April 2016

Защо сатирата (ще) победи султана

boehmi_neu_scaled

“Меркел разреши съдебно преследване на журналист”, “Край на свободното слово в Германия”, “Германия падна в капана на Ердоган”, “Меркел сви опашка пред султана” и прочее заглавия никнеха вчера като отровни гъби след дъжд, обилно окислен от глупости и недомислия.

Дали заради турската връзка, заради Ердоган или обостреното в последно време отношение към свободата на изразяване, но темата видимо развълнува обществото. Именно поради това същото има право да получи както повече информация, така и някои спестени в мейнстрийм отразяването тълкувания.

Всъщност, за какво става дума?

Всичко започна с излъченото на 17 март тази година в сатиричното предаване Extra3 клипче “Erdowie, Erdowo, Erdogan”, представляващо “кавър” на мега-известното в Германия парче “Irgendwie, Irgendwo, Irgendwann” в изпълнение на Nena – една от германските музикални икони на 80-те.

След това научихме, че клипчето така ядосало турския президент Ердоган, че германският посланик в Анкара бил привикан на разговор, като последното получи силно отрицателна оценка в цивилизования свят и отприщи лавина от дискусии за свободата на изразяване и за сатирата като част от нея.

Вследствие на горното, около 2 седмици по-късно – на 31 март германският телевизионен водещ Jan Boehmermann (Ян Бьомерман) произнася стихотворението “Schmaehkritik” (осмиваща критика)

в ефира на предаването си по ZDF.

Интересното в случая е, че преди да започне с рецитала си, Бьомерман много внимателно разяснява на зрителите що е то свобода на изразяване, и че клипчето “Erdowie, Erdowo, Erdogan” представлява тъкмо това. “Онова, което ще видите след малко, обаче”, казва водещият, “е нещо различно, а именно осмиваща критика, която в Германия е разновидност на обидата и може да ангажира наказателноправната отговорност на своя автор”.

“Всичко това”, казва Бьомерман, “е важно, за да дадем на г-н Ердоган практически пример как да разграничава едното от другото”

Изстрелът попада право в целта и предизвиква очевидно желания резултат – Ердоган is not amused, поради което турската държава решава да се възползва от особения състав на чл. 103, ал. 1 от  Наказателния кодекс на Федералната република, който гласи

Който обиди чужд държавен глава, или който, във връзка със заеманата от него позиция, обиди член на чуждо правителство, намиращ се в качеството си на длъжностно лице на територията на страната, или акредитиран ръководител на чужда дипломатическа мисия, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба, а в случай на набедяване – с лишаване от свобода от три месеца до пет години. (Преводът мой)

Предпоставките за горното са уредени в чл. 104а от германския НК, който гласи

Престъпленията по този раздел се преследват само ако Федерална република Германия поддържа дипломатически отношения с другата страна, реципрочността помежду им е гарантирана и е била гарантирана по време на извършване на престъплението, чуждестранното правителство е поискало възбуждане на наказателно преследване и федералното правителство се е съгласило на това.

Той се явява причината кабинетът на Меркел да включи турското искане в дневния си ред и да го разисква дълго и изнурително. Резултатът е познат – германското правителство възлага на прокуратурата да започне следствени действия срещу Бьомерман.

Огъна ли се Меркел пред Ердоган?

Не. За нея решението на правителството няма алтернатива по една много проста и силно неразбираема по нашите географски ширини причина – доверието в съдебната система на Германия.

За пишещия тези редове блогър Меркел изнесе открит урок по лидерство, а изявлението й е политически и правен шедьовър. Защото пусна Ердоган по хлъзгавата за него писта на върховенството на закона, давайки си сметка, че турският президент няма да се справи със слалома между натясно поставените вратички с надписи “свобода на словото и медиите”, “разделение на властите”, “независимост на съдебната система” и “презумпция за невиновност” – все достижения, които, както Меркел съвсем правилно изтъква, не намират нужното приложение у “нашия партньор и съюзник Турция”. 

А Бьомерман? Той не само е адски далеч от затвора, но и го очаква бляскаво бъдеще заради основния му принос в премахването на малоумния чл. 103 от германския Наказателен кодекс, което Меркел също така обяви.

Бламираният ще бъде Ердоган, превърнал се в главния герой в историята за сатирата, която победи султана.

ЕСПЧ: шегата със сексуалната ориентация на публична личност не нарушава правото на репутация по чл. 8 от Конвенцията

Снимка
er5g1qerg-1

В решението си по делото Goucha Sousa срещу Португалия Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) разглежда въпроса доколко “шега“ с официално обявената сексуална ориентация на публична фигура нарушава правото й на добро име и репутация. От правна гледна точка конфликтът е между правото на свободно изразяване по чл. 10 от Конвенцията и правото на личен живот (включващо правото на репутация) съгласно чл. 8 от същата.

За какво става дума?

Жалбоподателят Manuel Luis Sousa Goucha е един от най-известните телевизионни водещи в Португалия. Работи в медиите над 40 години. През 2008 публично обявява своята хомосексуалност. През 2009 по време на телевизионен куиз в ефира на португалската обществена телевизия RTP на участниците в предаването бил зададен въпросът: “Коя е най-добрата португалска телевизионна водеща?”

Възможните отговори включвали имената на три дами и това на жалбоподателя, като продуцентите на предаването заложили последното като “правилно”.

Manuel Luis Sousa Goucha подава тъжба за клевета и обида срещу RTP, продуцентската компания, телевизионния водещ и програмните директори. Твърди, че предаването навредило на репутацията му, тъй като смесило биологичния му пол със сексуалната му ориентация.

През 2011 първоинстанционният съд отхвърля тъжбата на Sousa Goucha като несъставомерна, а през 2012 това прави и апелативният съд в Лисабон като последна инстанция. Мотив: телевизионният куиз по своя характер е сатирично шоу и въпросът (а най- вече отгворът му) не целял да обиди известния водещ, нито да го наклевети, още повече, че последният изграждал и подхранвал публичния си образ с безспорно фемининното си сценично поведение.

Какво решава ЕСПЧ?

Съдът потвърждава установената си практика, че сатирата е специфична форма на артистично изразяване, която има за цел да провокира и настройва. Съответно, всяка намеса в правото на артистично изразяване трябва да бъде разглеждана с особено внимание.

Съдът приема, че португалските съдилища правилно

– са взели предвид липсата на умисъл у действията на ответника да увреди репутацията на жалбоподателя, съответно правилно

– са се водили не от субективното възприятие на жалбоподателя, а от преценката на “разумния зрител“ на предавания като процесното, т. е. как един такъв зрител би възприел инкриминираната “шега“ и правилно

– са установили необходимостта от това правото на свободно изразяване на ответника да надделее над правото на жалбоподателя да защита репутацията си.

Сума сумарум, Съдът заключава, че португалските съдилища са направили добър баланс между свободата на артистично изразяване съобразно член 10 от Конвенцията и правото на репутация на жалбоподателя съобразно член 8 от същата, което в този казус не е нарушено.

ЕСПЧ също така отхвърля твърдяното от Goucha Sousa нарушение на чл. 14 (забрана на дискриминацията) от Конвенцията, приемайки че няма индикации португалските съдилища да биха постановили различно решение, ако жалбоподателят бе хетеросексуален.