Достъп до информация

Могат ли да ни забранят да игнорираме медийната олигархия?

Image: courtesy of ignorepeevski.tumblr.com
keep calm and ignorepeevski

Тези дни находчив наш сънародник-програмист създал допълнение (приставка, extension) за браузъра Chrome, чиято функция е да алармира потребителя си.

На практика допълнението се задейства, в случай че ползващият го интернет потребител иска да посети някой от

уебсайтовете, контролирани от медийната империя

на несъстоялия се председател на ДАНС и депутат от ДПС Делян Пеевски.

Вчера управителят на няколко медии и журналист с, меко казано, спорна слава, Николай Бареков обвини Юлияна Плевнелиева в корпоративна хакерска атака лично срещу него, както и срещу представляван от него бизнес.

Любопитната за пишещия тези редове блогър новина се съдържа в разпространяваното от подопечните на Бареков медии съобщение, че последният вече сезирал КЗК, Прокуратурата и дори Европейската комисия. Известните с журналистическата си обективност средства за информация обаче недоисказаха какво точно се очаква да направят сезираните институции.

Нейсе, идеята ми не беше да коментирам

юридически несъстоятелните обвинения

срещу разпространението на браузърен add-on, който се инсталира доброволно от желаещия да го ползва потребител.

По-скоро ми се щеше да кажа няколко думи за конституционно гарантираното право на всеки един от нас свободно да достъпва информацията, която желае.

Защото то се обуславя от свободния подбор на информационни източници, което казано по-простичко означава, че

всеки има право да гледа, слуша или чете

медиите, които харесва и съответно да игнорира онези, които не му допадат.

Така погледнато, всеки опит за атака върху софтуерни приложения a la #ignorepeevski е израз на агресия срещу нашата медийна свобода и личния ни избор, ако така сме решили, да не се съобразяваме с написаното в определени сайтове.

По-лошо дори – това е опит да ни забранят да игнорираме медийната олигархия.

Да си изясним опасността и да й дадем отпор днес е важно, ако не искаме да осъмнем с телевизори, програмирани да работят само на каналите 7 и 77* утре.

* В телевизионния пакет на кабелния ми доставчик канал 7 е запазен за ТВ7, а 77 – за новинарската й сестра News 7.

Искаме от ЦИК да отвори кода на своя софтуер

Image: Партийният дом в София by bulgarus on Flickr
Партийният дом в София.

Група активисти поискахме от Централната избирателна комисия (ЦИК)

да отвори изходния код на софтуера

с чиято помощ ще брои гласовете на насрочените за 12 май 2013 парламентарни избори у нас.

За целта изпратихме следното отворено писмо:

Уважаеми госпожи и господа,

Вчера, 24 март 2013г., Централната избирателна комисия не взе решение по препоръката на Институт за развитие на публичната среда, свързана с кода на софтуера за обработка на изборните резултати, наричан по-долу за краткост “код”, “изходен код”.

Препоръката беше следната:

“След като бъде определен преброителят на изборните резултати, Централната избирателна комисия (ЦИК) да публикува на сайта си кода, за да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации при определяне на резултатите от преброителя.”

ЦИК направи това с аргументи, лишени от всякаква логика: “Така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите” или, че трябвало да се предостави и “платформата Oracle”, за да се публикува изходният код.

Оценяваме факта, че някои от изразилите това мнение членове на ЦИК направиха уговорката, че не са програмисти, защото иначе твърдението би било некомпетентно.

Считаме за необходимо да заявим следното:

След като вече е известен изпълнителят на поръчката за извършване на преброяването на резултатите от предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013, ние, долуподписаните,

Настояваме пред Централната избирателна комисия да преразгледа предложението и да публикува изходния код и стойностите на конфигурационните параметри, заедно с окончателния софтуер, който да бъде подписан с електронен подпис.

Настояваме това да се случи с цел да бъдат разсеяни всички съмнения за възможни манипулации при определяне на крайните резултати.

Считаме, че прозрачността на механизма, по който се изчисляват и определят резултатите от изборите в България е от значение за цялото общество, а не е в интерес само на една правителствена или неправителствена организация.

Подобен акт на публикуване на кода, по който се изчисляват тези резултати, ще приближи държавната и изборната администрация до стандартите за отворени данни и прозрачно управление, основен стълб на съвременната демокрация.

Такова действие на ЦИК по никакъв начин няма да застраши и компрометира сигурността на резултатите, защото именно такъв вид публична проверка ще гарантира надеждността на софтуера. Твърденията за възможно “вписване на данни от всеки в деня на изборите” са несъстоятелни. Подобно твърдение е равносилно на твърдението, че всеки може да промени данни примерно в системите за онлайн банкиране или друг подобен софтуер, при който сигурността е императив.

Публикуването на кода означава, че всеки ще може да компилира идентично копие на изчислителния софтуер върху свой компютър, с което да направи паралелна проверка на изборните резултати, спазвайки авторските права на създателите.

Това действие по никакъв начин няма да се отрази на копието на софтуера, с който ЦИК ще изчисли официалните резултати. Ако копията са идентични и данните са въведени правилно, то би трябвало и финалните резултати да съвпаднат, което гарантира коректността на направените изчисления.

С уважение:

Богомил Шопов – Бого, активист за прозрачно управление

Екатерина Маркова, активист за граждански контрол и гласуване по Интернет

Константин Момчев – IT специалист

Асен Генов, Фондация “Четиринадесети януари”

Константин Павлов, Фондация “Четиринадесети януари”

Християн Кочев – IT специалист

Делян Петров Делчев – IT специалист

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда

Емил А. Георгиев, юрист, “Електронна Граница България“

Атанас Чобанов – журналист от сайта “Бивол”

Бойчо Бойчев, Сдружение “Линукс за българи”

Мирчо Мирев, Сдружение “Линукс за българи”

Вася Атанасова, IT специалист

Емилия Драганова

Емил Алчев

Вестник Капитал също отрази нашата постъпка.

Инициатива за отваряне на резултатите от изборите

Image: open government data – simple venn diagram by justgrimes on Flickr
open government data - simple venn diagram

Отворените данни са не само златни, в днешното информационно общество те са гаранция за добри управленски практики и административна прозрачност.

С оглед на това група представители на будната гражданска съвест стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“ и като първа стъпка в това си начинание поискахме от Централната избирателна комисия (ЦИК) да отвори данните, свързани с изборите в България.

За целта изпратихме писма до ЦИК като отговорно ведомство, съответно до Информационно Обслужване АД в качеството му на технически подизпълнител, което гласи така

До
проф. Михаил Константинов
Председател на Съвета на директорите
“Информационно обслужване” АД

Уважаеми проф. Константинов,

Във връзка с директива 98 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета за повторна употреба на информация в обществения сектор и предложение за изменение на същата и участието на България в международната инициатива „Партньорство за открито управление“, организации и застъпници за отворените данни стартираме инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Водени от убеждението, че данните от обществения сектор с отворен достъп укрепват позициите на гражданите, като улесняват демокрацията на участието и спомагат за по-прозрачно, отговорно и ефективно управление, ние желаем чрез взаимодействие с публичните институции да подобрим условията за повторна употреба на информация в обществения сектор.

Апелираме към “Информационно обслужване” АД да отвори данните, свързани с изборите в България, предоставяйки ги чрез сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) за повторна употреба, във машинно-читаем формат според стандартите за отворени данни. Желанието ни е “Информационно обслужване” да стане партньор в инициативата „Отворени данни – избори в България“.

Бихме желали на съвместна среща с представители на “Информационно обслужване” АД да обсъдим в какви отворени формати (CSV, XML, SQL, RDF) могат да се предоставят данните за изборните резултати, списъци в същия отворен формат на секции, включващ изборните комисии и точният им адрес и брой на гласоподавателите, регистрирани във всяка секция и др. Необходимо е също така данните да са публикува под отворен лиценз (ODBL).

Бихме искали да започнем работа по инициативата – да тестваме и демонстрираме нейните възможности, с обработката и анализа на резултатите от Референдума, който ще се проведе на 27 януари 2013 г.

Надяваме се, че след като обсъдим заедно преодоляването на пречките за предоставянето на информация за изборите в отворен формат, към инициативата да се присъединят Сметната палата, контролираща финансирането на изборния процес и поддържаща публичен регистър за финансирането на кампаниите, Главна дирекция ”Гражданска регистрация и административно обслужване” към МРРБ – изготвяща избирателните списъци и разбира се ЦИК, която администрира и ръководи изборния процес.

Всички бази данни на тези институции, свързани с изборите, се изграждат и поддържат от „Информационно обслужване“ АД. Намирането на подход за отварянето данните ще способства за създаването на благоприятна среда за множество дейности с добавена стойност, произтичащи от повторната употреба на информационни ресурси на обществения сектор.

Убедени сме, че възможността данните от изборите да бъдат обработвани за целите на различни изследвания, тяхната визуализация на интерактивни карти и по други способи и комбинирането им с други данни – за демографията на избирателния район, социално – икономическото развитие и др., ще предостави нови възможности за анализ на поведението на избирателите и партиите, както и за отчитане на „девиации“ в отделни секции и избирателни райони и ще повиши доверието в изборния процес.

Искрено разчитаме на Вашата готовност за взаимодействие и разбиране за необходимостта от нови подходи при представянето и обработката на данни, свързани с изборния процес в България.

С уважение,

  • Антоанета Цонева – Председател на УС на Институт за развитие на публичната среда
  • Асен Генов и Константин Павлов – Фондация “Четиринадесети януари”
  • Милена Недева – NGO Links
  • Боян Юруков – блогър, специалист информационна и системна интеграция, активист за отворени данни, гостуващ автор в официалния блог на Open Government Partnership
  • Пейо Попов – блогър, юрист,координатор на Open Knowledge Foundation за България
  • Емил Георгиев – блогър, юрист, специализиран в сферата на информационните технологии, защитата на личната неприкосновеност и интелектуалната собственост; активист за отворен интернет, отворени данни и административна прозрачност.

Проф. Константинов беше доста бърз с реакцията си, която бе уклончива, но и по Пилатовски препращаща към ЦИК.

Следим развитието и ще информираме своевременно. Ако имате идеи или предложения – не се свенете да ми ги споделите.

Достъпът до информация е „гражданско право“ по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ

Image: yushchenko’s victory speech by blandm on Flickr
yushchenko's victory speech

В публикуваното си днес решение по делото Шаповалов срещу Украйна (тук и като .pdf за сваляне) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) не само отчита, че правото на журналисти да имат достъп до определени документи корелира с основното право на свободно изразяване (член 10 от ЕКПЧ), но също така и, че то е и “гражданско право” по смисъла на член 6 от ЕКПЧ.

Конкретният казус

се отнася до журналиста Олександр Шаповалов, който живее в Херсон.

Журналист и активист за спазване на правата на човека, той упреква украинските власти, че са му попречили да получи достъп до информация, свързана с президентските избори от 2004 г.

В жалбата си той се позовава както на член 10, така и на член 6 ЕКПЧ, защото компетентните украински съдилища са отказали да разгледат жалбата му срещу отказа да му се дадат копия от решенията и резултатите от гласуванията за всяка избирателна секция от определена избирателна комисия.

Съдът приема че е налице нарушението на чл. 6, но не и на чл. 10 от ЕКПЧ.

Принципното следствие на тази оценка е, че при спорове за достъп до информация трябва да се прилагат процедурните гаранции на член 6 от ЕКПЧ, отнасящи се до т. нар. справедлив процес.

Основната причина

за ясно формулираното решение по делото може да се съзре в професионалния бекграунд на жалбоподателя, който като журналист се нуждае от достъп до информация, за да може да упражнява професията си:

The Court notes that in the present case the applicant is a journalist and claimed the requested information to practice his profession (see, a contrario, Andre Loersch and Nouvelle Association du Courrier v. Switzerland, cited above), i.e. for elections related publications. This includes covering presidential elections, and unsuccessful performance of this undertaking could thus damage his professional reputation and career. The dispute before the domestic courts therefore appeared to be important to the applicant’s personal and professional interests.

Furthermore, his right, as a participant of information relationship, to obtain necessary documents is recognised under domestic law […]. Thus the Court considers that the right of access to particular documents, which fell within the applicant’s freedom of expression, is a “civil right” for the purposes of Article 6 § 1 of the Convention.

Отражение върху България?

Според скромната ми преценка, от конкретния случай не може да се спечели кой знае колко много, защото ЕСПЧ признава, че националното законодателство на Украйна гарантира на журналистите право да изискват документи.

Решението обаче все пак има потенциала да подсили позициите на желаещите да достъпят обществена информация, тъй като изяснява, че евентуални откази за последното могат да бъдат постановени единствено в рамките на справедлив процес.