Лични

Гледай Румъния, мисли за България

Image: Impressions from Sibiu by Stefan Bichler on Facebook

След безпрецедентни по своята масовост и упоритост на участниците в тях протести, снощи научихме, че румънското правителство смята да оттегли супер спорната си наредба, изкарала и държала стотици хиляди по улиците в последните пет дни. Дали ще се стигне до действително оттегляне на нормативния акт, остава да видим. Засега честта и удоволствието да опере пешкира се пада на министъра на правосъдието Флорин Йордаке, затова че не обяснил законовите промени достатъчно убедително на обществеността.

Като активен гражданин следях тези събития с особен интерес. Като юрист, обаче, още повече исках да знам каква е правната страна на хорското недоволство там, какво точно е гласувано, от кого и с въздействие върху кои закони. Яснота по този въпрос нямаше, а повечето медии говореха за „отстъпление от антикорупционното законодателство“, с което Румъния е така известна у нас.

Именно поради това влязох във връзка с румънски колеги и ги помолих да ми посочат конкретните състави, засегнати от измененията. Оказаха се основно в двата кодекса: наказателния и накзателно-процесуалния. Тъкмо тях разглеждам по-надолу, като ги сравнявам с българските им аналози.

Малко основни положения като за начало, тъй като от правна гледна точка наистина любопитно е:

Защо изменения в кодекси, т. е. актове на законодателната власт се извършват с акт на изпълнителната?

Краткият сравнителен анализ показва, че румънското законодателство действа малко по-различно от българското. То има една особеност, която нашето не познава, а именно да снабдява изпълнителната власт в лицето на правителството със специална законодателна компетенция да приема (или изменя) нормативни актове, приети от парламента. Особеното е, че тази компетенция се осъществява посредством подзаконовия нормативен инструмент на т. нар.„извънредна наредба“ (ordonanta de urgenta).

В настоящия случай имаме точно такъв казус – ръководеното от Сорин Гриндяну правителство приема такава наредба за изменението на наказателния и наказателно-процесуалния кодекс.

Какво е трябвало да се случи в Наказателния кодекс?

1. Престъпления против правосъдието

Тук извънредната наредба изменя съдържанието на състава на румънския НК, наречен „облагодетелстване на дееца“. Конкретно, според новата редакция не се наказва който помогне на другиго да избегне наказателно преследване или налагане на наказание, при положение, че помощта е от или към членове на семейството. Същевременно обхватът на „членове на семейството” се разширява, като обхваща роднините не само по родство, но и по сватовство, до втора степен включително.

Изменението би означавало, че висящите при влизането му в сила производства биха били прекратени спрямо малко по-далечните роднини, възползващи се от разширяването на привилегията „член на семейството“.

Освен това, от състава на нормата е предвидено да отпаднат онези извършители, които допринасят за облагодетелстване чрез приемане или постановяване на нормативни актове, т. е. народни избраници (депутати и общински съветници) и служители в изпълнителната власт.

Колегите пеналисти ще открият тук сходство със залегналия в нашия НК състав на личното укривателство (чл. 294). В своята алинея 3 цитираната норма въвежда подобна привилегия, според която не се наказват съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи. Този семеен кръг, обаче, е видимо доста по-тесен от предвиденото в румънската наредба. Да не говорим, че нашият НК изобщо не познава привилигерованото положение на народни избранници и държавни служители. Изводът тук е, че на хартия нашият закон е по-рестриктивен от румънския.

2. Престъпления по служба

Държавен служител, който в изпълнение на задълженията си извърши действие в нарушение на изричните разпоредби на закон, наредба или извънредна наредба на правителството и по този начин доведе до настъпването на съществени вредни последици, надхвърлящи сумата от 200 000 леи или причини сериозни наранявания, или наруши права или законни интереси на физическо или юридическо лице, както е предвидено и гарантирано в други закони, се наказва с лишаване от свобода от 6 месеца до 3 години или глоба.

Това е прословутото престъпление, което е предвидено да се наказва, само ако причинената вследствие нарушение на нормативен акт вреда надхвърля 200 000 леи (малко над 85 000 лева).

Старата (и вероятно скоро пак действаща) редакция на тази норма предвижда наказание от 2 до 7 години, както и забрана за заемане на публична длъжност. Изменението е доста либерално в тази си част, тъй като, освен че смъква лишаването от свобода от 6 месеца до 3 години, премахва и забраната за заемане на публична длъжност.

На финал, внесеното от румънското правителство изменение в този състав е целяло да ликвидира злоупотребата със служебно положение по непредпазливост.

Ако това изменение влезе в сила, то би имало силата на де юре амнистия за всички, които към момента изтърпяват наказания по (старата редакция на) този състав. То също би означавало и по-кратки давностни срокове за все още неподложените на наказателно преследване извършители на въпросното престъпление. Най-важното за всички корумпирани политици, обаче, щеше да бъде отпадането на забраната за заемане на публични длъжности – така дори и след като са били осъждани, те не биха имали проблеми да бъдат назначавани на „интересни“ държавни постове.

Най-близо (макар с доста уговорки) до тази разпоредба от румънския закон ми се струва чл. 282, ал. 2 от нашия НК, където обаче отсъства „гратисна сума“, недостигането на чийто размер да означава непонасяне на наказателна отговорност. Друга важна отлика е, че според нашия закон това престъпление по служба може да бъде извършено само умишлено (с пряк умисъл и специална цел) и никога по непредпазливост. Изводът тук е, че в непроменената редакция на този състав румънският НК е по-рестриктивен от нашия.

3. Подкуп

С предложеното от румънското правителство изменение съставът за подкуп на държавни служители се „опростява“, като служителите биха били наказвани с лишаване от свобода от една до пет години и забрана да заемат публични длъжности, ако за да изпълнят свое задължение, извършат определено действие или постановят решение, получат пряка или косвена имотна облага за себе си, своя(та) съпруг(а), свой роднина (по родство или сватовство) до втора степен включително.

Засегнатата от извънредната наредба редакция на тази норма се разпростира не само върху съпрузите и роднините, но и върху лицата, с които държавните служители са имали работни или бизнес взаимоотношения в последните 5 години.

Тук очевидната цел е да се създаде по-удобна за корупционерите среда, така че подкупи да могат да се насочват не само към „по-уязвимите“ поради свързаността си роднини, но и към уж достатъчно отдалечените от държавните служители трети лица – бивши делови или бизнес партньори.

В тази връзка бих направил паралел с чл. 301 и последващи от нашия НК, конкретно с чл. 304в, чието поле на действие всъщност е дори още по-широко. Това е така, защото цитираната норма се отнася не до някакъв определен кръг на роднини и бивши партньори, а до всякакви трети лица.

Изводът тук е, че поне на хартия родният закон отново е по-рестриктивен от онзи на северните ни съседи.

Какво е трябвало да се случи в Наказателно-процесуалния кодекс?

В тази част наредбата въвежда няколко изменения, най-същественото от които засяга т. нар. „съобщение за извършено престъпление“, известно у нас под гражданското си название „сигнал“ (до полицията или прокуратурата).

Конкретно, румънското правителство е искало да направи така, че сигнали до правоохранителните органи за извършени престъпления да се считат за законен повод за започване на разследване само ако са направени в срок до шест месеца от извършване на деянието, за което се отнасят. Според мен това е доста интересен способ както за амнистиране на престъпници, така и за разбиване устоите на наказателното правосъдие въобще.

Вместо извод

Както виждате, някои от предложените изменения в румънските закони са повече от сериозни, докато други, особено ако ги сравним с българските им аналози, са едва ли не безобидни. Прочее, едва ли остана някой на белия свят, който да не знае колко строги и добре написани закони имаме ние в България.

Но както сме тръгнали да се сравняваме и съпоставим постиженията на българските магистрати в прилагането на тези закони с успеха на румънските им колеги, то пред очите ни ще лъсне грозната картина на безсилни, спънати и буквално скопени институции.

И това няма как да е иначе в страна, в която решенията за професионалното и кариерно развитие на магистратите се взимат я по анцуг пред магнолиеви храсти, я в сараи, я в корпулентни хотели. Страна, в която за въпиющата нужда от реална и дълбочинна реформа на правосъдието се залагат единствено политически партии и лидери, чиято електорална тежест е пренебрежима с оглед задачата, която си поставят.

Да, всички знаем, че правосъдието не се яде. Но то решава човешки съдби. Моята, вашата и на всички останали в държавата. След няма и два месеца отново ще гласуваме за парламент. Решете и изберете. В името на една по-добра съдба – за мен, за вас и всички останали в България.

Отново за отворените стандарти и отворените формати

Image by John Drinkwater on Flickr
liberate your documents

В последно време малко занемарих писането в този блог и причината за това, че в началото на тази година взех решението да стана член-учредител на ДЕОС.

Работата там върви добре – преминахме успешно през всички фази на процедурата по регистрация на политическа партия, а именно Инициативен комитет, Учредително събрание и открито заседание пред Софийски градски съд. Резултатът е, че ДЕОС вече е регистрирана партия, която се подготвя за участие в изборите за местна власт, които ще се проведат догодина.

Видно от съдебното решение, пишещият тези редове блогър е член на Управителния съвет на движението и като такъв има определени задължения съгласно Закона за политическите партии (ЗПП). Конкретно, член 30, ал. 3 от същия предвижда, че членовете на ръководните и контролните органи на политическата партия

декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

Това на практика означава, че всеки член на Управителния и Надзорния съвет на ДЕОС трябва да попълни тази претоварена с макроси декларация, която е достъпна на сайта на Сметната палата. В представите на последната, декларацията трябва да се попълни електронно, след което да се разпечата, подпише и предаде като файл и на хартиен носител.

Дотук добре, но декларацията е оптимирана за работа единствено под Excel, който е част от офис пакета на Microsoft. Ако ползвате алтернативна операционна система като Линукс (какъвто е моят случай) и работите с друг офис пакет, например с LibreOffice (какъвто е моят случай), сте строго прецакани.

Това, разбира се, е проблем по няколко причини.

Първо, получава се така, че изпълнението на едно законово задължение става зависимо от избора на потребителя каква софтуерна конфигурация да използва.

Второ, предлаганите по този начин електронни административни услуги са използваеми само от една част от гражданите, като се нарушава задължението те

да се предоставят по достъпен начин и в удобен за потребителите диалогов режим

каквото е изискването на чл. 12, ал. 2 от Закона за електронното управление (ЗЕУ).

Трето и никак немаловажно е обстоятелството, че стопроцентовото залагане на продукти на Microsoft цементира техния де факто монопол на софтуерния пазар.

Невероятно, но в конкретния случай това се явява дори допустимо, защото в по-горе цитирания чл. 12 от ЗЕУ, конкретно в неговата алинея 4 е записано, че

Общите изисквания за предоставяне на услугите се определят с наредба за електронните административни услуги, приета от Министерския съвет.

Както винаги дяволът е в детайлите и разглеждайки въпросната наредба се натъкваме на нейния член 65, според който

За нуждите на ползване на електронни административни услуги се допуска приемането на следните затворени файлови формати на електронни документи с неструктурирано съдържание:

1. файлови формати, които имат възможността да включат в себе си електронен подпис:
а) “pdf” ( Adobe Portable Document Format, създаден от компанията Adobe);
б) “doc” (Document Format, създаден от компанията Microsoft);
в) “xls” (Excel Sheet Format, създаден от компанията Microsoft);
г) “eml” (EML Format за електронна поща, създаден от компанията Microsoft);

2. файлови формати, които нямат възможността да включат в себе си електронен подпис:
а) стандартизиран формат “p7s” (по стандарт PKCS#7 (Public Key Cryptography Standard-Стандарт за криптография на публичния ключ) на RSA Data Security, приет с Препоръка RFC 2315 на IETF (The Internet Engineering Task Force-Целева група за Интернет инженеринг) от март 1998 г., капсулиращ електронните документи и отделения електронен подпис (“detached signature”);
б) формат “ats”, капсулиращ електронните документи, отделения електронен подпис, както и други удостоверения (“time-stamp tokens”, “certificate status” и др.);

3. файлови формати, подписани и свързани с електронен подпис посредством “PKCS#7” и “ATS” с включено съдържание на файла:
а) “sxw” ( създадени със средствата на Open Office);
б) “txt” (текстови файлове в ASCII 7-битов формат, unicode формат, кодиран в 8-битово UTF-8 или CP1251 представяне);
в) “rtf” (Rich Text Format v1.6, v1.7, v1.8 и сл. текстови файлове);
г) “jpg”, “jpeg” (JPEG JFIF v1.02 и сл. растерни графични файлове);
д) “j2k”, “jpx”, “jp2” (JPEG 2000, JP2 или JPX растерни графични файлове);
е) “png” (PNG v1.2 и сл. растерни графични файлове);
ж) “tiff” (TIFF rev. 6.0 и сл. растерни графични файлове).

Съставителите на наредбата очевидно пренебрегват съществуването на отворения формат ODF, който е приет като международен стандарт ISO/IEC 26300 още в далечната 2006 г.

Пиша всичко това, защото работата с отворени стандарти е в основата на добре работещото електронно управление. Това е важно, защото по този начин предлаганите електронни административни услуги ще са достъпни независимо от софтуерната конфигурация, с която гражданите предпочитат да работят.

Това не е само мое лично мнение, а концепция, която всички в ДЕОС споделяме и за чиято реализация ще работим активно.

Решението на конкретния проблем, който е и поводът за този пост, е много просто и то се изчерпва с минималната промяна в наредбата за електронните административни услуги, с която затворените файлови формати на Microsoft се заменят с отворения формат ODF. Не е трудно, нито скъпо, а въпрос на разумен подход.

Апропо, на проява на разумен подход станахме свидетели преди няколко години, когато от страниците на този блог си позволих да сезирам Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която също залагаше единствено на затворени формати. Не знам дали моят блогпост доведе до промяната, но КЗК започна да публикува решенията с и като ODF.

#ДЕОС – тук сме, за да останем

Снимка: Веселин Ханджиев – Frujin

Вчера някои от учредителите на Движение за Европейско Обединение и Солидарност (ДЕОС) имахме среща с група блогъри, за да им разкажем за нашия проект.

ДЕОС е регистрирано като сдружение по ЗЮЛНЦ, но целта ни е скоро да регистрираме и партия със същото име.

Що ви трябваше?

Ами защото разбрахме, че колкото и дълго да викаме неволята, тя няма да дойде. А навън отдавна вече се смрачи.

Защото също така разбрахме, че е време да започнем с дялкането на новия теглич, така че да изкараме каручката от тъмния лес на българското безвремие.

Какво ви прави различни?

Ще работим открито и прозрачно. Като в проект с отворен код.

Което пък на свой ред означава, че в работата и взимането на решения залагаме на въвличането и участието на всички онези от вас, които пожелаят да се включат.

Наричаме това е партиципация.

Вие поредното политическо ГМО ли сте?

Не.

Заставаме с имената и миналото си. В бизнеса на повечето от нас репутацията означава всичко и с нея се изправяме пред теб.

Може и да не разполагаме с финансовите възможности на поредните партийни ГМО-та, но също така не изпитваме тежестта на техните зависимости.

Как ще се финансирате?

С всички позволени от закона средства и най-вече чрез дарения.

Ще работим само с банкови преводи или еквивалнетни платежни средства. На сайта ни ще виждате колко сме получили, както и колко и за какво сме похарчили.

Как мога да ви помогна?

За партийната регистрация ще ни е нужна подкрепа, изразена в участие в инициативния комитет, а след това в учредителното събрание.

Без твоя помощ едва ли ще успеем да съставим списък с изискваните от закона най-малко 2 500 членове.

Това, разбира се, далеч не е всичко. Бъди активен гражданин и влез в контакт с нас. Виж какво предлагаме и – ако ти е присърце – допринеси за неговата реализация.

Как оценявате шансовете си?

Нашите шансове зависят от твоята подкрепа.

Ние прекрачихме своя Рубикон и вече сме пред теб. Но не, за да ни вдигнат с кран и да изчезнем яко дим.

Тук сме, за да останем.

Още по темата от Жюстин, Ернесто, Мирянка, Дарин и поканените и присъствали на вчерашната среща Денислав и Фружин.

Още повече от Събина Панайотова, Галя Тодорова, Комитата и Росица Цанова.

Линковете в неделя

Здравейте читатели на хубави неделни вести!

Както обикновено, в днешното издание на Неделна поща ще ви представя моя дайджест от света на информационните технологии и интелектуалната собственост.

Помните ли

казуса на Richard O’Dwyer

– британския младеж, който е заплашен от екстрадация и последващ съдебен процес в Съединените Щати заради поддържания от него сайт tvshack.net?

Страницата му е една от онези, които в последните години бидоха секвестирани от американските власти поради обвинения в умишлено нарушаване на авторските права на трети лица.

Какъв е бил предметът на въпросния сайт ли?

Ами представлявал е нещо като указател (или в по-съвременен вариант – база данни) за линкове към сървъри, от които могат да се гледат филми или телевизионни програми. Толкова, нито повече, нито по-малко.

Jennifer Granick, преподавателка по право в университета Standford, анализира случая на O’Dwyer в светлината на неотдавнашното решение на на американския Апелативен съд за седми район (Court of Appeals for the 7th Circuit) в казуса FlavaWorks vs myVidster, според което линкването към или ембедването на чуждо съдържание не е нарушение.

Дамата съвсем логично достига до извода, че

системата трябва да е счупена

щом американското министерство на правосъдието все още настоява за санкция срещу лице, извършило действия, които според едно от водещите федерални съдилища не са проблемни.

Че авторскоправната закрила не е единственият сегмент от движещия правото на интелектуална собственост двигател, чиито зъбни колела все по-често и шумно престъргват, ни демонстрира

патентното дело CLS Bank vs Alice Corp.

където под въпрос отново е поставена любимата ми тема за софтуерните патенти.

Според EFF американската съдебна система стои пред историческата възможност да огради ясно кръга на патентируемите изобретения и да постанови, че софтуерът попада извън него.

Въпросът за компютърно-внедрените изобретения, какъвто е обичайният евфемизъм за софтуерните патенти е важен, защото в последно време те биват трупани като оръжеен арсенал и вместо да подпомагат иновациите и развитието на технологиите, всъщност ги блокират.

Последното потвърждава не кой да е, а основателят на един от най-успешните проекти в сферата на електронната търговия – Jeff Bezos, шеф на Amazon.

За някои от споменатите други проблемни дела като Mayo и Ultramercial съм ви информирал в предхождащи издания.

Разбира се, в една Неделна поща не би трябвало да липсват и новини от

марковия сектор

комуто на финала се пада да изиграе ролята на днешния куриоз.

Става дума за това, че небезизвестната верига за продажба на понички Dunkin Donut е заявила регистрацията на тяхната дупка, или съвсем конкретно – марката Bagel Holes.

Дали маркетираният с нейна помощ продукт би имал успех из нашите ширини, където предмет на вицове е цената на дупката на геврека?

Не знам, но ви пожелавам приятна, безстресова и релаксираща седмица!

Линковете в неделя

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

След известно отсъствие, днес отново влизам в ролята си на пощальон, който макар и само дигитално да разнесе хубавите вести с неделната поща.

С първата тема искам да отметна дадения на Боби Луканов оброк, а именно да напиша няколко думи около казуса

EMI vs ReDigi

в чиято основа е залегнал много интересният въпрос дали и доколко, след като веднъж легално сме се сдобили с цифрово съдържание, можем да се разпореждаме се него, като на пример го (пре)продаваме?

Или съвсем простичко казано

възможeн ли е second hand пазарът за mp3-ки?

Бизнес моделът на ReDigi се основава именно на това – компанията поддържа електронен пазар, на който притежатели на веднъж придобито цифрово съдържание могат да го продадат на други. Потребителите на тази услуга са длъжни да инсталират специфичен софтуер, който сканира техните файлове и проверява, дали същите са били придобити закономерно. До услугата биват допускани само потребители, чиито файлове издържат описаната проверка.

В правно отношение младата компания разчита на т. нар. доктрина на изчерпване, която според нея следва да намира своето приложение върху цифрови файлове по същия начин, по който се прилага по отношение на информационните носители – дискове и касети.

В своите контрааргументи EMI застъпва тезата, че доктрината на изчерпване не може да се прилага при разпространението на цифрово съдържание, защото трансферът на последното от един носител на друг е неминуемо обвързан с неговото възпроизвеждане.

С други думи, препродажбата на всяка mp3-ка води до създаването на нейно копие, с което освен купувачът, продължава да разполага и продавачът.

EMI също така твърди, че ползваният от ReDigi софтуер не е в състояние да гарантира, че при препродажбата на дигитално съдържание няма да се стига до неговото копиране.

Делото ще се гледа пред US District Court, Southern District of New York и резултатът му се очаква с голям интерес.

Припомням, че неотдавна Съдът на Европейския Съюз прие, че доктрината на изчерпване се разпростира върху софтуер, придобит чрез даунлоуд от интернет, и че авторите на такъв софтуер не могат да се противопоставят на неговата препродажба.

Залозите в борбата, която развлекателната индустрия води contra omnes са огормни и това е доста добре онагледено не само при mp3-ките втора ръка, но в поредното решение срещу

руската социална мрежа ВКонаткте

което е постановил арбитражният съд в Санкт Петербург.

На руския Facebook имитат е наложена глоба от 550 000 рубли, което се равнява на около 18 000 долара.

Подобно на предишното решение (повече тук) главният мотиватор зад действията на руската Gala Records не е налагането на глоби, а по-скоро възпитаването на руските потребители. Вероятно това е и причината, поради която международната организация на звукозаписните компании IFPI е във възторг от победата на своята руска членка.

Новини относно сериозните намерения на правоносителските организации ни достигат не само от изток, но и от запад, конкретно – от Австрия.

Според тази информация (на немски) в министерството на правосъдието на алпийската република, която едва преди няколко месеца прие закон за

задържането на трафични данни

вече открито се дискутира възможността, същите данни (с които уж ще се бори тероризма) да бъдат впрегнати в по-добрата идентификация на нарушители на права върху интелектуалната собственост.

Това едва ли е преминало без подходящия лобинг от страна на правоносителските организации, които вероятно доволно потриват ръце в изчакването на разрешение да ровят на воля в огромните трафични масиви.

За сравнение – подобни опити са били правени и у нас по време на съответните промени в Закона за електронните съобщения.

Ако всичко гореописано ви струва едва ли не конспиративно, то все пак бъдете информирани и за това, че Европейската комисия не се е отказала от плановете си

да съживи ACTA

като за целта е твърдо решена използва друго международно споразумение – CETA или търговската спогодба между Европейския Съюз и Канада.

Дали ще успеем да се справим и с тази поредна заплаха, насочена срещу цифровите ни права и свободи?

Не знам, защото ще зависи от желанието на всички нас да се борим срещу нея, а за това са нужни много енергия и свеж разсъдък.

Именно поради това сега се разделям с вас и ви пожелавам спокойна и успешна седмица!

Линковете в неделя

Здравейте читатели на хубавите неделни новини!

В днешното издание на Неделна поща искам да обърна малко внимание на една тема, която в последно време, може да се каже, неглижирах.

Конкретно става дума за

защитата на личната неприкосновеност

и вдъхновението за това открих в брилятния компендиум на Privacy International (PI), наричащ се Privacy in constitutions: The data.

За какво става дума?

Активистите от PI са събрали сериозни количества

data on the privacy provisions in national constitutions around the world, including which countries have constitutional protections, whether they come from international agreements, what aspects of privacy are actually protected and when those protections were enacted.

и любезно ги споделят с нас

under a Creative Commons license for organizations, researchers, students and the community at large to use to support their work (and hopefully contribute to a greater understanding of privacy rights).

Какво да кажем? Наистина похвално!

Самият аз веднага отворих доклада за България, върху когото се е потрудил най-вече екипът на Програма Достъп до Обществена Информация, и чиято цел очевидно е да предостави на англоезичния читател един добре структуриран преглед на българската правна действителност в сферата на личната неприкосновеност.

На интересуващите се от темата горещо препоръчвам докладите за Китай (особено частта за следенето в интернет), Турция (която в последно време се изживява като защитничка на основните права в Близкия изток) и Индия (която е най-голямата по население демокрация, но същевременно показва сериозни дефицити в закрилата на личностната сфера на гражданите си).

Ако това ви е наситило, ви отвеждам към

неведомите пътища на копирайта

и по-специално към вербалния дуел между Ким Дотком и някакъв холивудски режисьор – събитие, което се явява нещо като един от фронтовете на т. нар. copyright wars.

Като че ли прогнозата ми за симпатягата Ким започва да се реализира и той се превръща в нещо като Георги Димитров на свободния интернет. Това не е особено радващо, тъй като Шмиц е осъждан престъпник с бяла якичка и в това си качество едва ли е най-подходящият трибун на тази иначе заслужаваща адмирации позиция.

Нейсе, според сентенцията „врагът на врага ми е мой приятел“ би следвало да го подкрепям, още повече че холивудският му опонент е точно толкова безидеен, колкото са и грачещите му подгласници у нас.

Говорейки за

холивудската безидейност

не мога да не спомена появилия се (не без съдействието на сайта TorrentFreak) в публичното пространство документ на RIAA, според когото SOPA/PIPA били неефективни инструменти за борба с пиратството и развлекателната индустрия всъщност трябвало да се концентрира върху политиката на шестте удара.

Интересно, но горното далеч не достига долния връх на айсберга на глупостта и почти бледнее пред свързаната с TPP новина, която се отнася към изтеклата наскоро IP част от споразумението. Според последната, TPP напълно загърбва основния характер на интернет и поставя под въпрос дори т. нар. възпроизвеждане с преходен характер (у нас в чл. 24 (1) 1. от ЗАПСП), което навремето получи своята привилегия дори в смразяващите DMCA и директива 2001/29.

Разбира се, за завършек отново имам нещо много хубаво, дори

куриозно

и днес това е новината, че след породения от преходни машинации в бившия СССР дълъг период на капиталистически плен, марките Stolichnaya и Moskovskaya се завръщат в обятията на родината.

Дали дългоочакваният comeback на тези така известни брандове ще промени наскоро приетите в Матушката ограничения за реклама на алкохол?

Не знам, но ви пожелавам приятна, безстресова и релаксираща седмица!

Линковете в неделя

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

Днес отново влизам в ролята си на пощальон и разносвач на хубавите новини с неделната поща.

Може би някои от вас вече са попадали на новината, че ACTA не била умряла окончателно и сега съществувала опасността тя да ни дойде на гости през задната вратичка позната като

CETA

или Canada – EU Trade Agreement.

На Boing Boing можем да прочетем опасенията на кандския копирайт гуру Майкъл Гайст (Michael Geist), според когото

Canada and the EU have already agreed to incorporate many of the ACTA enforcement provisions into CETA, including the rules on general obligations on enforcement, preserving evidence, damages, injunctions, and border measure rules.

Джон Кланси (John Clancy), говорителят на печално известния комисар Карел Де Гухт, вече отрече тези твърдения и дори туитна, че изключително спорните ACTA членове 27.3 и 27.4 били махнати от CETA.

Принципно, това изказване трябва да се приеме с добра доза оптимизъм, но лично аз не вярвам на нищо казано от (името на) Де Гухт, поне докато не го видя черно на бяло и скрепено с подпис и печат.

В тази връзка не ни остава друго освен да следим развитието с аргусови очи и да отстояваме правилните позиции.

Нека не забравяме, че IP максималистите никога не губят времето си и действат едновременно на много фронтове. Така освен на евроатлантическия (CETA) те работят много усилено на тихоокеанския, където с бързи темпове приема окончателната си форма т. нар.

TPP

или Trans-Pacific Strategic Economic Partnership Agreement.

Един от доста надеждните източници по темата е блогът на Public Knowledge, които в петък съобщиха за завършилия 13-ти кръг на преговорите, състоял се в Сан Диего.

Добрата новина тук е, че търговският представител на САЩ (US Trade Representative, USTR) е предложил някои важни ограничения на авторскоправния монопол, познати на гилдията като т. нар. тристъпков тест.

Тристъпковият тест е формулиран в член 9, параграф 2 от Бернската конвенция и гласи

Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.

В нашето законодателство същият се намира с почти идентична формулировка в чл. 23 от ЗАПСП.

Нормирането на въпросния тест е похвално, защото ще гарантира поне някакъв минимален баланс между интересите на творческия сектор и онези на потребителите на авторските творби.

Апропо, ако някой от вас е опитвал да достъпи руския сайт на Уикипедия преди няколко дни, конкретно на петък 13.07. вероятно е видял надписа

Забастовка Википедии на русском языке

или „стачка на рускоезичната Уикипедия“.

Причината за това е тамошният Законопроект № 89417-6, който използвайки привидно благоверната кауза за борба с детската порнография, би позволил на правоприлагащите органи да филтрират интернет съдържанието и да създават черни списъци със сайтове и други подобни ресурси.

Според активистите става дума за SOPA-like законодателство, което трябва да се бори по вече оказалия се като успешен начин.

Сходна е позицията и на известната руска платформа LiveJournal. Да пожелаем успех на руските ни съкомбатанти!

За финал както винаги имам

една куриозна новина за вас

и днес тя е от музикалния бизнес.

Известната от близкото минало рок банда Def Leppard е направила кавър версии на някои от техните класики, и вече ги предлага онлайн.

В случай, че се питате, какво да и е толкова куриозното на тази новина, то обяснявам веднага:

Universal Music Group (UMG), с която английските рокери принципно имат договор, е отказала да маркетира музиката им онлайн.

Така от Def Leppard решили да вземат нещата в свои ръце, но не без да си прочетат договора преди това. Според последния изключителните права на UMG не се разпростирали върху кавър версиите, и това обстоятелство се оказало разковничето за музикантите.

Дали това е поредният fail в адаптацията на мейджър лейбълите към ерата на Гугъл?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене и продуктивна, както и най-паче последователно охлаждаща се седмица!

По своята непрозрачност Гугъл се конкурира с Газпром

Image: Transparency VI by indie_shots on Flickr
transparency VI

Последните обществени събития у нас, воглаве с протестите на Орлов Мост отново ни дадоха повод да си припомним колко непрозрачно действа голяма част от корпоративната собственост у нас.

Как мислите, дали този проблем има своята валидност само тук или съществува и на други места по широкия бял свят?

Онзи ден попаднах на прясно обявения ранкинг по прозрачност, който Transparecy International публикува всяка година. Същият този списък обхваща 105-те най-големи компании на света, чиято стойност се изчислява на чудовищните 11 билиона долара.

При изготвянето на ранкинга на компаниите са били зададени 26 въпроса, като в зависимост от разкриваната от тях информация са им били поставяни оценки по скалата от 0 до 10.

Оценка 10 се равнява на максимална прозрачност, а 0 на пълна непрозрачност.

Учудващата за мен констатация бе, че технологичният гигант Гугъл е получил едва 2,9 точки, което му гарантира безславното 95 място в класацията и го прави едва ли не директен конкурент на руската компания Газпром с нейните 2,8 точки и 98 място.

Не по-малко учудващи са попаденията при Amazon (2,8 точки и 99 място) и Apple (3,2 точки и 91 място).

За сравнение, с неговите 4,3 точки Samsung изпреварва ябълковия си конкурент с 25 места и заема ранк 66.

Цялата класация можете да намерите тук, а задаваните въпроси тук, тук и тук.

Линковете в неделя

Здравейте читатели на хубавите новини в неделя!

Няма да обещая много, ако още от началото похваля подбора на днешните теми, които са от хубави та по-хубави.

Предвид моята силна ангажираност в борбата срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането е повече от нормално да започна с това, че

ACTA падна в геройската битка

която от няколко седмици бушуваше в Европейския парламент.

Новината ме завари в Солун, където тъкмо бях разгледал прекрасния Византийски музей.

Когато наближи гласуването седнах в музейската градина и започнах да актуализирам Twitter.

Там най-активни бяха, разбира се, обичайните заподозрени Rick Falkvinge от шведската пиратска партия и Jeremie Zimmermann от френската гражданска инициатива La Quadrature Du Net.

От тях разбрахме, че Christofer Fjellner, младата shooting звезда на ЕНП, до последно се е борил да предизвика отлагането на крайния вот на Европарламента, така че той да се състои след публикуването на становището на Съда на Европейския Съюз.

Нейсе, ACTA вече не струва и японската си хартия, върху която положиха подписите си посланиците на държавите съдоговорителки и личната ми оценка е, че този факт е

един от първите и наистина значителни успехи

на онлайн общността по ширината на земното кълбо.

Успехите често имат много бащи и в конкретния случай дори пишещият тези редове блогър претендира за скромно късче от така създалата се бащиния (смайли).

В допълнение към горенаписаното препоръчвам да прочетете и ACTA | 4 юли 2012 | Значи е възможно. от проф. Нели Огнянова.

От тук прескачам на следващата тема, а тя е от особено значение за производителите на компютърни програми. Конкретно става дума за квалифицираното от не един и двама коментатори като

революционно решение на Съда на Европейския Съюз

в казуса Oracle vs UsedSoft.

Неотдавна на страниците на този блог коментирах предисторията на делото, а именно заключението на генералния адвокат Ив Бот, към което Съдът изненадващо отказа да се присъедини.

На кратко – решението най-добре може да се опише с думите на колегите от Public Knowledge:

If you buy software, you own it

Цялата работа се върти около правото да се препродава веднъж закупен софтуер и т. нар. доктрина на изчерпване.

Валидността на последната досега бе безспорна при препродажбата на софтуер върху информационен носител (CD-ROM, DVD), като новото в решението на СЕС е, че изчерпването следва да се разпростира и върху даунлод от Интернет.

Особено значимо за производителите е обстоятелството, че от изчерпването е засегната не само първичната версия на софтуера, но и всякакви последващи подобрения и актуализации, които са настъпили след първата продажба.

В тази връзка, какво да очакваме от решението?

Много вероятно е производителите да се съобразят с аргументацията на Съда, според когото

носителите на авторски права върху компютърни програми следва да калкулират цените си така, че да получат адекватно възнаграждение за продукта си още при неговата първа продажба.

След този цитат се отправям към последната тема, която по традиция е резервирана за новините с куриозен характер.

Изтърпяващата в момента борсовото си фиаско социална мрежа Facebook отдавна е твърдо решена да мотивира потребителите си да не използват псевдоними.

От прочетеното на немския инфо портал heise.de, обаче останах с впечатлението, че decision maker-ите им отскоро трябва да са напълно изтрещели – да конфронтират потребителите си с pop-up прозорци, показващи случаен техен приятел и питащи ги, дали използваното от него/нея потребителско име е истинско или псевдоним…

Изобщо не ме учудват реакциите,

преименуващи Facebook в Stasibook

(по названието на Stasi или Щази – бившата Държавна Сигурност на ГДР).

Апропо, как бихте постъпили вие в такава ситуация? Бихте ли изпортили някой приятел или приятелка, за това че (в разрез с общите условия на ползване) фирмира под някой псевдоним?

Приятно четене и успешна седмица!

Линковете в неделя

 

Здравейте читатели и любители на хубавите новини в неделя!

През последните дни понамалих писането тук, но все пак имам сериозно основание да го подновя и с оглед на календарния ден използвам  за целта рубриката Неделна поща.

Несъмнено

суперактуалната новина

от изминалата седмица е поредното гласуване против Търговското споразумение за борба с фалшификациите ACTA в последната и най-важна комисия на Европарламента – онази по международната търговия INTA.

Гласуването премина бързо, като вотът се разпредели на 19 – против и 12 – за. Нямаше въздържали се, а гласовете „за“ дойдоха от редиците на Европейската Народна Партия (ЕНП) и последното определено ме наведе към преосмисляне на политическите ми нагласи.

Финалният вот в пленарна зала е насрочен за 4-ти юли и аз искрено се надявам евродепутатите да приключат веднъж завинаги с тази неприятна тема.

От ACTA директно ви отнасям към

един друг много значителен проблем

а именно – задържането на трафични данни.

Наред с цялата правораздавателна неразбория, който директива 2006/24 предизвика в някои страни-членки на ЕС (повече тук, туктук и тук), oт около 2 години очакваме и становището на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, поискано от Digital Rights Ireland.

Проблемът с това запитване бе, че ирландският High Court изглежда все не намираше време да го изпрати на СЕС, който пък от своя страна не може да се произнесе по въпрос, който не му е поставян.

Нейсе, преюдициалното запитване най-сетне е отправено (C-293/12) и за това научих от блога на австрийския върховен административен съдия Ханс Петер Лехофер (Hans Peter Lehofer).

На неговия блог можем също така да видим решението с отправените въпроси, които в оригинал гласят

1. ls the restriction on the rights of the Plaintiff in respect of its use of mobile telephony arising from the requirements of Articles 3, 4, and 6 of Directive 2006/24/EC incompatible with Article 5.4 TEU in that it is disproportionate and unnecessary or inappropriate to achieve the legitimate aims of:
(a) Ensuring that certain data are available for the purposes of investigation, detection and prosecution of serious crime?
and/or
(b) Ensuring the proper functioning of the internal market of the European Union?

2. Specifically,
(i) Is Directive 2006/24/BC compatible with the right of citizens to move and reside freely within the territory of Member States laid down in Article 21 TFEU?
(ii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to privacy laid down in Article 7 of the Charter and Article 8 ECHR?
(iii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to the protection of personal data laid down in Article 8 of the Charter?
(iv) ls Directive 2006/24/EC compatible with the right to freedom of expression laid down in Article 11 of  the Charter and Article 10 ECHR?
(v) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to Good Administration laid down in Article 41 of the Charter?

3. To what extent do the Treaties – and specifically the principle of loyal cooperation laid down in Article 4.3 of the Treaty on European Union – require a national court to inquire into, and assess, the compatibility of the national implementing measures for Directive 2006/24/EC with the protections afforded by the Charter of Fundamental Rights, including Article 7 thereof (as informed by Article 8 of the ECHR)?

На практика СЕС ще трябва да прилага и Европейската Конвенция за Правата на Човека (ЕКПЧ), така че очаквам развитието с особен интерес.

За по-добра читаемост на въпросите ще ги ъпдейтна веднага, след като бъде публикуван официалният превод.

За финал една новина, която спада в

категорията куриозни

и това е един нов закон, гласуван в щата Луизиана.

Според същия, осъдените за сексуални посегателства или престъпления (най-вече спрямо малолетни жертви) извършители, които поддържат профили в социални мрежи, като напр. Facebook,  ще трябва да информират за това останалите участници там.

Санкциите за неспазването на това изискване си ги бива – от 2 до 10 години лишаване от свобода без възможност за помилване и $ 1000 глоба при първа проява, както и автоматична 20-годишна присъда при втора.

Facebook приветстват тези мерки.

Дали това е подходящият начин за постигане на по-безопасна онлайн, но и офлайн среда?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене + успешна и плодотворна седмица!