July 2012

Philippe Aigrain и неговите 14 тези за реформа на авторскоправната закрила – първи впечатления

Image: taken from Philippe Aigrains blog owing to a CC BY-SA license.

Докторът по информатика, автор на книги и съосновател на гражданската инициатива La Quadrature Du Net Philippe Aigrain (Филип Егрен) е публикувал едно есе с вид на

манифест

което носи интригуващото заглавие “Елементи за реформата на авторското право и свързаните с него културни политики“.

След като го прегледах по диагонал, добих впечатлението, че Егрен се опитва да събере на едно място основните проблеми от отколешните дебати между правоносители и потребители на съдържание, както и – особено след политическия провал на споразумението ACTA в Европа – да внесе някои по-конструктивни и помирителни нотки в тях.

Мисля, че

основните му тези

могат да се сведат до четирите точки по-долу, а именно

  1. узаконяването на непазарното (некомерсиалното) споделяне на съдържание между физически лица;
  2. реформа в колективното управление на права (любима тема на Комитата);
  3. законовото цементиране на неподправената мрежова неутралност и
  4. въвеждането на т. нар. копирайт 2.0

Текстът си заслужава да бъде прочетен подробно и подобаващо осмислен.

Още на prima vista открих пасажи, с които не съм съвсем съгласен, но тях ще проблематизирам по-нататък.

Видно от текста е също, че дори сред поддръжниците на реформа в тази сфера съществуват разделителни линии, маркирани на моменти със сериозни конфликти.

Гарантирам ви

поредица от няколко поста

по темата, а и определено ще се радвам, ако с ваше участие се получи и конструктивна дискусия!

Линковете в неделя

Здравейте читатели на хубавите неделни новини!

В днешното издание на Неделна поща искам да обърна малко внимание на една тема, която в последно време, може да се каже, неглижирах.

Конкретно става дума за

защитата на личната неприкосновеност

и вдъхновението за това открих в брилятния компендиум на Privacy International (PI), наричащ се Privacy in constitutions: The data.

За какво става дума?

Активистите от PI са събрали сериозни количества

data on the privacy provisions in national constitutions around the world, including which countries have constitutional protections, whether they come from international agreements, what aspects of privacy are actually protected and when those protections were enacted.

и любезно ги споделят с нас

under a Creative Commons license for organizations, researchers, students and the community at large to use to support their work (and hopefully contribute to a greater understanding of privacy rights).

Какво да кажем? Наистина похвално!

Самият аз веднага отворих доклада за България, върху когото се е потрудил най-вече екипът на Програма Достъп до Обществена Информация, и чиято цел очевидно е да предостави на англоезичния читател един добре структуриран преглед на българската правна действителност в сферата на личната неприкосновеност.

На интересуващите се от темата горещо препоръчвам докладите за Китай (особено частта за следенето в интернет), Турция (която в последно време се изживява като защитничка на основните права в Близкия изток) и Индия (която е най-голямата по население демокрация, но същевременно показва сериозни дефицити в закрилата на личностната сфера на гражданите си).

Ако това ви е наситило, ви отвеждам към

неведомите пътища на копирайта

и по-специално към вербалния дуел между Ким Дотком и някакъв холивудски режисьор – събитие, което се явява нещо като един от фронтовете на т. нар. copyright wars.

Като че ли прогнозата ми за симпатягата Ким започва да се реализира и той се превръща в нещо като Георги Димитров на свободния интернет. Това не е особено радващо, тъй като Шмиц е осъждан престъпник с бяла якичка и в това си качество едва ли е най-подходящият трибун на тази иначе заслужаваща адмирации позиция.

Нейсе, според сентенцията „врагът на врага ми е мой приятел“ би следвало да го подкрепям, още повече че холивудският му опонент е точно толкова безидеен, колкото са и грачещите му подгласници у нас.

Говорейки за

холивудската безидейност

не мога да не спомена появилия се (не без съдействието на сайта TorrentFreak) в публичното пространство документ на RIAA, според когото SOPA/PIPA били неефективни инструменти за борба с пиратството и развлекателната индустрия всъщност трябвало да се концентрира върху политиката на шестте удара.

Интересно, но горното далеч не достига долния връх на айсберга на глупостта и почти бледнее пред свързаната с TPP новина, която се отнася към изтеклата наскоро IP част от споразумението. Според последната, TPP напълно загърбва основния характер на интернет и поставя под въпрос дори т. нар. възпроизвеждане с преходен характер (у нас в чл. 24 (1) 1. от ЗАПСП), което навремето получи своята привилегия дори в смразяващите DMCA и директива 2001/29.

Разбира се, за завършек отново имам нещо много хубаво, дори

куриозно

и днес това е новината, че след породения от преходни машинации в бившия СССР дълъг период на капиталистически плен, марките Stolichnaya и Moskovskaya се завръщат в обятията на родината.

Дали дългоочакваният comeback на тези така известни брандове ще промени наскоро приетите в Матушката ограничения за реклама на алкохол?

Не знам, но ви пожелавам приятна, безстресова и релаксираща седмица!

Отново за мрежовата неутралност

Image: Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing
by European Parliament on Flickr

Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing

Онази вечер с Комитата си говорихме за т. нар. мрежова неутралност и защо тя е толкова важна за всички нас – потребителите на интернет.

Представете си колко приятно бях изненадан днес, след като в рийдъра си открих това прессъобщение на Европейската Комисия, според което последната

ще проведе обществена консултация

посветена на запазването на отворения интернет.

Поводът за провеждането на консултацията е публикуваната през март тази година (и показваща притеснителни резултати) студия на BEREC, която отразих в този пост.

Нека с едно изречение ви напомня

защо темата трябва да ни интересува:

Ами не само защото нарушената мрежова неутралност има осоновноправни измерения, най-вече в сферата на личната неприкосновеност, но и поради чисто икономическите импликации върху малък пазар като българския.

Представете си, че доставчиците на мобилен интернет (а те не са повече от пръстите на една ръка) един по един започнат да блокират Skype или Viber, или пък други услуги, конкуриращи се с техния основен продукт – гласовата телефония и текстовите съобщения.

Не искам да всявам страх и паника, но нека спомена за някои от по-мнителните читатели на блога, че определени действащи на българския пазар фирми вече препятстват достъпа на потребителите си до Skype. С това кръгът на по-добрата конкуренция заплашително се стеснява.

Повече от ясно е, че се нуждаем от законово

цементиране на мрежовата неутралност

по холандски образец и това може да бъде един от логичните завършеци на консултативната процедура.

Така че аз ще участвам със собствено становище в консултацията.

А вие?

Администрацията в помощ на отворения код

Image: LibreOffice Conference 2011 by jcorrius on Flickr
LibreOffice Conference 2011

Да, приятели – точно това се случва, но не у нас, а в Германия и Швейцария.

Местните администрации на немските градове Мюнхен, Фрайбург и Йена обединяват силите си с Швейцарския Върховен Съд, швейцарската федерална IT агенция и администрацията на кантона Ваад, за да съберат 140 000 евро, с които да се подобри OOXML интеграцията в Libre и OpenOffice.

Целта на взаимния проект е да бъде подобрена съвместимостта на отворените програми със съответните им еквиваленти от офис пакета на Майкрософт.

С работата ще бъдат натоварени Suse и Lanedo.

Истински похвална инициатива, защото от последствията й ще спечелят всички ползватели на отворените офис приложения.

За сравнение – у нас администрацията плаща 60 млн. лева за вероятно ненужни лицензи на Майкрософт.

Линковете в неделя

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

Днес отново влизам в ролята си на пощальон и разносвач на хубавите новини с неделната поща.

Може би някои от вас вече са попадали на новината, че ACTA не била умряла окончателно и сега съществувала опасността тя да ни дойде на гости през задната вратичка позната като

CETA

или Canada – EU Trade Agreement.

На Boing Boing можем да прочетем опасенията на кандския копирайт гуру Майкъл Гайст (Michael Geist), според когото

Canada and the EU have already agreed to incorporate many of the ACTA enforcement provisions into CETA, including the rules on general obligations on enforcement, preserving evidence, damages, injunctions, and border measure rules.

Джон Кланси (John Clancy), говорителят на печално известния комисар Карел Де Гухт, вече отрече тези твърдения и дори туитна, че изключително спорните ACTA членове 27.3 и 27.4 били махнати от CETA.

Принципно, това изказване трябва да се приеме с добра доза оптимизъм, но лично аз не вярвам на нищо казано от (името на) Де Гухт, поне докато не го видя черно на бяло и скрепено с подпис и печат.

В тази връзка не ни остава друго освен да следим развитието с аргусови очи и да отстояваме правилните позиции.

Нека не забравяме, че IP максималистите никога не губят времето си и действат едновременно на много фронтове. Така освен на евроатлантическия (CETA) те работят много усилено на тихоокеанския, където с бързи темпове приема окончателната си форма т. нар.

TPP

или Trans-Pacific Strategic Economic Partnership Agreement.

Един от доста надеждните източници по темата е блогът на Public Knowledge, които в петък съобщиха за завършилия 13-ти кръг на преговорите, състоял се в Сан Диего.

Добрата новина тук е, че търговският представител на САЩ (US Trade Representative, USTR) е предложил някои важни ограничения на авторскоправния монопол, познати на гилдията като т. нар. тристъпков тест.

Тристъпковият тест е формулиран в член 9, параграф 2 от Бернската конвенция и гласи

Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.

В нашето законодателство същият се намира с почти идентична формулировка в чл. 23 от ЗАПСП.

Нормирането на въпросния тест е похвално, защото ще гарантира поне някакъв минимален баланс между интересите на творческия сектор и онези на потребителите на авторските творби.

Апропо, ако някой от вас е опитвал да достъпи руския сайт на Уикипедия преди няколко дни, конкретно на петък 13.07. вероятно е видял надписа

Забастовка Википедии на русском языке

или „стачка на рускоезичната Уикипедия“.

Причината за това е тамошният Законопроект № 89417-6, който използвайки привидно благоверната кауза за борба с детската порнография, би позволил на правоприлагащите органи да филтрират интернет съдържанието и да създават черни списъци със сайтове и други подобни ресурси.

Според активистите става дума за SOPA-like законодателство, което трябва да се бори по вече оказалия се като успешен начин.

Сходна е позицията и на известната руска платформа LiveJournal. Да пожелаем успех на руските ни съкомбатанти!

За финал както винаги имам

една куриозна новина за вас

и днес тя е от музикалния бизнес.

Известната от близкото минало рок банда Def Leppard е направила кавър версии на някои от техните класики, и вече ги предлага онлайн.

В случай, че се питате, какво да и е толкова куриозното на тази новина, то обяснявам веднага:

Universal Music Group (UMG), с която английските рокери принципно имат договор, е отказала да маркетира музиката им онлайн.

Така от Def Leppard решили да вземат нещата в свои ръце, но не без да си прочетат договора преди това. Според последния изключителните права на UMG не се разпростирали върху кавър версиите, и това обстоятелство се оказало разковничето за музикантите.

Дали това е поредният fail в адаптацията на мейджър лейбълите към ерата на Гугъл?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене и продуктивна, както и най-паче последователно охлаждаща се седмица!

По своята непрозрачност Гугъл се конкурира с Газпром

Image: Transparency VI by indie_shots on Flickr
transparency VI

Последните обществени събития у нас, воглаве с протестите на Орлов Мост отново ни дадоха повод да си припомним колко непрозрачно действа голяма част от корпоративната собственост у нас.

Как мислите, дали този проблем има своята валидност само тук или съществува и на други места по широкия бял свят?

Онзи ден попаднах на прясно обявения ранкинг по прозрачност, който Transparecy International публикува всяка година. Същият този списък обхваща 105-те най-големи компании на света, чиято стойност се изчислява на чудовищните 11 билиона долара.

При изготвянето на ранкинга на компаниите са били зададени 26 въпроса, като в зависимост от разкриваната от тях информация са им били поставяни оценки по скалата от 0 до 10.

Оценка 10 се равнява на максимална прозрачност, а 0 на пълна непрозрачност.

Учудващата за мен констатация бе, че технологичният гигант Гугъл е получил едва 2,9 точки, което му гарантира безславното 95 място в класацията и го прави едва ли не директен конкурент на руската компания Газпром с нейните 2,8 точки и 98 място.

Не по-малко учудващи са попаденията при Amazon (2,8 точки и 99 място) и Apple (3,2 точки и 91 място).

За сравнение, с неговите 4,3 точки Samsung изпреварва ябълковия си конкурент с 25 места и заема ранк 66.

Цялата класация можете да намерите тук, а задаваните въпроси тук, тук и тук.

Линковете в неделя

Здравейте читатели на хубавите новини в неделя!

Няма да обещая много, ако още от началото похваля подбора на днешните теми, които са от хубави та по-хубави.

Предвид моята силна ангажираност в борбата срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането е повече от нормално да започна с това, че

ACTA падна в геройската битка

която от няколко седмици бушуваше в Европейския парламент.

Новината ме завари в Солун, където тъкмо бях разгледал прекрасния Византийски музей.

Когато наближи гласуването седнах в музейската градина и започнах да актуализирам Twitter.

Там най-активни бяха, разбира се, обичайните заподозрени Rick Falkvinge от шведската пиратска партия и Jeremie Zimmermann от френската гражданска инициатива La Quadrature Du Net.

От тях разбрахме, че Christofer Fjellner, младата shooting звезда на ЕНП, до последно се е борил да предизвика отлагането на крайния вот на Европарламента, така че той да се състои след публикуването на становището на Съда на Европейския Съюз.

Нейсе, ACTA вече не струва и японската си хартия, върху която положиха подписите си посланиците на държавите съдоговорителки и личната ми оценка е, че този факт е

един от първите и наистина значителни успехи

на онлайн общността по ширината на земното кълбо.

Успехите често имат много бащи и в конкретния случай дори пишещият тези редове блогър претендира за скромно късче от така създалата се бащиния (смайли).

В допълнение към горенаписаното препоръчвам да прочетете и ACTA | 4 юли 2012 | Значи е възможно. от проф. Нели Огнянова.

От тук прескачам на следващата тема, а тя е от особено значение за производителите на компютърни програми. Конкретно става дума за квалифицираното от не един и двама коментатори като

революционно решение на Съда на Европейския Съюз

в казуса Oracle vs UsedSoft.

Неотдавна на страниците на този блог коментирах предисторията на делото, а именно заключението на генералния адвокат Ив Бот, към което Съдът изненадващо отказа да се присъедини.

На кратко – решението най-добре може да се опише с думите на колегите от Public Knowledge:

If you buy software, you own it

Цялата работа се върти около правото да се препродава веднъж закупен софтуер и т. нар. доктрина на изчерпване.

Валидността на последната досега бе безспорна при препродажбата на софтуер върху информационен носител (CD-ROM, DVD), като новото в решението на СЕС е, че изчерпването следва да се разпростира и върху даунлод от Интернет.

Особено значимо за производителите е обстоятелството, че от изчерпването е засегната не само първичната версия на софтуера, но и всякакви последващи подобрения и актуализации, които са настъпили след първата продажба.

В тази връзка, какво да очакваме от решението?

Много вероятно е производителите да се съобразят с аргументацията на Съда, според когото

носителите на авторски права върху компютърни програми следва да калкулират цените си така, че да получат адекватно възнаграждение за продукта си още при неговата първа продажба.

След този цитат се отправям към последната тема, която по традиция е резервирана за новините с куриозен характер.

Изтърпяващата в момента борсовото си фиаско социална мрежа Facebook отдавна е твърдо решена да мотивира потребителите си да не използват псевдоними.

От прочетеното на немския инфо портал heise.de, обаче останах с впечатлението, че decision maker-ите им отскоро трябва да са напълно изтрещели – да конфронтират потребителите си с pop-up прозорци, показващи случаен техен приятел и питащи ги, дали използваното от него/нея потребителско име е истинско или псевдоним…

Изобщо не ме учудват реакциите,

преименуващи Facebook в Stasibook

(по названието на Stasi или Щази – бившата Държавна Сигурност на ГДР).

Апропо, как бихте постъпили вие в такава ситуация? Бихте ли изпортили някой приятел или приятелка, за това че (в разрез с общите условия на ползване) фирмира под някой псевдоним?

Приятно четене и успешна седмица!