Марки

Пица от висшата мода

Image: Pizzaria Escada by Emil A. Georgiev

Вчера случайно видях този интересен брандинг на кулинарно заведение в центъра на София.

Първата ми асоциация

беше с едноименната високоценова марка, идентифицираща предимно дамска  мода и парфюмерийна козметика и се замислих каква ли ще да е била мотивацията на собствениците да кръстят пицарията си така?

Escada на португалски май значи стълба(?) и наистина, за да се влезе в заведението, трябва да се изкачат няколко стъпала.

Дори и скромната ми спекулация да се окаже вярна, то изборът на име на заведение, което е идентично с марка, ползваща се с известност

не е съвсем безпроблемен

Сещам се как преди десетина години съдържателят на виенското рокерско кафе “The Rolling Stone” беше принуден да му смени името.

Подобна, мисля, беше и съдбата на т. нар. Facebook кафе в Пловдив.

Марково пиратство от по-друг вид: “The Pirate Bay” регистриран за бира и ром

Image: Scanpix/Montage on Nyhetskanalen.se

Ама че маркови неволи се случват напослдък, а?

В Щатите се борят кой да регистрира “Occupy Wall Street”, а предприемчивият шведски производител на алкохолни напитки Colin Scragg е на път да си подсигури правата върху името на иначе познатата BitTorrent търсачка The Pirate Bay.

Според данните на шведското патентно ведомство (PRV) Scragg още през 2009 е

заявил регистрацията

за марката “The Pirate Bay” в класовете 32 (бира), 33 (алкохолни напитки различни от бира), 34 (тютюневи изделия) и 43 (ресторантски и хотелски услуги), в резултат на което е трябвало да води двугодишна правна битка.

С кого мислите? С операторите на сайта The Pirate Bay?

Неее, оказва се че тръни по пътя на марковия успех на Colin Scragg са постилали потенциалните му конкуренти от Шотландия – производителите на познатия и у нас ром “Captain Morgan”.

Според шотландците марката “The Pirate Bay” била заблуждаващо близка до техния продукт на име “The Parrot Bay”.

Image: Valentine by L’eau Bleue on Flickr
Valentine

 

Намирате ли някакви прилики, че и заблуждаващи на всичко отгоре?

Аз лично не, а и ако се приложи т. нар. global appreciation test от решението SABEL v Puma резултатът може да бъде само един: различна бутилка, различни картинки, различен шрифт при надписите, абе с една дума: няма пречеща прилика.

Предполагам, че заради това опозицията на шотландските конкуренти е била неуспешна и според непотвърдената информация от сайта Torrent Freak Scagg вече

разполага с правата

върху The Pirate Bay в Швеция.

Тази победа все пак не е пълна – изглежда, че паралелно със заявката си в Швеция Scragg е заявил и регистрация за Марка на общността в Аликанте, която обаче е била отхвърлена поради липса на отличителен характер.

Друг потенциален конфликт би могъл да настане между националната марка на Scragg и регистрираната като Марка на общността “Pirate Bay”, която съперничещият си по дължината и колорита на името си с Гьоте немец Andreas Ernst Johannes Freundlieb е получил в класовете 41 (обучение) и 43 (ресторантски и хотелски услуги).

Предвид по-късната си регистрация, не е изключено “Pirate Bay” никога да не стигне до Швеция, т.е. да бъде

взета на абордаж

и потопена от доказания марков пират Scragg.

Комерсиализация на революцията или чии са правата над марката “Occupy Wall Street”?

Image: Day 12 Occupy Wall Street September 28 2011 Shankbone 17
by david_shankbone on Flickr

Day 12 Occupy Wall Street September 28 2011 Shankbone 17

В последно време все по-често ставаме свидетели на опити за интелектуалното монополизиране на термини, които се наслаждават

на изостреното внимание на медиите –

говоря за опитите да се регистрират търговски марки върху тези термини, за да могат те да се използват изключително за маркетирането на различни стоки или услуги.

В тази връзка, сеща ли се някой за опита на Disney да регистрира “Seal Team 6”, каквото е името на военната част убила Осама Бин Ладен, като търговска марка?

Комуто това се струва

перверзно

нека знае, че  на 24 октомври 2011 под номер 85454550 организацията Occupy Wall Street AKA Friends of Liberty Park е подала заявка пред патентното ведомство на САЩ (US PTO) за регистрацията на марката “Occupy Wall Street” за стоки от класове 16 (печатни материали), 18 (чанти) и 25 (облекло), както  и за услуги в клас 41 (забавление).

На същия този 24 октомври под номер 85454831 е входирана още една заявка за регистрация на марката “Occupy Wall Street” – този път от базираната в Калифорния компания Fer-Eng Investments, LLC и (само) за клас 25 (дрехи).

Една идея по-бързи, макар и не дотам имитаторски настроени са били от невадската KG Power, LLC – на 23 октомври под номер 85453994 те са заявили регистрацията на търговската марка  “OCCUPY” в клас 25.

А това, че понякога е нужен

по-голям размах

ни доказва Chris Angelo, който не се задоволява само с това да окупира Уолстрийт, а посяга директно на американската столица, заявявайки под номер 85440738 марковата регистрация за “OCCUPY D.C. 2012”, очевидно с идеята да продава дрехи (клас 25) с нейна помощ.

Какво следва от всичко това?

Ами докато революционерите се налудуват, ще се намерят и такива, които да оберат марковия каймак и да го обърнат в пари.

Мигар при мастер франчайзполучателите на Маркс, Енгелс и Ленин беше другояче?

Water Marks

От Патентното ведомство са пуснали електронна информационна услуга за търсене на марки и промишлени дизайни. Намира се все още в тестова версия, но за това пък е безплатна.

Търсачката работи според презумпцията, че знаете какво търсите. Не можете на пример да видите регистрациите от последната седмица.

Реших да си поиграя, търсейки регистрации въз основа на ключовата дума “вода” и направо се смаях от резултатите, на които попаднах -).

Предлагам моя топ 5 на ценните находки:

  1. Вода вместо наркотици жива вода, комбинирана марка, регистрирана в клас 32;
  2. Дим над водата, словна марка, регистрирана в класове 35, 38 и 41;
  3. Колко вода изтече докато ме намери, словна марка, регистрирана в клас 32;
  4. Стерео вода, словна марка,  регистрирана в относително широката гама от класове 16, 32, 35 и 41;
  5. Гола вода, словна марка, регистрирана в клас 32.

Извън класацията добавям комбинираната марка Леново за ежедневна употреба натурална минерална вода, която е регистрирана в началото на 2004 в клас 32 от фирма със седалище в Лондон. Най-вероятно изборът на името на марката е бил повлиян от името на село Леново, което е близо до Асеновград, и в което има минерален извор.

Интересното при тази дълга марка е, че нито един от съставните й елементи не е защитим per se.

Другото, което прави впечатление е сходството и дори идентичността с марката Lenovo, собственост на едноименния производител на хардуер.

Защо го споменавам ли? Ами защото такова сходство или идентичност могат да доведат до конфликт.

Макар и регистрирана в други класове, Lenovo спокойно може да бъде квалифицирана като общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност, което автоматично би я направило “по-силна” от Леново и би й дало основание за атака.

Според търсачката на Патентно ведомство, Lenovo не са регистрирали марката си в България, но за сметка на това имат марка на Общността регистрирана почти година по-рано от българската Леново.

Според Приложение III към Договора за присъединяване на България към Европейския Съюз, oт деня на присъединяването действието на марките на Общността, регистрирани или заявени за регистрация съгласно регламент 40/94 преди датата на присъединяване, се разпростират върху територията на България, за да се гарантира еднаквото им действие в цялата Общност.

Това би довело до директен конфликт между Леново и Lenovo.

Е, не съвсем.

Добрите новини за британските собственици на българската марка Леново гласят, че тяхната регистрация запазва действието си със статут на по-ранна марка на територията на България, въпреки наличието на по-ранната общностна регистрация на Lenovo.

С други думи не бих посъветвал Lenovo да предприемат каквито и да стъпки против Леново, освен ако не искат да изпият по една студена вода

Разединени в единението*

eintrachtadlerphoto © 2007 Dirk Ingo Franke | more info (via: Wylio)
Помните ли славния в близкото минало немски футболен клуб “Айнтраxт” Франкфурт?

Клубът носи името си от 1920 г. насам, като с приоритет от 03.12.1999 г. е регистрирал словната марка “Eintracht Frankfurt” към немското патентно ведомство.

Явно нежелаещ да се подсигури с професионален правен съвет, аматьорският клуб по борба “AC Viktoria Eckenheim” на бърза ръка се преименува на “Athletik-Club Eintracht Frankfurt a.M.” и дори успява да регистрира новото си име като марка на Общността през март 2010 г.
С това си име борците са кандидатсвали за издаването на тазгодишния си спортен лиценз.

Това изглежда не се е понравило на управата на Айнтраxт, която е внесла иск против  “Athletik-Club Eintracht Frankfurt a.M.” в окръжен съд (Landgericht) Франкфурт.
Съдебното решение се очаква за края на август.

Личната ми преценка е, че Айнтраxт ще има по-голям успех пред Темида, отколкото имаше пред футболния Бог през изминалия сезон.

 

*Немската дума “Eintracht” означава единение.

 

L’Oreal срещу eBay: анализ на решението на Съда на Европейския Съюз

Image: eBay Logo by brianc on Flickr
eBay Logo

Сигурен съм, че заинтересованата онлайн общност е очаквала със затаен дъх решение C – 324/09 на Съда на Европейския Съюз в каузата L’Oreal срещу eBay.

Е, от онзи ден то вече е факт.

Малко са били решенията (на Съда на Европейския Съюз), които са предизвиквали толкова многобройни реакции. Притежателите на марки сякаш ликуват, a генералният тенор на коментаторите е, че Съдът най-накрая разчистил некои несигурности свързани с ползването на марки онлайн и натрупали се в последните години.

Но нека за начало погледнем

за какво изобщо става дума ?

L’Oreal упреква eBay, че чрез осъществяваните в широки мащаби на европейските му сайтове сделки се нарушават права върху марки, които производителят на козметика притежава.
След неуспешен опит за извънсъдебно споразумение, L’Oreal сезира Висшия Съд (High Court of Justice) в Лондон с искане същият да установи,

  1. че eBay и ответниците — физически лица, извършвали продажби през сайта http://www.ebay.co.uk, трябва да носят отговорност за осъществените продажби, при положение че L’Oreal не е давал съгласието си за тях;
  2. че eBay носи отговорност за използването на марките на L’Oreal на сайта на eBay, когато тези марки се търсят като ключови думи и в следствие на това се показват на сайта на eBay.
  3. in eventu, че дори eBay да няма вина за нарушенията на свързаните с L’Oreal марки, на eBay трябва да бъде наложена забрана по силата на член 11 от Директива 2004/48.

eBay поддържа, че продавачите и купувачите, използващи електронното тържище на сайта му трябва да приемат определените от eBay условия за ползване. Едно от тези условия е забраната на продажбата на фалшифицирани стоки и нарушаването на правата върху марки.

Отделно еBay е поставил филтри, за да може да идентифицира обявите, които биха могли да нарушават условията за използване на сайта. Висшият Съд установява също, че чрез програма наречена „VeRO“ („Verified Rights Owner“) eBay е разработил система за уведомяване и за сваляне на каталожни описания, предназначена да осигурява съдействие на притежателите на права върху интелектуална собственост за отстраняване на нарушаващи правата им описания на оперираното от eBay електронно тържище.
L’Oreal отказва да участва в тази програма, тъй като смята, че същата не е задоволителна.

Въз основа на жалбата на L’Oreal, Висшият Съд решава да отправи

преюдициално запитване

до Съда на Европейския Съюз, чието съдържание от 10 въпроса би могло да се резюмира по следния начин:

  1. Може ли L’Oreal да се противопостави на търговията със стоки, чиито марки L’Oreal притежава, и които (i) носят надпис „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“ или не са пуснати на пазара от L’Oreal, (ii) са извадени от опаковките и (iii) по този начин се нарушават разпоредбите за информираност на потребителите, при положение че (i)-(iii) води до уронването на имиджа и репутацията на марките на L’Oreal?
  2. Може ли, в следствие на търсенето им като ключови думи, показването на марки на L’Oreal на сайта на eBay (независимо дали като платен линк или не) да се разбира като “използване” на марките по смисъла на Директива 89/104 и Регламент 40/94?
  3. Може ли eBay да се позове на освобождаване от отговорност според Директива 2000/31?
  4. Може ли притежател на марка да се позове на член 11 от Директива 2004/48 и да наложи забрана на посредника по смисъла на директивата, за да се преустановят по-нататъшни нарушения, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?

Съдът на Европейския Съюз приема

  1. че притежателят на марка може да се противопостави на продажбата на стоки, носещи неговата марка, и които не са пуснати на пазара от притежателя на марката или им е отстранена външната опаковка и това води до (i) липсата на информираност на потребителите или (ii) би засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката. По същия начин притежателят на марка може да се противопостави на търговия с тестери, носещи неговата марка;
  2. че операторът на електронно тържище (=eBay) не „използва“, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, идентични или сходни с марките на притежателя знаци, които се появяват на сайта на оператора. Това обаче не възпира притежателят на марка да забрани на оператора да рекламира продавани на тържището стоки, които се показват след търсене се помоща на ключови думи еднакви с марката на притежателя, ако рекламата не указва недвусмислено кой стои зад продажбата: притежателят на марката или трето лице;
  3. че операторът на електронно тържище не може да се възползва от привилегията на Директива 2000/31, когато е имал активна роля и е съдействал на клиентите си при оптимизирането на техните реклами и оферти към купувачите;
  4. че на оператор на електронно тържище, посредник по смисъла на Директива 2004/48,  могат да бъдат налагани забрани, за да се преустановят по-нататъшни нарушения и такива забрани трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия.

Значимост на решение C-324/09

Лично аз не споделям еуфорията обзела мнозинството от коментаторите, защото опитите на Съда да ограничи валидността на решението си до интернет тържищата, а не до доставчици на интернет хост услуги като цяло, са добре видими.
Mисля че c некои допълнителни уговорки решението би имало известна валидност и по отношение на радващите се в момента на голяма популярност сайтове за “групово пазаруване”.

За операторите на такива сайтове в България трябва да е ясно, че българските съдилища са длъжни да се съобразяват c решенията на Съда на Европейския Съюз.

На практика притежателите на марки могат да изискват от съдилищата в България да забранят на оператори на интернет тържища (както и евентуално на сайтове за групово пазаруване ) продажбата на стоки, при условията, разисквани в настоящото решение.
В допълнение, сайтовете биха били (съ)отговорни за нарушения и привилегията разписана в чл. 16 от Закона за електронната търговия не би била приложима. Резултатът би бил осъждането на операторите на сайтове (отделно от наложената забрана) да заплатят и щети на притежателите на марки.

Мисля, че това е важно, защото онлайн продажбите на стоки без съгласието на притежателя на марките върху тях не са рядкост в сайтовете за електронни продажби и групово пазаруване по нашите географски ширини.

В този смисъл бих посъветвал опраторите на такива сайтове да поддържат каталог от мерки, които да не допускат нарушения, a когато се стигне до такива – да гледат много сериозно на оплакванията на притежателите на марки (или други права на интелектуална собственост).

Какво е вашето мнение?

L’Oreal срещу eBay: Съдът на Европейския Съюз се произнася в полза на собствениците на марки

Image: Ebay Explained 2006 (KLCC) by liewcf on Flickr
Ebay Explained 2006 (KLCC)

В дългоочакваното си решение в каузата L’Oreal срещу eBay, Съдът на Европейския Съюз прие, че eBay могат да бъдат държани отговорни за нарушаването на правата на собственици на търговски марки, извършени от потребителите на интернет платформата на eBay, ако eBay са играли активна роля в използването на въпросните марки.

В такъв случай eBay не могат да разчитат на освобождаването от отговорност гарантиранo на хост провайдъри от директива 2000/31/ЕС.

Подробният анализ е в процес на изготвяне!