ACTA: развенчаваме митовете

Дневник изнесе изявлението, с което Европейската комисия дава своето тълкуване на някои от разпоредбите в противоречивото международно търговско споразумение ACTA, което е озаглавила: Десет мита, свързани с ACTA.

Пейо вече даде своя отговор на митовете 1-4. На мен се падна честта и удоволствието да се занимая с онези от 6-10.

На наблюдателните от вас със сигурност не убягва, че и двамата пропускаме мит #5. Това е така, защото аз лично не мога да го коментирам, а и той не е истински свързан с основните упреци срещу ACTA.

Та, по ред на номерата:

Мит 6: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост и също така премахва гаранциите и изключенията, които съществуват в момента в международното право по темата.

Точно обратното, ACTА е изработено с много гъвкави условия и съдържа необходимите гаранции, които да позволят на участниците в споразумението да изготвят подход, който да балансира между всички засегнати права и интереси, като се съобразява с тяхната икономическа, политическа и социална среда, както и със съответното местно право. Запазват се всички гаранции и изключения, които в момента са включени в европейското законодателство или тези в споразумението TRIPS.

Упрекът е напълно основателен, защото АСТА неглижира баланса между интереса на правоносителите (имащи един вид ограничен монопол върху техните произведения) да защитават произведенията си и интерес на обществото да има достъп до тези произведения. АСТА подминава типичните за правните системи на държавите-членки на ЕС законово предвидени изключения, като например правото на лично копие.

Не само това, ACTA влошава ситуацията като предлага една доста разтеглива дефиниция на „търговски мащаб“. Нейният чл. 23 ал. 1 гласи:

 Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Горното е доста далеч от компромиса, предложен от Европарламента при дебата по т. нар. Директива IPRED2:

Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба;“

Изводът е ясен: ACTA фаворизира правоносителите и загърбва интересите на ползвателите.

Мит 7: Клаузите на ACTA по отношение на наказателните процедури при нарушаване на авторските права ще изискват допълнителни закони на ниво ЕС.

Няма европейски закони, които да предвиждат наказателни мерки. Клаузите за наказателни процедури в АСТА не изискват приемането на допълнителни закони на ниво ЕС. Ограничен брой страни членки може да се наложи да адаптират своето законодателство свързано с наказателните мерки, за да отговорят на изискванията в споразумението, което са одобрили. АСТА съчетава законовите рамки на ниво както ЕС, така и на национално.

Дори това да е така, то държавите-членки ще трябва да предприемат промени на национално равнище. Виж следващия мит #8.

Мит 8: Приемането на ACTA ще доведе до “хармонизация през задната врата”. Според изследване, проведено по инициатива на комисията за международна търговия към ЕП (INTA), споразумението ще изисква промени в законодателството на ЕС и/или това на национално ниво за отделните държави.

Клаузите на ACTA са съвместими със съществуващото в момента законодателство на ЕС. Споразумението не изисква каквато и да било ревизия на стари или приемането на нови нормативни актове, както и няма да налага на страните членки да ревизират своите законови мерки или инструменти, за да отговарят на законодателството на ЕС.

ACTA е също така съобразена с международното право, конкретно със Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS) на Световната търговска организация (СТО). Изследвaнето на INTA не откри конкретен случай, в който АСТА да влиза в противоречие или изисква промяна и на една кауза в съществуващото европейско законодателство.

Напротив – известно е, че най-късно с 6-тото разширение на Европейския съюз правото за защита на интелектуалната собственост стана интегрална част от от правото на ЕС (т. нар. Acquis).

Въпросният Acquis към момента не предвижда наказателноправни мерки с цел закрилата на интелектуалната собственост (цитат на КомисиятаКомисията … никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост“).

Какъв обаче би бил резултатът, ако всички държави-членки на ЕС подпишат ACTA? Много просто: те ще трябва да приемат наказателноправните мерки, съдържащи се в споразумението и това е точно хармонизация през задната врата!

Мит 9: АСТА е договорена самостоятелно, за да се избегнат преговори на по-високо международно ниво, като например СТО или Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

Европейската комисия би предпочела да повдигне проблемите, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост, в СТО или WIPO и да направи редица предложения, които да имат ефект. Ключовият проблем тук е, че някои отделни членове на тези организации се противопоставят на провеждането на дебати и налагането на подобни мерки. АСТА налага международни стандарти за защита на интелектуалната собственост и всички останали държави са добре дошли да се присъединят към това споразумение.

Преговорите по АСТА са водени самостоятелно, за да се постигне желаната от участниците непрозрачност. Как иначе да си обясним подписваните по време на преговорите декларации за конфиденциалност и изказването на комисар Де Гухт “If there is confidentiality, I will respect it and I have to respect it.” Виж отговора на Пейо по мит #3.

Мит 10: ЕС ще наложи разпоредбите на АСТА на трети страни чрез използването на клаузите на споразуменията за свободна търговия.

Засега няма подобни намерения и не са обсъждани при двустранните търговски преговори, осъществени до момента от ЕС.

Митът звучи правдоподобно.

Защо иначе е нужно приемането на едно споразумение, при положение че „законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие“?

Comments

  1. […] Отговор на останалите митове може да прочетете от Емил Георгиев на сайта Отворен Парламент […]

  2. […] документ и подточки. Уууупс? Вижте допълнително Пейо и Емил, които са много, много, много точни и конкретни, докато […]

  3. […] ACTA: развенчаваме м&#… via De Libertate Iuris Digitalis by Emil A. Georgiev on 1/31/12 […]

  4. […] ACTA: развенчаваме митовете – delibertate.info […]

  5. […] документ и подточки. Уууупс? Вижте допълнително Пейо и Емил, които са много, много, много точни и конкретни, докато […]

  6. […] (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например. […]

  7. […] (тук, тук), Димитър Ганчев, адв. Емил А. Георгиев (тук, тук, тук, тук и тук), Григор Гачев (тук, тук и тук), например. […]