September 2012

Какво иска да чисти CleanIT?

Image taken from the website of The CleanIT Project

В последните дни социалните медии се изпълниха с обезпокояващи включвания относно поредния противоречив и финансиран с европейски средства проект, т. нар. CleanIT Project.

Най-интригуващо ми се стори инфото, споделено от EDRI, както и обходилия – подобно разразил се в стрънища пожар – социалните медии документ с надслов CleanIT Project – Detailed Recommendations Document For Best Practices And Permanent Dialogue.

Както често се получава – документи много, но желаещи да ги изчетат (почти) винаги липсват и това е основната ми мотивация да споделя с вас

за какво все пак става дума

За отправна точка взимам публикуваните на сайта на CleanIT сведения, а именно че

The Internet and its fast and anonymous means can contribute to individual radicalization processes. There are concerns about the use of the Internet for terrorist purposes and the misuse of legal / neutral websites.

Излиза, че си имаме работа с поредния проект, който цели опазването на интернет от лоши терористи, защото

During the past decade of huge global growth of the Internet, Al Qaida influenced extremists for example, have made increasing use of this medium.

Участниците в проекта все пак си дават сметка, че борбата срещу тероризма минава през вездесъщата тема на следенето и задържане на лични данни, поради което оправдано си задават въпроса, дали

… we can reduce the impact of the use of Internet for terrorist purposes, without affecting our online freedom.

По мнението на пишещия тези редове блогър, последното изказване едва ли ще да е било главната грижа на проектния тим и то изглежда поставено на сайта едва ли не от кумова срама.

Доказателства?

Намират се под път и над път в цитирания по-горе и достъпен като PDF документ.

Особено добре биещ на очи, на пример, е поставеният на всяка негова страница гриф CONFIDENTIAL / NOT FOR PUBLICATION / LIMITED DISTRIBUTION.

Какво ли трябва да означава това, ако не ясното послание, че уж загрижените за потребителски права и свободи съставители на документа са положили усилия, така щото той да не достигне до вниманието на техните подопечни?

Нейсе, този подход не би трябвало да учудва дори наивниците, защото проектът CleanIT всъщност е новият целофан, който обвива поредния опит да се въведе

цялостно наблюдение и следене

на европейския интернет трафик.

Разбира се, длъжен съм да отправя следния caveat към по-любопитните читатели: търсенето според ключови думи а ла surveillance или interception ще бъде напразно. По-скоро настройте радарите си за евфемизми като

  • Governments will review and decide on policies and improved legislation;
  • Law Enforcement Agencies (LEAs) and Internet companies will implement procedures for cooperation in investigations;
  • Governments, LEAs, NGOs and Internet companies will start to use automated detection systems.

Заинтересуваните от тези проникновения трябва да ги осмислят в контекста на

две велезанимателни събития

от началото на тази година.

Първо, британското правителство има проект за нов Communication Act, който да разшири правомощията на управляващите за мониторинг и следене на островния интернет трафик.

В своя инфограма EDRI цитират не другиго, а Нейно Величество, която в речта си пред двете камари на парламента потвърждава, че

My government intends to bring forward measures to maintain the ability of the law enforcement and intelligence agencies to access vital communications data under strict safeguards to protect the public, subject to scrutiny of draft clauses.

Британските инициативи в сферата на информационните и комуникационните технологии трябва да се наблюдават зорко, защото те често приемат ролята на пилотни за целия ЕС проекти. Надявам се в тази връзка, че не сте забравили откъде навремето дойдоха решаващите законодателни импулси, свързани със задържането на трафични данни.

Второ, малко по-рано в Европейския Институт за Стандартизация на Телекомуникациите (ETSI) започват разработката на общ стандарт за следене и наблюдение в т. нар. „облак“.

Това е от особена важност, защото ETSI стандартите са обвързващи за далекосъбщителния сектор на стария континент и внедряването им е само въпрос на политическо решение.

Ако към горното добавим предлаганите от CleanIT, макар и маскирани като recommendations или general principles, страхотии, то картинката придобива действително стряскащ вид.

Лично аз правя сериозен паралел с намиращата се в процес на изграждане

иранска ерзац мрежа

която да замести „обикновения интернет“, и чийто старт е планиран за 2013.

Ако европейските политици се оправдават със заплахата от тероризъм, то и аятоласите не изостават в нелепостите като мотивират действията си между другото с разпостранявания по YouTube и предизвикал наскоро мащабни протестни вълни филм „The Innocence of Muslims“.

В тази светлина въпросът, какво иска да чисти CleanIT, е повече от риторичен.

Истинският въпрос е, дали ние сме съгласни с предлаганата ни куха сделка: мнима киберсигурност срещу отказ от основни цифрови права.

Авторското право е заседнало в 90-те и Neelie Kroes призовава за неговата реформа

Image: Neelie Kroes, Vice President of the EU and Commissioner for the Digital Agenda
by Neelie Kroes on Flickr

Neelie Kroes, Vice President of the European Union and Commissioner for the Digital Agenda visits Kenya

Помните ли кога тази крехка възрастна дама в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Програмата в областта на цифровите технологии, взриви медиите, заявявайки че действащото в момента авторско право не изпълнява целите си?

Вчера Нийли Крус (Neelie Kroes) отново е изнесла важна реч под надслов Copyright and innovation in the Creative Industries (тук можете да я прочетете, а тук да я гледате и чуете), в която обръща внимание защо в променящата се дигитална ера

единствено реформата на авторското право

е в състояние да подпомогне колабиращия творчески сектор.

Първата отправна точка на г-жа Крус е, че директива 2001/29 – последният общоевропейски правен инструмент, отнасящ се до авторскоправната закрила – е технически и морално остаряла.

Тя не само е на повече от 10 години, но в основите й всъщност са залегнали напълно овехтелите от съвременна гледна точка предложения на Европейската Комисия от още по-далечната 1998.

В тази връзка желязната Нийли си служи със следния много интересен пример:

In 1998, Mark Zuckerberg was 14. Today, almost one billion people around the world actively use Facebook, to share photos, videos, and ideas.

In 1998, YouTube didn’t exist. Today, one hour of video is uploaded every second.

In 1998, most people listened to music on the radio, CD or tape. Now digital downloads often overtake conventional sales. New technologies allow downloading or streaming; easily, instantly, wherever you are. Not just to passively listen, but to interact and give feedback, to creators and friends.

Веднъж приковала вниманието на слушателите си към този наистина далечен период, бистрата холандка им припомня една много важна особеност на ерата преди интернет:

Back then, creation and distribution were in the hands of the few. Now they are in the hands of everyone: democratising innovation, empowering people to generate and exchange ideas, supporting and stimulating huge creativity.

„Каква да бъде тогава ролята на политиците?“

задава тя един малко или повече сугестивен въпрос, чийто отговор очевидно е обмислила добре:

We should help artists live from their art. Stimulate creativity and innovation. Improve consumer choice. Promote our cultural heritage. And help the sector drive economic growth.

Сега, това изказване е достатъчно политическо, за да може да има много допустими тълкувания.

Личната интерпретация на пишещия тези редове блогър обаче е, че най-сетне и от високата камбанария на европейската политика на информационните технологии и най-вече на интернет се гледа като на легитимно средство, с чиято помощ творците да потърсят алтернативи на топлата, но смазваща прегръдка на посредниците и по този начин да скъсят разстоянието до потребителите на техните произведения.

Подпомагането на творците ни отвежда до втората отправна точка на Крус и това е

по-добрата хармонизация

на авторскоправната рамка на Европейския Съюз.

Последната мярка е много важна, защото тя до голяма степен ще улесни потребителите да достъпват създаваното от творците съдържание.

С думите на Крус това е изразено така:

Well for one thing, you often find that online licensing restrictions make it impossible to buy music legally. Sometimes, for example, you can’t buy an MP3 across an EU border.

We have already made a proposal on orphan works and recently one on collective rights management, to make multi-territorial licensing easier. The licensing proposal is a good step forward to make it easier to legally access the music you love, especially across borders. I hope legislators are able to agree it quickly. But this tackles only one aspect of the problem.

Проблемите произтичащи от сериозната фрагментация на правните системи на държавите-членки на ЕС е познат отдавна и Крус заявява сериозна политическа воля за решаването му:

How can we expect pan-European companies to succeed, if in practice they have to deal with 27 different sets of rules, even if based on a supposedly common European framework?

How can we expect them to compete against American platforms that can easily market to hundreds of millions?

Изводът, до който достига решителната Нийли е ясен –

реформата е не само необходима, но и неизбежна

защото в противен случай всички участници в дигиталния оборот ще загубят:

Each day we fail to respond, we are missing out.

Consumers miss out on easy, legal access to their favourite products. The creative sector misses out on new markets, new innovations, new opportunities. We all miss out on new ways to share, recognise, and appreciate our cultural heritage. And our economy overall misses out on the chance of new growth.

Очевидно ситуацията освен в супранационалната ни Европа е наболяла и другаде по света.

Предвид глобалния и убиквитетен характер на цифровата среда, на холандската комисарка е ясно, че и останалите важни играчи ще трябва да предприемат промени:

I’m glad to see that change is finally coming for copyright, at many different levels. Internationally, the World Intellectual Property Organisation is looking into a range of new copyright exceptions and limitations.

Nationally, an increasing number of Member States are recognising the need for reforms, and testing new ideas in this field.

В заключение

трябва да се радваме, че темата за необходимата реформа на авторското право е станала предмет на разговори на възможно най-високо равнище.

Рано или късно от тези разговори ще произтекат дела и новата правна уредба ще бъде факт.

Процесът ще бъде дълъг и нелек, ще има лобиране и сблъсъци на интереси.

Именно заради това заинтересованите участници трябва да бъдат нащрек и да действат, когато е необходимо. Успешното изхвърляне на търговското споразумение ACTA на бунището на историята ни показа, че можем, стига да искаме.

В този смисъл не пропускайте възможностите си активно да участвате в извайването на новата авторскоправна рамка.

Защото как точно ще изглежда тя, зависи до голяма степен от вас.