Патент

Задава ли се безславният край на испано-италианската патентна армада?

Image: GalleassGirona.JPG by Notafly via Wikimedia Commons

Един от първите си постовете тук посветих на въвеждането на дългоочаквания единен патент на Европейския съюз и предизвикания от него нескопосан опит на Испания и Италия да го торпедират.

Предвид сериозните неуспехи на въпросните държави на бойното поле, си позволих да направя паралел между действието им и (неуспеха на) Великата Армада, съответно провалилата се в Либия операция Компас.

Прогнозата ми като че ли се сбъдва

защото според днес публикувано прессъобщение, генералният адвокат Ив Бот (Yves Bot) препоръчва на Съда на Европейския Съюз (СЕС) да отхвърли иска на засегнатите на езикова основа романски държави.

Припомням, че в практиката си СЕС се съобразява с препоръките на генералните адвокати в над 80% от всички случаи.

Цитирано ви предавам съобщението, като съм подчертал най-интересните по моему части, а по-подробна информация за новия единен патент ще публикувам в блога на професионалния си сайт.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Решението за разрешаване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.
То се приема от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след одобрение на Парламента.

С приетото през 2011 г. решение2 Съветът разрешава установяването на засилено сътрудничество за създаване на единна патентна защита между 25 (от общо 27 държави членки на Съюза), като Испания и Италия отказват да участват в него. Сътрудничеството цели въвеждане на режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Испания и Италия искат от Съда да отмени решението на Съвета, като се позовават на няколко основания за невалидност.

В представеното днес заключение генералният адвокат Yves Bot отговаря на изложените от двете държави доводи.

След като уточнява, че Съдът за първи път ще трябва да разгледа законосъобразност на решение за такова сътрудничество, генералният адвокат напомня, че по силата на принципа на разделение на властите Съдът може да упражнява само ограничен контрол по отношение на законодателни мерки, приети от Съвета.
Всъщност съответните институции следва въз основа на редица обстоятелства да преценят последиците от засиленото сътрудничество, да претеглят различните интереси и да направят спадащи към отговорностите на всяка една от тях политически избори. Съдът трябва да се ограничи с проверка дали при упражняването на тази свобода на избор Съветът не е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт или дали явно не е превишил пределите на правото си на преценка.

Генералният адвокат отговаря най-напред на довода, че Съветът не е компетентен да приеме решението, тъй като създаването на единен патент спадало по-специално към установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, и поради това било от изключителната компетентност на Съюза. Държавите членки обаче можели да установяват засилено сътрудничество само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

Генералният адвокат счита, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява изчерпателен списък на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза.

Освен това създаването на европейски документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, спада към вътрешния пазар. Макар произтичащите от патента права наистина да засягат търговията и конкурентните отношения във вътрешния пазар, тази констатация не е достатъчна, за да се приеме, че по отношение на него се прилагат правилата относно конкуренцията.

Поради това генералният адвокат счита, че ДФЕС предоставя подходяща правна основа за създаването на документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки.

Генералният адвокат разглежда по-нататък основанието, изведено от твърдение за злоупотреба с власт от страна на Съвета. Той напомня, че засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Въвеждането на такъв механизъм е обосновано от засилващите се различия между държавите членки и техните конкретни интереси или нужди.
Поради това, първо, като констатира, че липсва единодушие относно езиковия режим на единния патент, и второ, като решава поради създалото се блокиращо положение да установи засилено сътрудничество, Съветът само прибягва до средство, с което разполага в съответствие с разпоредбите на Договорите.

В отговор на твърдението за нарушение на съдебната система на Съюза генералният адвокат напомня, че по двете жалби за отмяна Съдът следва да провери дали са били спазени условията за валидност на установяването на засилено сътрудничество. Той констатира, че създаването на съдебна система за единните патенти не спада към изискваните от Договорите условия за установяване на засилено сътрудничество. Даденото от Съвета разрешение за установяване на засилено сътрудничество е само предпоставка за приемането на други законодателни актове, които впоследствие ще трябва да го въведат конкретно в действие.

Генералният адвокат отбелязва, че сътрудничеството трябва да се осъществява „като крайна мярка“, когато преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Той констатира, че Договорите не определят нито условието за крайна мярка, нито понятието за разумен срок. Според него условието за крайна мярка не означава непременно да се констатира отхвърляне след гласуване на законодателно предложение, а наличие на действително блокиране, което би могло да настъпи на всички равнища на законодателния процес и свидетелства за невъзможността да се постигне компромис.

Ето защо засиленото сътрудничество е средство, използвано като крайна мярка, когато се окаже, че чрез обичайната законодателна процедура не може да се постигне какъвто и да било компромис.

Генералният адвокат счита, че Съветът, който познава всички особености на законодателния процес, съдържанието на проведените разисквания и безизходните положения, които може да възникнат, може най-добре да прецени дали в крайна сметка е възможно в неговите рамки да се постигне съгласие. Той разполага следователно с широко право на преценка при определяне дали засиленото сътрудничество действително е прието като крайна мярка и при установяване дали преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Поради това Съдът трябва да провери само дали Съветът е разгледал грижливо и безпристрастно всички относими фактически обстоятелства. Според генералния адвокат в случая Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, тъй като след години разисквания, винаги завършващи с
неуспех, не е бил в състояние да постигне единодушие и следователно да действа с участието на всички държави членки.

Поради това генералният адвокат счита, че основанието, изведено от нарушение на условието за крайна мярка, не е обосновано.

Генералният адвокат разглежда по-нататък довода относно засягането на вътрешния пазар и на икономическото, социално и териториално сближаване, възпрепятстването на търговията между държавите членки и свързаната с нея дискриминация, както и относно нарушаването на конкуренцията. Той напомня, че решението, с което се разрешава установяване на засилено сътрудничество, определя процесуалната рамка, в която по-нататък ще се приемат други актове.

Съдебният контрол върху решението за разрешение следователно не може да се смесва с този върху приетите впоследствие актове. Съветът действително посочва в решението си какъв би могъл да бъде езиковият режим на единния патент, но този въпрос не е определящо условие за валидността на решението за разрешение на засилено сътрудничество. Той би трябвало да се разгледа по-късно и да бъде предмет на отделен акт, приет с единодушие от участващите държави членки. Съдът би могъл да осъществи съдебен контрол върху посочения акт в рамките на евентуална последваща жалба.

Генералният адвокат счита, че преценката на Съвета не е опорочена от явна грешка. Напротив, според него механизъм за създаване на единен патент би довел до предоставяне на еднаква защита на територията на повечето държави членки и би допринесъл за хармоничното развитие на целия Съюз, като намали несъответствията между тези държави членки.

Освен това всички икономически оператори биха могли да се ползват от такъв патент, доколкото мястото на произход на заявителя за единен патент е без значение за получаването му.

Накрая, по отношение на твърдението за нарушение на задължението за зачитане на компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество (езиковият режим налагал държава членка, която не участва в засиленото сътрудничество, да се откаже от изискването за превод на езика ? на описанието към заявката за патента с оглед пораждане на правно действие на територията й), генералният адвокат отново счита, че въпросът за езиковия режим не е определящо условие за валидността на решението за разрешаване на засилено сътрудничество.

Поради това генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли всички изложени от Испания и Италия основания и следователно да отхвърли и двете жалби.

Apple vs Samsung или патентната победа на гнилата ябълка

Image: DSC00526 by brankomaster on Flickr
DSC00526

Миналият петък (24.08.2012) ще остане в историята на патентната война, която Apple от известно време водят срещу южнокорейския си конкурент Samsung.

На тази дата 7 калифорнийци и 2 калифорнийки в качеството си на съдебни заседатели към федералния District Court for the Northern District of California приеха, че Samsung са нарушили 3 патента и 4 регистрирани дизайна на Apple и присъдиха на последните вреди в размер от над 1 милиард долара.

От тогава тази новина обикаля медиите по света и бе отразена дори у нас.

За какво точно става дума?

Според съдебните заседатели Samsung са нарушили определени претенции, съдържащи се в 3 патент на Apple (US Patent No. 7,469,381, US Patent No. 7,844,915 и US Patent No. 7,864,163), както и 4 от регистрираните им дизайни (наричани в Щатите с подвеждащото design patents), конкретно D504,889, D593,087, D618,677 и D604,305.

Signed Verdict Form

Решението на журито до голяма степен се припокрива с иска на Apple и достига до заключението, че Samsung нарушават патентите на Apple с едва ли не всичките си продукти (смартфони + таблети).

При дизайните нещата стоят почти идентично. Почти, защото заседателите все пак са убедени, че таблетът Galaxy Tab 10.1 не копира външния вид и форма на ябълковия iPad.

Веднъж приели виновното нарушение от страна на Samsung, съдебните заседатели към District Court for the Northern District of California е трябвало да присъдят вредите.

За по-малко от три дни те достигат до

сумата oт 1,049,343,540 долара

и ако се чудите как, то можете да се поровите из 109-те страници на тези инструкции.

Всуе, преди да инвестирате няколко часа в прегледа им, имайте предвид, че членовете на журито най-паче са подходили по следния начин: Apple търсят вреди в размер на 2,7 милиарда долара – нека им дадем нещо по-малко от половината и го орежем до сума, за която всеки да се пита как ли сме я измислили.

Дори да приемем, че Apple са играли мача си пред своя публика, размерът на присъдените вреди е колосален и според Bloomberg става дума за четвъртата по големина сума, присъждана някога от американски съд в патентен спор.

Както предполагам знаете, засягащият патенти и дизайни спор в САЩ не е единственият, който Apple и Samsung водят.

Неотдавна английският High Court (Chancery Division, Patent Court) биде заниман с много сходно по отношение на ябълковите дизайни дело.

Заключението на председателстващия (и доста авторитетен) съдия Colin Birss QC бе, че нарушение няма и това бе изразено по неповторим начин, който можем да определим само като very british, а именно

They [the products] do not have the same understated and extreme simplicity which is possessed by the Apple design. They are not as cool. The overall impression produced is different.

Ако се интересувате, защо така сходни ситуации се решават по толкова различен начин, ви препоръчвам великолепния синтез на манчестърската баристърка Jane Lambert.

Какви са опциите на Samsung?

Първата и най-логична от правна гледна точка е да обжалват. Някои коментатори са на мнение, че шансовете на южнокорейската компания не стоят никак лошо, защото представителите й ще имат повече време да предоставят доказателства, оборващи новостта в дизайните (както и в някои патенти) на Apple.

Samsung разполагали с такива, но не могли да ги поднесат в предхождащото производство, заради прекалено кратките срокове, които съдия Lucy Koh поставила.

Интересно какво ли щеше да бъде решението на журито, ако то бе запознато с факта, че в основата на така иновативните продукти на Apple всъщност стоят разработки на Sony…

Вместо да обжалват, Samsung биха могли да приемат решението и поне на първо време да преговарят с Apple за лицензирането на проблемните технология и форма.

Защо само на първо време ли?

Ами за да си подсигурят периода, който ще им бъде нужен да заобиколят пречещите им патенти и дизайни по правно издържан начин.

Какви ще бъдат последствията за потребителите?

Това на практика е най-важният въпрос и повечето коментатори са единодушни при отговора му – в случай, че решението остане в сила или дори присъдените вече вреди бъдат утроени (да, в Щатите и това е възможно) – най-потърпевши ще бъдат потребителите.

Защо?

Защото това би отслабило позицията на Samsung в качеството им на един от най-големите производители на умни мобилни устройства и неминуемо би увеличило цените на комуникационната техника като цяло.

Няма никакво съмнение, че последното от своя страна би повлияло отрицателно на конкуренцията на този иначе силно оспорван пазар.

Филиите на Microsoft и Nokia вероятно изглеждат прекалено големи, за да бъдат намазани с ябълково сладко и впоследствие погълнати, като това ми предположение малко или повече се доказва от радостното изчуруликване

на маркетинговия директор на Microsoft.

Вместо извод

Каквото и да се случи от тук нататък ще бъде особено важно за развитието на технологията и нейната защита със средствата на правото на интелектуална собственост.

Извоюваната на този етап от Apple победа не притежава особени маркетингови качества и има всички шансове да се окаже пирова.

Съмненията в технологичната мощ на компанията от Купертино се множат и пишещият тези редове блогър не би се учудил, ако обзелият я отвътре гнилоч скоро престане да реагира дори на патентно-хербицидната терапия.

Софтуерни патенти: кой губи от атаките срещу Android?

android

Следя отблизо всичко свързано със софтуер с отворен код и се зарадвах, когато прочетох че смартфоните с инсталиран Android се продават по-добре от iPhone.

Нова надежда на технологичния хоризонт?

Уви,

злата Империя

в лицето на Apple не закъсня да отвърне на удара и започна серия от процеси срещу HTC под претекст, че тайванският производител нарушил 2 техни патента регистрирани през деведесетте години на миналия век.

Обвинението към HTC, изречено от  Стив Джобс звучи така

We can sit by and watch competitors steal our patented inventions, or we can do something about it. We’ve decided to do something about it. We think competition is healthy, but competitors should create their own original technology, not steal ours.

Но какво толкова е

иновативното

в System and method for performing an action on a structure in computer-generated data (5,946,647) и Real-time signal processing for serially transmitted data (6,343,263)?

На практика Apple са се сдобили с патент върху всеки софтуер, който въздейства на структури от данни,  както и върху всеки уред, който преработва сигнали в истинско време.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно защото ако Apple успее да убеди разширения състав на Международната търговска комисия (ITC) в правотата си, то HTC ще бъдат лишени от възможността да внасят смартфоните си в Щатите.
Разбира се, този проблем може да се отсрани, ако HTC реши да плаща

лиценз

на Apple.

А какво става тогава? Бинго, цената се покачва!

На теория цената би следвало да се покачи само за американския пазар, за който Apple има въпросните патенти. Имайки предвид обаче, че американският пазар е най-голям като обем и съответно най-конкурентен, то e логично HTC да търси някакъв баланс и да го открие в това да

качи цените си глобално

от което ще загубят най-много желаещите да си купят алтернатива на iPhone.

Така и ние в България бихме плащали за лиценза на Apple…

Но надеждата умира последна, нали така?

В тази връзка не трябва да се забравя, че HTC обяви намерението си да се бори до последно.
Cпоред експерти, шансовете им да ограничат претенциите на патентите na Apple или да постигнат обявяването им за недействителни, не са никак лоши.

Google, които имат особен интерес от разпространението на Android вече сигнализираха желание да помагат.

Кой знае, може би все пак ще гледаме happy end в стил

Завръщането на джедаите?

Надига се Велика армада срещу патента на общността

През 1586 г. испанският крал Филип II започва строежа на най-големия за времето си военен флот, който се състои от 134 кораба, и чиято цел е била да извърши десант на Албиона и да го завладее. В крайна сметка почти 2/3 от състава на армадата е унищожен и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат около 60 кораба с близо 10 хил. души.
Поражението на Великата армада бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империи.
(От Укипедия)

Сега нека прескочим следващите 423 години и се озовем на 10-и март тази година, когато Съветът на Европейския Съюз прие решение 2011/167/ЕС „за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита“.

Дългоочакваното решение целеше да преодолее последната пречка пред преминаването към единен патент, а именно задължителните и неимоверно оскъпяващи преводи на патентната заявка на всички езици на Европейския Съюз.

За съжаление Италия и Испания не се присъединиха към решението, тъй като според неговото съображение (7)

Еднакво валидният патент следва да се издава само на един от официалните езици на Европейското Патентно Ведомство, както е предвидено в Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция).

Официалните езици на Европейското Патентно Ведомство са немски, английски и френски, така че можете ли да си представите

разочарованието

изписано по лицата на наследниците на Данте и Сервантес, заради това че езиците им са били пренебрегнати?

Невероятно, но разочарованието изглежда е провокирало испанците да предприемат една от най-необмислените си стъпки от времето на Великата армада насам – да оспорят решението, завеждайки  иск срещу Съвета пред Съда на Европейския Съюз.

Правните основания и основни доводи на иска едва ли не подсещат на заканите отправени някога от Филип II към английската кралица Елизабет I:

1.    Злоупотреба с власт, тъй като се пристъпва към засилено сътрудничество, без да е налице целта да се постигне интеграция на всички държави членки, а този механизъм е бил използван, за да не се преговаря с една държава членка, като и е наложено решението за изключване, и при положение, че преследваните в този случай цели са могли да бъдат постигнати посредством специално споразумение по смисъла на член 142 ЕПК.
2.    Нарушение на правораздавателната система на ЕС, тъй като не е предвидена система за разрешаване на спорове във връзка с правни актове, уредени от правото на Съюза.
3.    При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че в този случай следва да се пристъпи към засилено сътрудничество и че може да се установи материалноправната уредба на правни актове, уредени от правото на Съюза, без да има система за разрешаване на спорове във връзка със същите, Кралство Испания е на мнение, че не са изпълнени необходимите изисквания за засилено сътрудничество, поради което са налице следните основания за отмяна:
3.1 нарушение на член 20, параграф 1 ДЕС, защото засиленото сътрудничество в този случай не е крайна мярка, нито осъществява предвидените в ДЕС цели, и защото се отнася до области, изключени от засиленото сътрудничество поради това, че попадат в изключителната компетентност на ЕС.
3.2 нарушение на член 326 ДФЕС, защото засиленото сътрудничество в този случай нарушава принципа за недопускане на дискриминация, засяга вътрешния пазар и икономическото, социално и териториално сближаване, като представлява дискриминация спрямо търговията между държавите членки и предизвиква нарушения на конкуренцията между тях.
3.3 нарушение на член 327 ДФЕС, защото засиленото сътрудничество не зачита правата на Кралство Испания, което не участва в него.

Любопитен съм какъв ще бъде резултатът.

Апропо, интересна остава позицията на Италия.
Реши ли родината на пицата да се присъедини към тази кампания, то италианците биха имали всички шансове да повторят успеха на десетата си либийска армия от времето на операция Компас.