Договорни условия

От Фейсбук до Берн и обратно

Фейсбук променя общите си условия и някои потребители отново посегнаха към странните статуси, които цитират различни разпоредби и международни актове, между които и Бернската конвенция. С последните потребителите смятат, че възразяват на калифорнийската компания както да използва споделено от тях съдържание, така и да обработва личните им данни.

Да, четете правилно.

Потребителите смятат, че възразяват, но дали успяват да постигнат желания резултат?

Отговорът е кратък и гласи „не“.

Причината за това е съвсем проста и тя се корени в не съвсем познатото обстоятелство, че Фейсбук и потребителите всъщност сключват договор, спрямо който важат общи условия (ОУ) за ползване, които всеки потребител приема още в процеса на своята регистрация в най-популярната социална мрежа в света. Оттам нататък меродавни са единствено отделните разпоредби на въпросните ОУ, доколкото, разбира се, същите не противоречат на закона.

В този смисъл потребителите е важно да знаят, че ако искат да отправят свое волеизявление към ръководството на Фейсбук, то публикуването им като статус е възможно най-неподходящото за тази цел средство. Не само, защото този вид общуване не е предвиден в ОУ, но и защото никой не може сериозно да очаква, че някой във Фейсбук, обикновен служител или ръководен кадър, ще изчита статусите на милиардите потребители, за да проверява дали не съдържат „нещо важно“.

Така погледнато, статусите са за лично ползване, докато комуникацията с Фейсбук следва да се осъществява по друг начин, например чрез (препоръчано) писмо до

Facebook Ireland Limited
Hanover Reach
5-7 Hanover Quay
Dublin 2 Ireland

Това е така, защото европейската си дейност компанията осъществява с регистрирано в ирландската столица дружество с ограничена отговорност.

Как стои въпросът с авторските права върху създадено от потребителите съдържание?

Всеки създател на някакво съдържание, било снимка, статус или коментар е негов автор и като такъв притежава всички изключителни права върху него. Това е записано и в Бернската конвенция, което се явява вероятната причина за нейното споменаване. Но същото пише и в ОУ на Фейсбук.

Да, няма разминаване.

Който си е направил труда да ги прочете вероятно е видял, че те признават авторството на създалите въпросното съдържание потребители. Малка и често недобре разбрана подробност в тях е уговарянето на неизключително право за Фейсбук да ползва създаденото и споделено на платформата му от потребителите съдържание, конкретно да го възпроизвежда, разпространява и да предлага достъп до него. Това е съвсем нормално, защото Фейсбук предоставя услугата си на принципа на т. нар. cloud services – веднъж споделено, потребителското съдържание се намира на онзи сървър, който в момента се явява оптималната локация. Но всички знаем, че социалната мрежа живее в екосистема от хиляди сървъри, поради което локацията на споделенето съдържание може да се промени и се променя непрекъснато, така че, за да не нарушава нечии права, калифорнийската компания си запазва простото (и неизключително) право да разпространява и възпроизвежда това съдържание, каквото строго погледнато се явява промяната на неговото местонахождение.

За финал едно весело клипче по въпроса.

За Бога, братя, не купувайте (в IKEA)!

Image: IKEA sign by kaktuslampan on Flickr
IKEA sign

Чета новините, свързани с предстоящото отваряне на IKEA в София.

Било

по-скъпо

отколкото в едноименните магазини в комшийските Солун и Букурещ, а да не сме говорели какви били ценовите разлики в сравнение с Лондон и Париж.

Ако се замисли човек – какви са единствените

възможности на потребителите

в една такава ситуация?

Простичко е – да не купуват от там.

Така че братя българи и сестри българки, сдържайте се да купувате в IKEA до към 20-и октомври тази година и може да станете свидетели на

истински ценови чудеса!

Все пак Господ е българин, или?

За облаците и хвърчащите в тях кутии

clouds6photo © 2008 Avenue 3362 | more info (via: Wylio)
Случи се така, че в последните няколко дни прочетох два блог поста на тема „облачни“ или клауд услуги (cloud services).

Първо попаднах на поста на Йовко Ламбрев, а днес Комитата беше споделил в Google Reader пост на Дончо Ангелов. Общото между двата постинга бе, че се отнасяха до Dropbox (един от водещите доставчици на облачни услуги) и конкретно до обновените им условия на ползване.

Прочетох условията и трябва да се съглася с тенора на цитираните по-горе автори: условията са проблематични както за индивидуалния потребител, така и за бизнес клиента.

Предлагам кратък анализ на „топ 5“ от проблемните според мене условия:

1. Dropbox се предлага “AS IS”

Това означава, че доставчикът предлага услугите без да гарантира нито специфична наличност, нито определено качество.
При ползване на безплатен акаунт това може би изглежда „справедливо“, но може ли да бъде задоволително за плащащия бизнес потребител?

Лично аз си задавам въпроса доколко и дали изобщо Dropbox са уверени във възможностите и капацитета си.

Изводът е, че услугата не се препоръчва при “mission criticle” задачи, където се изисква надеждна работна среда. Като по-скоро неприятна алтернатива за бизнес потребителя, който зависи от облачната услуга, за да изпълнява договорни задължения към клиенти, се налага ограничаването на собствената му отговорност към въпросните клиенти.

2. Отговорност нулева

Dropbox много сериозно ограничава отговорността към потребителите си.
За непреки щети възникнали в следствие на неизпълнение на договорните задължения на Dropbox, отговорността им към потребителите е ограничена

TO THE FULLEST EXTENT PERMITTED BY LAW

На практика Dropbox не носи никаква отговорност.
Възможно ли е това изобщо?
Предвид избора на калифорнийско щатско право и подсъдност в Сан Франциско, отговорът е „да“.

Отново  изводът за бизнес потребителя е на свой ред да ограничи отговорността към клиентите си, доколкото това е възможно.

3. Сигурност на данните

Съдейки по това което прочетох, не бих препоръчал никому да качва чувствителни или поверителни данни в облака на Dropbox. От условията им излиза, че нито могат да пазят поверителността на такива данни, нито да ги възстановят, ако се случи да изчезнат.

От друга страна и бидейки американска компания, Dropbox са длъжни да спазват американския Patriot Act, който ги задължава да предоставят всякакви качени при тях данни на щатски правителствени организации.

4. Авторски права

Как да направиш мръсно на клиент на Dropbox? Просто го набеди, че нарушава авторските права на трети лица. На такова основание условията на Dropbox обещават бързо затваряне на акаунти…

5. Защита на личните данни

Тук да погледнат „администраторите на лични данни“ според ЗЗЛД и да имат предвид, че позволяват на Dropbox да обработва качените от тях данни за целите на Dropbox!
Освен това е нужно да се знае, че (извън тесно регламентираните случаи) лични данни не бива да напускат територията на Европейската Икономическа Общност.

Сума сумарум

клауд услугата на Dropbox излиза интересна едва ли не само за данни от банално естество, чиято загуба не би причинила сериозни главоболия на собственика им.

Или?