May 2012

За разликите между феърплея и салама

Image: vice.com/bg

Събота вечер темата на bTV Репортерите бе “Индустрията с българския торент“, където главните роли изиграха актьор, режисьор, праводържател(и), представителка на някаква фондация, прокурорка и съдия.

Няма да преразказвам предаването тук, така че ви препоръчвам да го гледате, ако още не сте си направили този труд. Ако ви е допаднала стартираната наскоро от bTV кампания Fairplay, в която Асен Блатечки се разхожда по къщите на хората и им краде салама от хладилниците, то няма да останете разочаровани от замисленото като втора серия в тази поредица шоу.

Предаването е издържано в крайно едностранчивия и небалансиран стил, познат ни от дискусиите около ACTA. От него също така струи типичната за другите реторика.

То се явява нещо като

обвинителен акт

не само срещу операторите на торент сайтове, но и генерално срещу потребителите на интернет.

Защо и срещу тях ли?

Mного просто – защото ги поставя под генералното подозрение и дори ги набеждава, че крадат филми, музика, компютърни програми и дори футболни мачове. Онези пък, които решат да защитят потребителите и в тази връзка си позволят да отправят критики към другите, бързо-бързо биват обявявани за “адвокати на мафията”.

Да, така действат феновете на феърплея. Дали обаче те изобщо разбират значението на тази дума?

Според мен не и съображенията ми за това са следните:

Претендираните от Ст. Минчев загуби биват изчислявани по нереалистичната формула даунлод на филм = директна (!) загуба от (i) един неплатен кинобилет или (ii) незакупено DVD.

Дори тази сметка да се уповава на замисления като абсолютно изключение от общото правило чл. 94 ал. 1 т. 2 от ЗАПСП, където действително се споменават

цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри

то нещата далеч не свършват дотук, защото

При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Последното, разбира се, предпоставя – наред с всичко останало – и завеждането на съдебен иск, а това е нещо, от което правоносителите незнайно защо се свенят. Те предпочитат това вместо тях да свърши прокуратурата, която да повдигне обвинение, към което те да се установят като граждански ищци. Същото в предаването се потвърждава от носителя на орден Стара планина” Валентин Михов, който се аргументира с това, че не му се занимава с процеси, които траели години.

Най-късно тук започва да прозира, че истинската цел на тази телевизионна изява е да подсигури достатъчно добра PR смазка при обсъждането на направените наскоро от правоносителските организации предложения за промени в Наказателния Кодекс.

Защото ако те бъдат приети, на прокуратурата или съдилищата ще бъде много по-трудно да определят нарушенията срещу авторски (и сродни) права като маловажни и да препращат пострадалите правоносители към общия ред на ЗАПСП. С други думи, проблемите на Валентин Михов ще се решат.

Това, господа, не е феърплей.

Защото ако целта ви бе наистина да установите и поддържате някаква честна игра, то вие трябваше отдавна да сте реализирали легални платформи за достъп до съдържание. Платформи, които максимално да отговорят на пазарното търсене.

Ако не сте чували от първо лице какво търсят потребителите, нека ви го кажа аз: бърз, лесен, удобен и изгоден достъп до съдържание.

От вашия провал да адресирате потребителското търсене се възползваха операторите на торент сайтовете.
Това учудва ли ви? Защото мен не.

Така че, господа правоносители, ако искате да се тупате в гърдите с феърплей, то недейте да плашите потребителите, а побързайте да запълните съществуващата пазарна празнота.

Всичко останало е само мимикрия и опит да запазите старите и неработещи в ерата на Google бизнес модели с помощта на вече описани от Оруел методи.

Защото тези опити се толкова супер-хипер-мега out, колкото и краденето на салам от чужди хладилници.

P.S. Вижте и статията Ер-малките на Йовко .

Линк към предаването във VBOX7.

Линковете в неделя

Здравейте скъпи читатели и любители на Неделна поща!

Днешното издание е много специално и не ще ви обещая много, ако още в началото анонсирам, че то съдържа прелюбопитни вести от трите главни подразделения на правото на интелектуална собственост, а именно патенти, марки и авторски права.

Помните ли

последните патентни решения

на aмериканския Върховен съд?

Визирам обсъжданите на страниците на този блог Mayo v Prometheus и Myriad v Molecular Pathology, които сериозно стесниха границите при определянето на т. нар. патентноспособност.

На 21 май тази година към тяхната компания се присъедини най-актуалното решение на Върховния съд по делото WIldTangent v. Ultramercial, за което научих от популярния блог Patently-O.
За разлика от предишните две решения, които произлизат от сферата на медицината и биотехнолгиите, Ultramercial e перфектната ужасна комбинация от патент върху софтуер и метод за правене на бизнес, или изказано на абстрактния език на патентите му претенции:

метод за разпространение на защитени от авторското право произведения чрез интернет.

Как ви звучи това? На мен лично като да става дума за  поредния онлайн магазин, който предлага достъп до книги, музика или филми.

Дали има нещо новаторско у претендираното в него изобретение?

Едва ли, защото Върховният съд иначе не би разпоредил на низшестоящия специализиран апелативен съд да преразглда решението си с оглед на новоустановената практика.

Макар и относително забавни за четене и споделяне, патентните решения не са нищо в сравнение с опитите

партийни символи да бъдат регистрирани като

разпознавателни знаци с практическото значение на търговски марки.

Да, да,  от авторитетния блога Marques Class 46 научаваме за премеждията на полската Партия на Националното Възраждане (Narodowe Odrodzenie Polski или NOP) в безплодните й за сега опити да регистрира спорната си партийна символика.
Последната е добре отразена на страницата на марковия блог и изглежда доста подходяща за партия, която ловува в крайнодесния политически сегмент, и чийто лозунг на последните избори е бил “Фашизъм ли? Та ние сме много по-зле!”.

Казусът според мен е интересен, защото обрисува типичния за такива формирования подход, а именно да преследват проблемните си от конституционна гледна точка цели по уж конституционен и легитимен път.

Нейсе, желанието на NOP не е било удовлетворено и символите им не са били регистрирани, но в тази връзка колегите от Class 46 съвсем правилно критикуват въвлечените в спора съдебни инстанции заради очевидното им нежелание да се произнесат по същинския проблем.
Така като мотив за отказа не е бил изтъкнат определено фашисткият уклон на NOP-овата символика, а някак неадекватно звучащата формална причина, според която партиите нямали право да регистрират повече от един символ, а NOP вече се била възползвала от това си право.

До тук с въпросите на източноевропейския партиен маркетинг, а насетне ви предлагам едно

виртуално пътешествие до Третия свят

което ще покаже, че авторскоправните проблеми не са феномен само на икономически развитите общества.

“Боливуд втрещен от новия индийски Закон за защита на авторското право” съобщава The1709Blog.

Причината май се корени в това, че на индийските творци се признава правото на авторство върху произведенията им по начин много сходен с континенталноевропейския.

Наред с неотчуждамеостта, по смисъла на която ще могат да отстъпват, но не и да продават правата си, на тях се гарантира и справедливо възнаграждение за излъчване и показване на произведенията им по радиа и телевизии.

Особено интересна ми се струва нормата, която забранява правенето на кавърверсии върху произведения за период от 5 години след тяхното създаване.

От реакциите на втрещения от промените правоносителски сектор излиза, че досегашната правна рамка му е давала доста средства и възможности да не овъзмездява творците справедливо – същите онези творци, в чието име носителите на права са готови едва ли не да тръгнат на война.

Нещо подобно е на път да се случи и в намиращата се от другата страна на Индийския океан Кения, където подготвяният нов Закон за защита на авторското право ще обхване т. нар. сродни права на артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписи.

От материалa научаваме, че проблеми имат и ганайските творци, и че те са сходни с онези на индийските – не им плащат отчисления.
Интересното в случая на Гана е, че публичните изпълнения на творците съпътсват държавни образователни кампании, сиреч подпомагат една възвишена цел. Последната обаче е в опасност, понеже творците и изпълнителите настояват да си получат полагащото им се възнаграждение и дори са готови да я торпедират в съда.

Как мислите, чия кауза е по-възвишена и по-важна – образователната или творческата?

Пожелавам ви приятно четене, осмисляне и най-вече успешна и плодотворна седмица!

 

Черно Море, футболът и географските означения

Image*
SudjukДнес във Facebook попаднах на материала Новите дрехи на ACTA, едно малко закъсняло писание относно предложените от различни правоносителски организации промени в Наказателния Кодекс.

Генерално съм съгласен с позицията на автора на този критичен текст – самият аз си позволих да изразя своето несъгласие с предложените промени, както и да посоча някои проблеми на заинтересованата общественост.

Все пак към края на своя анализ авторът развива един сценарий, с когото не съм съгласен и заради това ми се ще

да направя някои уточнения

и да внеса малко повече яснота в тази не особено позната материя от кръга на интелектуалната собственост.

За да съм съвсем точен, ще си позволя да цитирам от материала, където авторът пише следното:

Най-голямото безумие в предлаганите промени на НК се намира извън Мрежата. Текстовете на чл. 196 предполагат защита на географски означения и даже затвор при противозаконната им употреба.

На прост език това означава, че някой предприемчив сънародник може да регистрира географското означение “Черно море” и всички от едноименния футболен отбор през производителите на какво ли не, та до картографските фирми ще трябва да се съобразяват с него.

Слава Богу, така

описаният сценарий е напълно нереален

и в последващите редове ще ви обясня защо.

Според легалната си дефиниция (чл. 51 от Закона за марките и географските означения и чл. 2 на директно приложимия у нас Регламент 510/2006) географското означение е обобщаващо понятие, което

  1. включва 2 отделни обекта – наименованието за произход и географското указание и
  2. служи за означаване на стока, която произхожда от страна, район или определена местност в тази страна, чиито качества или свойства се дължат предимно или изключително на определена географска среда или могат да се отдадат на определен географски произход.

От дефиницията е видно, че географските означения – за разлика от марките – не са монопол на едно лице. Важните елементи са (i) стоката и (ii) нейният произход.

Така погледнато, може ли собственикът или който там е отговорният представител на футболния отбор Черно Море да попречи на трета страна да се ползва от географското означение “Черно Море”?

Според скромното ми мнение това би било възможно само ако

  • приемем, че понятието стока се разпростира и върху футболни отбори;
  • футболният отбор Черно Море дължи своите качества или свойства на своя произход от района “Черно Море”, както и
  • стоките на третата страна не произхождат от географския район “Черно Море”, или пък нямат качества или свойства, които да са типични само за въпросния район.

Сега, ако трябва да сме съвсем сериозни, нито футболните отбори са стоки, нито географските означения са замислени за тях, а варианта с картографските фирми го оставям без какъвто и да е коментар.

За какво служат географските означения тогава?

Ами много просто –  за да превърнат географския елемент при избора на производство или прилагането на рецепта в монопол.

Именно заради това съм сложил и снимка на сдобилия се наскоро с широка известност у нас “Горнооряховски суджук”. Предполагам знаете, че така могат да наричат суджука си само производители от географския район Горна Оряховица, които също така спазват някаква местна рецепта, която се била наложила там от памтивека.

На финиша

нека все пак дам шанс на възможността, авторът на критикувания от мен материал да е подбрал подвеждащия си пример съвсем нарочно, за каузата и само и само да илюстрира проблемността на предложените наказателни промени.

Но и така да е, мога само да кажа: мил ми е Платон, но истината ми е по-мила.

* Sudjuk from Gorna Orjahovica, Bulgaria by Biso via Wikimedia Commons.

Новите везни, които правоносителите пробутват на Темида, са криви

Image: Unbalanced scales by Mareklug
via Wikimedia Commons

Unbalanced scales lighter one blueОт вчера в мрежата курзират пресните Предложения за промени в проекта на нов Наказателен кодекс по отношение престъпленията против интелектуалната собственост, внесени в парламента от за сега неназована организация-защитничка на правоносителски интереси.

Първи по темата се изказа Пейо, а днес отново с много адекватна позиция реагира и проф. Нели Огнянова.

Силно препоръчвам да прочетете техните писания, тъй като рисуват една много ясна картина на съдържащите се в предложенията слабости. В допълнение препоръчвам и записа на Григор Гачев, в който той споделя някои интересни мисли.

Съвсем кратичко ще си позволя да додам и моите 2 стотинки в очаквания да набере скорост диспут.

С оглед на бускуващото приемане на ACTA и генералната несигурсност на нейното бъдеще, правоносителите изглежда

задействат своя План Б

използвайки анонсирания от управляващата партия ъпдейт на Наказателния Кодекс.

Направените предложения впечатляват с идеи като въвеждане на минимални наказания от по 3 години лишаване на свобода или загърбването на един от основните за българското наказателно право принципи, според когото отговорността за престъпни деяния е лична и тя може да бъде понесена само от физически, но не и от юридически лица.

Целта на минималните наказания очевидно е да вържат ръцете на съда така щото той да не може да прилага привилегията за маловажност, докато лелеяната отговорност за юридическите лица е своего рода фронтална атака срещу доставчиците на интернет.

В заключение

с прискърбие установявам, че българските правоносители не само не желаят да дораснат до идеята за диалог със своите потребители, но и всячески опитват да доизгребат делящата ги от последните пропаст.

Апелът ми

към законотворците е да не се връзват на отправените на вниманието им предложения, защото опакованите в тях нови везни за Темида са криви.

Писмо от Холандия: само неутралната мрежа е истинска мрежа

Image: Amsterdam clogs dailyshoot by Leshaines123 on Flickr
Amsterdam clogs dailyshoot

Преди по-малко от година долната камара (Tweede Kamer) на холандския парламент прие проектозакона за мрежова неутралност и този акт беше повод за широко изразена радост измежду радетелите за свободен достъп до интернет и информация като цяло.

За окончателното приемане на закона обаче бе нужно и неговото гласуване в горната камара, или Сената, на малкото кралство и това се случи вчера.

Какво пише в закона?

Обновеният холандски Закон за далекосъобщенията (Telecomwet) забранява блокирането и изкуственото забавяне на скоростта при интернет доставката. Понеже последното се осъществява най-често с помощта на т. нар. deep packet inspection, въпросната технология ще подлежи на сериозна регулация и тя на практика тя ще бъде допустима само при изчерпателно изброени в закона условия, или, когато потребителите са дали изричното си съгласие.

Друга интересна особеност на новоприетия закон е ограничаването на възможностите за прекъсване на интернет свързаността, като това ще бъде възможно само в случаи на измама или неплащане на дължима и фактурирана сума.

Какво означава това?

Мисля, че най-точният и най-краткият отговор е: засилване на правата на потребителите на интернет.

Така от една страна потребителите ще могат да разчитат на ясно разписани правила, както и на сигурността, че интернет доставчиците не ще могат да ограничават, спират или блокират достъпа до определени приложения.

Какви приложения ли?

В черния списък на доставчиците най-често влизат онези апликации, които или дублират собствените им услуги (Skype, видео по поръчка) или са в състояние да им докарат проблеми, какъвто обикновено е случаят с програмите, свързани с P2P трафика.

От друга страна, забраната за нарушаването на интернет свързаността изглежда като доста надежден инструмент срещу разните му там модели на трите удара и прочее праводържателски въжделения.

С други думи: само еднаквото третиране на всеки байт от информационния поток гарантира наличието на истинска мрежа и свързаното с нея право на информационен достъп.

Има ли друго интересно?

Да, и това е, че едновременно с циментирането на мрежовата неутралност в рамките на същия този Telecomwet се осъществява дългоочакваното транспониране на директива 2009/136, позната и като e-privacy directive. Тук за разлика от холандците не изоставаме, даже сме ги и изпреварили леко: у нас това се случи през декември миналата година и промените влязоха в новосъздадения чл. 4а от Закона за електронната търговия (ЗЕТ).

В завършек

да кажа, че макар и мрежовата неутралност да не спада към най-наболелите проблеми у нас, ще е много положително, ако родната политика се огледа в северозападна посока и вземе та привнесе малко добри практики от Низоземското кралство.

Линковете в неделя

Здравейте любители на хубавите новини в неделя!

Още в първите редове на тази Неделна поща искам да отбележа, че тя съдържа не само вече споменатите хубави, но и интересни, занимателни, че и чак куриозни вести от пресечната точка на информационните технологии и правото.

По смисъла на очертаната в предишните редове градация започвам с развитието около търговското споразумение

ACTA

което бе отговорно за не едно и две заглавия през отиващата си вече седмица.

Първо на Intellectual Property Watch попаднах на леко спекулативното заглавие ACTA In Parliament: Kill Or Repair?, което se занимава с чудесата от храброст, които председателката на правната комисия и френска евродепутатка Мариел Гало (Marielle Galo) се опитва да постигне, като непрестанно лобира за ратификацията на споразумението.

Идеята и е, че тя трябва да се извърши с последваща декларация, която да успокояла духовете на гражданите и предполагам това е предизвикало EFF да напишат we can’t call it dead yet.

Това обаче далеч не бе всичко.

Неуморният Анте Веселс, който като един съвременен Аргус наблюдава развитието в Брюксел оповести чрез ACTA блога, че и председателят на комисията за развитие в Европарламента, чешкият народен представител Ян Захрадил (Jan Zahradil) е повлякъл крак и пренаписал доклада си в насока, изказваща препоръка за приемането на международния документ.

“Къде е добрата новина тогава”, ще ме попитате?

Ами тя дойде кажи-речи в последния момент и нейният вестоносец беше комисарят за информационното общество Нийли Крус (Neelie Kroes). На реч, прознесена на одържаното в Берлин събитие Re:Publica тя бива цитирана със следното изказване

We are now likely to be in a world without SOPA and without ACTA. Now we need to find solutions to make the internet a place of freedom, openness, and innovation fit for all citizens, not just for the techno avantgarde

Boom-bang-crash!

Последвалите заглавия от типа на Neelie says ACTA is doomed от The 1709 Blog и Поражението на АСТА е политическа реалност при Нели Огнянова вече не звучаха толкова учудващо.

Безспорно, последната новина е добра, но все си мисля, че когато битката е за кокал от такъв калибър, то е логично тя да протече повече от брутално, предполагайки дори неочаквани обрати. В тая връзка все ми се върти Лени Кравицовата песен It ain’t over til it’s over и аз ще си отдъхна едва, когато победата ни е окончателно документирана с подпис и печат.

По вече зададения ред продължавам към интересните новини и темата, която съм подбрал е

решението на Съда на Европейския съюз

според което авторскоправната закрила на компютърните програми – и по-конкретно на API – не обхваща тяхната функционалност.

Преди време отбелязах внесеното от генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) заключение, което както гледам Съдът е приел почти дословно.

Решението предизвика силен отзвук, изразяващ се в сериозна скриптурна дейност. За повече по въпроса препоръчвам написаното на The 1709 Blog, от Нели Огнянова, както и от Пейо.

Както предполагам знаете, в момента зад океана тече дело между Oracle и Google, като един от основните проблеми и там се отнася до защитата на APIs. В тази връзка особено интересна ми се стори информацията от Ars Technica, според която председателстващият съдия се е поинтересувал от решението на европейския топ съд.

От тук привличам вниманието ви към

2 блицсъобщения свързани с Facebook

които попадат в графата занимателни.

Първото се отнася до един проблем, който според мен става все по-наболял и това е създаването на Facebook профили на съществуващи физически лица, но не от тях самите, а от техни недоброжелатели. Съдържанието на доста от така създадените профили е не само неистинно, но дори обидно и клеветническо и целта му е да осъществява тормоз върху мнимите си титуляри.

Такъв е случаят на ученичката Alex Boston от щата Джорджа, чиито родители са решили да поемат по трудния на път на съдебната разправа, след като всичките им извънсъдебни усилия са били напразни.

Следващата новина за Facebook отново е от Щатите, но е по-оптимистична и се отнася до все по-честите въжделения на разни работодатели да изискват от подчинените си или от кандидати за работно място паролите от техните профили в най-голямата социална мрежа.

Внесен за разглеждане е специфичен защитен закон, носещ името Social Networking Online Protection Act, който освен към работодатели ще е насочен и към учебни заведения.

Малко дългичка се получи тази Неделна поща, така че ще се ориентирам към финала, а там знаете ви очакват куриозите.

Днес тази чест ще има авторскоправната закрила на

споделени в Twitter снимки

и в този смисъл една доста куриозна новина, отнасяща се до френския фотограф Даниел Морел (Даниел Морел) и до щекотливия въпрос, дали същият има право да получи 120 млн. долара за 17 негови снимки, показващи трагедията след земетресението в Хаити.

Любопитната подробност в случая е, че самият Морел е качил снимките в социалната мрежа и те след няколко много типични за последната ретуита са достигнали до разни алчни ползватели като Getty Images, които (за сега) не са му дали и един сантим.

Дали искът му има сериозни шансове за успех?

Не знам, но ако Морел е стигнал до там да няма какво да яде, то бих го посъветвал да се свърже със вече сериозно заплашения от адипозитас Асен Блатечки.

Приятно четене и плодотворна седмица!

CISPA: вие питате, аз отговарям

Image: CISPA – The solution is the problem by DonkeyHotey on Flickr
CISPA - The solution is the problem

В рамките на разгорещения дебат, който се води около новото и заплашващо да ни залее откъм Атлантика законодателно цунами, бях неколкократно помолен от аудиторията на този блог да представя своите мисли и най-вече обяснения.

Темата е достатъчно сериозна, така че ще си спестя лиричните отклонения и ще почна направо по същество.

Що е то CISPA?

Поредният вещаещ нищо добро акроним, който навлиза в полезрението ни означава Cyber Intelligence Sharing and Protection Act. От тук можете да си дръпнете копие на гласувания му преди седмица в долната камара текст.

CISPA се явява допълнение и изменение към американския National Security Act of 1947, който (както може да се предположи от годината на приемането му) трябва, нека го кажем по-скоро ефемистично, да бъде адаптиран към реалностите на съвремието.

Така погледнато, модерното допълнение на овехтелия закон претендира да бъде нещо като превантивен вал, който да позволява на правоприлагащите органи да се борят по-ефективно с

киберпрестъпления, потенциални заплахи за националната сигурност, детска порнография или трафик на хора.

Как CISPA ще постига целите си?

Въпреки че CISPA не съдържа типичните за американските закони general purposes, отговорът на този въпрос може лесно да се съзре в нейното име, чийто централен елемент е intelligence.

Лично аз бих превел този термин като

събиране на информация с помощта на специални или тайни служби

или най-паче като шпионаж.

Ако след това насочим вниманието си към следващия му по важност елемент, а именно cyber, то вече почти сме наредили пъзела и ни става ясно, че CISPA ще преследва и изпълнява целите си, като улеснява правоохранителните органи при събирането на информация в интернет, както и при последващото й споделяне помежду им.

Тезата, която изграждам тук сякаш се потвърждава от следната формулировка

The Director of National Intelligence shall establish procedures to allow elements of the intelligence community to share cyber threat intelligence with private-sector entities and utilities and to encourage the sharing of such intelligence.

Интересното е, че събирането и споделянето на информация освен администрацията обхваща още частни фирми и доставчици на комунални услуги. Тук налице са следните две особености: (1) въпросните фирми или доставчици трябва да бъдат сертифицирани, сиреч да се наслаждават на доверието на правителството и (2) участието им в шпионажа е доброволно.

С оглед на последното наистина не мога да разбера мотивацията на компании като Facebook, Microsoft или Verizon да присъстват в списъка на поддръжници на CISPA

Каква информация ще се събира с помощта на CISPA?

Това ще да е обвитата във воала на обтекаемостта cyber threat information. Същата, според съдържащата се в края на закона легална дефиниция, е

information directly pertaining to a vulnerability of, or threat to, a system or network of a government or private entity, including information pertaining to the protection of a system or network from
(A) efforts to degrade, disrupt, or destroy such system or network; or
(B) efforts to gain unauthorized access to a system or network, including efforts to gain such unauthorized access to steal or misappropriate private or government information.

Не знам как ви се струва на вас, но според мен тази дефиниция е много широка и е насочена преди всичко към личните данни на интернет потребителите. Не са предвидени каквито и да е safeguards в полза на последните.

Има ли сходства между CISPA и SOPA/PIPA или дори ACTA?

Хмм, не знам дали на този въпрос може да се даде еднозначен отговор към момента.

За разлика от стопираните заради реакцията на онлайн общността закони или пък подложеното на сериозни дебати Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, новият шпионски закон не съдържа изрични препратки към закрилата на интелектуална собственост.

Това, разбира се, не означава, че не може да бъде прилаган и в тази сфера и за това имам следните предположения:

(1) т. нар. и дефинирани в закона cybersecurity systems могат да се използват

… to identify and obtain cyber threat information to protect the rights and property

и

(2) някои от нашите са направили скрийншот от сайта на конгресмена от Мичиган Майкъл Роджърс (Michael Rogers), от който ясно се чете

H.R. 3523, the Cyber Intelligence Sharing and Protection Act, safeguards U.S. jobs by making it easier to identify and combat cyber threats, which steal over $200 billion in American intellectual property every year.

Ако предположенията ми се сбъднат, то ще станем свидетели на една истински перфидна акция, защото законът, който се продава на народонаселението като защитаващ националната сигурност – и в този смисъл интересите на всички – всъщност ще послужи като долнопробен параван, който да обслужва интересите само на малцина.

Има ли сходства между CISPA и директивата за задържане на трафични данни?

Да, определено и те се изразяват в това, че и двата нормативни документа третират събирането, обработването и задържането на лични данни с претенцията, че осъществяват антикриминална превенция.

Другото общо помежду им са използваните неясни дефиниции, като на пример при cyber threat information в случая на CISPA или serious crimes у директива 2006/24.

Какво ще е въздействието на CISPA извън територията на САЩ?

Според мен голямо, защото нека не се заблуждаваме – икономическото и политическото влияние на Съединените Щати върху интернет е огромно. С такова законодателство не ще бъде далеч моментът, в който всеки софтуерист или пък критично настроен публицист ще има много добрия шанс да се превърне в cyber threat и като резултат ще има да си ги гледа Щатите само през крив монитор.

The worst case би настъпил, ако – противно на всякаква здрава (и пазарна) логика – към списъка на поддръжници се присъединят още Google и Twitter и запачнат да споделят информацията на своите потребители със задокеанския law enforcement.

За финал

искам да уточня, че правоохранителните органи могат да се сдобият с така желаната информация и сега, макар и само с цената на съдебно нареждане.

За кой гявол им е да си спестяват пътя до кадията – е, това нито CISPA, нито нейните поддръжници желаят да споделят.

 

P.S. Ще се радвам да обсъдим допълнителни въпроси, добавки или мнения в коментарите под статията.

Линковете за Първи май

Здравейте приятели и читатели на рубриката с линковете!

В последно време ни се падат тематични и емблематични празници, които на всичко отгоре са или в неделя или поне в близки до деня за почивка дни. Как да ги пренебрегна или да не им отдам нужното внимание в мястото, което иначе е твърдо резервирано за Неделната поща?

В това линково издание ще изневеря мъничко на генералния уклон на поднасяната информация и ще поставя акцента върху повода за днешния почивен ден.

Както всички знаят,

Първи май е международният ден на труда

и като такъв е обявен за официален празник и у нас.

Кога мислите е станало това? След победата на социалистическата революция? Неее, случило се е още в далечната монархо-фашистка 1939 година.

Нейсе, празникът би трябвало да означава много за всички онези, които се намират в т. нар. трудово-наемни отношения и на практика живеят от това да продават работната си сила.

Към момента тази група е мнозинствена (особено) в рамките на икономически развитите общества и е отговорна за всичко свързано с растеж и напредък.

А това, както можем да се досетим, има своята много сериозна цена.

Често преглеждам посветилия се на критичната публицистика немски сайт CARTA и вчера там попаднах на материала Die ausgebrannte Republik (Прегорялата република), който представя доста алармиращи данни за разпространението на т. нар. burnout синдром сред трудещите се.

Основните причини за това според автора се коренят в

  • все по-забързаното темпо на обществените процеси;
  • непрестанният и масивен поток от свръхстимулиция от всякакъв вид и
  • постоянната нужда от все по-интензивна синхронизация (с всичко и всеки).

Ако взема да доразвия тезата му и се опитам да бъда още по-критичен:

не допринасят ли информационните и комуникационните достижения

от последните 10-15 години за по-засилената самоексплоатация?

Въпросчета a la “Защо не си вдигаш GSM-а?”, “Защо не си онлайн?” или “Защо не реагираш на имейла, който ти пратих преди 10 минути?” днес си задават не само изнервени половин(к)и.

Знам за поне няколко случая, когато подобно неглижиране на работодателски или началнически щения е завършвало със сериозни проблеми за позволилите си такава волност.

Сега върнете погледа си към цитирания по-горе текст и се замислете над следното: до къде ще го докараме, ако растежът и консуматорството са едва ли не единственото, към което да се стремим?

Преди няколко години

и аз започнах да си задавам разни такива въпросчета

и попаднах на изключително интересната книга Blue Ocean Strategy, както и на някои от поприкритите азбучни истини от порядъка на принципа на Парето. (Линкнал съм българската статия на Уикипедия, но горещо препоръчвам онази на английски).

Устойчивост, забавяне на темпото и концентрация върху важните неща от живота е новото ми символ-верою.

До къде ме е довело то ли?

Това ще си запазя за някой последващ пост, а сега се разделям с вас и ви пожелавам честит Първи май!

 

P.S. Не съм забравил обещанието да анализирам новия американски закон(опроект) CISPA – следващият пост е резервиран за него -).