November 2012

Инициатива за отваряне на резултатите от изборите

Image: open government data – simple venn diagram by justgrimes on Flickr
open government data - simple venn diagram

Отворените данни са не само златни, в днешното информационно общество те са гаранция за добри управленски практики и административна прозрачност.

С оглед на това група представители на будната гражданска съвест стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“ и като първа стъпка в това си начинание поискахме от Централната избирателна комисия (ЦИК) да отвори данните, свързани с изборите в България.

За целта изпратихме писма до ЦИК като отговорно ведомство, съответно до Информационно Обслужване АД в качеството му на технически подизпълнител, което гласи така

До
проф. Михаил Константинов
Председател на Съвета на директорите
“Информационно обслужване” АД

Уважаеми проф. Константинов,

Във връзка с директива 98 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета за повторна употреба на информация в обществения сектор и предложение за изменение на същата и участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, организации и застъпници за отворените данни стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Водени от убеждението, че данните от обществения сектор с отворен достъп укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление, ние желаем чрез взаимодействие с публичните институции да подобрим условията за повторна употреба на информация в обществения сектор.

Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни. Желанието ни е “Информационно обслужване” да стане партньор в инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Бихме желали на съвместна среща с представители на “Информационно обслужване” АД да обсъдим в какви отворени формати (CSV, XML, SQL, RDF) могат да се предоставят данните за изборните резултати, списъци в същия отворен формат на секции, включващ изборните комисии и точният им адрес и брой на гласоподавателите, регистрирани във всяка секция и др. Необходимо е също така данните да са публикува под отворен лиценз (ODBL).

Бихме искали да започнем работа по инициативата – да тестваме и демонстрираме нейните възможности, с обработката и анализа на резултатите от Референдума, който ще се проведе на 27 януари 2013 г.

Надяваме се, че след като обсъдим заедно преодоляването на пречките за предоставянето на информация за изборите в отворен формат, към инициативата да се присъединят Сметната палата, контролираща финансирането на изборния процес и поддържаща публичен регистър за финансирането на кампаниите, Главна дирекция ”Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ – изготвяща избирателните списъци и разбира се ЦИК, която администрира и ръководи изборния процес.

Всички бази данни на тези институции, свързани с изборите, се изграждат и поддържат от „Информационно обслужване“ АД. Намирането на подход за отварянето данните ще способства за създаването на благоприятна среда за множество дейности с добавена стойност, произтичащи от повторната употреба на информационни ресурси на обществения сектор.

Убедени сме, че възможността данните от изборите да бъдат обработвани за целите на различни изследвания, тяхната визуализация на интерактивни карти и по други способи и комбинирането им с други данни – за демографията на избирателния район, социално – икономическото развитие и др., ще предостави нови възможности за анализ на поведението на избирателите и партиите, както и за отчитане на „девиации“ в отделни секции и избирателни райони и ще повиши доверието в изборния процес.

Искрено разчитаме на Вашата готовност за взаимодействие и разбиране за необходимостта от нови подходи при представянето и обработката на данни, свързани с изборния процес в България.

С уважение,

  • Антоанета Цонева – Председател на УС на Институт за развитие на публичната среда
  • Асен Генов и Константин Павлов – Фондация “Четиринадесети януари”
  • Милена Недева – NGO Links
  • Боян Юруков – блогър, специалист информационна и системна интеграция, активист за отворени данни, гостуващ автор в официалния блог на Open Government Partnership
  • Пейо Попов – блогър, юрист,координатор на Open Knowledge Foundation за България
  • Емил Георгиев – блогър, юрист, специализиран в сферата на информационните технологии, защитата на личната неприкосновеност и интелектуалната собственост; активист за отворен интернет, отворени данни и административна прозрачност.

Проф. Константинов беше доста бърз с реакцията си, която бе уклончива, но и по Пилатовски препращаща към ЦИК.

Следим развитието и ще информираме своевременно. Ако имате идеи или предложения – не се свенете да ми ги споделите.

Мишел Барние с перестроечни идеи за авторското право в ерата на интернет

Image: Ministerial Conference 2011 by World Trade Organization on Flickr
Ministerial Conference 2011

Мишел Барние (Michel Barnier) е европейският комисар с ресор вътрешен пазар и услуги, като в това си качество отговаря за въпросите, свързани с правото на интелектуална собственост.

Вчера Барние е участвал на събитие, организирано от Centre for European Policy Studies (CEPS) и е държал реч на тема Making European copyright fit for purpose in the age of internet.

Причината да я отразя тук е, че макар и да не се откроява с присъщия за колежката му Нийли Крус плам, речта на Барние все пак се явява малко или повече логическо продължение на словата, които борбената холандка държа в рамките на последната година (повече тук и тук).

В началото на говора си французинът посочва

големите достижения на последните две десетилетия

за които пряко или косвено е отговорно разрастването на световната мрежа:

In 1992, we never imagined that one day we would be able to read our favourite newspaper, discover new music or watch a film  anytime, anywhere, on any device – a laptop, a tablet or a phone.

We could not imagine the opportunities. Or indeed the challenges that would arise. In particular from a European perspective.

Под „challenges“, публиката, пред която говори Барние, разбира продължаващия да набира сила дискурс между носителите на авторски и сродни права и потребителите на интернет.

Такова изглежда е разбирането и на комисаря, и той не се бави да спечели симпатиите на присъстващите, заявявайки че

Copyright is at the heart of these opportunities and challenges.

От друга страна, Барние очевидно се е наел с нелеката задача

да изчисли квадратурата на кръга

поради което, отчитайки проблемите на последните години, решава да адресира и интернет потребителите, като отправя тезисния си за събитието въпрос

Therefore we must ask ourselves: is the copyright fit for the digital age?

Отговорът тук може да бъде само един и Барние не се посвенява да изрече

I do not think so.

Стигнал до този пасаж на речта, пред очите ми изплува паралел със спомен от близкото ни минало.

Използваните от европейския политик изразни средства ме подсетиха за интересната (макар и твърде закъсняла)

метафора на Тодор Живков

според която след повече от 40 години хвалебствия, социализмът бива оприличен с недоносче.

Подобно на дългогодишния български ръководител, който умува как от недоносчето да направи юнак, и Барние е обмислил план за оздравителни промени в сферата на авторскоправната закрила.

Опорната точка на плана му е приемането на нова законодателна рамка (copyright framework), чиито 4 съставни части да изпълняват следните условия

  • to facilitate the access of all Europeans to their heritage;
  • to pass the “Single Market test”, making more content available to more citizens, cross-border;
  • to provide the right incentives for those that create and invest in content and that ensures the right balance with other policy objectives such as education, research or innovation;
  • to include meaningful enforcement.

До тук добре, но идеите на Мишел Барние макар и благородни, твърде много напомнят на перестройката и страдат от нейните пороци.

За по-младите читатели на този блог напомням:

перестройката не целеше да реши същинските проблеми

на социализма, а по-скоро предлагаше козметични мерки, с които евентуално да смекчи поражданите от нерешените проблеми симптоми.

По същия начин могат да се възприемат предложенията на комисаря за вътрешния пазар – те не целят да пригодят авторскоправната рамка към изискванията на цифровото съвремие, а по-скоро търсят варианти да задържат незадоволителното за всички участници статукво.

Казано с други думи: Мишел Барние си е подготвил шишенце с реванол, при положение че има да лекува страдащ от гангрена пациент.