October 2012

Линковете в неделя

Здравейте читатели на хубави неделни вести!

Както обикновено, в днешното издание на Неделна поща ще ви представя моя дайджест от света на информационните технологии и интелектуалната собственост.

Помните ли

казуса на Richard O’Dwyer

– британския младеж, който е заплашен от екстрадация и последващ съдебен процес в Съединените Щати заради поддържания от него сайт tvshack.net?

Страницата му е една от онези, които в последните години бидоха секвестирани от американските власти поради обвинения в умишлено нарушаване на авторските права на трети лица.

Какъв е бил предметът на въпросния сайт ли?

Ами представлявал е нещо като указател (или в по-съвременен вариант – база данни) за линкове към сървъри, от които могат да се гледат филми или телевизионни програми. Толкова, нито повече, нито по-малко.

Jennifer Granick, преподавателка по право в университета Standford, анализира случая на O’Dwyer в светлината на неотдавнашното решение на на американския Апелативен съд за седми район (Court of Appeals for the 7th Circuit) в казуса FlavaWorks vs myVidster, според което линкването към или ембедването на чуждо съдържание не е нарушение.

Дамата съвсем логично достига до извода, че

системата трябва да е счупена

щом американското министерство на правосъдието все още настоява за санкция срещу лице, извършило действия, които според едно от водещите федерални съдилища не са проблемни.

Че авторскоправната закрила не е единственият сегмент от движещия правото на интелектуална собственост двигател, чиито зъбни колела все по-често и шумно престъргват, ни демонстрира

патентното дело CLS Bank vs Alice Corp.

където под въпрос отново е поставена любимата ми тема за софтуерните патенти.

Според EFF американската съдебна система стои пред историческата възможност да огради ясно кръга на патентируемите изобретения и да постанови, че софтуерът попада извън него.

Въпросът за компютърно-внедрените изобретения, какъвто е обичайният евфемизъм за софтуерните патенти е важен, защото в последно време те биват трупани като оръжеен арсенал и вместо да подпомагат иновациите и развитието на технологиите, всъщност ги блокират.

Последното потвърждава не кой да е, а основателят на един от най-успешните проекти в сферата на електронната търговия – Jeff Bezos, шеф на Amazon.

За някои от споменатите други проблемни дела като Mayo и Ultramercial съм ви информирал в предхождащи издания.

Разбира се, в една Неделна поща не би трябвало да липсват и новини от

марковия сектор

комуто на финала се пада да изиграе ролята на днешния куриоз.

Става дума за това, че небезизвестната верига за продажба на понички Dunkin Donut е заявила регистрацията на тяхната дупка, или съвсем конкретно – марката Bagel Holes.

Дали маркетираният с нейна помощ продукт би имал успех из нашите ширини, където предмет на вицове е цената на дупката на геврека?

Не знам, но ви пожелавам приятна, безстресова и релаксираща седмица!

Ембедване на съдържание: каква е ситуацията у нас?

Снимката е моя. Кликни, за да увеличиш.

Преди известно време писах за правните последствия на ембедването на съдържание от перспективата на американския казус Flava Works vs myVidster, като в края на същия пост обещах да споделя на читателите на този блог каква е ситуацията у нас.

За добро или за зло българското правосъдие все още не е успяло да произведе съдебна практика по отношение на така важните за съществуването на интернет действия като линкинг или ембединг и в този смисъл написаното насетне представлява

чиста проба лична преценка

поради което и препоръчвам да се консумира с поне едно зрънце сол.

Отправната точка за тази преценка би трябвало да бъде ясната дефиницята на термина ембедване, каквато за съжаление не можах да намеря. Ако някой разполага с такава, нека бъде така добър да я сподели, като при необходимост обещавам да преработя поста.

Доколкото аз съм запознат, процесът на ембедване е много сходен с онзи на линкването.

Това е важно, защото последното на правен български се нарича “електронна препратка” и легалната му дефиниция се намира в § 1, 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Според същия “електронна препратка” означава

връзка, обозначена в определена интернет страница, която позволява автоматизирано препращане към друга интернет страница, информационен ресурс или обект чрез стандартизирани протоколи.

Тази дефиниция като че ли потвърждава твърдението ми за сходство, тъй като

процесът на ембедване се характеризира

с (1) наличието на ембединг код, който съдържа линк към интернет страница, която за удобство наричам страница-донор, (2) копирането на ембединг кода и (3) поставянето му на друга страница, която за удобство наричам страница-получател.

Резултатът от всичко това е, че чрез страницата-получател интернет потребителите могат да достъпят съдържание, което на практика се намира на страницата-донор.

Още по-опростеният вариант би бил, че страницата-получател функционира като браузър към страницата-донор.

Дотук добре, но нека сега се обърнем към главната тема, а именно към

правните аспекти

които съпътстват ембедването на съдържание.

Големият въпрос, който се задава при ползването на чуждо съдържание (текст, изображения, видео) по пътя на линкинга или ембединга е, дали (и евентуално доколко) това ползване нарушава правата, които съответният носител има върху съдържанието – предмет на ползване.

Под въпросителния знак обикновено застават изключителните права на възпроизвеждане според чл. 18 ал. 2, т. 1 от ЗАПСП и на предоставяне на индивидуален достъп по безжичен път или по кабел (разбирай онлайн) според чл. 18 ал. 2, т. 10 от ЗАПСП.

Актът на възпроизвеждане

разполага със своя легална дефиниция, която се намира в § 2, 3 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП и тя гласи:

“възпроизвеждане на произведение” е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;

От това следва, че за да е налице възпроизвеждане на произведение, то въпросното произведение трябва да е било (1) размножено и (2) размножаването да е приело поне временна форма.

Според скромното ми мнение при ембединг не се стига до размножаване, защото произведението остава, където е било – на страницата-донор. Неговата видимост и достъпност чрез страницата-получател се осъществява не чрез размножаване, а посредством електронна препратка, т. е. чрез линк.

Ако изобщо се достига до някакво обусловено от техническия процес на ембедването временно или инцидентно размножаване, то същото е обхванато от разрешението на чл. 24, ал. 1, т. 1, а) от ЗАПСП, според което

Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:

а) предаване в мрежа чрез посредник

Вследствие на всичко това, аз бих заключил, че ембедването на съдържание не води до нарушение на изключителното право на възпроизвеждане, което правоносителят има върху съдържанието.

Актът на предоставяне на индивидуален достъп

(за разлика от събрата си – акта на възпроизвеждане) не разполага с истинска легална дефиниция.

Все пак трябва да отчетем факта, че това ново имуществено право бе въведено в българското законодателство чрез директива 2001/29, в чийто рецитал 25 откриваме следната интересна информация

Следва да бъде ясно, че всички притежатели на права, признати съгласно настоящата директива, имат изключителното право да предоставят на разположение на публиката произведения, закриляни от авторското право или друг закрилян обект, чрез интерактивни предавания при поискване.

Такива интерактивни предавания при поискване се характеризират с факта, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, което той избира индивидуално.

Доколкото пишещият тези редове блогър си спомня, директива 2001/29 (както и предшестващите я WCT и WPPT) се появи във вече почти забравеното време на Napster & Co.

Поради това, за да бъде нарушено изключителното право за предоставяне на достъп до дадено произведение, нарушителят най-напред трябва да разполага с (копие от) произведението, което да е ъплоуднал и сетне предоставил за даунлоуд, позволявайки на трети лица да го достъпят

от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;

Както вече се убедихме обаче случаят на ембедването е различен – макар и визуализирано на страницата-получател, съдържанието все пак бива достъпвано на страницата-донор.

По отношение на последната съществуват две хипотези: тя или бива поддържана от разполагащ със съответното право правоносител, или пък от нарушител. Във всеки един от случаите, ползващият се от техническата възможност на ембединга не нарушава правото на индивидуален достъп.

Такава е и позицията, която някои немски съдилища (окръжен съд Кьолн, апелативен съд Кьолн) изразяват в решенията си и това не е без значение, тъй като Германия в качеството си на страна членка на ЕС също е транспонирала директива 2001/29, но за разлика от нас вече е създала (макар и не върховносъдилищна) юриспруденция.

За финал

ще кажа, че написаното представлява моята най-добросъвестна преценка.

Изрично препоръчвам на всички ембедващи, които не желаят да поставят под съмнение своята добросъвестност, винаги да указват произхода на съдържанието, което използват.

В коментарната секция приемам всякакви критики, предложения и идеи.

Линковете в неделя

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

След известно отсъствие, днес отново влизам в ролята си на пощальон, който макар и само дигитално да разнесе хубавите вести с неделната поща.

С първата тема искам да отметна дадения на Боби Луканов оброк, а именно да напиша няколко думи около казуса

EMI vs ReDigi

в чиято основа е залегнал много интересният въпрос дали и доколко, след като веднъж легално сме се сдобили с цифрово съдържание, можем да се разпореждаме се него, като на пример го (пре)продаваме?

Или съвсем простичко казано

възможeн ли е second hand пазарът за mp3-ки?

Бизнес моделът на ReDigi се основава именно на това – компанията поддържа електронен пазар, на който притежатели на веднъж придобито цифрово съдържание могат да го продадат на други. Потребителите на тази услуга са длъжни да инсталират специфичен софтуер, който сканира техните файлове и проверява, дали същите са били придобити закономерно. До услугата биват допускани само потребители, чиито файлове издържат описаната проверка.

В правно отношение младата компания разчита на т. нар. доктрина на изчерпване, която според нея следва да намира своето приложение върху цифрови файлове по същия начин, по който се прилага по отношение на информационните носители – дискове и касети.

В своите контрааргументи EMI застъпва тезата, че доктрината на изчерпване не може да се прилага при разпространението на цифрово съдържание, защото трансферът на последното от един носител на друг е неминуемо обвързан с неговото възпроизвеждане.

С други думи, препродажбата на всяка mp3-ка води до създаването на нейно копие, с което освен купувачът, продължава да разполага и продавачът.

EMI също така твърди, че ползваният от ReDigi софтуер не е в състояние да гарантира, че при препродажбата на дигитално съдържание няма да се стига до неговото копиране.

Делото ще се гледа пред US District Court, Southern District of New York и резултатът му се очаква с голям интерес.

Припомням, че неотдавна Съдът на Европейския Съюз прие, че доктрината на изчерпване се разпростира върху софтуер, придобит чрез даунлоуд от интернет, и че авторите на такъв софтуер не могат да се противопоставят на неговата препродажба.

Залозите в борбата, която развлекателната индустрия води contra omnes са огормни и това е доста добре онагледено не само при mp3-ките втора ръка, но в поредното решение срещу

руската социална мрежа ВКонаткте

което е постановил арбитражният съд в Санкт Петербург.

На руския Facebook имитат е наложена глоба от 550 000 рубли, което се равнява на около 18 000 долара.

Подобно на предишното решение (повече тук) главният мотиватор зад действията на руската Gala Records не е налагането на глоби, а по-скоро възпитаването на руските потребители. Вероятно това е и причината, поради която международната организация на звукозаписните компании IFPI е във възторг от победата на своята руска членка.

Новини относно сериозните намерения на правоносителските организации ни достигат не само от изток, но и от запад, конкретно – от Австрия.

Според тази информация (на немски) в министерството на правосъдието на алпийската република, която едва преди няколко месеца прие закон за

задържането на трафични данни

вече открито се дискутира възможността, същите данни (с които уж ще се бори тероризма) да бъдат впрегнати в по-добрата идентификация на нарушители на права върху интелектуалната собственост.

Това едва ли е преминало без подходящия лобинг от страна на правоносителските организации, които вероятно доволно потриват ръце в изчакването на разрешение да ровят на воля в огромните трафични масиви.

За сравнение – подобни опити са били правени и у нас по време на съответните промени в Закона за електронните съобщения.

Ако всичко гореописано ви струва едва ли не конспиративно, то все пак бъдете информирани и за това, че Европейската комисия не се е отказала от плановете си

да съживи ACTA

като за целта е твърдо решена използва друго международно споразумение – CETA или търговската спогодба между Европейския Съюз и Канада.

Дали ще успеем да се справим и с тази поредна заплаха, насочена срещу цифровите ни права и свободи?

Не знам, защото ще зависи от желанието на всички нас да се борим срещу нея, а за това са нужни много енергия и свеж разсъдък.

Именно поради това сега се разделям с вас и ви пожелавам спокойна и успешна седмица!