Лични

Линковете в неделя

October 21 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте читатели на хубави неделни вести!

Както обикновено, в днешното издание на Неделна поща ще ви представя моя дайджест от света на информационните технологии и интелектуалната собственост.

Помните ли

казуса на Richard O’Dwyer

- британския младеж, който е заплашен от екстрадация и последващ съдебен процес в Съединените Щати заради поддържания от него сайт tvshack.net?

Страницата му е една от онези, които в последните години бидоха секвестирани от американските власти поради обвинения в умишлено нарушаване на авторските права на трети лица.

Какъв е бил предметът на въпросния сайт ли?

Ами представлявал е нещо като указател (или в по-съвременен вариант – база данни) за линкове към сървъри, от които могат да се гледат филми или телевизионни програми. Толкова, нито повече, нито по-малко.

Jennifer Granick, преподавателка по право в университета Standford, анализира случая на O’Dwyer в светлината на неотдавнашното решение на на американския Апелативен съд за седми район (Court of Appeals for the 7th Circuit) в казуса FlavaWorks vs myVidster, според което линкването към или ембедването на чуждо съдържание не е нарушение.

Дамата съвсем логично достига до извода, че

системата трябва да е счупена

щом американското министерство на правосъдието все още настоява за санкция срещу лице, извършило действия, които според едно от водещите федерални съдилища не са проблемни.

Че авторскоправната закрила не е единственият сегмент от движещия правото на интелектуална собственост двигател, чиито зъбни колела все по-често и шумно престъргват, ни демонстрира

патентното дело CLS Bank vs Alice Corp.

където под въпрос отново е поставена любимата ми тема за софтуерните патенти.

Според EFF американската съдебна система стои пред историческата възможност да огради ясно кръга на патентируемите изобретения и да постанови, че софтуерът попада извън него.

Въпросът за компютърно-внедрените изобретения, какъвто е обичайният евфемизъм за софтуерните патенти е важен, защото в последно време те биват трупани като оръжеен арсенал и вместо да подпомагат иновациите и развитието на технологиите, всъщност ги блокират.

Последното потвърждава не кой да е, а основателят на един от най-успешните проекти в сферата на електронната търговия – Jeff Bezos, шеф на Amazon.

За някои от споменатите други проблемни дела като Mayo и Ultramercial съм ви информирал в предхождащи издания.

Разбира се, в една Неделна поща не би трябвало да липсват и новини от

марковия сектор

комуто на финала се пада да изиграе ролята на днешния куриоз.

Става дума за това, че небезизвестната верига за продажба на понички Dunkin Donut е заявила регистрацията на тяхната дупка, или съвсем конкретно – марката Bagel Holes.

Дали маркетираният с нейна помощ продукт би имал успех из нашите ширини, където предмет на вицове е цената на дупката на геврека?

Не знам, но ви пожелавам приятна, безстресова и релаксираща седмица!

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , ,
Categories: Лични • 2 Comments »

Линковете в неделя

October 14 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

След известно отсъствие, днес отново влизам в ролята си на пощальон, който макар и само дигитално да разнесе хубавите вести с неделната поща.

С първата тема искам да отметна дадения на Боби Луканов оброк, а именно да напиша няколко думи около казуса

EMI vs ReDigi

в чиято основа е залегнал много интересният въпрос дали и доколко, след като веднъж легално сме се сдобили с цифрово съдържание, можем да се разпореждаме се него, като на пример го (пре)продаваме?

Или съвсем простичко казано

възможeн ли е second hand пазарът за mp3-ки?

Бизнес моделът на ReDigi се основава именно на това – компанията поддържа електронен пазар, на който притежатели на веднъж придобито цифрово съдържание могат да го продадат на други. Потребителите на тази услуга са длъжни да инсталират специфичен софтуер, който сканира техните файлове и проверява, дали същите са били придобити закономерно. До услугата биват допускани само потребители, чиито файлове издържат описаната проверка.

В правно отношение младата компания разчита на т. нар. доктрина на изчерпване, която според нея следва да намира своето приложение върху цифрови файлове по същия начин, по който се прилага по отношение на информационните носители – дискове и касети.

В своите контрааргументи EMI застъпва тезата, че доктрината на изчерпване не може да се прилага при разпространението на цифрово съдържание, защото трансферът на последното от един носител на друг е неминуемо обвързан с неговото възпроизвеждане.

С други думи, препродажбата на всяка mp3-ка води до създаването на нейно копие, с което освен купувачът, продължава да разполага и продавачът.

EMI също така твърди, че ползваният от ReDigi софтуер не е в състояние да гарантира, че при препродажбата на дигитално съдържание няма да се стига до неговото копиране.

Делото ще се гледа пред US District Court, Southern District of New York и резултатът му се очаква с голям интерес.

Припомням, че неотдавна Съдът на Европейския Съюз прие, че доктрината на изчерпване се разпростира върху софтуер, придобит чрез даунлоуд от интернет, и че авторите на такъв софтуер не могат да се противопоставят на неговата препродажба.

Залозите в борбата, която развлекателната индустрия води contra omnes са огормни и това е доста добре онагледено не само при mp3-ките втора ръка, но в поредното решение срещу

руската социална мрежа ВКонаткте

което е постановил арбитражният съд в Санкт Петербург.

На руския Facebook имитат е наложена глоба от 550 000 рубли, което се равнява на около 18 000 долара.

Подобно на предишното решение (повече тук) главният мотиватор зад действията на руската Gala Records не е налагането на глоби, а по-скоро възпитаването на руските потребители. Вероятно това е и причината, поради която международната организация на звукозаписните компании IFPI е във възторг от победата на своята руска членка.

Новини относно сериозните намерения на правоносителските организации ни достигат не само от изток, но и от запад, конкретно – от Австрия.

Според тази информация (на немски) в министерството на правосъдието на алпийската република, която едва преди няколко месеца прие закон за

задържането на трафични данни

вече открито се дискутира възможността, същите данни (с които уж ще се бори тероризма) да бъдат впрегнати в по-добрата идентификация на нарушители на права върху интелектуалната собственост.

Това едва ли е преминало без подходящия лобинг от страна на правоносителските организации, които вероятно доволно потриват ръце в изчакването на разрешение да ровят на воля в огромните трафични масиви.

За сравнение – подобни опити са били правени и у нас по време на съответните промени в Закона за електронните съобщения.

Ако всичко гореописано ви струва едва ли не конспиративно, то все пак бъдете информирани и за това, че Европейската комисия не се е отказала от плановете си

да съживи ACTA

като за целта е твърдо решена използва друго международно споразумение – CETA или търговската спогодба между Европейския Съюз и Канада.

Дали ще успеем да се справим и с тази поредна заплаха, насочена срещу цифровите ни права и свободи?

Не знам, защото ще зависи от желанието на всички нас да се борим срещу нея, а за това са нужни много енергия и свеж разсъдък.

Именно поради това сега се разделям с вас и ви пожелавам спокойна и успешна седмица!

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , , ,
Categories: Лични • No Comments »

Линковете в неделя

July 29 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте читатели на хубавите неделни новини!

В днешното издание на Неделна поща искам да обърна малко внимание на една тема, която в последно време, може да се каже, неглижирах.

Конкретно става дума за

защитата на личната неприкосновеност

и вдъхновението за това открих в брилятния компендиум на Privacy International (PI), наричащ се Privacy in constitutions: The data.

За какво става дума?

Активистите от PI са събрали сериозни количества

data on the privacy provisions in national constitutions around the world, including which countries have constitutional protections, whether they come from international agreements, what aspects of privacy are actually protected and when those protections were enacted.

и любезно ги споделят с нас

under a Creative Commons license for organizations, researchers, students and the community at large to use to support their work (and hopefully contribute to a greater understanding of privacy rights).

Какво да кажем? Наистина похвално!

Самият аз веднага отворих доклада за България, върху когото се е потрудил най-вече екипът на Програма Достъп до Обществена Информация, и чиято цел очевидно е да предостави на англоезичния читател един добре структуриран преглед на българската правна действителност в сферата на личната неприкосновеност.

На интересуващите се от темата горещо препоръчвам докладите за Китай (особено частта за следенето в интернет), Турция (която в последно време се изживява като защитничка на основните права в Близкия изток) и Индия (която е най-голямата по население демокрация, но същевременно показва сериозни дефицити в закрилата на личностната сфера на гражданите си).

Ако това ви е наситило, ви отвеждам към

неведомите пътища на копирайта

и по-специално към вербалния дуел между Ким Дотком и някакъв холивудски режисьор – събитие, което се явява нещо като един от фронтовете на т. нар. copyright wars.

Като че ли прогнозата ми за симпатягата Ким започва да се реализира и той се превръща в нещо като Георги Димитров на свободния интернет. Това не е особено радващо, тъй като Шмиц е осъждан престъпник с бяла якичка и в това си качество едва ли е най-подходящият трибун на тази иначе заслужаваща адмирации позиция.

Нейсе, според сентенцията „врагът на врага ми е мой приятел“ би следвало да го подкрепям, още повече че холивудският му опонент е точно толкова безидеен, колкото са и грачещите му подгласници у нас.

Говорейки за

холивудската безидейност

не мога да не спомена появилия се (не без съдействието на сайта TorrentFreak) в публичното пространство документ на RIAA, според когото SOPA/PIPA били неефективни инструменти за борба с пиратството и развлекателната индустрия всъщност трябвало да се концентрира върху политиката на шестте удара.

Интересно, но горното далеч не достига долния връх на айсберга на глупостта и почти бледнее пред свързаната с TPP новина, която се отнася към изтеклата наскоро IP част от споразумението. Според последната, TPP напълно загърбва основния характер на интернет и поставя под въпрос дори т. нар. възпроизвеждане с преходен характер (у нас в чл. 24 (1) 1. от ЗАПСП), което навремето получи своята привилегия дори в смразяващите DMCA и директива 2001/29.

Разбира се, за завършек отново имам нещо много хубаво, дори

куриозно

и днес това е новината, че след породения от преходни машинации в бившия СССР дълъг период на капиталистически плен, марките Stolichnaya и Moskovskaya се завръщат в обятията на родината.

Дали дългоочакваният comeback на тези така известни брандове ще промени наскоро приетите в Матушката ограничения за реклама на алкохол?

Не знам, но ви пожелавам приятна, безстресова и релаксираща седмица!

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , ,
Categories: Лични • No Comments »

Линковете в неделя

July 15 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

Днес отново влизам в ролята си на пощальон и разносвач на хубавите новини с неделната поща.

Може би някои от вас вече са попадали на новината, че ACTA не била умряла окончателно и сега съществувала опасността тя да ни дойде на гости през задната вратичка позната като

CETA

или Canada – EU Trade Agreement.

На Boing Boing можем да прочетем опасенията на кандския копирайт гуру Майкъл Гайст (Michael Geist), според когото

Canada and the EU have already agreed to incorporate many of the ACTA enforcement provisions into CETA, including the rules on general obligations on enforcement, preserving evidence, damages, injunctions, and border measure rules.

Джон Кланси (John Clancy), говорителят на печално известния комисар Карел Де Гухт, вече отрече тези твърдения и дори туитна, че изключително спорните ACTA членове 27.3 и 27.4 били махнати от CETA.

Принципно, това изказване трябва да се приеме с добра доза оптимизъм, но лично аз не вярвам на нищо казано от (името на) Де Гухт, поне докато не го видя черно на бяло и скрепено с подпис и печат.

В тази връзка не ни остава друго освен да следим развитието с аргусови очи и да отстояваме правилните позиции.

Нека не забравяме, че IP максималистите никога не губят времето си и действат едновременно на много фронтове. Така освен на евроатлантическия (CETA) те работят много усилено на тихоокеанския, където с бързи темпове приема окончателната си форма т. нар.

TPP

или Trans-Pacific Strategic Economic Partnership Agreement.

Един от доста надеждните източници по темата е блогът на Public Knowledge, които в петък съобщиха за завършилия 13-ти кръг на преговорите, състоял се в Сан Диего.

Добрата новина тук е, че търговският представител на САЩ (US Trade Representative, USTR) е предложил някои важни ограничения на авторскоправния монопол, познати на гилдията като т. нар. тристъпков тест.

Тристъпковият тест е формулиран в член 9, параграф 2 от Бернската конвенция и гласи

Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.

В нашето законодателство същият се намира с почти идентична формулировка в чл. 23 от ЗАПСП.

Нормирането на въпросния тест е похвално, защото ще гарантира поне някакъв минимален баланс между интересите на творческия сектор и онези на потребителите на авторските творби.

Апропо, ако някой от вас е опитвал да достъпи руския сайт на Уикипедия преди няколко дни, конкретно на петък 13.07. вероятно е видял надписа

Забастовка Википедии на русском языке

или „стачка на рускоезичната Уикипедия“.

Причината за това е тамошният Законопроект № 89417-6, който използвайки привидно благоверната кауза за борба с детската порнография, би позволил на правоприлагащите органи да филтрират интернет съдържанието и да създават черни списъци със сайтове и други подобни ресурси.

Според активистите става дума за SOPA-like законодателство, което трябва да се бори по вече оказалия се като успешен начин.

Сходна е позицията и на известната руска платформа LiveJournal. Да пожелаем успех на руските ни съкомбатанти!

За финал както винаги имам

една куриозна новина за вас

и днес тя е от музикалния бизнес.

Известната от близкото минало рок банда Def Leppard е направила кавър версии на някои от техните класики, и вече ги предлага онлайн.

В случай, че се питате, какво да и е толкова куриозното на тази новина, то обяснявам веднага:

Universal Music Group (UMG), с която английските рокери принципно имат договор, е отказала да маркетира музиката им онлайн.

Така от Def Leppard решили да вземат нещата в свои ръце, но не без да си прочетат договора преди това. Според последния изключителните права на UMG не се разпростирали върху кавър версиите, и това обстоятелство се оказало разковничето за музикантите.

Дали това е поредният fail в адаптацията на мейджър лейбълите към ерата на Гугъл?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене и продуктивна, както и най-паче последователно охлаждаща се седмица!

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , , , ,
Categories: Лични • No Comments »

По своята непрозрачност Гугъл се конкурира с Газпром

July 14 2012 by Emil A. Georgiev

Image: Transparency VI by indie_shots on Flickr
transparency VI

Последните обществени събития у нас, воглаве с протестите на Орлов Мост отново ни дадоха повод да си припомним колко непрозрачно действа голяма част от корпоративната собственост у нас.

Как мислите, дали този проблем има своята валидност само тук или съществува и на други места по широкия бял свят?

Онзи ден попаднах на прясно обявения ранкинг по прозрачност, който Transparecy International публикува всяка година. Същият този списък обхваща 105-те най-големи компании на света, чиято стойност се изчислява на чудовищните 11 билиона долара.

При изготвянето на ранкинга на компаниите са били зададени 26 въпроса, като в зависимост от разкриваната от тях информация са им били поставяни оценки по скалата от 0 до 10.

Оценка 10 се равнява на максимална прозрачност, а 0 на пълна непрозрачност.

Учудващата за мен констатация бе, че технологичният гигант Гугъл е получил едва 2,9 точки, което му гарантира безславното 95 място в класацията и го прави едва ли не директен конкурент на руската компания Газпром с нейните 2,8 точки и 98 място.

Не по-малко учудващи са попаденията при Amazon (2,8 точки и 99 място) и Apple (3,2 точки и 91 място).

За сравнение, с неговите 4,3 точки Samsung изпреварва ябълковия си конкурент с 25 места и заема ранк 66.

Цялата класация можете да намерите тук, а задаваните въпроси тук, тук и тук.

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , , , ,
Categories: Лични • 2 Comments »

Линковете в неделя

July 8 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте читатели на хубавите новини в неделя!

Няма да обещая много, ако още от началото похваля подбора на днешните теми, които са от хубави та по-хубави.

Предвид моята силна ангажираност в борбата срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането е повече от нормално да започна с това, че

ACTA падна в геройската битка

която от няколко седмици бушуваше в Европейския парламент.

Новината ме завари в Солун, където тъкмо бях разгледал прекрасния Византийски музей.

Когато наближи гласуването седнах в музейската градина и започнах да актуализирам Twitter.

Там най-активни бяха, разбира се, обичайните заподозрени Rick Falkvinge от шведската пиратска партия и Jeremie Zimmermann от френската гражданска инициатива La Quadrature Du Net.

От тях разбрахме, че Christofer Fjellner, младата shooting звезда на ЕНП, до последно се е борил да предизвика отлагането на крайния вот на Европарламента, така че той да се състои след публикуването на становището на Съда на Европейския Съюз.

Нейсе, ACTA вече не струва и японската си хартия, върху която положиха подписите си посланиците на държавите съдоговорителки и личната ми оценка е, че този факт е

един от първите и наистина значителни успехи

на онлайн общността по ширината на земното кълбо.

Успехите често имат много бащи и в конкретния случай дори пишещият тези редове блогър претендира за скромно късче от така създалата се бащиния (смайли).

В допълнение към горенаписаното препоръчвам да прочетете и ACTA | 4 юли 2012 | Значи е възможно. от проф. Нели Огнянова.

От тук прескачам на следващата тема, а тя е от особено значение за производителите на компютърни програми. Конкретно става дума за квалифицираното от не един и двама коментатори като

революционно решение на Съда на Европейския Съюз

в казуса Oracle vs UsedSoft.

Неотдавна на страниците на този блог коментирах предисторията на делото, а именно заключението на генералния адвокат Ив Бот, към което Съдът изненадващо отказа да се присъедини.

На кратко – решението най-добре може да се опише с думите на колегите от Public Knowledge:

If you buy software, you own it

Цялата работа се върти около правото да се препродава веднъж закупен софтуер и т. нар. доктрина на изчерпване.

Валидността на последната досега бе безспорна при препродажбата на софтуер върху информационен носител (CD-ROM, DVD), като новото в решението на СЕС е, че изчерпването следва да се разпростира и върху даунлод от Интернет.

Особено значимо за производителите е обстоятелството, че от изчерпването е засегната не само първичната версия на софтуера, но и всякакви последващи подобрения и актуализации, които са настъпили след първата продажба.

В тази връзка, какво да очакваме от решението?

Много вероятно е производителите да се съобразят с аргументацията на Съда, според когото

носителите на авторски права върху компютърни програми следва да калкулират цените си така, че да получат адекватно възнаграждение за продукта си още при неговата първа продажба.

След този цитат се отправям към последната тема, която по традиция е резервирана за новините с куриозен характер.

Изтърпяващата в момента борсовото си фиаско социална мрежа Facebook отдавна е твърдо решена да мотивира потребителите си да не използват псевдоними.

От прочетеното на немския инфо портал heise.de, обаче останах с впечатлението, че decision maker-ите им отскоро трябва да са напълно изтрещели – да конфронтират потребителите си с pop-up прозорци, показващи случаен техен приятел и питащи ги, дали използваното от него/нея потребителско име е истинско или псевдоним…

Изобщо не ме учудват реакциите,

преименуващи Facebook в Stasibook

(по названието на Stasi или Щази – бившата Държавна Сигурност на ГДР).

Апропо, как бихте постъпили вие в такава ситуация? Бихте ли изпортили някой приятел или приятелка, за това че (в разрез с общите условия на ползване) фирмира под някой псевдоним?

Приятно четене и успешна седмица!

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , , , , , ,
Categories: Лични • 1 Comment »

Линковете в неделя

June 24 2012 by Emil A. Georgiev

 

Здравейте читатели и любители на хубавите новини в неделя!

През последните дни понамалих писането тук, но все пак имам сериозно основание да го подновя и с оглед на календарния ден използвам  за целта рубриката Неделна поща.

Несъмнено

суперактуалната новина

от изминалата седмица е поредното гласуване против Търговското споразумение за борба с фалшификациите ACTA в последната и най-важна комисия на Европарламента – онази по международната търговия INTA.

Гласуването премина бързо, като вотът се разпредели на 19 – против и 12 – за. Нямаше въздържали се, а гласовете „за“ дойдоха от редиците на Европейската Народна Партия (ЕНП) и последното определено ме наведе към преосмисляне на политическите ми нагласи.

Финалният вот в пленарна зала е насрочен за 4-ти юли и аз искрено се надявам евродепутатите да приключат веднъж завинаги с тази неприятна тема.

От ACTA директно ви отнасям към

един друг много значителен проблем

а именно – задържането на трафични данни.

Наред с цялата правораздавателна неразбория, който директива 2006/24 предизвика в някои страни-членки на ЕС (повече тук, тук,  тук и тук), oт около 2 години очакваме и становището на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, поискано от Digital Rights Ireland.

Проблемът с това запитване бе, че ирландският High Court изглежда все не намираше време да го изпрати на СЕС, който пък от своя страна не може да се произнесе по въпрос, който не му е поставян.

Нейсе, преюдициалното запитване най-сетне е отправено (C-293/12) и за това научих от блога на австрийския върховен административен съдия Ханс Петер Лехофер (Hans Peter Lehofer).

На неговия блог можем също така да видим решението с отправените въпроси, които в оригинал гласят

1. ls the restriction on the rights of the Plaintiff in respect of its use of mobile telephony arising from the requirements of Articles 3, 4, and 6 of Directive 2006/24/EC incompatible with Article 5.4 TEU in that it is disproportionate and unnecessary or inappropriate to achieve the legitimate aims of:
(a) Ensuring that certain data are available for the purposes of investigation, detection and prosecution of serious crime?
and/or
(b) Ensuring the proper functioning of the internal market of the European Union?

2. Specifically,
(i) Is Directive 2006/24/BC compatible with the right of citizens to move and reside freely within the territory of Member States laid down in Article 21 TFEU?
(ii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to privacy laid down in Article 7 of the Charter and Article 8 ECHR?
(iii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to the protection of personal data laid down in Article 8 of the Charter?
(iv) ls Directive 2006/24/EC compatible with the right to freedom of expression laid down in Article 11 of  the Charter and Article 10 ECHR?
(v) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to Good Administration laid down in Article 41 of the Charter?

3. To what extent do the Treaties – and specifically the principle of loyal cooperation laid down in Article 4.3 of the Treaty on European Union – require a national court to inquire into, and assess, the compatibility of the national implementing measures for Directive 2006/24/EC with the protections afforded by the Charter of Fundamental Rights, including Article 7 thereof (as informed by Article 8 of the ECHR)?

На практика СЕС ще трябва да прилага и Европейската Конвенция за Правата на Човека (ЕКПЧ), така че очаквам развитието с особен интерес.

За по-добра читаемост на въпросите ще ги ъпдейтна веднага, след като бъде публикуван официалният превод.

За финал една новина, която спада в

категорията куриозни

и това е един нов закон, гласуван в щата Луизиана.

Според същия, осъдените за сексуални посегателства или престъпления (най-вече спрямо малолетни жертви) извършители, които поддържат профили в социални мрежи, като напр. Facebook,  ще трябва да информират за това останалите участници там.

Санкциите за неспазването на това изискване си ги бива – от 2 до 10 години лишаване от свобода без възможност за помилване и $ 1000 глоба при първа проява, както и автоматична 20-годишна присъда при втора.

Facebook приветстват тези мерки.

Дали това е подходящият начин за постигане на по-безопасна онлайн, но и офлайн среда?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене + успешна и плодотворна седмица!

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , , , , , ,
Categories: Лични • 3 Comments »

Линковете в неделя

May 27 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте скъпи читатели и любители на Неделна поща!

Днешното издание е много специално и не ще ви обещая много, ако още в началото анонсирам, че то съдържа прелюбопитни вести от трите главни подразделения на правото на интелектуална собственост, а именно патенти, марки и авторски права.

Помните ли

последните патентни решения

на aмериканския Върховен съд?

Визирам обсъжданите на страниците на този блог Mayo v Prometheus и Myriad v Molecular Pathology, които сериозно стесниха границите при определянето на т. нар. патентноспособност.

На 21 май тази година към тяхната компания се присъедини най-актуалното решение на Върховния съд по делото WIldTangent v. Ultramercial, за което научих от популярния блог Patently-O.
За разлика от предишните две решения, които произлизат от сферата на медицината и биотехнолгиите, Ultramercial e перфектната ужасна комбинация от патент върху софтуер и метод за правене на бизнес, или изказано на абстрактния език на патентите му претенции:

метод за разпространение на защитени от авторското право произведения чрез интернет.

Как ви звучи това? На мен лично като да става дума за  поредния онлайн магазин, който предлага достъп до книги, музика или филми.

Дали има нещо новаторско у претендираното в него изобретение?

Едва ли, защото Върховният съд иначе не би разпоредил на низшестоящия специализиран апелативен съд да преразглда решението си с оглед на новоустановената практика.

Макар и относително забавни за четене и споделяне, патентните решения не са нищо в сравнение с опитите

партийни символи да бъдат регистрирани като

разпознавателни знаци с практическото значение на търговски марки.

Да, да,  от авторитетния блога Marques Class 46 научаваме за премеждията на полската Партия на Националното Възраждане (Narodowe Odrodzenie Polski или NOP) в безплодните й за сега опити да регистрира спорната си партийна символика.
Последната е добре отразена на страницата на марковия блог и изглежда доста подходяща за партия, която ловува в крайнодесния политически сегмент, и чийто лозунг на последните избори е бил “Фашизъм ли? Та ние сме много по-зле!”.

Казусът според мен е интересен, защото обрисува типичния за такива формирования подход, а именно да преследват проблемните си от конституционна гледна точка цели по уж конституционен и легитимен път.

Нейсе, желанието на NOP не е било удовлетворено и символите им не са били регистрирани, но в тази връзка колегите от Class 46 съвсем правилно критикуват въвлечените в спора съдебни инстанции заради очевидното им нежелание да се произнесат по същинския проблем.
Така като мотив за отказа не е бил изтъкнат определено фашисткият уклон на NOP-овата символика, а някак неадекватно звучащата формална причина, според която партиите нямали право да регистрират повече от един символ, а NOP вече се била възползвала от това си право.

До тук с въпросите на източноевропейския партиен маркетинг, а насетне ви предлагам едно

виртуално пътешествие до Третия свят

което ще покаже, че авторскоправните проблеми не са феномен само на икономически развитите общества.

“Боливуд втрещен от новия индийски Закон за защита на авторското право” съобщава The1709Blog.

Причината май се корени в това, че на индийските творци се признава правото на авторство върху произведенията им по начин много сходен с континенталноевропейския.

Наред с неотчуждамеостта, по смисъла на която ще могат да отстъпват, но не и да продават правата си, на тях се гарантира и справедливо възнаграждение за излъчване и показване на произведенията им по радиа и телевизии.

Особено интересна ми се струва нормата, която забранява правенето на кавърверсии върху произведения за период от 5 години след тяхното създаване.

От реакциите на втрещения от промените правоносителски сектор излиза, че досегашната правна рамка му е давала доста средства и възможности да не овъзмездява творците справедливо – същите онези творци, в чието име носителите на права са готови едва ли не да тръгнат на война.

Нещо подобно е на път да се случи и в намиращата се от другата страна на Индийския океан Кения, където подготвяният нов Закон за защита на авторското право ще обхване т. нар. сродни права на артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписи.

От материалa научаваме, че проблеми имат и ганайските творци, и че те са сходни с онези на индийските – не им плащат отчисления.
Интересното в случая на Гана е, че публичните изпълнения на творците съпътсват държавни образователни кампании, сиреч подпомагат една възвишена цел. Последната обаче е в опасност, понеже творците и изпълнителите настояват да си получат полагащото им се възнаграждение и дори са готови да я торпедират в съда.

Как мислите, чия кауза е по-възвишена и по-важна – образователната или творческата?

Пожелавам ви приятно четене, осмисляне и най-вече успешна и плодотворна седмица!

 

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , ,
Categories: Лични • 3 Comments »

Линковете в неделя

May 6 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте любители на хубавите новини в неделя!

Още в първите редове на тази Неделна поща искам да отбележа, че тя съдържа не само вече споменатите хубави, но и интересни, занимателни, че и чак куриозни вести от пресечната точка на информационните технологии и правото.

По смисъла на очертаната в предишните редове градация започвам с развитието около търговското споразумение

ACTA

което бе отговорно за не едно и две заглавия през отиващата си вече седмица.

Първо на Intellectual Property Watch попаднах на леко спекулативното заглавие ACTA In Parliament: Kill Or Repair?, което se занимава с чудесата от храброст, които председателката на правната комисия и френска евродепутатка Мариел Гало (Marielle Galo) се опитва да постигне, като непрестанно лобира за ратификацията на споразумението.

Идеята и е, че тя трябва да се извърши с последваща декларация, която да успокояла духовете на гражданите и предполагам това е предизвикало EFF да напишат we can’t call it dead yet.

Това обаче далеч не бе всичко.

Неуморният Анте Веселс, който като един съвременен Аргус наблюдава развитието в Брюксел оповести чрез ACTA блога, че и председателят на комисията за развитие в Европарламента, чешкият народен представител Ян Захрадил (Jan Zahradil) е повлякъл крак и пренаписал доклада си в насока, изказваща препоръка за приемането на международния документ.

“Къде е добрата новина тогава”, ще ме попитате?

Ами тя дойде кажи-речи в последния момент и нейният вестоносец беше комисарят за информационното общество Нийли Крус (Neelie Kroes). На реч, прознесена на одържаното в Берлин събитие Re:Publica тя бива цитирана със следното изказване

We are now likely to be in a world without SOPA and without ACTA. Now we need to find solutions to make the internet a place of freedom, openness, and innovation fit for all citizens, not just for the techno avantgarde

Boom-bang-crash!

Последвалите заглавия от типа на Neelie says ACTA is doomed от The 1709 Blog и Поражението на АСТА е политическа реалност при Нели Огнянова вече не звучаха толкова учудващо.

Безспорно, последната новина е добра, но все си мисля, че когато битката е за кокал от такъв калибър, то е логично тя да протече повече от брутално, предполагайки дори неочаквани обрати. В тая връзка все ми се върти Лени Кравицовата песен It ain’t over til it’s over и аз ще си отдъхна едва, когато победата ни е окончателно документирана с подпис и печат.

По вече зададения ред продължавам към интересните новини и темата, която съм подбрал е

решението на Съда на Европейския съюз

според което авторскоправната закрила на компютърните програми – и по-конкретно на API – не обхваща тяхната функционалност.

Преди време отбелязах внесеното от генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) заключение, което както гледам Съдът е приел почти дословно.

Решението предизвика силен отзвук, изразяващ се в сериозна скриптурна дейност. За повече по въпроса препоръчвам написаното на The 1709 Blog, от Нели Огнянова, както и от Пейо.

Както предполагам знаете, в момента зад океана тече дело между Oracle и Google, като един от основните проблеми и там се отнася до защитата на APIs. В тази връзка особено интересна ми се стори информацията от Ars Technica, според която председателстващият съдия се е поинтересувал от решението на европейския топ съд.

От тук привличам вниманието ви към

2 блицсъобщения свързани с Facebook

които попадат в графата занимателни.

Първото се отнася до един проблем, който според мен става все по-наболял и това е създаването на Facebook профили на съществуващи физически лица, но не от тях самите, а от техни недоброжелатели. Съдържанието на доста от така създадените профили е не само неистинно, но дори обидно и клеветническо и целта му е да осъществява тормоз върху мнимите си титуляри.

Такъв е случаят на ученичката Alex Boston от щата Джорджа, чиито родители са решили да поемат по трудния на път на съдебната разправа, след като всичките им извънсъдебни усилия са били напразни.

Следващата новина за Facebook отново е от Щатите, но е по-оптимистична и се отнася до все по-честите въжделения на разни работодатели да изискват от подчинените си или от кандидати за работно място паролите от техните профили в най-голямата социална мрежа.

Внесен за разглеждане е специфичен защитен закон, носещ името Social Networking Online Protection Act, който освен към работодатели ще е насочен и към учебни заведения.

Малко дългичка се получи тази Неделна поща, така че ще се ориентирам към финала, а там знаете ви очакват куриозите.

Днес тази чест ще има авторскоправната закрила на

споделени в Twitter снимки

и в този смисъл една доста куриозна новина, отнасяща се до френския фотограф Даниел Морел (Даниел Морел) и до щекотливия въпрос, дали същият има право да получи 120 млн. долара за 17 негови снимки, показващи трагедията след земетресението в Хаити.

Любопитната подробност в случая е, че самият Морел е качил снимките в социалната мрежа и те след няколко много типични за последната ретуита са достигнали до разни алчни ползватели като Getty Images, които (за сега) не са му дали и един сантим.

Дали искът му има сериозни шансове за успех?

Не знам, но ако Морел е стигнал до там да няма какво да яде, то бих го посъветвал да се свърже със вече сериозно заплашения от адипозитас Асен Блатечки.

Приятно четене и плодотворна седмица!

FacebookTwitterGoogle+LinkedInShare

Tags: , , , , , ,
Categories: Лични • No Comments »

« Older Entries