July 2013

Ами ако Дьолакроа още имаше права?

Image: La Liberte guidant le peuple @ #ДАНСwithme
by Emil A. Georgiev on Flickr
La Libert? guidant le peuple @ #ДАНСwithme

На 29-ия ден от протеста #ДАНСwithme групата зевзеци, свързвана с публикуващия пародийни вести сайт Не!Новините, за пореден път прояви завидно въображение и се погрижи не само за доброто настроение на протеста, но и за много сериозното му отразяване в чуждите (най-вече френските) медии (тук, тук и тук).

Новинарските шегаджии пресъздадоха познатата картина „Свободата води народа“ на френския художник Йожен Дьолакроа (Eugene Delacroix) и по този начин за малко възобновиха популярната през XIX век европейска купонджийска традиция, позната като tableau vivant.

Безмислено е да споменавам, че така декорираната групичка се радваше на огромното внимание на всякакви любители и професионални фотографи, голяма част от които впоследствие сподели снимките си в социалните медии.

С това, обаче, започнаха и проблемите.

Оказа се, че някой много внимателно следи кой какво споделя във Фейсбук и изобщо не си поплюва да го докладва на назначените в тази компания блюстители на морала. Последните пък, вероятно без много-много да му мислят, почнали да раздават банове наред. От приятелите и познатите ми, с такива се сдобиха Комитата и Крис Георгиев.

Забраните за ползване са с основание violation of the public morality and decency, но я само за момент се замислете, че към него се добавеха и потенциални претенции, почиващи върху твърдението за нарушени авторски права?

В миналото въпросът дали и доколко такива tableaux vivants нарушават авторските права върху картини е бил предмет не само на академични дискусии, но и на съдебни спорове.

Българското съвремие пък ни показва, че когато съдържание с определена политическа релевантност е достъпно някъде в мрежата и същият достъп не е угоден за някой явен или задкулисен играч, то съдържанието мигновено бива свалено заради твърдяно нарушение на авторски права.

Така че, другарки и другари, да се поблагодарим на zhelyo & cie, че се спряха на произведение, авторските права върху което са погаснали отдавна, защото в противен случай вие нямаше да се разминете само с 48-часов бан да ползвате Фейсбук, а за мен щеше да е много трудно да отбивам молбите ви да ви помагам pro bono -).

Все пак в цялата работа има и нещо положително, а то е видимото обществено въздействие от заснетия по-горе пърформанс.

Защото кой каквото ще да казва, но когато Свободата поведе народа, никой не може да го спре.

Европарламентът разглежда някои правни аспекти на софтуера с отворен код

Image by opensource.com on Flickr
Fighting patent aggression the open source way

В рамките на проведения от нея на 9 юли тази година уъркшоп, комисията по правни въпроси (JURI) в Европейския парламент се е занимала с определени правни въпроси на свободния софтуер и софтуера с отворен код (FOSS).

В тази връзка организаторите на събитието са събрали изложенията на участвалите презентатори и са ги публикували под формата на един мащабен и състоящ се от 104 страници компендиум.

Не позволявайте на над стостраничния обем да ви страхува и хвърлете един поглед на линкнатия по-горе файл.

Защо си заслужава?

В първия материал Eben Moglen, авторът на най-популярната опен сорс лицензия GPL, дава малко подробности за процеса на създаването на нейната версия 3.

От втория материал можете да научите повече за хармонизираната с европейските правни реалности лицензия за софтуер с отворен код EUPL, а в третата тема италианският адвокат Carlo Piana прави дисекция на по-познатите измежду FOSS лицензиите (GPL, MPL, APL) и ги анализира в контекста на правните им особености.

След

авторскоправната и договорна тематика

идва мястото и на ролята на софтуера с отворен код в обществените поръчки, която се тематизира във втората серия от 3 статии.

Rishab Ghosh ни разяснява изработените на европейско равнище ръководства относно това как да се третира свободният софтуер в

процеса на публичното набавяне

а Phillipe Laurent от университета в Намюр представя изследването си за почините на някои държави членки на ЕС (Холандия, Испания, Обединеното кралство и Франция) да отразят особеностите на опен сорс софтуера в правилата си за обществени поръчки.

На финала Oliver Altehage, Kirsten Boege и Dr. Jutta Kreyss споделят опита си от проекта LiMux, който е резултат от политическото решение на общинската управа на град Мюнхен да мигрира повече от 15.000 компютъра от Windows на Linux.

Надявам се най-късно тук да съм ви убедил да прегледате 104-те страници на документа и ви желая приятно четене!