Image: harald welte and kallu by mdemon on Flickr

Харалд Велте е немският програмист, който през 2004 постигна не само първото в световен мащаб съдебно решение, свързано с GNU GPL (v2), но и първата съдебна победа за отбора на антилопите.

Делото бе решено от Окръжен съд Мюнхен I (Landgericht Muenchen I) и постави основите за последващи дела, които са на път да оформят традиция, според която при защитата на софтуер с отворен код Германия да придобие онзи съдебен статус, който вече има Тексас при защитата на лоши, най-вече софтуерни, патенти.

За разлика от повечето от предишните дела, в които немските съдилища имаха леката задача да установяват неспазването на (относително маловажни) задължения по GNU GPL, актуалното решение на Окръжен съд Берлин (Landgericht Berlin) навлиза in medias res на авторското право.

В основата на конкретния спор

стои този рутър и най-вече задействащият го фърмуер, който е изграден на основата на Линукс кърнел.

Image: AVM FRITZ!Box Fon WLAN 7270 by brunoalexio via Wikimedia Commons

Oтветникът по делото Cybits разпространява комерсиалния софтуер за родителски надзор Surf Sitter, който (може да) ограничава достъпа на деца до определено интернет съдържание (XXX, file-sharing и т. н.). Наред с други рутъри и модеми, Surf Sitter работи и върху произвеждания от ищеца AVM рутър Fritz!Box.

Ищецът твърди, че с инсталацията на Surf Sitter се извършват неправомерни промени върху фърмуера, които се явяват нарушение на авторските му права.

На това ответникът възразява, че промените засягат само части от фърмуера,

които са лицензирани под GNU GPL (v2)

и според този лиценз могат да бъдат преработвани от всеки.

Това възражение бива отхвърлено от ищеца с аргумента, че съвкупността от програми, оформящи фърмуера представлява сборник (Sammelwerk според чл. 4 на немския Urheberrechtsgesetz, смислово отговарящ на чл. 11 от ЗАПСП), върху който ищецът има изключителни права.

Към ответника като

трето лице-встъпител

се присъединява Харалд Велте, който е автор на части от Линукс кърнела и има интерес никой да не забранява преработката на фърмуера (и с това косвено на Линукс кърнела). Адвокат на Велте е Тил Йегер (Till Jaeger), един от най-големите познавачи на опен сорс материята, когото имам честта да познавам лично.

При встъпването си Велте обръща внимание на залегналия в лицензите от GNU-фамилията т. нар. copyleft принцип, според когото наличието на съвкупност от проприетарен и отворен софтуер води до заразяването на проприетарните програми и превръщането им в отворени такива.

В интерпретацията си на чл. 2 от GNU GPL (v2)

съдът приема

аргументите на Велте и Cybits и отхвърля иска на AVM.

С това Германия отново може да претендира за пионерство в сферата на софтуера с отворен код: Окръжнен съд Берлин е първият, който се произнася по парливия въпрос на copyleft и защитава неговата основна цел – да бъде пречка пред проприетизацията на свободния софтуер.

Summa summarum

решението е от особена важност, тъй като от една страна защитава правата на авторите на програми с отворен код, а от друга дава необходимата яснота на онези, които градят бизнес модела си около комбинирането на свободен и проприетарен софтуер.