Електронни съобщения

Значи за голи снимки може, но за селфи с Меркел – не?

Снимка – Spiegel.de / Getty Images

Всички знаете историята на младия сириец Анас Модамани, който през 2015 успя да си направи селфи с германския канцлер Ангела Меркел. Вероятно също така знаете, че от тогава въпросната снимка го преследва като някаква зла прокоба. Тя беше (зло)употребена в стотици, може би хиляди монтажи и колажи, изобразяващи Модамани като престъпник, изнасилвач и терорист, изкарвайки го отговорен за какво ли не, включително за атентата на коледния базар в Берлин през декември 2016.

Модамани не е стоял със скръстени ръце, а е докладвал всички преработки на “селфито с Меркел”, за които е разбрал. За него реакцията на Фейсбук често или не е била навременна, или въобще е отсъствала, или се е изчерпвала не с отстраняването на процеснoто съдържание, а със “скриването” му, така че да не е видимо за самия Модамани.

За човека това не е било удовлетворително и той решава да се обърне към съда с искане за налагане на следната привременна мярка:

Фейсбук да изтрие всички клеветнически преработки на снимката, където и да се намират те върху платформата на социалната мрежа.

За да се случи това, Фейсбук следва да издири всяко едно от изображенията, да ги изолира и след това заличи завинаги.

В този смисъл основният въпрос, до който опираме тук, е:

Трябва ли Фейсбук да действа (про)активно, когато платформата му се използва за разпространение на клевети и език на омразата срещу някой от регистрираните й потребители?

Не. И това е така, защото “доставчиците на информационното общество”, какъвто несъмнено е Фейсбук, нямат превантивното задължение да наблюдават, филтрират или блокират информацията, която съхраняват, пренасят или правят достъпна при предоставянето на своите услуги. Това е важно условие, разписано в европейската директива за електронна търговия и транспонирано в нашия ЗЕТ, конкретно в неговия чл. 17.

Ок, но тогава Фейсбук не отговаря буквално за нищо?

Не, защото липсата на горното задължение не означава, че доставчикът на социалната мрежа може да бездейства, след като е бил надлежно информиран за противоправния характер на хостваното от него съдържание, какъвто е случаят с преиначаваните снимки с Меркел и Модамани. Тъкмо обратното – веднъж информиран, доставчикът трябва най-малкото да се запознае със съдържанието, и при противоправност – да го премахне, ако не иска да бъде съотговорен за неговото разпространение.

Колко бързо се очаква Фейсбук да прави това?

Няма пречка след докладване това да става сравнително лесно и Фейсбук го е доказвал многократно с подхода си спрямо “порнографски” снимки. Те изчезват доста бързичко и често това е съпътствано с временното или дори постоянното блокиране на потребителските профили или страници, които са ги споделили. В конкретния случай Фейсбук първоначално излиза с твърдения, че преиначените изображения не противоречели на неговите “community standards”, a по-късно спира достъпа до някои от тях, но само за територията на Германия, като те остават видими за потребители в чужбина.

Какво е решението на съда във Вюрцбург?

На първо място следва да се уточни, че решението не е по (главно) исково производство, а по искане за налагане на привременна мярка. То е повече от соломоновско, тъй като хем потвърждава, че Фейсбук не е длъжен да действа превантивно, хем приема, че такива мерки биха били оправдани с цел предотвратяване на престъпления срещу личността и правата на гражданите. Цитира се практика на Върховния федерален съд, според която мерките по заличаване на съдържание не бива да са свързани с прекомерни усилия от страна на доставчика. Дали исканото от Модамани заличаване представлява “прекомерно усилие” за Фейсбук, обаче, може да бъде решено само в рамките на исково производство, ако някоя от страните инициира такова.

Вместо заключение

Решението на съда във Вюрцбург не допринася с нищо ново, а повтаря познатото старо. То не е “победа за Фейсбук”, но и не дава добра насока за защитата срещу клевета и изблици на език на омразата в най-голямата социална мрежа на света. За мен поведението на Фейсбук е проява на двоен стандарт, като за това свидетелства примерът с порнографското съдържание, срещу което се действа повече от навременно. Отворен остава въпросът дали ще има главно производство и до какъв извод ще достигне то. Дотогава можем да се замислим над принципното положение как за едни неща все може, а за други – не.

Цакат ни с 20 процента повече ДДС за интернет и телефон

Inage: Data storm by Herkie on Flickr
Data storm

При днешната си разходка из дебрите на внесените и чакащи своето парламентарно гласуване законопроекти се натъкнах на нещо прелюбопитно.

Става дума за една от последните законодателни идеи на подалото неотдавна оставка правителство „Борисов“, с което се предвижда диференцирана ставка за ДДС в размер на 24%, която да се налага върху

електронна услуга, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него, като в обхвата на електронните съобщителни услуги се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи

От мотивите на вече напусналото политическата сцена правителство става ясно, че все по-масовият достъп до далекосъобщителната технология и свързаните с нея услуги може да послужи не само като удобен генератор на бюджетни средства, но и като косвен метод за медийна регулация.

Много ми е интересно дали засегнатият от промените бранш ще се опита да финансира протести, които да засенчат насочените срещу търговското споразумение ACTA от преди около година.

Каква е равносметката от 2 седмици WCIT?

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Публикуваният ми преди 10 дни пост за международната конференция на ITU бе един от най-четените през последните седмици.

Някои от читателите ми задаваха допълнителни въпроси по имейл, на Twitter или ми писаха директно на Facebook, като ми даваха допълнителни насоки какво още биха желали да прочетат.

Междувременно конференцията трая 2 седмици и приключи в неделя, а аз реших, че ще е интересно да коментирам нейната равносметка.

Та, така.

Какво трябваше да се случи на WCIT 2012?

Главната цел бе да се актуализират т. нар. междуанордни далекосъобщителни регламенти или ITR, под претекста че последните датирали от далечната 1988 и не отразявали научно-техническия прогрес на последните 25 години.

Въпросната актуализация трябваше освен класическия TDM сектор да обхване и пакетно базираната комуникация, което от много бе възприето като „де юре и де факто регулация на интернет“.

Последното бе откритото желание на група държави, предвождани от Русия и Китай, и включваща още Саудитска Арабия, Йемен, Египет, Обединените емирства и Судан.

Очевидно тези стожери на демокрацията и основните човешки права от доста време са били недоволни от (не)везможността си да влияят върху развитието на световната мрежа и по този начин искали да преместят центъра на тежестта от „американския“ ICANN към подаващия се на повече политическо давление Международен далекосъобщителен съюз.

Какво всъщност се случи на WCIT 2012?

Благодарение на сериозния отпор, който редица компании като Google или граждански организации оказаха, най-лошото (засега) не се случи.

Политическите представители на САЩ и ЕС оформиха коалиция от над 80 държави, която отказа да подпише финалния документ и сега на на международно равнище имаме двояка телеком регулация.

За останалите 89 държави-съдоговорителки важат новите и окачествявани като проблемни ITR, докато за нашия блок валидност продължават да имат онези от 1988.

В резултат, окончателният документ не включва интернет, но за сметка на това съдържа добавена в последния момент резолюция, която приканва държавите-членки да „координират позициите си по различните технически и обществено-политически въпроси в рамките на мандата на ITU, съответно на организирани от международния съюз форуми“.

Имаме ли повод за радост?

По-скоро не.

Защо?

Ще цитирам думите на Винт Сърф (Vint Cerf), според когото

The good guys did not win – the terms are defined in such a way as to allow a significant amount of mischief in the Internet space.

В този смисъл се съгласявам с бащата на TCP протокола и се присъединявам към мнението, че резолюцията има потенциала на троянски кон, с чиято помощ определени членове на ITU на по-късен етап ще могат да предлагат и приемат нови правила по отношение на развитието на интернет.

Повод за това опасение ми дават тези две изречения от блога на многоуважаваната от мен Нийли Крус (Neelie Kroes):

While we do not believe that Internet governance should be under the ambit of the ITRs, this does not mean the EU wants to “set in stone” all current governance practices.

New trends in traffic volumes and new demand for assured quality of delivery, may lead to new solutions, but I am confident that our current European and international frameworks allow more nimble and appropriate commercial reactions than any international treaty.

Разбира се, това е изказването на политик и с оглед на това прозиращата от там гъвкавост е разбираема. На заинтересованите, обаче, също така трябва да е ясно, че „всичко тече, всичко се променя и сегашната европейска позиция не е окончателна“.

Какво да правим от тук нататък?

На първо място трябва да сме добре информирани, защото това стои в основите на активния граждански контрол.

На второ не бива да сме апатични, а – поне в рамките на съществуващите възможности – дейни. Тук не се изискват някакви геройства, защото от близкото минало знаем, че понякога дори минимални усилия, подкрепени от съответния умножител, са в състояние да предизвикат чудеса.

На трето, макар и не на последно място, трябва да знаем, че като активни гласоподаватели можем да упражняваме влияние върху редица процеси. Условието за това е, че не трябва само да си го говорим, но и да го правим.

ITU стандартизира следенето чрез Deep Packet Inspection

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Онези от вас, които се интересуват от регулацията на електронните съобщения със сигурност знаят, че в момента в Дубай протича WCIT или конференцията на Международния съюз по далекосъобщенията (Internetaional Telecommunication Union или ITU).

Най-лошите прогнози

които се правеха във връзка с тази конференция, засега се сбъдват.

Какво имам предвид ли?

Снощи Асен Генов сподели този линк на Facebook, от който е видно, че международният телекомукационен регулатор е стандартизирал изключително проблемната технология на Deep Packet Inspection.

Във Facebook Асен поиска становището на няколко души, в това число и на моята скромна особа, поради което реших да драсна този кратък блогпост.

Сега към основния въпрос – какво е Deep Packet Inspection?

Мисля, че най-доброто сравнение е онова с постепенно отмиращия свят на пощата.

Представете си една пощенска станция, в която пристигат писма за живеещите в нейния район получатели. Принципно писмата следва да се разпределят между работещите в станцията служители, които пък трябва да ги раздадат на получателите им.

Представете си, обаче, че вместо директно да преминат към раздаването, служителите в пощенската станция

първо отварят писмата, изчитат ги

и в зависимост от съдържанието им решават, дали да ги раздадат на получателите им, съответно кога и при какви обстоятелства да се случи това.

Това во кратце се случва и когато доставчиците на електронни съобщителни услуги използват Deep Packet Inspection – те могат да проверяват съдържанието на електронната ни комуникация и в зависимост от това, да определят съдбата й.

Следващият логичен етюд от рисуваната с толкова тъмни краски картина е филтрирането на определено съдържание или пък евентуалното му пренасочване му към т. нар. правоприлагащи органи.

Дали това ще се случи, обаче до голяма степен зависи от нас – активните гласоподаватели.

Вече със сигурност знаем как стоят нещата, а това ще ни даде възможност

да изградим подходяща стратегия за противодействие

Условието за това е да останем будни и да не позволяваме да ни успиват!

Отново за мрежовата неутралност

Image: Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing
by European Parliament on Flickr

Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing

Онази вечер с Комитата си говорихме за т. нар. мрежова неутралност и защо тя е толкова важна за всички нас – потребителите на интернет.

Представете си колко приятно бях изненадан днес, след като в рийдъра си открих това прессъобщение на Европейската Комисия, според което последната

ще проведе обществена консултация

посветена на запазването на отворения интернет.

Поводът за провеждането на консултацията е публикуваната през март тази година (и показваща притеснителни резултати) студия на BEREC, която отразих в този пост.

Нека с едно изречение ви напомня

защо темата трябва да ни интересува:

Ами не само защото нарушената мрежова неутралност има осоновноправни измерения, най-вече в сферата на личната неприкосновеност, но и поради чисто икономическите импликации върху малък пазар като българския.

Представете си, че доставчиците на мобилен интернет (а те не са повече от пръстите на една ръка) един по един започнат да блокират Skype или Viber, или пък други услуги, конкуриращи се с техния основен продукт – гласовата телефония и текстовите съобщения.

Не искам да всявам страх и паника, но нека спомена за някои от по-мнителните читатели на блога, че определени действащи на българския пазар фирми вече препятстват достъпа на потребителите си до Skype. С това кръгът на по-добрата конкуренция заплашително се стеснява.

Повече от ясно е, че се нуждаем от законово

цементиране на мрежовата неутралност

по холандски образец и това може да бъде един от логичните завършеци на консултативната процедура.

Така че аз ще участвам със собствено становище в консултацията.

А вие?

Писмо от Холандия: само неутралната мрежа е истинска мрежа

Image: Amsterdam clogs dailyshoot by Leshaines123 on Flickr
Amsterdam clogs dailyshoot

Преди по-малко от година долната камара (Tweede Kamer) на холандския парламент прие проектозакона за мрежова неутралност и този акт беше повод за широко изразена радост измежду радетелите за свободен достъп до интернет и информация като цяло.

За окончателното приемане на закона обаче бе нужно и неговото гласуване в горната камара, или Сената, на малкото кралство и това се случи вчера.

Какво пише в закона?

Обновеният холандски Закон за далекосъобщенията (Telecomwet) забранява блокирането и изкуственото забавяне на скоростта при интернет доставката. Понеже последното се осъществява най-често с помощта на т. нар. deep packet inspection, въпросната технология ще подлежи на сериозна регулация и тя на практика тя ще бъде допустима само при изчерпателно изброени в закона условия, или, когато потребителите са дали изричното си съгласие.

Друга интересна особеност на новоприетия закон е ограничаването на възможностите за прекъсване на интернет свързаността, като това ще бъде възможно само в случаи на измама или неплащане на дължима и фактурирана сума.

Какво означава това?

Мисля, че най-точният и най-краткият отговор е: засилване на правата на потребителите на интернет.

Така от една страна потребителите ще могат да разчитат на ясно разписани правила, както и на сигурността, че интернет доставчиците не ще могат да ограничават, спират или блокират достъпа до определени приложения.

Какви приложения ли?

В черния списък на доставчиците най-често влизат онези апликации, които или дублират собствените им услуги (Skype, видео по поръчка) или са в състояние да им докарат проблеми, какъвто обикновено е случаят с програмите, свързани с P2P трафика.

От друга страна, забраната за нарушаването на интернет свързаността изглежда като доста надежден инструмент срещу разните му там модели на трите удара и прочее праводържателски въжделения.

С други думи: само еднаквото третиране на всеки байт от информационния поток гарантира наличието на истинска мрежа и свързаното с нея право на информационен достъп.

Има ли друго интересно?

Да, и това е, че едновременно с циментирането на мрежовата неутралност в рамките на същия този Telecomwet се осъществява дългоочакваното транспониране на директива 2009/136, позната и като e-privacy directive. Тук за разлика от холандците не изоставаме, даже сме ги и изпреварили леко: у нас това се случи през декември миналата година и промените влязоха в новосъздадения чл. 4а от Закона за електронната търговия (ЗЕТ).

В завършек

да кажа, че макар и мрежовата неутралност да не спада към най-наболелите проблеми у нас, ще е много положително, ако родната политика се огледа в северозападна посока и вземе та привнесе малко добри практики от Низоземското кралство.

Мрежовата неутралност отново пред проблеми

Image: BEREC biroja atklasana Riga by Latvian Foreign Ministry on Flickr
BEREC biroja atkl??ana R?g?

Знаете ли кой или какво е BEREC?

Става дума за т. нар. Body of European Regulators for Electronic Communications или Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС).

Тези юнаци съществуват благодарение на Регламент 1211/2009, резидират в латвийската столица Рига и задачата им е действат като един вид форум за сътрудничество между националните регулаторни органи и Европейската комисия.

Защо ви казвам всичко това и каква е връзката със заглавието на темата ли?

Вчера попаднах на едно интересно тяхно изследване [PDF], което се занимава с (проблемите на) мрежовата неутралност в Европейския съюз.

От него става ясно, че BEREC са анкетирали 400 оператори на мрежи и доставчици на интернет услуги в Европа (250 стационарни и 150 мобилни), добър брой от които са заявили, че често прибягват до блокиране и филтриране на VoIP и P2P трафика в мрежите си.

Действията си операторите оправдават с „мрежова сигурност“ и „избягване на прекомерен трафик“.

Притеснителното е, че за целта операторите впрягат технологията позната като Deep Packet Inspection, която обикновено се използва за извличане на информация от данни в интернет (data mining), както и за следене, подслушване и цензура.

С нетърпение очаквам BEREC да публикуват подробния си доклад, както и каква ще бъде реакцията на Нийли Крус (Neelie Kroes).

Отворените данни са златни данни

Image: Gold Bars by Agnico-Eagle via Wikimedia Commons
Gold Bars

Да, точно това е посланието от днешното прессъобщение на Нийли Крус.

Комисията предлага

актуализирането на директива 2003/98/ЕО относно повторното използване на информацията в публичния сектор посредством следното:

  • превръщане в общ принцип на използването за стопанска или нестопанска цел на всички документи, направени обществено достояние от публичните органи, с изключение на защитените от авторско право на трета страна;
  • установяване на принципа, че публичните органи не могат да налагат такси, които надвишават разходите, свързани с дадена заявка за достъп до информация (пределни разходи); това на практика означава, че по-голямата част от информацията ще бъде предоставяна (почти) безплатно, освен в надлежно обосновани случаи;
  • установяване на задължение за предоставянето на информацията в общоизползваем и достъпен за машинен прочит формат, така че да е възможно действителното и използване;
  • въвеждане на регулаторен надзор за осигуряване прилагането на тези принципи;
  • значително разширяване на обхвата на директивата с оглед включването за първи път на библиотеките, музеите и архивите; съществуващите правила от 2003 г. ще се прилагат за информацията, с която разполагат тези институции.

Какво означава това?

На първо място и в чисто законодателен план ни очаква промяна на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в когото е транспонирана директива 2003/98/ЕО.

Истински благите вести обаче се изразяват в по-широкия обхват на правната рамка и в стремежа да се пречи на администрацията да създава пречки и изгражда бариери пред достъпа до публични данни.

Един пример за това е изричното упоменаване, че обществена информация може да се изисква, както за стопански така и за нестопански цели. Това автоматично включва представителите на нестопанския сектор, като например НПО, в кръга на бенефициентите според новата директива.

Другият пример е задължението на администрацията да държи публичните данни “лесно достъпни”. Въвежда се и дефиниция за “лесно достъпни”, която гласи

Според Европейската комисия “лесно достъпни” означава много повече от липсата на ограничения за обществеността да достъпва данни. Достъпът и повторното използване на данни могат да бъдат затруднени от администрацията – често дори неволно, поради редица пречки като:

  •     Липсата на информация за това, че масиви от данни действително съществуват и стоят на разположение;
  •     Липсата на яснота кой административен орган е отговорен за данните;
  •     Липсата на яснота относно условията на повторна употреба (re-use);
  •     Данните са на разположение само във формати, които са трудно или скъпо използвами;
  •     Усложнени процедури за лицензиране или такси, каращи потенциалния ползвател да се откаже;
  •     Изключителни споразумения за повторно ползване само с определени представители на бизнеса или ограничаване на повторното ползване  само до държавни компании. (Преводът мой)

 

Хубава новина, дай Боже и за в бъдеще повече такива!

Сливане на КРС и СЕМ – защо не?

Image: “Janus”- watercolour by Tony Grist via Wikimedia Commons
Janus

Оня ден на среща между Яне Янев (лидер на партия Ред, Законност и Справедливост) и финансовия министър Симеон Дянков, наред с други теми, е било обсъждано

възможното сливане

на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)  със Съвета за електронни медии (СЕМ).

Темата сама по себе си не е никак нова, а съществува още от началото на Бойко Борисовото управление. Както тогава, така и сега възможното комплектоване на регулаторните администрации се дискутира през призмата на разходното оптимизиране.

Освен от бюджетна,

идеята обаче е интересна

и от чисто регулаторна гледна точка.

Предвид факта, че в 21 век съдбата на електронните медии е неизменно свързана с онази на далекосъобщенията, обединението на СЕМ и КРС би гарантирало конвергентния подход при тяхната регулация. Постижимият резултат би бил край на размиването на компетенции и междуособните конфликти от близкото минало.

С конвергентната телко-медийна регулация освен това не ние ще откриеме топлата вода – в Европа тя не е рядкост. Администрациите натоварени с нея понякога биват наричани янусоподобни – по името на изобразявания с две лица римски бог Янус.

Примери за такива

супер-регулатори

са британският Ofcom, швейцарският BAKOM и в известен смисъл австрийският RTR.

Защо тогава и у нас да не бъде приет янусоподобният регулаторен подход?

В края на краищата бог Янус е бил почитан като посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот, между младостта и зрелостта – ведно проблемни кръгове, които отколе присъстват в нашия медийно-комуникационен ландшафт и изчакват своето решение.

Мнения?

Що е то “интернет” в контекста на цифровата телевизия?

Image: Topfield

Така изглежда DVB-C приемникът (set top box) марка Topfield и модел TF6100, чието митническо класифициране в България постави некои

фундаментални въпроси

свързани с интернет и цифровите медии.

На кратко, една пратка от 4 000 броя такива устройства е била обложена с мито и ДДС общо в размер на 58 012,33 лв от началникa на Митнически пункт “Варна Запад” с обосновката, че “приемниците представляват сет-модули без вградени модеми за достъп до интернет, които следва да се класират в код по ТАРИК 8528711900 с митническа ставка 14%”.

Вносителят на устройствата Диджиталнет ООД е на различно мнение и е обжалвал митническата мярка пред Административен Съд Варна.

Основните въпроси, на които варненските съдии е трябвало да отговорят

се свеждат до това

дали въпросните приемници разполагат с “модем”, могат ли да осъществяват връзка с интернет и какво изобщо е “интернет”?

Предвид на приложимостта на Регламент (ЕО) № 1031/2008 и установената липса на практика по него, Административен Съд Варна е отправил преюдициално запитване (дело C-320/11) към Съда на Европейския Съюз и сега той ще трябва да даде отговор на тези многолюбопитни въпроси.

Изглежда, че след делото Апис-Христович (C-545/07) сега отново имаме възможност за създаване на европейска съдебна практика made in Bulgaria.