Image: Unbalanced scales by Mareklug
via Wikimedia Commons
От вчера в мрежата курзират пресните Предложения за промени в проекта на нов Наказателен кодекс по отношение престъпленията против интелектуалната собственост, внесени в парламента от за сега неназована организация-защитничка на правоносителски интереси.

Първи по темата се изказа Пейо, а днес отново с много адекватна позиция реагира и проф. Нели Огнянова.

Силно препоръчвам да прочетете техните писания, тъй като рисуват една много ясна картина на съдържащите се в предложенията слабости. В допълнение препоръчвам и записа на Григор Гачев, в който той споделя някои интересни мисли.

Съвсем кратичко ще си позволя да додам и моите 2 стотинки в очаквания да набере скорост диспут.

С оглед на бускуващото приемане на ACTA и генералната несигурсност на нейното бъдеще, правоносителите изглежда

задействат своя План Б

използвайки анонсирания от управляващата партия ъпдейт на Наказателния Кодекс.

Направените предложения впечатляват с идеи като въвеждане на минимални наказания от по 3 години лишаване на свобода или загърбването на един от основните за българското наказателно право принципи, според когото отговорността за престъпни деяния е лична и тя може да бъде понесена само от физически, но не и от юридически лица.

Целта на минималните наказания очевидно е да вържат ръцете на съда така щото той да не може да прилага привилегията за маловажност, докато лелеяната отговорност за юридическите лица е своего рода фронтална атака срещу доставчиците на интернет.

В заключение

с прискърбие установявам, че българските правоносители не само не желаят да дораснат до идеята за диалог със своите потребители, но и всячески опитват да доизгребат делящата ги от последните пропаст.

Апелът ми

към законотворците е да не се връзват на отправените на вниманието им предложения, защото опакованите в тях нови везни за Темида са криви.

No related posts.

Image: Amsterdam clogs dailyshoot by Leshaines123 on Flickr

Преди по-малко от година долната камара (Tweede Kamer) на холандския парламент прие проектозакона за мрежова неутралност и този акт беше повод за широко изразена радост измежду радетелите за свободен достъп до интернет и информация като цяло.

За окончателното приемане на закона обаче бе нужно и неговото гласуване в горната камара, или Сената, на малкото кралство и това се случи вчера.

Какво пише в закона?

Обновеният холандски Закон за далекосъобщенията (Telecomwet) забранява блокирането и изкуственото забавяне на скоростта при интернет доставката. Понеже последното се осъществява най-често с помощта на т. нар. deep packet inspection, въпросната технология ще подлежи на сериозна регулация и тя на практика тя ще бъде допустима само при изчерпателно изброени в закона условия, или, когато потребителите са дали изричното си съгласие.

Друга интересна особеност на новоприетия закон е ограничаването на възможностите за прекъсване на интернет свързаността, като това ще бъде възможно само в случаи на измама или неплащане на дължима и фактурирана сума.

Какво означава това?

Мисля, че най-точният и най-краткият отговор е: засилване на правата на потребителите на интернет.

Така от една страна потребителите ще могат да разчитат на ясно разписани правила, както и на сигурността, че интернет доставчиците не ще могат да ограничават, спират или блокират достъпа до определени приложения.

Какви приложения ли?

В черния списък на доставчиците най-често влизат онези апликации, които или дублират собствените им услуги (Skype, видео по поръчка) или са в състояние да им докарат проблеми, какъвто обикновено е случаят с програмите, свързани с P2P трафика.

От друга страна, забраната за нарушаването на интернет свързаността изглежда като доста надежден инструмент срещу разните му там модели на трите удара и прочее праводържателски въжделения.

С други думи: само еднаквото третиране на всеки байт от информационния поток гарантира наличието на истинска мрежа и свързаното с нея право на информационен достъп.

Има ли друго интересно?

Да, и това е, че едновременно с циментирането на мрежовата неутралност в рамките на същия този Telecomwet се осъществява дългоочакваното транспониране на директива 2009/136, позната и като e-privacy directive. Тук за разлика от холандците не изоставаме, даже сме ги и изпреварили леко: у нас това се случи през декември миналата година и промените влязоха в новосъздадения чл. 4а от Закона за електронната търговия (ЗЕТ).

В завършек

да кажа, че макар и мрежовата неутралност да не спада към най-наболелите проблеми у нас, ще е много положително, ако родната политика се огледа в северозападна посока и вземе та привнесе малко добри практики от Низоземското кралство.

Related posts:

1. Писмо от Холандия: да улесним обмена на съдържание!
2. Интернет в Турция: да, но само с филтър
3. Писмо от Франция: HADOPI внася първите искове за забрана на достъпа до интернет

Здравейте любители на хубавите новини в неделя!

Още в първите редове на тази Неделна поща искам да отбележа, че тя съдържа не само вече споменатите хубави, но и интересни, занимателни, че и чак куриозни вести от пресечната точка на информационните технологии и правото.

По смисъла на очертаната в предишните редове градация започвам с развитието около търговското споразумение

ACTA

което бе отговорно за не едно и две заглавия през отиващата си вече седмица.

Първо на Intellectual Property Watch попаднах на леко спекулативното заглавие ACTA In Parliament: Kill Or Repair?, което se занимава с чудесата от храброст, които председателката на правната комисия и френска евродепутатка Мариел Гало (Marielle Galo) се опитва да постигне, като непрестанно лобира за ратификацията на споразумението.

Идеята и е, че тя трябва да се извърши с последваща декларация, която да успокояла духовете на гражданите и предполагам това е предизвикало EFF да напишат we can’t call it dead yet.

Това обаче далеч не бе всичко.

Неуморният Анте Веселс, който като един съвременен Аргус наблюдава развитието в Брюксел оповести чрез ACTA блога, че и председателят на комисията за развитие в Европарламента, чешкият народен представител Ян Захрадил (Jan Zahradil) е повлякъл крак и пренаписал доклада си в насока, изказваща препоръка за приемането на международния документ.

“Къде е добрата новина тогава”, ще ме попитате?

Ами тя дойде кажи-речи в последния момент и нейният вестоносец беше комисарят за информационното общество Нийли Крус (Neelie Kroes). На реч, прознесена на одържаното в Берлин събитие Re:Publica тя бива цитирана със следното изказване

We are now likely to be in a world without SOPA and without ACTA. Now we need to find solutions to make the internet a place of freedom, openness, and innovation fit for all citizens, not just for the techno avantgarde

Boom-bang-crash!

Последвалите заглавия от типа на Neelie says ACTA is doomed от The 1709 Blog и Поражението на АСТА е политическа реалност при Нели Огнянова вече не звучаха толкова учудващо.

Безспорно, последната новина е добра, но все си мисля, че когато битката е за кокал от такъв калибър, то е логично тя да протече повече от брутално, предполагайки дори неочаквани обрати. В тая връзка все ми се върти Лени Кравицовата песен It ain’t over til it’s over и аз ще си отдъхна едва, когато победата ни е окончателно документирана с подпис и печат.

По вече зададения ред продължавам към интересните новини и темата, която съм подбрал е

решението на Съда на Европейския съюз

според което авторскоправната закрила на компютърните програми – и по-конкретно на API – не обхваща тяхната функционалност.

Преди време отбелязах внесеното от генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) заключение, което както гледам Съдът е приел почти дословно.

Решението предизвика силен отзвук, изразяващ се в сериозна скриптурна дейност. За повече по въпроса препоръчвам написаното на The 1709 Blog, от Нели Огнянова, както и от Пейо.

Както предполагам знаете, в момента зад океана тече дело между Oracle и Google, като един от основните проблеми и там се отнася до защитата на APIs. В тази връзка особено интересна ми се стори информацията от Ars Technica, според която председателстващият съдия се е поинтересувал от решението на европейския топ съд.

От тук привличам вниманието ви към

2 блицсъобщения свързани с Facebook

които попадат в графата занимателни.

Първото се отнася до един проблем, който според мен става все по-наболял и това е създаването на Facebook профили на съществуващи физически лица, но не от тях самите, а от техни недоброжелатели. Съдържанието на доста от така създадените профили е не само неистинно, но дори обидно и клеветническо и целта му е да осъществява тормоз върху мнимите си титуляри.

Такъв е случаят на ученичката Alex Boston от щата Джорджа, чиито родители са решили да поемат по трудния на път на съдебната разправа, след като всичките им извънсъдебни усилия са били напразни.

Следващата новина за Facebook отново е от Щатите, но е по-оптимистична и се отнася до все по-честите въжделения на разни работодатели да изискват от подчинените си или от кандидати за работно място паролите от техните профили в най-голямата социална мрежа.

Внесен за разглеждане е специфичен защитен закон, носещ името Social Networking Online Protection Act, който освен към работодатели ще е насочен и към учебни заведения.

Малко дългичка се получи тази Неделна поща, така че ще се ориентирам към финала, а там знаете ви очакват куриозите.

Днес тази чест ще има авторскоправната закрила на

споделени в Twitter снимки

и в този смисъл една доста куриозна новина, отнасяща се до френския фотограф Даниел Морел (Даниел Морел) и до щекотливия въпрос, дали същият има право да получи 120 млн. долара за 17 негови снимки, показващи трагедията след земетресението в Хаити.

Любопитната подробност в случая е, че самият Морел е качил снимките в социалната мрежа и те след няколко много типични за последната ретуита са достигнали до разни алчни ползватели като Getty Images, които (за сега) не са му дали и един сантим.

Дали искът му има сериозни шансове за успех?

Не знам, но ако Морел е стигнал до там да няма какво да яде, то бих го посъветвал да се свърже със вече сериозно заплашения от адипозитас Асен Блатечки.

Приятно четене и плодотворна седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя
2. Линковете в неделя
3. Линковете в неделя
4. Линковете в неделя
5. Линковете в неделя

Image: CISPA – The solution is the problem by DonkeyHotey on Flickr

В рамките на разгорещения дебат, който се води около новото и заплашващо да ни залее откъм Атлантика законодателно цунами, бях неколкократно помолен от аудиторията на този блог да представя своите мисли и най-вече обяснения.

Темата е достатъчно сериозна, така че ще си спестя лиричните отклонения и ще почна направо по същество.

Що е то CISPA?

Поредният вещаещ нищо добро акроним, който навлиза в полезрението ни означава Cyber Intelligence Sharing and Protection Act. От тук можете да си дръпнете копие на гласувания му преди седмица в долната камара текст.

CISPA се явява допълнение и изменение към американския National Security Act of 1947, който (както може да се предположи от годината на приемането му) трябва, нека го кажем по-скоро ефемистично, да бъде адаптиран към реалностите на съвремието.

Така погледнато, модерното допълнение на овехтелия закон претендира да бъде нещо като превантивен вал, който да позволява на правоприлагащите органи да се борят по-ефективно с

киберпрестъпления, потенциални заплахи за националната сигурност, детска порнография или трафик на хора.

Как CISPA ще постига целите си?

Въпреки че CISPA не съдържа типичните за американските закони general purposes, отговорът на този въпрос може лесно да се съзре в нейното име, чийто централен елемент е intelligence.

Лично аз бих превел този термин като

събиране на информация с помощта на специални или тайни служби

или най-паче като шпионаж.

Ако след това насочим вниманието си към следващия му по важност елемент, а именно cyber, то вече почти сме наредили пъзела и ни става ясно, че CISPA ще преследва и изпълнява целите си, като улеснява правоохранителните органи при събирането на информация в интернет, както и при последващото й споделяне помежду им.

Тезата, която изграждам тук сякаш се потвърждава от следната формулировка

The Director of National Intelligence shall establish procedures to allow elements of the intelligence community to share cyber threat intelligence with private-sector entities and utilities and to encourage the sharing of such intelligence.

Интересното е, че събирането и споделянето на информация освен администрацията обхваща още частни фирми и доставчици на комунални услуги. Тук налице са следните две особености: (1) въпросните фирми или доставчици трябва да бъдат сертифицирани, сиреч да се наслаждават на доверието на правителството и (2) участието им в шпионажа е доброволно.

С оглед на последното наистина не мога да разбера мотивацията на компании като Facebook, Microsoft или Verizon да присъстват в списъка на поддръжници на CISPA…

Каква информация ще се събира с помощта на CISPA?

Това ще да е обвитата във воала на обтекаемостта cyber threat information. Същата, според съдържащата се в края на закона легална дефиниция, е

information directly pertaining to a vulnerability of, or threat to, a system or network of a government or private entity, including information pertaining to the protection of a system or network from —

‘‘(A) efforts to degrade, disrupt, or destroy such system or network; or

‘‘(B) efforts to gain unauthorized access to a system or network, including efforts to gain such unauthorized access to steal or misappropriate private or government information.

Не знам как ви се струва на вас, но според мен тази дефиниция е много широка и е насочена преди всичко към личните данни на интернет потребителите. Не са предвидени каквито и да е safeguards в полза на последните.

Има ли сходства между CISPA и SOPA/PIPA или дори ACTA?

Хмм, не знам дали на този въпрос може да се даде еднозначен отговор към момента.

За разлика от стопираните заради реакцията на онлайн общността закони или пък подложеното на сериозни дебати Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, новият шпионски закон не съдържа изрични препратки към закрилата на интелектуална собственост.

Това, разбира се, не означава, че не може да бъде прилаган и в тази сфера и за това имам следните предположения:

(1) т. нар. и дефинирани в закона cybersecurity systems могат да се използват

… to identify and obtain cyber threat information to protect the rights and property…

и

(2) някои от нашите са направили скрийншот от сайта на конгресмена от Мичиган Майкъл Роджърс (Michael Rogers), от който ясно се чете

H.R. 3523, the Cyber Intelligence Sharing and Protection Act, safeguards U.S. jobs by making it easier to identify and combat cyber threats, which steal over $200 billion in American intellectual property every year.

Ако предположенията ми се сбъднат, то ще станем свидетели на една истински перфидна акция, защото законът, който се продава на народонаселението като защитаващ националната сигурност – и в този смисъл интересите на всички – всъщност ще послужи като долнопробен параван, който да обслужва интересите само на малцина.

Има ли сходства между CISPA и директивата за задържане на трафични данни?

Да, определено и те се изразяват в това, че и двата нормативни документа третират събирането, обработването и задържането на лични данни с претенцията, че осъществяват антикриминална превенция.

Другото общо помежду им са използваните неясни дефиниции, като на пример при cyber threat information в случая на CISPA или serious crimes у директива 2006/24.

Какво ще е въздействието на CISPA извън територията на САЩ?

Според мен голямо, защото нека не се заблуждаваме – икономическото и политическото влияние на Съединените Щати върху интернет е огромно. С такова законодателство не ще бъде далеч моментът, в който всеки софтуерист или пък критично настроен публицист ще има много добрия шанс да се превърне в cyber threat и като резултат ще има да си ги гледа Щатите само през крив монитор.

The worst case би настъпил, ако – противно на всякаква здрава (и пазарна) логика – към списъка на поддръжници се присъединят още Google и Twitter и запачнат да споделят информацията на своите потребители със задокеанския law enforcement.

За финал

искам да уточня, че правоохранителните органи могат да се сдобият с така желаната информация и сега, макар и само с цената на съдебно нареждане.

За кой гявол им е да си спестяват пътя до кадията – е, това нито CISPA, нито нейните поддръжници желаят да споделят.

P.S. Ще се радвам да обсъдим допълнителни въпроси, добавки или мнения в коментарите под статията.

No related posts.

Здравейте приятели и читатели на рубриката с линковете!

В последно време ни се падат тематични и емблематични празници, които на всичко отгоре са или в неделя или поне в близки до деня за почивка дни. Как да ги пренебрегна или да не им отдам нужното внимание в мястото, което иначе е твърдо резервирано за Неделната поща?

В това линково издание ще изневеря мъничко на генералния уклон на поднасяната информация и ще поставя акцента върху повода за днешния почивен ден.

Както всички знаят,

Първи май е международният ден на труда

и като такъв е обявен за официален празник и у нас.

Кога мислите е станало това? След победата на социалистическата революция? Неее, случило се е още в далечната монархо-фашистка 1939 година.

Нейсе, празникът би трябвало да означава много за всички онези, които се намират в т. нар. трудово-наемни отношения и на практика живеят от това да продават работната си сила.

Към момента тази група е мнозинствена (особено) в рамките на икономически развитите общества и е отговорна за всичко свързано с растеж и напредък.

А това, както можем да се досетим, има своята много сериозна цена.

Често преглеждам посветилия се на критичната публицистика немски сайт CARTA и вчера там попаднах на материала Die ausgebrannte Republik (Прегорялата република), който представя доста алармиращи данни за разпространението на т. нар. burnout синдром сред трудещите се.

Основните причини за това според автора се коренят в

• все по-забързаното темпо на обществените процеси;
• непрестанният и масивен поток от свръхстимулиция от всякакъв вид и
• постоянната нужда от все по-интензивна синхронизация (с всичко и всеки).

Ако взема да доразвия тезата му и се опитам да бъда още по-критичен:

не допринасят ли информационните и комуникационните достижения

от последните 10-15 години за по-засилената самоексплоатация?

Въпросчета a la “Защо не си вдигаш GSM-а?”, “Защо не си онлайн?” или “Защо не реагираш на имейла, който ти пратих преди 10 минути?” днес си задават не само изнервени половин(к)и.

Знам за поне няколко случая, когато подобно неглижиране на работодателски или началнически щения е завършвало със сериозни проблеми за позволилите си такава волност.

Сега върнете погледа си към цитирания по-горе текст и се замислете над следното: до къде ще го докараме, ако растежът и консуматорството са едва ли не единственото, към което да се стремим?

Преди няколко години

и аз започнах да си задавам разни такива въпросчета

и попаднах на изключително интересната книга Blue Ocean Strategy, както и на някои от поприкритите азбучни истини от порядъка на принципа на Парето. (Линкнал съм българската статия на Уикипедия, но горещо препоръчвам онази на английски).

Устойчивост, забавяне на темпото и концентрация върху важните неща от живота е новото ми символ-верою.

До къде ме е довело то ли?

Това ще си запазя за някой последващ пост, а сега се разделям с вас и ви пожелавам честит Първи май!

P.S. Не съм забравил обещанието да анализирам новия американски закон(опроект) CISPA – следващият пост е резервиран за него -).

No related posts.

Image: Oracle logo at the Oracle headquarters
by Peter Kaminski via Wikimedia Commons

Представете си следното: купувате софтуер чрез даунлод, ползвате го и след известно време решавате да го продадете на трето лице. В сделката включвате дори и нотариус, който да завери, че на компютъра ви вече няма копие от въпросната програма.

Това съвсем на кратко е бил

бизнес моделът на немската фирма UsedSoft GmbH

които се осланяали прекомерно на доктрината на изчерпване, като предполагам са я считали за нещо като софтуерноправната линия Мажино.

Е, същият бизнес модел не се е понравил особено на Oracle, които не се забавили да атакуват. Интересното е, че подобно на плана Манщайн, разработчиците на бази данни се позовали на съвсем друга правна теория, претендирайки че UsedSoft нарушавали изключителното им и гарантирано от директива 2009/24 (за защитата на компютърните програми) право на възпроизвеждане.

Oracle печелят на първите инстанции

и когато казусът стигнал до Германския Върховен Съд, той направил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Днес излезе и заключението на генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot), което е повече от интересно.

В него френският юрист разсъждава надълго и широко върху въпроса дали разпространението (дистрибуцията) и лицензирането на софтуер представляват продажба. С убедителна по моему аргументация Бот отговаря утвърдително на този въпрос.

Следващата му крачка е да установи кои елементи на разпространението на лицензиран софтуер са засегнати от доктрината на изчерпване и дали

това се отнася и до даунлода

на компютърни програми.

Отново убедително, Бот достига до извода, че да, изчерпването не е приложимо само по отношение на софтуер, който е инкорпориран върху твърд носител, но и при електронната трансмисия на файлове.

До тук всичко изглежда супер за UsedSoft, но както знаем дяволът често се крие в детайлите.

Съвсем в края на заключението си, генералният адвокат прави остър завой и съобщава, че доктрината на изчерпване се отнася само и единствено до правото на разпространение, но не и до правото на възпроизвеждане. Последното е особено важно в конкретния случай, защото след покупката на „употребявания“ софтуер от UsedSoft, неговият нов приобретател има възможността да се свърже със сървърите на Oracle и да изтегли съществуващите актуализации.

Тегленето тук е възпроизвеждане

и именно то не е обхванато от доктрината на изчерпване.

В този смисъл Бот съветва Съда на Европейския съюз да реши в полза на Oracle с аргумента, че последните могат да се противопоставят на разпространявания без съгласието им „употребяван“ софтуер.

Ако с решението си Съдът последва съвета на генералния адвокат, което той прави в около 80% от всички случаи, това ще бъде изстрелът в тила на развивания от UsedSoft бизнес.

Какво означава това за производителите на компютърни програми?

Заключението на Ив Бот на практика фаворизира разпространявания по интернет софтуер.

На мен ми звучи като послание към разработчиците да разпространяват продукта си чрез даунлод и да го обвързват с последващи актуализации.

Related posts:

1. Генералният адвокат Ив Бот: цифром и словом е повече от функционалном

Здравейте драги читатели на Неделна поща!

Отиващата си вече седмица бе богата на събития от пресечната точка на информационните технологии и правото та буквално се чудя кое по-скоро да взема като отправна точка…

Какво ще кажете да стартираме с едно немско решение от сферата на авторското право?

Визирам конкретно онова, което Ханзеатският ландгерихт* Хамбург постанови (PDF на немски) в

отдавна набралия сила спор

между портала за видеосподеляне YouTube и немската организация за колективно управление на правата на композитори, текстописци и музикални издатели GEMA.

В ролята на формална ябълка на раздора се оказват 12 песни, чието колективно менажиране на права е било възложено на въпросната ОКУП, и които според същата непозволено са били качени в YouTube, като отговорността за това деяние трябва да носи (преди всичко) порталът за видеосподеляне.

Разбира се, че позицията на дъщерната фирма на Google е коренно противоположна: тя твърди, че единствено предоставя платформа за своите потребители и не само не се занимава с качване на песни, ами и предприема разумни мерки за предотвратяване на нарушения на авторското право.

При постановяването на решението си съдът приема, че определени права на представляваните от GEMA правоносители са били нарушени с оглед на 7 от твърдените 12 песни, но по отношение на отговорността квалифицира YouTube не като извършител, а само като смутител.

Какво означава това в конкретния случай ли?

Като оператор на видеоплатформа, YouTube са отговорни за това тя да не бъде използвана за нарушения. Така при все, че Web 2.0 компанията е внедрила специфична content-ID програма, с чиято помощ да обозначава и премахва нелицензирано съдържание, с решението си съдът я задължава да имплементира филтър, базиращ върху словесното разпознаване.

Последствията от горното са трудно обозрими, особено като се вземе предвид обстоятелството, че всяка секунда потребителите на видеопортала качват по 60 часа съдържание.

Именно тук по скромната ми преценка се крие

проблематичността на решението

защото YouTube най-вероятно ще бъдат натоварени със сериозни задължения да контролират съдържанието, което потребителите им ще искат да споделят.

Това ми мнение не се споделя от блога на Апис, където колегите предлагат един значително по-оптимистичен прочит.

Нека спомена още, че решението не е окончателно и може да бъде обжалвано от всяка от страните.

Не така стоят нещата обаче със следващия авторскоправен казус от днешния ми списък, а именно очертаващата се като

изключително противоречива конфискация

в рамките на привременните мерки срещу megaupload.com.

Актуална информация добиваме от публикуван на сайта Boing Boing материал на Cory Doctorow, според когото действията на ФБР са незаконни, тъй като са предприети извън допустимата по закон юрисдикция.

Като все по-объркан се очертава по-нататъшният развой на събитията там, защото не е съвсем ясно, дали дело срещу предвожданата от емблематичния Ким Дотком изобщо ще има. На практика Шмиц не само търпи наказание, наложено му извън предхождащ процес, но и му се отказва достъп до правосъдието на страната, чиито закони уж е нарушил…

Известна надежда, че този подход едва ли ще си проправи път в Европейския съюз ми дава

изказването на Нийли Крус

направено с цел промотирането на нейната инициатива #NoDisconnect.

Погледнете този цитат

And sometimes it’s not about changing the rules at all, but about changing a mindset. People need to realise: they don’t have to look backwards to the constraints and habits of the past; they can look forward to the open opportunities of the future. But that can take time.

който по моему не се нуждае от особен коментар.

Дано холандската членка на Европейската комисия само не се отметне от него без време.

За конец

отново съм запазил една истински добра новина, която днес по изключение не е от серията куриозни.

От Intellectal Property Watch ни информират, че Върховният Съд на Кения e отменил т. нар. закон против фалшифицирането (Anti Counterfeit Act), който се е явявал пречка пред достъпа до (значително по-изгодни) генерични медикаменти.

Главният мотив на съда е бил, че интелектуалната собственост не може да се наслаждава на по-сериозна защита, отколкото животът и здравето на хората.

Как мислите, дали като европейци не трябва от време на време да се вслушваме в the sound of African voices?

Пожелавам приятен размисъл и още по-успешна и спорна седмица!

*Сравним с окръжен съд у нас.

Related posts:

1. Линковете в неделя

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

Related posts:

1. Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете са хвърлени
2. Задържането на трафични данни: cui bono?
3. За тенджери, тигани и защита на лични данни
4. Писмо от Австрия: народът срещу трафичните данни
5. Отворените данни са златни данни

Здравейте приятели на хубавите неделни новини!

За разлика от друг път на днешния неделен ден празнуваме един от най-светлите християнски празници и поради това реших да нарека рубриката с едно малко по-инакво име.

Разбира се, че съм се погрижил за това в днешното издание да присъства и информация с определена великденска насоченост, но за нея ще трябва да потърпите до финала, където обикновено плацирам куриозната секция.

А сега по същество.

Може би най-хубавите новини

от отиващата си седмица се отнасят до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и голяма част от тях достигат до нас благодарение на труда и усилията на Анте Веселс (Ante Wessels) – човека, който списва т. нар. ACTA блог.

Така от него научаваме, че комисията на Европейския парламент за промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) е излязла с проектомнение, препоръчващо отхвърлянето на ACTA.

Доста сериозни тонове в същата тази насока се чуват и от докладчика на Европарламента за ACTA, шотландския социалдемократ Дейвид Мартин (David Martin), който в рамките на публичен дебат, организиран от парламентарната група на социалдемократите, е съобщил, че ще препоръча на колегите си да гласуват против ратификацията на търговското споразумение на предстоящия през юни вот.

Сходно безкомпромисно

звучи и изказването на председателя на групата на социалдемократите в Европарламента, австриеца Ханес Свобода (Hannes Swoboda), което той е направил на същия форум, на което е присъствал и се е изказвал и бившият ни премиер и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев – широко цитиран и по нашите медии.

Запазването на този тренд ще означава само едно, а именно безславният завършек на и без това отхвърляното от мнозинството търговско споразумение.

Разбира се, борбата срещу ACTA далеч не е единствената тема, която да заслужава вниманието на прогресивнаста мисъл по света.

В този смисъл си позволявам да ви ангажирам с

един друг сериозно ограничаващ свободите ни проблем -

законодателството, отнасящо се до задържането на трафични данни.

От сайта на Electronic Frontier Foundation (EFF) на пример научаваме за особено алармиращите начини на използване на така събираните потребителски данни в Полша, където съответното законодателство е било прието доста прибързано и без особен обществен дебат.

Не само, че трафичните данни там не се задържат за борба единствено със сериозни престъпления, каквото е всъщност изискването на data retention директивата – полският закон на практика позволява на властите да използват натрупаните данни за един почти неограничен спектър от нарушния, включително и на такива от най-банален характер.

Ето защо никой не би следвало да се учудва, че само за 2011 e бил поискан и одобрен достъпът до комуникационните данни на 1,85 милиона потребители. За повечето от тези поисквания не е водена пълна документация и липсва подобаващата отчетност относно колко пъти данните са били достъпвани и към решаването на какви точно престъпления са били отнасяни.

Защо отнасям тази тема на вниманието ви ли?

Нека не се заблуждаваме:

дискусията относно задържането на трафичните данни придобива особено неприятни измерения, когато се води в комбинация с прилагането на правата на интелектуална собственост.

В случай, че сте го изпуснали – по време на поредната промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) у нас другите са полагали сериозни усилия да разширят съставномерността на събирането на комуникационни данни най-вече с оглед на авторскоправната закрила.

За повече информация по въпроса ви препоръчвам този пост на Нели Огнянова, където има цитат и към едно мое скромно писание по темата.

С това приключвам със съществената част на рубриката и с оглед на светлия празник реших да ви посоча

няколко великденски марки

които открих в базата данни на Българското патентно ведомство.

Приканвам решилите да навлязат във фурнаджийския бизнес да обърнат сериозно внимание на комбинираните марки великденски козунак и великденски козунак със стафиди.

Онези, които пък имат аспирации да участват в истински компетитивния пазар на родните пивоварни не бива с лека ръка да подминават третата комбинирана марка за днес – великденско пиво.

Дали съм виждал кой и да е от по-горе изброените брандове в навечерието на тазгодишния Великден?

Не, но си изкарах чудесно и от все сърце ви пожелавам всичко най-хубаво!

Христос возкресе!

Related posts:

1. Линковете в неделя

Image: *
Както най-вероятно знаете, миналата седмица Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз и адресира към него отдавна очаквания си въпрос относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Да ви кажа, икрено се учудих, че съставянето на едно толкова абстрактно запитване е отнело на комисар Де Гухт и екипа му повече от месец.

Разбира се, повечето заинтересовани в битката с ACTA отдавна предугаждахме съдържанието му и правдиво подозирахме, че избраната формулировка ще бъде много high-level, така щото Съдът да няма друг избор освен да снабди Комисията със супераргумента, че видите ли, всичко е наред.

В оригинал

отправеното от Комисията питане звучи по следния начин:

Is the Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) compatible with the European Treaties, in particular with the Charter of Fundamental Rights of the European Union?

и аз лично бих го превел така:

Намира ли се Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) в правен унисон с европейските договори, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз?

За разлика от Комисията

Европарламентът се отказа от първоначалния си план да занимае Съда с втори (и по всяка вероятност еднакъв с онзи на Комисията) въпрос, отваряйки възможността за гласуване на ратификацията още през юни тази година.

Предвид липсата на мнозинство, което към момента да подпкрепи ACTA, Еврокомисията изглежда търси всякакви варианти да забави гласуването, залагайки на разиграването на топката в своето поле.

Очевидно е, че комисарите разчитат на това, че с течение на времето общественото внимание ще се притъпи и Европейсият парламент (в качеството си на изборен орган) не ще чувства толокова силен притисък да се съобрази с него.

Така на пример още миналата седмица Нели Огнянова обърна внимание на призива, който комисар Де Гухт е отправил към парламента, а именно да изчака с решението си.

Е, и ние не сме съвсем вчерашни и спокойно бихме могли да поемем отправеното ни предизвикателство, че и да противодействаме.

Как ли?

Много просто – нека като граждани (а защо не и като избиратели?)

напомним на нашите избраници в Европарламента

че те са там, за да се грижат на първо място за нашите граждански права, при това не само в конкретния случай на ACTA, но и при обсъждането и гласуването на всеки друг законодателен акт!

Нека им напомним, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA , на който имаме шанса да достигнем (а защо не и да надминем) успеха от 11 Февруари.

Днес попаднах на първите мобилизиращи клипчета в YouTube – кой би се хванал да пусне версия и на български?

* Пародийно представяне на ACTA от Ernst Haeckel(Octopus) + [Author Wikipedialogo] добавено от User:Stanqo на Wikimedia Commons

Related posts:

1. ACTA и Европейският съд: какво всъщност се опитва да ни каже комисар Де Гухт?
2. ACTA: Европейският Парламент се обвива в мълчание
3. ACTA: развенчаваме митовете
4. ACTA: Съветът на Европейския Съюз e на ръба да подпише
5. ACTA: появи се студия по поръчка на Европейския Парламент