Софтуер с отворен код

Чиновническият чай в 5 часа ще е с отворен код

LibreOffice

Да, администрацията в Обединеното кралство вероятно съвсем скоро ще работи с офис софтуер, базиращ на отворени стандарти и отворен код.

Аргументите са повече от ясни – намаляване на разходите и скъсване със зависимостта от квазимонополния доставчик от Редмънд, щата Вашингтон.

Залагайки на отворените стандарти и отворения код, администрацията на короната очаква не само да си спести пари, но и да бъде по-гъвкава, като предлага публичните си услуги еднакво добре на всички потребители, независимо дали последните ползват Microsoft Windows, MacOS или Linux.

С решението си британците се нареждат в дългата редица на публични администрации, които са приели принципния и стратегически подход към повече независимост, по-добра услуга и по-ниски публични разходи, което ние, харчещите милиони за софтуерни лиценизии, а иначе бедняци, би трябвало да последваме моменталически.

Европарламентът разглежда някои правни аспекти на софтуера с отворен код

Image by opensource.com on Flickr
Fighting patent aggression the open source way

В рамките на проведения от нея на 9 юли тази година уъркшоп, комисията по правни въпроси (JURI) в Европейския парламент се е занимала с определени правни въпроси на свободния софтуер и софтуера с отворен код (FOSS).

В тази връзка организаторите на събитието са събрали изложенията на участвалите презентатори и са ги публикували под формата на един мащабен и състоящ се от 104 страници компендиум.

Не позволявайте на над стостраничния обем да ви страхува и хвърлете един поглед на линкнатия по-горе файл.

Защо си заслужава?

В първия материал Eben Moglen, авторът на най-популярната опен сорс лицензия GPL, дава малко подробности за процеса на създаването на нейната версия 3.

От втория материал можете да научите повече за хармонизираната с европейските правни реалности лицензия за софтуер с отворен код EUPL, а в третата тема италианският адвокат Carlo Piana прави дисекция на по-познатите измежду FOSS лицензиите (GPL, MPL, APL) и ги анализира в контекста на правните им особености.

След

авторскоправната и договорна тематика

идва мястото и на ролята на софтуера с отворен код в обществените поръчки, която се тематизира във втората серия от 3 статии.

Rishab Ghosh ни разяснява изработените на европейско равнище ръководства относно това как да се третира свободният софтуер в

процеса на публичното набавяне

а Phillipe Laurent от университета в Намюр представя изследването си за почините на някои държави членки на ЕС (Холандия, Испания, Обединеното кралство и Франция) да отразят особеностите на опен сорс софтуера в правилата си за обществени поръчки.

На финала Oliver Altehage, Kirsten Boege и Dr. Jutta Kreyss споделят опита си от проекта LiMux, който е резултат от политическото решение на общинската управа на град Мюнхен да мигрира повече от 15.000 компютъра от Windows на Linux.

Надявам се най-късно тук да съм ви убедил да прегледате 104-те страници на документа и ви желая приятно четене!

Администрацията в помощ на отворения код

Image: LibreOffice Conference 2011 by jcorrius on Flickr
LibreOffice Conference 2011

Да, приятели – точно това се случва, но не у нас, а в Германия и Швейцария.

Местните администрации на немските градове Мюнхен, Фрайбург и Йена обединяват силите си с Швейцарския Върховен Съд, швейцарската федерална IT агенция и администрацията на кантона Ваад, за да съберат 140 000 евро, с които да се подобри OOXML интеграцията в Libre и OpenOffice.

Целта на взаимния проект е да бъде подобрена съвместимостта на отворените програми със съответните им еквиваленти от офис пакета на Майкрософт.

С работата ще бъдат натоварени Suse и Lanedo.

Истински похвална инициатива, защото от последствията й ще спечелят всички ползватели на отворените офис приложения.

За сравнение – у нас администрацията плаща 60 млн. лева за вероятно ненужни лицензи на Майкрософт.

Поредна победа за GNU GPL пред немски съд

Image: harald welte and kallu by mdemon on Flickr
harald welte and kallu

Харалд Велте е немският програмист, който през 2004 постигна не само първото в световен мащаб съдебно решение, свързано с GNU GPL (v2), но и първата съдебна победа за отбора на антилопите.

Делото бе решено от Окръжен съд Мюнхен I (Landgericht Muenchen I) и постави основите за последващи дела, които са на път да оформят традиция, според която при защитата на софтуер с отворен код Германия да придобие онзи съдебен статус, който вече има Тексас при защитата на лоши, най-вече софтуерни, патенти.

За разлика от повечето от предишните дела, в които немските съдилища имаха леката задача да установяват неспазването на (относително маловажни) задължения по GNU GPL, актуалното решение на Окръжен съд Берлин (Landgericht Berlin) навлиза in medias res на авторското право.

В основата на конкретния спор

стои този рутър и най-вече задействащият го фърмуер, който е изграден на основата на Линукс кърнел.

Image: AVM FRITZ!Box Fon WLAN 7270 by brunoalexio via Wikimedia Commons
Fritzbox Fon WLAN 7270 front

Oтветникът по делото Cybits разпространява комерсиалния софтуер за родителски надзор Surf Sitter, който (може да) ограничава достъпа на деца до определено интернет съдържание (XXX, file-sharing и т. н.). Наред с други рутъри и модеми, Surf Sitter работи и върху произвеждания от ищеца AVM рутър Fritz!Box.

Ищецът твърди, че с инсталацията на Surf Sitter се извършват неправомерни промени върху фърмуера, които се явяват нарушение на авторските му права.

На това ответникът възразява, че промените засягат само части от фърмуера,

които са лицензирани под GNU GPL (v2)

и според този лиценз могат да бъдат преработвани от всеки.

Това възражение бива отхвърлено от ищеца с аргумента, че съвкупността от програми, оформящи фърмуера представлява сборник (Sammelwerk според чл. 4 на немския Urheberrechtsgesetz, смислово отговарящ на чл. 11 от ЗАПСП), върху който ищецът има изключителни права.

Към ответника като

трето лице-встъпител

се присъединява Харалд Велте, който е автор на части от Линукс кърнела и има интерес никой да не забранява преработката на фърмуера (и с това косвено на Линукс кърнела). Адвокат на Велте е Тил Йегер (Till Jaeger), един от най-големите познавачи на опен сорс материята, когото имам честта да познавам лично.

При встъпването си Велте обръща внимание на залегналия в лицензите от GNU-фамилията т. нар. copyleft принцип, според когото наличието на съвкупност от проприетарен и отворен софтуер води до заразяването на проприетарните програми и превръщането им в отворени такива.

В интерпретацията си на чл. 2 от GNU GPL (v2)

съдът приема

аргументите на Велте и Cybits и отхвърля иска на AVM.

С това Германия отново може да претендира за пионерство в сферата на софтуера с отворен код: Окръжнен съд Берлин е първият, който се произнася по парливия въпрос на copyleft и защитава неговата основна цел – да бъде пречка пред проприетизацията на свободния софтуер.

Summa summarum

решението е от особена важност, тъй като от една страна защитава правата на авторите на програми с отворен код, а от друга дава необходимата яснота на онези, които градят бизнес модела си около комбинирането на свободен и проприетарен софтуер.

OpenFest 2011

Image: Interpred-WTC-Sofia-Bulgaria by Borislav Bonev
via Wikimedia Commons

Interpred-WTC-Sofia-Bulgaria

Следващият уикенд, на 5 и 6 ноември, в Интерпред ще се състои OpenFest 2011 – конференция, посветена на свободната култура, свободния софтуер и софтуера с отворен код, свободното споделяне на знания, или с една дума – фестивал на свободното творчество.

Ако искате да знаете дали

свободният софтуер може да се предлага срещу заплащане

гледайте да дойдете в неделя, 6 ноември, между 12:15 и 13:00, за да видите моя lightning talk под формата на мултимедийна презентация, която ще даде отговор на едноименния въпрос.

Входът е свободен.

Версия 2.0 на Mozilla Public License предстои да бъде публикувана

Image: *
Знаех, че от малко повече от година се работи над новата версия на Mozilla Public License, като в средата на август 2011 Mozilla Foundation публикува Release Candidate 1 на новия лицензионeн текст.

В момента текстът се обсъжда от общността и, ако не събере много принципни възражения, ще бъде публикуван като окончателен за версия 2.0.

Кое налага обновяването?

Статии от блогове, както и публикуваният от фондацията FAQ се опитват да наложат следните три аргумента:

1. Яснота

Новият текст бил по-кратък, ясен и лесен за разбиране.

Лично аз никога не съм смятал MPL за концептуално ясeн лиценз. След като прегледах текста на новия release candidate се убедих, че почти нищо не се е променило – езикът на лиценза продължава да бъде повече от византийски и съвсем не лесен за разбиране дори от юристи.

Приятната изненада тук е изричното упоменаване на “честната употреба”. Принципно и до сега по пътя на тълкуванието се стигаше до резултата, че последната имаше своята приложимост в сферата на MPL, но поясненията все пак са полезни.

2. Интернационализация

Определено интересни са промените в международната подсъдност и приложимото право: компетентни сега са съдилищата разположени на територията на “основното място на стопанска дейност” на ответника.

Това е значително подобрение в сравнение с предходната версия, обявяваща за компетентни единствено съдилищата в Калифорния.

Настоящата разпоредба генерално е в унисон с Регламент 44/2001, според който общата компетентност се ориентира по местоживеенето или управленското седалище на ответника.

Подобна е ситуацията с клаузата, отнасяща се до избора на приложимо право. Според нея компетентният съд при “основното място на стопанска дейност” на ответника прилага “своето право” и по този начин следва известния предимно в международното публично право принцип na териториалността.

NB: Тази клауза се прилага само по отношение на договорните въпроси и не засяга авторското право.

3. Патенти

Понеже не открих никакви съществени промени в сравнение с предходната версия, не съм съгласен с твърдението, че

In response to the changes in the patent landscape over the past decade, the patent language has been changed as well.

Извод

Каквото и да е наложило обновяването на MPL, на този етап то изпада доста минималистично.

Всичко на всичко, единствената истински полезна новост се свежда до клаузите, регулиращи подсъдността и приложимото право.

* Mozilla-copyright by David Vignoni, SoothingR, HereToHelp, etc on Wikimedia Commons

Софтуер с отворен код и вкус на кайпириня

Brazil_flagphoto © 2006 gaby_bra | more info (via: Wylio)
Ordem e progresso, ред и прогрес – това е мотото в средата на националния флаг на Бразилия.
След това, което прочетох днес си мисля, че може спокойно да се приема за чиста монета.

Бразилското правителство е подписало меморандум за разбирателство с The Document Foundation и Apache OpenOffice.org community, които управляват и надзирават разработката на LibreOffice и OpenOffice.org.

Самия меморандум можеш да отвориш от тук, като за целта трябва да имаш инсталиран LibreOffice или OpenOffice.org.

Накратко, чрез меморандума бразилското правителсво потвъждава ангажимента си

  • да използва отворения стандарт ODF, както и
  • да развива и насърчава Office приложенията, поддържани от общностите на Document Foundation и Apache Foundation

в работата на подопечните му министерства и агенции.

Тази стъпка се обяснява с това, че ODF стандартът вече се възприема като гаранция за оперативна съвместимост в рамките на правителствените дела, както и с това че администрацията на Бразилия е един от най-големите потребители на LibreOffice и OpenOffice с около един милион инсталации на публични компютри.

Прочее се обзалагм, че родната администрация вече работи над това как да внедри челния южноамерикански опит. Личната ми прогноза обаче е, че големи проблеми ще има при измислянето на схема как да се разпределя комисионната от лицензионни такси, равняващи се на нула.