June 2013

Могат ли да ни забранят да игнорираме медийната олигархия?

Image: courtesy of ignorepeevski.tumblr.com
keep calm and ignorepeevski

Тези дни находчив наш сънародник-програмист създал допълнение (приставка, extension) за браузъра Chrome, чиято функция е да алармира потребителя си.

На практика допълнението се задейства, в случай че ползващият го интернет потребител иска да посети някой от

уебсайтовете, контролирани от медийната империя

на несъстоялия се председател на ДАНС и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Вчера управителят на няколко медии и журналист с, меко казано, спорна слава, Николай Бареков обвини Юлияна Плевнелиева в корпоративна хакерска атака лично срещу него, както и срещу представляван от него бизнес.

Любопитната за пишещия тези редове блогър новина се съдържа в разпространяваното от подопечните на Бареков медии съобщение, че последният вече сезирал КЗК, Прокуратурата и дори Европейската комисия. Известните с журналистическата си обективност средства за информация обаче недоисказаха какво точно се очаква да направят сезираните институции.

Нейсе, идеята ми не беше да коментирам

юридически несъстоятелните обвинения

срещу разпространението на браузърен add-on, който се инсталира доброволно от желаещия да го ползва потребител.

По-скоро ми се щеше да кажа няколко думи за конституционно гарантираното право на всеки един от нас свободно да достъпва информацията, която желае.

Защото то се обуславя от свободния подбор на информационни източници, което казано по-простичко означава, че

всеки има право да гледа, слуша или чете

медиите, които харесва и съответно да игнорира онези, които не му допадат.

Така погледнато, всеки опит за атака върху софтуерни приложения a la #ignorepeevski е израз на агресия срещу нашата медийна свобода и личния ни избор, ако така сме решили, да не се съобразяваме с написаното в определени сайтове.

По-лошо дори – това е опит да ни забранят да игнорираме медийната олигархия.

Да си изясним опасността и да й дадем отпор днес е важно, ако не искаме да осъмнем с телевизори, програмирани да работят само на каналите 7 и 77* утре.

* В телевизионния пакет на кабелния ми доставчик канал 7 е запазен за ТВ7, а 77 – за новинарската й сестра News 7.

Разговор за Snowden и генерално за следенето в интернет

Image: Edward Snowden, courtesy of ЕПА / БГНЕС

Днес гостувах в Нашият ден (сутрешният блок на БНР Христо Ботев), където разговарях с журналистите Тео Иванов и Люба Константинова.

Личната неприкосновеност е мъртва

Image: Prism 1 by refeia on Flickr
PRISM 1

Разтреслият дигиталното ни общество PRISM скандал буквално разби илюзиите ми, че личната ни неприкосновеност онлайн може да разчита на каквато и да е защита.

Да, и това го заявявам с пълното съзнание, че никога не съм се съмнявал сериозно в честите предупреждения за съществуването на всеобхватни технически способи за следенето на интернет трафика.

Мислех (или по-скоро исках да вярвам), че на последното може да се противодейства с правни механизми.

Вече не мисля така, защото скандалът ми онагледи, че личната ни неприкосновеност е мъртва. При това де юре и де факто.

Особено неприятно ми е, че смъртоносният удар в случая идва не от обичайните заподозрени в лицето на правителствените служби, а от любимите ни нови, цветни и суперфенси залъгалки като Facebook, Google и Skype.

Защо?

Защото се оказва, че те са предоставяли на американската NSA достъп до всички потребителски данни, с които са разполагали. Доброволно, макар и сега да отричат. С което демонстрират отношението си към цялото европейско data protection тралала.

Решение?

Мисля, че няма. Не и истинско.

Кофти, но по всичко личи, че изборът ни се свежда до това да имаме или интернет, или лична неприкосновеност.

Като в оня виц, дето не можело хем оная работа до края, хем душата в рая.

 

П. С.

Една идея по-оптимистичен и предлагащ някаква алтернатива е този пост на Григор Гачев.