Интелектуална собственост

TPP или авторско право на задна скорост

Скрийншот от сайта на Министерството за търговия на Нова Зеландия

Screen Shot 2015-11-19 at 13.14.59

TPP или Trans-Pacific Partnership е международният договор за “транстихоокеанско партньорство” между Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Бруней, Виетнам, Япония, Канада, САЩ, Мексико, Перу и Чили. В качеството си на депозитар, Нова Зеландия публикува текста на договора в цялост, съобразно неговата структура от 30 точки.

Преговорният процес по TPP беше напълно непрозрачен и това донесе сериозни критики на споразумението. Информационното затъмнение даде повод за доста спекулации относно съдържанието на документа, най-вече в частта му за интелектуалната собственост.

Изчетох внимателно само нейните 74 страници (целият договор има над 6 000) и ви предлагам гледната си точка в последващите въпроси и отговори.

TPP съдържа ли проблемни разпоредби относно марките, изобретенията и промишлените дизайни?

Не.

Споразумението съдържа обичайните за тяхната защита основни точки, като дори не се опитва да внесе повече яснота около понастоящем парливи теми, например т. нар. “компютърно-внедрени изобретения” (познати в обществото и като “софтуерни патенти”).

Как стоят нещата с авторскоправната закрила?

Най-краткият и едновременно изперпателен отговор е “зле”.

Това е така, защото вместо да “дигитализира” авторското право и да го придивижи към 21-ви век, транстихоокенаското споразумение го връща буквално в 19-ти.

Такъв е случаят с чл. 18.58 TPP – право на възпроизвеждане (преводът мой)

Всяка страна предоставя на авторите, изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, изключителното право да разрешават или забраняват всяко възпроизвеждане на техните произведения, изпълнения или звукозаписи по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, включително в електронна форма.

На пръв поглед тука сякаш няма нищо обезпокоително. Но само сякаш и само на пръв поглед. Защото тази разпоредба неглижира ограниченията на авторското право (и сродните му права), както и относимите към тях изключения. Неясна тук е приложимостта на щатската доктрина на “честната употреба” (fair use), която позволява прехвърлянето на аудио файлове от CD към мобилно устройство като смартфон или mp3 плеър, съответно урежда допустимостта на резервното копие (backup) на твърдия диск на компютъра, дори ако той съдържа защитени произведения. В българския контекст (въпреки някои разлики) това биха били разпоредбите на чл. 25 и чл. 71 от ЗАПСП.

За да е пълна кашата, трябва да се отбележи, че в лицето на чл. 18.65 и чл. 18. 66 TPP все пак се съдържат някакви разпоредби за ограничения и баланс. Но те са поставени систематично “далече” и нормата за правото на възпроизвеждане не препраща към тях, което задава въпроса за приложимостта им спрямо нея.

Всичко това налага впечатлението, че авторите на TPP или нямат представа как работят дигиталните технологии, или умишлено заравят главите си в пясъка и със сизифовски усилия опитват да защитят остарелите и неработещи в днешно време бизнес модели.

Сходна е ситуацията и при чл. 18.59 – право на съобщаване на публиката (преводът мой)

Без да се засяга член 11 (1) (II), член 11а (1) (и) и (II), член 11ter (1) (II), член 14 (1) (II), както и член 14bis (1) от Бернската конвенция, всяка страна предоставя на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техните произведения по жичен или безжичен път, включително предоставянето на неограничен брой лица на достъп до техни произведения по такъв начин, че лицата да имат достъп до тези произведения от място и по време, индивидуално избрани от тях самите.

Тук имаме почто дословно повтаряне на въведените с WCT и WPPT “право на съобщаване на публиката” (communication to the public right) и “право на достъп” (making available right), последното отразено в чл. 18, ал. 2, т. 10 от нашия ЗАПСП. Но това беше през далечната 1996! Преди почти 20 години и, така да се каже, в зората на информационното общество и ползването на интернет.

Дали разпоредбата е адекватна днес? Нека ви кажа, че всяка минута интернет потребителите качват зашеметяващите 300 часа съдържание на сървърите YouTube, а вие си направете сметката.

От тук отиваме на сродните права в чл. 18.62 TPP (преводът мой)

1. Всяка страна предоставя правата, предвидени в настоящата глава, по отношение на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи: към изпълнители и продуценти на звукозаписи, които са граждани на друга страна; и по отношение на изпълнения или звукозаписи, публикувани или звукозаписани за първи път на територията на друга страна. Изпълнение или звукозапис се считат публикувани за първи път на територията на една от страните, ако са публикувани на територията на тази страна в рамките на 30 дни от първоначалната си публикация.

2. Всяка страна предоставя на изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват:

(а) излъчването и съобщаването на публиката на незаписани изпълнения, освен ако изпълнението представлява вече излъчено изпълнение; и

(б) звуко- или видеозаписването на техни незаписани изпълнения.

Тук принципно всичко е ок с единственото изключение, че и този договор не дава дефиниция на това що е “изпълнение”. Това е проблем, който може да засегне всеки, който обича да снима наляво-надясно, и в чието крайно устройство по този начин може да попадне нечие “изпълнение”.

TPP някаква нова ACTA ли е?

Не.

Въпреки всичките си несъвършенства, транстихоокенаското споразумение не успява да достигне висотата на Търговското споразумение срещу фалшифицирането, особено що се отнася до цифровата среда.

TPP има ли отношение към България?

Не пряко, защото обвързва само неговите държави съдоговорителки.

Защо тогава го коментираме?

Защото задвижва авторското право на задна скорост и съдържа потенциала да повлияе отрицателно и на други места, например върху държавите от ЕС и в това число върху България.

Също така, защото въпреки заклинанията, че Трансатлантическото търговско и инвестиционно спразумение (TTIP) няма да (пре)урежда интелектуалната собственост в цифровата среда, ще е добре да знаем какво се случва другаде и да останем бдителни, а ако се налага – да действаме както през зимата на 2012.

СЕС преряза вените на информационното общество

Image: disconnect by Scott Swigart on Flickr
disconnect

 

Ще бъда кратък, защото съм бесен.

Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по дело Constantin Film vs UPC Telekabel (C-314/12), за завеждането на което писах преди около година и половина.

Решението на правната светая светих е катастрофално, защото същата приема, че доставчикът на интернет пренос и достъп (чл. 13 ЗЕТ)

който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет

е

посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С други думи, СЕС обявява всеки доставчик на интернет a priori за нарушител, защото

от съображение 59 от Директива 2001/29 следва, че думата „посредник“, използвана в член 8, параграф 3 от тази директива, визира всяко лице, което предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект.

и приема, че понеже

доставчикът на достъп до интернет е задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице, тъй като, предоставяйки достъп до мрежата, той прави възможно това прехвърляне

то

основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл

че

допускат да се забранява на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание.

Сега, с оглед на съпътстващата ни в световен план дискусия за свободата на изразяване и достъп до информация, само си помислете, че нарушението върху авторски и/или сродни права се претендира само проформа.

Найс, а?

СЕС буквално преряза вените на интернет свързаността и в този смисъл е на път да обезкърви информационното общество.

По решението ще се пише и говори още много, така че този пост едва ли ще остане единственият по темата.

Сори за лошите новини.

P. S.

Пейо е направил много добре систематизиран анализ също в духа, че положението е Халифакс.

Погледнете задължително и поста на проф. Нели Огнянова.

Две медийни изяви на тема Договора от Пекин и споделянето на съдържание в интернет

При Иво Божков в дебютното му предаване в телевизия Евроком, както и при Андрей Захариев и Боян Бенев в Неделя по 3 по БНТ1.

Приятно гледане -)!

Какво ни носи Договорът от Пекин?

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори във Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, на които същевременно ще отговарям.

За какво става дума?

Договорът от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения е многостранен международен договор, който урежда някои имуществени и неимуществени права на изпълнители върху техните изпълнения в аудиовизуални произведения.

Според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

договорът е първият по рода си, който по всеобхватен начин вмества аудиовизуалните изпълнители в международната рамка за авторското право и сродните му права.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определение, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда закрила върху артистичните изпълнения, не означава, че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на СОИС да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Към момента е спорно дали използването на торент сайтовете за достъп до филми и музика е нарушение на авторското право, наказуемо съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс (НК), макар и някои автори като съдиите Петър Петров и Пламен Дацов да поддържат такова мнение в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“.

На същото място споменатите автори, обаче, цитират стенограма от заседание на Народното събрание от 2006 г., според която законодателното намерение е да преследва и наказва само нарушители на авторски и сродни права, които действат в търговски мащаби и/или с търговска цел.

По тази логика потребителите на торент сайтове, които достъпват филми, музика и всякакво друго защитено съдържание само и единствено за свое собствено удоволствие, не би следвало да бъдат третирани като нарушители и споменатият Договор от Пекин не променя нищо в тази насока.

Ами ако Дьолакроа още имаше права?

Image: La Liberte guidant le peuple @ #ДАНСwithme
by Emil A. Georgiev on Flickr
La Libert? guidant le peuple @ #ДАНСwithme

На 29-ия ден от протеста #ДАНСwithme групата зевзеци, свързвана с публикуващия пародийни вести сайт Не!Новините, за пореден път прояви завидно въображение и се погрижи не само за доброто настроение на протеста, но и за много сериозното му отразяване в чуждите (най-вече френските) медии (тук, тук и тук).

Новинарските шегаджии пресъздадоха познатата картина „Свободата води народа“ на френския художник Йожен Дьолакроа (Eugene Delacroix) и по този начин за малко възобновиха популярната през XIX век европейска купонджийска традиция, позната като tableau vivant.

Безмислено е да споменавам, че така декорираната групичка се радваше на огромното внимание на всякакви любители и професионални фотографи, голяма част от които впоследствие сподели снимките си в социалните медии.

С това, обаче, започнаха и проблемите.

Оказа се, че някой много внимателно следи кой какво споделя във Фейсбук и изобщо не си поплюва да го докладва на назначените в тази компания блюстители на морала. Последните пък, вероятно без много-много да му мислят, почнали да раздават банове наред. От приятелите и познатите ми, с такива се сдобиха Комитата и Крис Георгиев.

Забраните за ползване са с основание violation of the public morality and decency, но я само за момент се замислете, че към него се добавеха и потенциални претенции, почиващи върху твърдението за нарушени авторски права?

В миналото въпросът дали и доколко такива tableaux vivants нарушават авторските права върху картини е бил предмет не само на академични дискусии, но и на съдебни спорове.

Българското съвремие пък ни показва, че когато съдържание с определена политическа релевантност е достъпно някъде в мрежата и същият достъп не е угоден за някой явен или задкулисен играч, то съдържанието мигновено бива свалено заради твърдяно нарушение на авторски права.

Така че, другарки и другари, да се поблагодарим на zhelyo & cie, че се спряха на произведение, авторските права върху което са погаснали отдавна, защото в противен случай вие нямаше да се разминете само с 48-часов бан да ползвате Фейсбук, а за мен щеше да е много трудно да отбивам молбите ви да ви помагам pro bono -).

Все пак в цялата работа има и нещо положително, а то е видимото обществено въздействие от заснетия по-горе пърформанс.

Защото кой каквото ще да казва, но когато Свободата поведе народа, никой не може да го спре.

SABAM иска 3,4% от всяка сметка за интернет

 

sabam

Преди повече от година и половина писах за сериозните парични апетити, които белгийското дружество за колективно управление на авторски и сродни праваSociete d’Auteurs Belge – Belgische Auteurs Maatschappij“ (SABAM) отправи към интернет доставчиците в малкото европейско кралство.

Според тогавашните си представи, SABAM искаше да постигне законодателна промяна и да въведе задължението за провайдърите на мрежова свързаност

да й плащат плоско отчисление

както за разрешеното, така и за неразрешеното ползване на съдържание от страна на техните клиенти.

Въпросната инициатива вероятно е пропаднала, поради което дръзновеният във воденето на съдебни битки белгийски ОКУП е решил да заведе дела срещу Belgacom, Telnet и Voo в качеството им на трите най-големи доставчика в страната, с искането същите да й плащат 3,4% от своя оборот (прессъобщение, TorrentFreak, Ars Technica).

Аргументацията на SABAM е, че потребителите на интернет услуги имат достъп до съдържанието от репертоара им, но за това не си плащат на правилното място, сиреч при авторите, а на грешното – при мрежовите доставчици.

Личното ми мнение е

че информационното общество трябва да представлява win-win в отношенията между автори и потребители.

Последните би трябвало да могат бързо, лесно, удобно и изгодно да достъпват и ползват съдържание онлайн, за което пък авторите му да получават разумно възнаграждение.

В този смисъл моделът с плащането на някакво процентно отчисление не ми изглежда никак сбъркан, стига, разбира се, да представлява подходящ лиценз за потребителите и да гарантира справедливото разпределение на събраните средства между авторите.

Що се отнася до изхода на заведените дела, то не бих се учудил, ако те увеличат и без това оформилия се като сериозен съдебен пасив (повече тук, тук и тук) на SABAM.

Article 19 търси баланса между свободата на словото и авторскоправната закрила

Image: Article 19 by art makes me smile on Flickr
ARTICLE 19

Article 19 е неправителствена организация, чието име препраща към чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Както можете да си представите, основните й дейности са насочени към защитата на основните човешки права на свободно изразяване и достъп до информация, които пък в последните години

все по-често се оказват в конфликт

с различните права над обекти на индустриална собственост и авторскоправна закрила.

В тази връзка и тъкмо в навечерието на световния ден на интелектуалната собственост от организацията са публикували своя манифест The Right To Share: Principles on Freedom of Expression and Copyright in the Digital Age.

Основната теза на документа е, че в условията на развиващото се с бързото настъпване на интернет информационно общество, споменатият вече конфликт е довел до

траен дисбаланс

между интересите на творците и правоносителите от една страна и потребителите на съдържание от друга.

Има ли изход?

Да, съставителите на манифеста предлагат няколко възможности, които бих обобщил до следните послания

1. Отпадане на отговорността за нетърговски нарушения върху обекти, закриляни от авторското право;

2. Преосмисляне на авторскоправната защита в цифровата среда;

3. Въвеждане на всеобхватни мерки за насърчаване на достъпа до знание и култура;

4. Нов прочит на всички международни договори с предмет защита на авторското право през призмата на основните човешки права.

Звучи познато, нали?

Да, подобни тези от време на време се прокрадват дори в речите на еврокомисарски величия като Нийли Крус и Мишел Барние. Което пък за мен е сигурен знак, че рано или късно някои от посланията ще бъдат претворени в дела.

В този смисъл

не се колебайте да хвърлите един поглед

на документа.

Обемът му от 28 страници не бива да ви стряска, защото е написан на приятно достъпен език, а това прави четенето му възможно дори в работна среда.

Ако имате въпроси – аз съм насреща!

Задава ли се безславният край на испано-италианската патентна армада?

Image: GalleassGirona.JPG by Notafly via Wikimedia Commons

Един от първите си постовете тук посветих на въвеждането на дългоочаквания единен патент на Европейския съюз и предизвикания от него нескопосан опит на Испания и Италия да го торпедират.

Предвид сериозните неуспехи на въпросните държави на бойното поле, си позволих да направя паралел между действието им и (неуспеха на) Великата Армада, съответно провалилата се в Либия операция Компас.

Прогнозата ми като че ли се сбъдва

защото според днес публикувано прессъобщение, генералният адвокат Ив Бот (Yves Bot) препоръчва на Съда на Европейския Съюз (СЕС) да отхвърли иска на засегнатите на езикова основа романски държави.

Припомням, че в практиката си СЕС се съобразява с препоръките на генералните адвокати в над 80% от всички случаи.

Цитирано ви предавам съобщението, като съм подчертал най-интересните по моему части, а по-подробна информация за новия единен патент ще публикувам в блога на професионалния си сайт.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Решението за разрешаване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.
То се приема от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след одобрение на Парламента.

С приетото през 2011 г. решение2 Съветът разрешава установяването на засилено сътрудничество за създаване на единна патентна защита между 25 (от общо 27 държави членки на Съюза), като Испания и Италия отказват да участват в него. Сътрудничеството цели въвеждане на режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Испания и Италия искат от Съда да отмени решението на Съвета, като се позовават на няколко основания за невалидност.

В представеното днес заключение генералният адвокат Yves Bot отговаря на изложените от двете държави доводи.

След като уточнява, че Съдът за първи път ще трябва да разгледа законосъобразност на решение за такова сътрудничество, генералният адвокат напомня, че по силата на принципа на разделение на властите Съдът може да упражнява само ограничен контрол по отношение на законодателни мерки, приети от Съвета.
Всъщност съответните институции следва въз основа на редица обстоятелства да преценят последиците от засиленото сътрудничество, да претеглят различните интереси и да направят спадащи към отговорностите на всяка една от тях политически избори. Съдът трябва да се ограничи с проверка дали при упражняването на тази свобода на избор Съветът не е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт или дали явно не е превишил пределите на правото си на преценка.

Генералният адвокат отговаря най-напред на довода, че Съветът не е компетентен да приеме решението, тъй като създаването на единен патент спадало по-специално към установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, и поради това било от изключителната компетентност на Съюза. Държавите членки обаче можели да установяват засилено сътрудничество само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

Генералният адвокат счита, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява изчерпателен списък на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза.

Освен това създаването на европейски документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, спада към вътрешния пазар. Макар произтичащите от патента права наистина да засягат търговията и конкурентните отношения във вътрешния пазар, тази констатация не е достатъчна, за да се приеме, че по отношение на него се прилагат правилата относно конкуренцията.

Поради това генералният адвокат счита, че ДФЕС предоставя подходяща правна основа за създаването на документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки.

Генералният адвокат разглежда по-нататък основанието, изведено от твърдение за злоупотреба с власт от страна на Съвета. Той напомня, че засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Въвеждането на такъв механизъм е обосновано от засилващите се различия между държавите членки и техните конкретни интереси или нужди.
Поради това, първо, като констатира, че липсва единодушие относно езиковия режим на единния патент, и второ, като решава поради създалото се блокиращо положение да установи засилено сътрудничество, Съветът само прибягва до средство, с което разполага в съответствие с разпоредбите на Договорите.

В отговор на твърдението за нарушение на съдебната система на Съюза генералният адвокат напомня, че по двете жалби за отмяна Съдът следва да провери дали са били спазени условията за валидност на установяването на засилено сътрудничество. Той констатира, че създаването на съдебна система за единните патенти не спада към изискваните от Договорите условия за установяване на засилено сътрудничество. Даденото от Съвета разрешение за установяване на засилено сътрудничество е само предпоставка за приемането на други законодателни актове, които впоследствие ще трябва да го въведат конкретно в действие.

Генералният адвокат отбелязва, че сътрудничеството трябва да се осъществява „като крайна мярка“, когато преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Той констатира, че Договорите не определят нито условието за крайна мярка, нито понятието за разумен срок. Според него условието за крайна мярка не означава непременно да се констатира отхвърляне след гласуване на законодателно предложение, а наличие на действително блокиране, което би могло да настъпи на всички равнища на законодателния процес и свидетелства за невъзможността да се постигне компромис.

Ето защо засиленото сътрудничество е средство, използвано като крайна мярка, когато се окаже, че чрез обичайната законодателна процедура не може да се постигне какъвто и да било компромис.

Генералният адвокат счита, че Съветът, който познава всички особености на законодателния процес, съдържанието на проведените разисквания и безизходните положения, които може да възникнат, може най-добре да прецени дали в крайна сметка е възможно в неговите рамки да се постигне съгласие. Той разполага следователно с широко право на преценка при определяне дали засиленото сътрудничество действително е прието като крайна мярка и при установяване дали преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Поради това Съдът трябва да провери само дали Съветът е разгледал грижливо и безпристрастно всички относими фактически обстоятелства. Според генералния адвокат в случая Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, тъй като след години разисквания, винаги завършващи с
неуспех, не е бил в състояние да постигне единодушие и следователно да действа с участието на всички държави членки.

Поради това генералният адвокат счита, че основанието, изведено от нарушение на условието за крайна мярка, не е обосновано.

Генералният адвокат разглежда по-нататък довода относно засягането на вътрешния пазар и на икономическото, социално и териториално сближаване, възпрепятстването на търговията между държавите членки и свързаната с нея дискриминация, както и относно нарушаването на конкуренцията. Той напомня, че решението, с което се разрешава установяване на засилено сътрудничество, определя процесуалната рамка, в която по-нататък ще се приемат други актове.

Съдебният контрол върху решението за разрешение следователно не може да се смесва с този върху приетите впоследствие актове. Съветът действително посочва в решението си какъв би могъл да бъде езиковият режим на единния патент, но този въпрос не е определящо условие за валидността на решението за разрешение на засилено сътрудничество. Той би трябвало да се разгледа по-късно и да бъде предмет на отделен акт, приет с единодушие от участващите държави членки. Съдът би могъл да осъществи съдебен контрол върху посочения акт в рамките на евентуална последваща жалба.

Генералният адвокат счита, че преценката на Съвета не е опорочена от явна грешка. Напротив, според него механизъм за създаване на единен патент би довел до предоставяне на еднаква защита на територията на повечето държави членки и би допринесъл за хармоничното развитие на целия Съюз, като намали несъответствията между тези държави членки.

Освен това всички икономически оператори биха могли да се ползват от такъв патент, доколкото мястото на произход на заявителя за единен патент е без значение за получаването му.

Накрая, по отношение на твърдението за нарушение на задължението за зачитане на компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество (езиковият режим налагал държава членка, която не участва в засиленото сътрудничество, да се откаже от изискването за превод на езика ? на описанието към заявката за патента с оглед пораждане на правно действие на територията й), генералният адвокат отново счита, че въпросът за езиковия режим не е определящо условие за валидността на решението за разрешаване на засилено сътрудничество.

Поради това генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли всички изложени от Испания и Италия основания и следователно да отхвърли и двете жалби.

Европейската Комисия и дигиталният копирайт: приказка без край

Image: European Commission by Sebastien Bertrand on Flickr
European Commission flags

От вчерашното прессъобщение на Комисията научаваме, че де факто членовете на европейското правителство са имали “ориентировъчен дебат”, посветен на съдържанието в цифровата среда.

В резултат от него е

постигнато съгласие

да се започне диалог, който да включва правоносители, ползватели и потребители на съдържание – обект на авторскоправна закрила, в който Комисията да играе ролята на посредник и да участва чрез членовете си Мишел Барние (Michel Barnier), Нийли Крус (Neelie Kroes) и Андрула Василиу (Androulla Vassiliou).

За мен една от най-интересните теми, предвидена за участниците в този диалог е представена от възможността за въвеждане на някои

необходими ограничения на авторското право

които да подпомогнат по-сериозната му интеграция и съответно възприятие в цифровата екосистема.

Примери?

Определено смислено ми се струва спряганото право за библиотеки и архиви да придобиват електронни книги и да ги отдават в наем (или заем) на потребители по интернет.

Към момента пречка за това се явява прекалено обширно разписаното право на автора (или праводържателя) да контролира предоставянето на индивидуален достъп (по безжичен път или кабел) до своето произведение.

Разбира се, това не е всичко, с което ще се занимава предвожданият от комисарската тройка кръжец.

Особено внимание ще се обръща на

отдавна набелязаните теми

като по-добрата хармонизация на правната рамка и трансграничното лицензиране.

Поглеждайте от време на време тук, за да не изпускате развитието.

Мишел Барние с перестроечни идеи за авторското право в ерата на интернет

Image: Ministerial Conference 2011 by World Trade Organization on Flickr
Ministerial Conference 2011

Мишел Барние (Michel Barnier) е европейският комисар с ресор вътрешен пазар и услуги, като в това си качество отговаря за въпросите, свързани с правото на интелектуална собственост.

Вчера Барние е участвал на събитие, организирано от Centre for European Policy Studies (CEPS) и е държал реч на тема Making European copyright fit for purpose in the age of internet.

Причината да я отразя тук е, че макар и да не се откроява с присъщия за колежката му Нийли Крус плам, речта на Барние все пак се явява малко или повече логическо продължение на словата, които борбената холандка държа в рамките на последната година (повече тук и тук).

В началото на говора си французинът посочва

големите достижения на последните две десетилетия

за които пряко или косвено е отговорно разрастването на световната мрежа:

In 1992, we never imagined that one day we would be able to read our favourite newspaper, discover new music or watch a film  anytime, anywhere, on any device – a laptop, a tablet or a phone.

We could not imagine the opportunities. Or indeed the challenges that would arise. In particular from a European perspective.

Под „challenges“, публиката, пред която говори Барние, разбира продължаващия да набира сила дискурс между носителите на авторски и сродни права и потребителите на интернет.

Такова изглежда е разбирането и на комисаря, и той не се бави да спечели симпатиите на присъстващите, заявявайки че

Copyright is at the heart of these opportunities and challenges.

От друга страна, Барние очевидно се е наел с нелеката задача

да изчисли квадратурата на кръга

поради което, отчитайки проблемите на последните години, решава да адресира и интернет потребителите, като отправя тезисния си за събитието въпрос

Therefore we must ask ourselves: is the copyright fit for the digital age?

Отговорът тук може да бъде само един и Барние не се посвенява да изрече

I do not think so.

Стигнал до този пасаж на речта, пред очите ми изплува паралел със спомен от близкото ни минало.

Използваните от европейския политик изразни средства ме подсетиха за интересната (макар и твърде закъсняла)

метафора на Тодор Живков

според която след повече от 40 години хвалебствия, социализмът бива оприличен с недоносче.

Подобно на дългогодишния български ръководител, който умува как от недоносчето да направи юнак, и Барние е обмислил план за оздравителни промени в сферата на авторскоправната закрила.

Опорната точка на плана му е приемането на нова законодателна рамка (copyright framework), чиито 4 съставни части да изпълняват следните условия

  • to facilitate the access of all Europeans to their heritage;
  • to pass the “Single Market test”, making more content available to more citizens, cross-border;
  • to provide the right incentives for those that create and invest in content and that ensures the right balance with other policy objectives such as education, research or innovation;
  • to include meaningful enforcement.

До тук добре, но идеите на Мишел Барние макар и благородни, твърде много напомнят на перестройката и страдат от нейните пороци.

За по-младите читатели на този блог напомням:

перестройката не целеше да реши същинските проблеми

на социализма, а по-скоро предлагаше козметични мерки, с които евентуално да смекчи поражданите от нерешените проблеми симптоми.

По същия начин могат да се възприемат предложенията на комисаря за вътрешния пазар – те не целят да пригодят авторскоправната рамка към изискванията на цифровото съвремие, а по-скоро търсят варианти да задържат незадоволителното за всички участници статукво.

Казано с други думи: Мишел Барние си е подготвил шишенце с реванол, при положение че има да лекува страдащ от гангрена пациент.