June 2015

За отговорността на оператора на уебсайт за хейтърски коментари: две години по-късно

Image by Sajv Csaj on Flickr
no hate

Преди почти 2 години Камарата на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Delfi vs Estonia, което се превърна в един от най-оспорваните и противоречивите актове на този съд. Цялата история можете да проследите в този мой блогпост от октомври 2013.

Причината е ясна – в основата на казуса стоеше въпросът за отговорността на оператора на уебсайт за писаните от негови потребители коментари, особено са враждебните и хейтърски такива. В решението си ЕСПЧ приема, че Delfi в качеството си на опеартор на сайта е следвало да модерира коментарите на своите потребители и при наличие на явно незаконосъобразни (clearly unlawful) такива – да ги заличава по своя собствена инициатива. Съдът също така приема, че задължението за модериране на коментари не е нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ).

Съвсем разбираемо, делото бе отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ, чието дългоочаквано решение бе публикувано вчера.

Накратко: решението на предходната инстанция е законосъобразно, няма нарушение на чл. 10 от Конвенцията и операторът е длъжен да модерира, а ако не го прави – отговаря за съдържанието на коментарите.

Конкретно, Съдът приема, че

упражнявайки свободата на изразяване, от интернет могат да бъдат извлечени сериозни ползи, но също така не бива да се забравя, че отговорността за клеветническа или друг вид незаконосъобразна реч трябва, по принцип, да се прилага, тъй като представлява ефективно средство за защита при нарушения на правата на личността.

Съдът също така отчита различията между оператор на интернет портал и доставчик на “традиционна медийна услуга“, изразяваща се в различните правни принципи, регламентиращи дейността на традиционните печатни и аудиовизуални медии, от една страна, и интернет базираните медии, от друга:

В актуалната препоръка на Комитета на министрите към държавите-членки на Съвета на Европа относно новите медии, това се нарича диференциран и постепенен подход“, който изисква всеки доставчик, чиито услуги са идентифицирани като медия или като такива на посредник, или като спомагателни дейности, да се ползва едновременно от подходящата форма (диференцираност) и на съответното ниво (постепенност) на защита, така че отговорността също да се определя в съответствие с член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и на други приложими стандарти, разработени от Съвета на ЕвропаПоради това, Съдът счита, че с оглед особения характер на интернет, задълженията и отговорностите”, приложими спрямо новинарски интернет портал за целите на чл. 10 от Конвенцията, могат да се различават в известна степен от тези, приложими спрямо традиционните медийни издатели, що се отнася до съдържание, създадено от трети лица.

Длъжно ли е било

ръководството на Delfi да предвиди приложимостта на естонския Закон за задълженията? Правилно ли е разчитало то на привилигерованата си отговорност като доставчик на информационното общество съгласно Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО)?

Голямата камара отговаря с доста сухото

като професионален издател, дружеството-жалбоподател е трябвало да бъде запознато със законодателството и съдебната практика, както и с възможността да потърси компетентен правен съвет.

Пропорционално ли е било

присъденото на увредените лица обезщетение в размер на 300 евро?

Тук силно впечатление прави особеното мненние на словенския член на Голямата камара Боштян Зупанчич (Bostjan Zupancic), според когото:

Да се създаде техническата възможност за публикуване на изключително агресивни форми на обида и клевета, всичко това поради чисто търговски интерес, и след това с вдигане на рамене да се твърди, че защото било интернет доставчик, дружеството-жалбоподател не носело отговорност за нападки срещу правата на личността на другите, е напълно неприемливо.

Съгласно старата традиция на защита на правата на личността, която датира от времето на римското право, 300 евро като размер на присъдено обезщетение очевидно е напълно недостатъчно, доколкото то се явява обезщетение за вредата, причинена на пострадалите лица.

Какво е практическото значение

на този казус за операторите на уебсайтове?

Модерирането на потребителски коментари е силно препоръчително, защото ЕСПЧ за втори път приема, че в това отношение операторите не могат да се възползват от ограничената си отговорност като доставчици на услуги за информационното общество, както и че правата и интересите на увредените от хейтърски коментари лица надделяват над свободата на изразяване онлайн.