промени в българското законодателство, но и който едновременно с това не съумява да даде смислено обяснение за чий Гявол ни е то. Опитът му все пак да аргументира в полза за последното се изчерпа с „за да сме гарантирали адекватна закрила за нашите, българските творци, в чужбина“. Искрено се съмнявам, че си вярва.

След края на изложението му модериращата г-жа Лазарова побърза да задуши заформящата се дискусия, а Заки – макар и да беше предложил „да стреляме по него с всичко, с каквото разполагаме“ – да си тръгне.

Третата и може би най-смислена презентация бе на адв. Мариана Андреева, която я изнесе в качеството си на правен съветник на Филмаутор – дружество за колективно управление на авторски и сродни права.

Тя представи сферата и предмета на дейност на тези организации, както и последните изменения в ЗАПСП, които ги засягат директно.

В края на нейната част се заформи лека дискусия с представителки на други дружества за колективно управление, които потвърдиха, че доста голяма част от събираните от тях

приходи напускат България

и биват превеждани мнозинствено на чужди праводържатели.

Все пак се оказа, че и от чужбина до наши творци достигат някакви стотинки, като получателите им са предимно от кръговете на фолклора и поп-фолка.

За финал да кажа, че за сетен път се наслушахме на сравненията между песни и автомобили, филми и хранителни стоки, или с други думи – между собствеността върху предмети и изключителните права върху произведения.

Дискусията, както написах още в началото, не беше много интелектуална.