December 2012

Каква е равносметката от 2 седмици WCIT?

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Публикуваният ми преди 10 дни пост за международната конференция на ITU бе един от най-четените през последните седмици.

Някои от читателите ми задаваха допълнителни въпроси по имейл, на Twitter или ми писаха директно на Facebook, като ми даваха допълнителни насоки какво още биха желали да прочетат.

Междувременно конференцията трая 2 седмици и приключи в неделя, а аз реших, че ще е интересно да коментирам нейната равносметка.

Та, така.

Какво трябваше да се случи на WCIT 2012?

Главната цел бе да се актуализират т. нар. междуанордни далекосъобщителни регламенти или ITR, под претекста че последните датирали от далечната 1988 и не отразявали научно-техническия прогрес на последните 25 години.

Въпросната актуализация трябваше освен класическия TDM сектор да обхване и пакетно базираната комуникация, което от много бе възприето като „де юре и де факто регулация на интернет“.

Последното бе откритото желание на група държави, предвождани от Русия и Китай, и включваща още Саудитска Арабия, Йемен, Египет, Обединените емирства и Судан.

Очевидно тези стожери на демокрацията и основните човешки права от доста време са били недоволни от (не)везможността си да влияят върху развитието на световната мрежа и по този начин искали да преместят центъра на тежестта от „американския“ ICANN към подаващия се на повече политическо давление Международен далекосъобщителен съюз.

Какво всъщност се случи на WCIT 2012?

Благодарение на сериозния отпор, който редица компании като Google или граждански организации оказаха, най-лошото (засега) не се случи.

Политическите представители на САЩ и ЕС оформиха коалиция от над 80 държави, която отказа да подпише финалния документ и сега на на международно равнище имаме двояка телеком регулация.

За останалите 89 държави-съдоговорителки важат новите и окачествявани като проблемни ITR, докато за нашия блок валидност продължават да имат онези от 1988.

В резултат, окончателният документ не включва интернет, но за сметка на това съдържа добавена в последния момент резолюция, която приканва държавите-членки да „координират позициите си по различните технически и обществено-политически въпроси в рамките на мандата на ITU, съответно на организирани от международния съюз форуми“.

Имаме ли повод за радост?

По-скоро не.

Защо?

Ще цитирам думите на Винт Сърф (Vint Cerf), според когото

The good guys did not win – the terms are defined in such a way as to allow a significant amount of mischief in the Internet space.

В този смисъл се съгласявам с бащата на TCP протокола и се присъединявам към мнението, че резолюцията има потенциала на троянски кон, с чиято помощ определени членове на ITU на по-късен етап ще могат да предлагат и приемат нови правила по отношение на развитието на интернет.

Повод за това опасение ми дават тези две изречения от блога на многоуважаваната от мен Нийли Крус (Neelie Kroes):

While we do not believe that Internet governance should be under the ambit of the ITRs, this does not mean the EU wants to “set in stone” all current governance practices.

New trends in traffic volumes and new demand for assured quality of delivery, may lead to new solutions, but I am confident that our current European and international frameworks allow more nimble and appropriate commercial reactions than any international treaty.

Разбира се, това е изказването на политик и с оглед на това прозиращата от там гъвкавост е разбираема. На заинтересованите, обаче, също така трябва да е ясно, че „всичко тече, всичко се променя и сегашната европейска позиция не е окончателна“.

Какво да правим от тук нататък?

На първо място трябва да сме добре информирани, защото това стои в основите на активния граждански контрол.

На второ не бива да сме апатични, а – поне в рамките на съществуващите възможности – дейни. Тук не се изискват някакви геройства, защото от близкото минало знаем, че понякога дори минимални усилия, подкрепени от съответния умножител, са в състояние да предизвикат чудеса.

На трето, макар и не на последно място, трябва да знаем, че като активни гласоподаватели можем да упражняваме влияние върху редица процеси. Условието за това е, че не трябва само да си го говорим, но и да го правим.

Задава ли се безславният край на испано-италианската патентна армада?

Image: GalleassGirona.JPG by Notafly via Wikimedia Commons

Един от първите си постовете тук посветих на въвеждането на дългоочаквания единен патент на Европейския съюз и предизвикания от него нескопосан опит на Испания и Италия да го торпедират.

Предвид сериозните неуспехи на въпросните държави на бойното поле, си позволих да направя паралел между действието им и (неуспеха на) Великата Армада, съответно провалилата се в Либия операция Компас.

Прогнозата ми като че ли се сбъдва

защото според днес публикувано прессъобщение, генералният адвокат Ив Бот (Yves Bot) препоръчва на Съда на Европейския Съюз (СЕС) да отхвърли иска на засегнатите на езикова основа романски държави.

Припомням, че в практиката си СЕС се съобразява с препоръките на генералните адвокати в над 80% от всички случаи.

Цитирано ви предавам съобщението, като съм подчертал най-интересните по моему части, а по-подробна информация за новия единен патент ще публикувам в блога на професионалния си сайт.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Решението за разрешаване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.
То се приема от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след одобрение на Парламента.

С приетото през 2011 г. решение2 Съветът разрешава установяването на засилено сътрудничество за създаване на единна патентна защита между 25 (от общо 27 държави членки на Съюза), като Испания и Италия отказват да участват в него. Сътрудничеството цели въвеждане на режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Испания и Италия искат от Съда да отмени решението на Съвета, като се позовават на няколко основания за невалидност.

В представеното днес заключение генералният адвокат Yves Bot отговаря на изложените от двете държави доводи.

След като уточнява, че Съдът за първи път ще трябва да разгледа законосъобразност на решение за такова сътрудничество, генералният адвокат напомня, че по силата на принципа на разделение на властите Съдът може да упражнява само ограничен контрол по отношение на законодателни мерки, приети от Съвета.
Всъщност съответните институции следва въз основа на редица обстоятелства да преценят последиците от засиленото сътрудничество, да претеглят различните интереси и да направят спадащи към отговорностите на всяка една от тях политически избори. Съдът трябва да се ограничи с проверка дали при упражняването на тази свобода на избор Съветът не е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт или дали явно не е превишил пределите на правото си на преценка.

Генералният адвокат отговаря най-напред на довода, че Съветът не е компетентен да приеме решението, тъй като създаването на единен патент спадало по-специално към установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, и поради това било от изключителната компетентност на Съюза. Държавите членки обаче можели да установяват засилено сътрудничество само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

Генералният адвокат счита, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява изчерпателен списък на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза.

Освен това създаването на европейски документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, спада към вътрешния пазар. Макар произтичащите от патента права наистина да засягат търговията и конкурентните отношения във вътрешния пазар, тази констатация не е достатъчна, за да се приеме, че по отношение на него се прилагат правилата относно конкуренцията.

Поради това генералният адвокат счита, че ДФЕС предоставя подходяща правна основа за създаването на документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки.

Генералният адвокат разглежда по-нататък основанието, изведено от твърдение за злоупотреба с власт от страна на Съвета. Той напомня, че засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Въвеждането на такъв механизъм е обосновано от засилващите се различия между държавите членки и техните конкретни интереси или нужди.
Поради това, първо, като констатира, че липсва единодушие относно езиковия режим на единния патент, и второ, като решава поради създалото се блокиращо положение да установи засилено сътрудничество, Съветът само прибягва до средство, с което разполага в съответствие с разпоредбите на Договорите.

В отговор на твърдението за нарушение на съдебната система на Съюза генералният адвокат напомня, че по двете жалби за отмяна Съдът следва да провери дали са били спазени условията за валидност на установяването на засилено сътрудничество. Той констатира, че създаването на съдебна система за единните патенти не спада към изискваните от Договорите условия за установяване на засилено сътрудничество. Даденото от Съвета разрешение за установяване на засилено сътрудничество е само предпоставка за приемането на други законодателни актове, които впоследствие ще трябва да го въведат конкретно в действие.

Генералният адвокат отбелязва, че сътрудничеството трябва да се осъществява „като крайна мярка“, когато преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Той констатира, че Договорите не определят нито условието за крайна мярка, нито понятието за разумен срок. Според него условието за крайна мярка не означава непременно да се констатира отхвърляне след гласуване на законодателно предложение, а наличие на действително блокиране, което би могло да настъпи на всички равнища на законодателния процес и свидетелства за невъзможността да се постигне компромис.

Ето защо засиленото сътрудничество е средство, използвано като крайна мярка, когато се окаже, че чрез обичайната законодателна процедура не може да се постигне какъвто и да било компромис.

Генералният адвокат счита, че Съветът, който познава всички особености на законодателния процес, съдържанието на проведените разисквания и безизходните положения, които може да възникнат, може най-добре да прецени дали в крайна сметка е възможно в неговите рамки да се постигне съгласие. Той разполага следователно с широко право на преценка при определяне дали засиленото сътрудничество действително е прието като крайна мярка и при установяване дали преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Поради това Съдът трябва да провери само дали Съветът е разгледал грижливо и безпристрастно всички относими фактически обстоятелства. Според генералния адвокат в случая Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, тъй като след години разисквания, винаги завършващи с
неуспех, не е бил в състояние да постигне единодушие и следователно да действа с участието на всички държави членки.

Поради това генералният адвокат счита, че основанието, изведено от нарушение на условието за крайна мярка, не е обосновано.

Генералният адвокат разглежда по-нататък довода относно засягането на вътрешния пазар и на икономическото, социално и териториално сближаване, възпрепятстването на търговията между държавите членки и свързаната с нея дискриминация, както и относно нарушаването на конкуренцията. Той напомня, че решението, с което се разрешава установяване на засилено сътрудничество, определя процесуалната рамка, в която по-нататък ще се приемат други актове.

Съдебният контрол върху решението за разрешение следователно не може да се смесва с този върху приетите впоследствие актове. Съветът действително посочва в решението си какъв би могъл да бъде езиковият режим на единния патент, но този въпрос не е определящо условие за валидността на решението за разрешение на засилено сътрудничество. Той би трябвало да се разгледа по-късно и да бъде предмет на отделен акт, приет с единодушие от участващите държави членки. Съдът би могъл да осъществи съдебен контрол върху посочения акт в рамките на евентуална последваща жалба.

Генералният адвокат счита, че преценката на Съвета не е опорочена от явна грешка. Напротив, според него механизъм за създаване на единен патент би довел до предоставяне на еднаква защита на територията на повечето държави членки и би допринесъл за хармоничното развитие на целия Съюз, като намали несъответствията между тези държави членки.

Освен това всички икономически оператори биха могли да се ползват от такъв патент, доколкото мястото на произход на заявителя за единен патент е без значение за получаването му.

Накрая, по отношение на твърдението за нарушение на задължението за зачитане на компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество (езиковият режим налагал държава членка, която не участва в засиленото сътрудничество, да се откаже от изискването за превод на езика ? на описанието към заявката за патента с оглед пораждане на правно действие на територията й), генералният адвокат отново счита, че въпросът за езиковия режим не е определящо условие за валидността на решението за разрешаване на засилено сътрудничество.

Поради това генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли всички изложени от Испания и Италия основания и следователно да отхвърли и двете жалби.

ITU стандартизира следенето чрез Deep Packet Inspection

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Онези от вас, които се интересуват от регулацията на електронните съобщения със сигурност знаят, че в момента в Дубай протича WCIT или конференцията на Международния съюз по далекосъобщенията (Internetaional Telecommunication Union или ITU).

Най-лошите прогнози

които се правеха във връзка с тази конференция, засега се сбъдват.

Какво имам предвид ли?

Снощи Асен Генов сподели този линк на Facebook, от който е видно, че международният телекомукационен регулатор е стандартизирал изключително проблемната технология на Deep Packet Inspection.

Във Facebook Асен поиска становището на няколко души, в това число и на моята скромна особа, поради което реших да драсна този кратък блогпост.

Сега към основния въпрос – какво е Deep Packet Inspection?

Мисля, че най-доброто сравнение е онова с постепенно отмиращия свят на пощата.

Представете си една пощенска станция, в която пристигат писма за живеещите в нейния район получатели. Принципно писмата следва да се разпределят между работещите в станцията служители, които пък трябва да ги раздадат на получателите им.

Представете си, обаче, че вместо директно да преминат към раздаването, служителите в пощенската станция

първо отварят писмата, изчитат ги

и в зависимост от съдържанието им решават, дали да ги раздадат на получателите им, съответно кога и при какви обстоятелства да се случи това.

Това во кратце се случва и когато доставчиците на електронни съобщителни услуги използват Deep Packet Inspection – те могат да проверяват съдържанието на електронната ни комуникация и в зависимост от това, да определят съдбата й.

Следващият логичен етюд от рисуваната с толкова тъмни краски картина е филтрирането на определено съдържание или пък евентуалното му пренасочване му към т. нар. правоприлагащи органи.

Дали това ще се случи, обаче до голяма степен зависи от нас – активните гласоподаватели.

Вече със сигурност знаем как стоят нещата, а това ще ни даде възможност

да изградим подходяща стратегия за противодействие

Условието за това е да останем будни и да не позволяваме да ни успиват!

Европейската Комисия и дигиталният копирайт: приказка без край

Image: European Commission by Sebastien Bertrand on Flickr
European Commission flags

От вчерашното прессъобщение на Комисията научаваме, че де факто членовете на европейското правителство са имали “ориентировъчен дебат”, посветен на съдържанието в цифровата среда.

В резултат от него е

постигнато съгласие

да се започне диалог, който да включва правоносители, ползватели и потребители на съдържание – обект на авторскоправна закрила, в който Комисията да играе ролята на посредник и да участва чрез членовете си Мишел Барние (Michel Barnier), Нийли Крус (Neelie Kroes) и Андрула Василиу (Androulla Vassiliou).

За мен една от най-интересните теми, предвидена за участниците в този диалог е представена от възможността за въвеждане на някои

необходими ограничения на авторското право

които да подпомогнат по-сериозната му интеграция и съответно възприятие в цифровата екосистема.

Примери?

Определено смислено ми се струва спряганото право за библиотеки и архиви да придобиват електронни книги и да ги отдават в наем (или заем) на потребители по интернет.

Към момента пречка за това се явява прекалено обширно разписаното право на автора (или праводържателя) да контролира предоставянето на индивидуален достъп (по безжичен път или кабел) до своето произведение.

Разбира се, това не е всичко, с което ще се занимава предвожданият от комисарската тройка кръжец.

Особено внимание ще се обръща на

отдавна набелязаните теми

като по-добрата хармонизация на правната рамка и трансграничното лицензиране.

Поглеждайте от време на време тук, за да не изпускате развитието.