April 2012

Даунлод, изчерпване, продажба: генералният адвокат Ив Бот за „употребявания“ софтуер

Image: Oracle logo at the Oracle headquarters
by Peter Kaminski via Wikimedia Commons

Oracle headquarters

Представете си следното: купувате софтуер чрез даунлод, ползвате го и след известно време решавате да го продадете на трето лице. В сделката включвате дори и нотариус, който да завери, че на компютъра ви вече няма копие от въпросната програма.

Това съвсем на кратко е бил

бизнес моделът на немската фирма UsedSoft GmbH

които се осланяали прекомерно на доктрината на изчерпване, като предполагам са я считали за нещо като софтуерноправната линия Мажино.

Е, същият бизнес модел не се е понравил особено на Oracle, които не се забавили да атакуват. Интересното е, че подобно на плана Манщайн, разработчиците на бази данни се позовали на съвсем друга правна теория, претендирайки че UsedSoft нарушавали изключителното им и гарантирано от директива 2009/24 (за защитата на компютърните програми) право на възпроизвеждане.

Oracle печелят на първите инстанции

и когато казусът стигнал до Германския Върховен Съд, той направил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Днес излезе и заключението на генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot), което е повече от интересно.

В него френският юрист разсъждава надълго и широко върху въпроса дали разпространението (дистрибуцията) и лицензирането на софтуер представляват продажба. С убедителна по моему аргументация Бот отговаря утвърдително на този въпрос.

Следващата му крачка е да установи кои елементи на разпространението на лицензиран софтуер са засегнати от доктрината на изчерпване и дали

това се отнася и до даунлода

на компютърни програми.

Отново убедително, Бот достига до извода, че да, изчерпването не е приложимо само по отношение на софтуер, който е инкорпориран върху твърд носител, но и при електронната трансмисия на файлове.

До тук всичко изглежда супер за UsedSoft, но както знаем дяволът често се крие в детайлите.

Съвсем в края на заключението си, генералният адвокат прави остър завой и съобщава, че доктрината на изчерпване се отнася само и единствено до правото на разпространение, но не и до правото на възпроизвеждане. Последното е особено важно в конкретния случай, защото след покупката на „употребявания“ софтуер от UsedSoft, неговият нов приобретател има възможността да се свърже със сървърите на Oracle и да изтегли съществуващите актуализации.

Тегленето тук е възпроизвеждане

и именно то не е обхванато от доктрината на изчерпване.

В този смисъл Бот съветва Съда на Европейския съюз да реши в полза на Oracle с аргумента, че последните могат да се противопоставят на разпространявания без съгласието им „употребяван“ софтуер.

Ако с решението си Съдът последва съвета на генералния адвокат, което той прави в около 80% от всички случаи, това ще бъде изстрелът в тила на развивания от UsedSoft бизнес.

Какво означава това за производителите на компютърни програми?

Заключението на Ив Бот на практика фаворизира разпространявания по интернет софтуер.

На мен ми звучи като послание към разработчиците да разпространяват продукта си чрез даунлод и да го обвързват с последващи актуализации.

Линковете в неделя

Здравейте драги читатели на Неделна поща!

Отиващата си вече седмица бе богата на събития от пресечната точка на информационните технологии и правото та буквално се чудя кое по-скоро да взема като отправна точка…

Какво ще кажете да стартираме с едно немско решение от сферата на авторското право?

Визирам конкретно онова, което Ханзеатският ландгерихт* Хамбург постанови (PDF на немски) в

отдавна набралия сила спор

между портала за видеосподеляне YouTube и немската организация за колективно управление на правата на композитори, текстописци и музикални издатели GEMA.

В ролята на формална ябълка на раздора се оказват 12 песни, чието колективно менажиране на права е било възложено на въпросната ОКУП, и които според същата непозволено са били качени в YouTube, като отговорността за това деяние трябва да носи (преди всичко) порталът за видеосподеляне.

Разбира се, че позицията на дъщерната фирма на Google е коренно противоположна: тя твърди, че единствено предоставя платформа за своите потребители и не само не се занимава с качване на песни, ами и предприема разумни мерки за предотвратяване на нарушения на авторското право.

При постановяването на решението си съдът приема, че определени права на представляваните от GEMA правоносители са били нарушени с оглед на 7 от твърдените 12 песни, но по отношение на отговорността квалифицира YouTube не като извършител, а само като смутител.

Какво означава това в конкретния случай ли?

Като оператор на видеоплатформа, YouTube са отговорни за това тя да не бъде използвана за нарушения. Така при все, че Web 2.0 компанията е внедрила специфична content-ID програма, с чиято помощ да обозначава и премахва нелицензирано съдържание, с решението си съдът я задължава да имплементира филтър, базиращ върху словесното разпознаване.

Последствията от горното са трудно обозрими, особено като се вземе предвид обстоятелството, че всяка секунда потребителите на видеопортала качват по 60 часа съдържание.

Именно тук по скромната ми преценка се крие

проблематичността на решението

защото YouTube най-вероятно ще бъдат натоварени със сериозни задължения да контролират съдържанието, което потребителите им ще искат да споделят.

Това ми мнение не се споделя от блога на Апис, където колегите предлагат един значително по-оптимистичен прочит.

Нека спомена още, че решението не е окончателно и може да бъде обжалвано от всяка от страните.

Не така стоят нещата обаче със следващия авторскоправен казус от днешния ми списък, а именно очертаващата се като

изключително противоречива конфискация

в рамките на привременните мерки срещу megaupload.com.

Актуална информация добиваме от публикуван на сайта Boing Boing материал на Cory Doctorow, според когото действията на ФБР са незаконни, тъй като са предприети извън допустимата по закон юрисдикция.

Като все по-объркан се очертава по-нататъшният развой на събитията там, защото не е съвсем ясно, дали дело срещу предвожданата от емблематичния Ким Дотком изобщо ще има. На практика Шмиц не само търпи наказание, наложено му извън предхождащ процес, но и му се отказва достъп до правосъдието на страната, чиито закони уж е нарушил…

Известна надежда, че този подход едва ли ще си проправи път в Европейския съюз ми дава

изказването на Нийли Крус

направено с цел промотирането на нейната инициатива #NoDisconnect.

Погледнете този цитат

And sometimes it’s not about changing the rules at all, but about changing a mindset. People need to realise: they don’t have to look backwards to the constraints and habits of the past; they can look forward to the open opportunities of the future. But that can take time.

който по моему не се нуждае от особен коментар.

Дано холандската членка на Европейската комисия само не се отметне от него без време.

За конец

отново съм запазил една истински добра новина, която днес по изключение не е от серията куриозни.

От Intellectal Property Watch ни информират, че Върховният Съд на Кения e отменил т. нар. закон против фалшифицирането (Anti Counterfeit Act), който се е явявал пречка пред достъпа до (значително по-изгодни) генерични медикаменти.

Главният мотив на съда е бил, че интелектуалната собственост не може да се наслаждава на по-сериозна защита, отколкото животът и здравето на хората.

Как мислите, дали като европейци не трябва от време на време да се вслушваме в the sound of African voices?

Пожелавам приятен размисъл и още по-успешна и спорна седмица!

 

*Сравним с окръжен съд у нас.

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

Линковете по Великден

Здравейте приятели на хубавите неделни новини!

За разлика от друг път на днешния неделен ден празнуваме един от най-светлите християнски празници и поради това реших да нарека рубриката с едно малко по-инакво име.

Разбира се, че съм се погрижил за това в днешното издание да присъства и информация с определена великденска насоченост, но за нея ще трябва да потърпите до финала, където обикновено плацирам куриозната секция.

А сега по същество.

Може би най-хубавите новини

от отиващата си седмица се отнасят до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и голяма част от тях достигат до нас благодарение на труда и усилията на Анте Веселс (Ante Wessels) – човека, който списва т. нар. ACTA блог.

Така от него научаваме, че комисията на Европейския парламент за промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) е излязла с проектомнение, препоръчващо отхвърлянето на ACTA.

Доста сериозни тонове в същата тази насока се чуват и от докладчика на Европарламента за ACTA, шотландския социалдемократ Дейвид Мартин (David Martin), който в рамките на публичен дебат, организиран от парламентарната група на социалдемократите, е съобщил, че ще препоръча на колегите си да гласуват против ратификацията на търговското споразумение на предстоящия през юни вот.

Сходно безкомпромисно

звучи и изказването на председателя на групата на социалдемократите в Европарламента, австриеца Ханес Свобода (Hannes Swoboda), което той е направил на същия форум, на което е присъствал и се е изказвал и бившият ни премиер и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев – широко цитиран и по нашите медии.

Запазването на този тренд ще означава само едно, а именно безславният завършек на и без това отхвърляното от мнозинството търговско споразумение.

Разбира се, борбата срещу ACTA далеч не е единствената тема, която да заслужава вниманието на прогресивнаста мисъл по света.

В този смисъл си позволявам да ви ангажирам с

един друг сериозно ограничаващ свободите ни проблем –

законодателството, отнасящо се до задържането на трафични данни.

От сайта на Electronic Frontier Foundation (EFF) на пример научаваме за особено алармиращите начини на използване на така събираните потребителски данни в Полша, където съответното законодателство е било прието доста прибързано и без особен обществен дебат.

Не само, че трафичните данни там не се задържат за борба единствено със сериозни престъпления, каквото е всъщност изискването на data retention директивата – полският закон на практика позволява на властите да използват натрупаните данни за един почти неограничен спектър от нарушния, включително и на такива от най-банален характер.

Ето защо никой не би следвало да се учудва, че само за 2011 e бил поискан и одобрен достъпът до комуникационните данни на 1,85 милиона потребители. За повечето от тези поисквания не е водена пълна документация и липсва подобаващата отчетност относно колко пъти данните са били достъпвани и към решаването на какви точно престъпления са били отнасяни.

Защо отнасям тази тема на вниманието ви ли?

Нека не се заблуждаваме:

дискусията относно задържането на трафичните данни придобива особено неприятни измерения, когато се води в комбинация с прилагането на правата на интелектуална собственост.

В случай, че сте го изпуснали – по време на поредната промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) у нас другите са полагали сериозни усилия да разширят съставномерността на събирането на комуникационни данни най-вече с оглед на авторскоправната закрила.

За повече информация по въпроса ви препоръчвам този пост на Нели Огнянова, където има цитат и към едно мое скромно писание по темата.

С това приключвам със съществената част на рубриката и с оглед на светлия празник реших да ви посоча

няколко великденски марки

които открих в базата данни на Българското патентно ведомство.

Приканвам решилите да навлязат във фурнаджийския бизнес да обърнат сериозно внимание на комбинираните марки великденски козунак и великденски козунак със стафиди.

Онези, които пък имат аспирации да участват в истински компетитивния пазар на родните пивоварни не бива с лека ръка да подминават третата комбинирана марка за днес – великденско пиво.

Дали съм виждал кой и да е от по-горе изброените брандове в навечерието на тазгодишния Великден?

Не, но си изкарах чудесно и от все сърце ви пожелавам всичко най-хубаво!

Христос возкресе!

ACTA: Европейската комисия се опитва да бави топката

Image: *
ACTAКакто най-вероятно знаете, миналата седмица Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз и адресира към него отдавна очаквания си въпрос относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Да ви кажа, икрено се учудих, че съставянето на едно толкова абстрактно запитване е отнело на комисар Де Гухт и екипа му повече от месец.

Разбира се, повечето заинтересовани в битката с ACTA отдавна предугаждахме съдържанието му и правдиво подозирахме, че избраната формулировка ще бъде много high-level, така щото Съдът да няма друг избор освен да снабди Комисията със супераргумента, че видите ли, всичко е наред.

В оригинал

отправеното от Комисията питане звучи по следния начин:

Is the Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) compatible with the European Treaties, in particular with the Charter of Fundamental Rights of the European Union?

и аз лично бих го превел така:

Намира ли се Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) в правен унисон с европейските договори, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз?

За разлика от Комисията

Европарламентът се отказа от първоначалния си план да занимае Съда с втори (и по всяка вероятност еднакъв с онзи на Комисията) въпрос, отваряйки възможността за гласуване на ратификацията още през юни тази година.

Предвид липсата на мнозинство, което към момента да подпкрепи ACTA, Еврокомисията изглежда търси всякакви варианти да забави гласуването, залагайки на разиграването на топката в своето поле.

Очевидно е, че комисарите разчитат на това, че с течение на времето общественото внимание ще се притъпи и Европейсият парламент (в качеството си на изборен орган) не ще чувства толокова силен притисък да се съобрази с него.

Така на пример още миналата седмица Нели Огнянова обърна внимание на призива, който комисар Де Гухт е отправил към парламента, а именно да изчака с решението си.

Е, и ние не сме съвсем вчерашни и спокойно бихме могли да поемем отправеното ни предизвикателство, че и да противодействаме.

Как ли?

Много просто – нека като граждани (а защо не и като избиратели?)

напомним на нашите избраници в Европарламента

че те са там, за да се грижат на първо място за нашите граждански права, при това не само в конкретния случай на ACTA, но и при обсъждането и гласуването на всеки друг законодателен акт!

Нека им напомним, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA , на който имаме шанса да достигнем (а защо не и да надминем) успеха от 11 Февруари.

Днес попаднах на първите мобилизиращи клипчета в YouTube – кой би се хванал да пусне версия и на български?

* Пародийно представяне на ACTA от Ernst Haeckel(Octopus) + [Author Wikipedialogo] добавено от User:Stanqo на Wikimedia Commons

Линковете в неделя

Здравейте драги ценители на хубавите новини в неделя!

Намислил съм тази седмица да продължа някои от темите от последното издание на Неделна поща и за това започвам с поредното

патентно решение

на американския Върховен съд, този път по казуса Molecular Pathology v Myriad.

Решението се занимава с изключително спорните патенти върху човешки гени, с които Myriad Genetics се сдобива през 90-те години на миналия век.

Става дума за два гена познати като BRCA1 и BRCA2, които имат отношение към т. нар. BRCA метод за генетично тестване и ранно разпознаване на рака на гърдата.

Преди две години неправителствените организации American Civil Liberties Union (ACLU) и Public Patent Foundation (PUBPAT) завеждат дело срещу Myriad, оспорвайки валидността на въпросните патенти, до сега без особен успех. До сега, защото в началото на седмицата делото е достигнало до американския Върховен съд, който пък също съвсем наскоро инвалидира спорния диагностичен патент на Prometheus Laboratories.

В тази връзка Върховният съд на САЩ нарежда на низшестоящата инстанция – специализиран апелативен съд, да преразгледа решението си с оглед на новосъздадената практика.

Както писах минах седмица, вероятно е и патентът на Myriad да напусне правния мир преждевременно.

От сферата на

авторското и сродните му права

също ни очакват по-скоро хубави новини.

В началото на седмицата, на 27 март, комисията по международна търговия в Европейския парламент (INTA) с мнозинство от 21 срещу 5 гласа отхвърли предложението за отнасяне на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) към Съда на Европейския съюз.

Това на практика ликвидира идеята на новия докладчик за АСТА, Дейвид Мартин, Европейският парламент да се допита до Съда паралелно с Европейската комисията.

Решението на INTA не засяга очакваното за края на април запитване на Еврокомисията, но означава, че Парламентът няма да губи време и ще разглежа ратификацията на ACTA още през лятото на тази година.

Предполагам знаете, че ACTA не е единственото проблематично законодателство, целящо закрилата на интелектуалната собственост. В Европа дори има няколко локални акти.

В тази връзка – чували ли сте за наскоро приетия испански закон Sinde?

Двама анализатори от Reuters оценяват ефекта му по-скоро като слаб, защото се оказва, че P2P сайтове с нетърговска цел са извън обсега му. Поради това битката се е пренесла на друг фронт – в опити да се влияе върху оператори на комуникационни услуги, така че те да филтрират линкове към сайтове за споделяне на съдържание.

Например Microsoft признава, че блокира линкове към The Pirate Bay в своя месинджър.

За финал

нещо малко по-куриозно: спечелилите поредните местни избори в Германия Пирати са станали жертва на пиратски действия срещу тях!

Може би като подготовка за предстоящите избори в провинция Северен Рейн – Вестфалия, подразделението на Християндемократическия съюз в градчето Ratingen е регистрирало домейните piratenparteiratingen.de и piraten-ratingen.dе за себе си.

Какви ли са били целите и очакванията на ратингенските консерватори?

Не знам, но се надявам да се върнат час по-скоро към политическия феърплей, а вам пожелавам успешна и плодотворна седмица!