Google вече е длъжен да блокира за цял свят

Google вече е длъжен да блокира за цял свят

Да, точно това ни казва в постановеното си на 28.06.2017 решение Върховен съд на Канада.

В основата му стои спор, започнат пред съдилищата на Британска Колумбия, между компанията-ищец Equustek Solutions, която произвежда уреди за производствена автоматизация и мрежова свързаност, и компанията-ответник Datalink Technologies Gateways Inc. et al. Предметът на спора е, че Datalink (заедно със свои свързани дружества) разпространява някои от продуктите на ищеца, но след като заменя оригиналната марка със своя и представяйки ги като свои.

Equustek успява да издейства привременни мерки, с които съдът забранява на Datalink да разпространява продуктите. Вследствие на това Datalink прекратява участието си в производството, напуска Британска Колумбия и продължава противоправната си дейност „от неизвестно място“, с помощта на множество различни уеб сайтове, за което, разбира се, разчита най-вече на търсачки като Google.

От този момент насетне Equustek насочва услията си срещу Google, които започва да бомбардира с исканията си за деиндексиране на сайтовете на Datalink. От търсачката се съобразяват, но не с всичко. На практика ограничават деиндексирането само до канадския домейн от първо ниво, т. е. до Google.ca.

Това е незадоволително за ищеца, който иска от съда да забрани на Google да показва резултатите от търсене, свързани с противоправно предлаганите от Datalink продукти, в световен мащаб.

Google, разбира се, обжалва и делото стига до Върховния съд на Канада. Пред който излага аргументи за нарушаване свободата на изразяване, както и че същата привременна мярка не би била наложена навсякъде по света и прилагането и там (където не биха я наложили), ще доведе до нарушение на местното законодателство.

Върховният съд на Канада не приема тази аргументация, определяйки я като „само теоритична“.

Впечатление прави формулировката на съдия Rosalie Abella в точка 48 от решението, че

Това не е мярка за ограничаване на речта, насочена срещу ценностите на свободата на изразяване, а е мярка за деиндексиране на сайтове, които отказват да се съобразят с поредица от съдебни разпореждания. Никога досега не сме приемали, че свободата на изразяване е тук, за да  улеснява противоправната продажба на стоки.

В типичния англо-американски стил на писане на съдебни решения, съдия Abella продължава и в следващата точка 49:

Също така имам проблем с виждането, че мярката влиза в конфликт с онова, което Google определя като съдържание с неутрален характер. Мярката не изисква Google да следи съдържанието в интернет, нито е констатацията за каквато и да е отговорност на Google с оглед улесняване достъпа до процесните уебсайтове. Що се отнася до баланса на удобство, единственото задължение, което привременната мярка налага на Google, е да деиндексира интернет сайтовете на Datalink. Разпореждането, както съдия Fenlon правилно оценява, е само леко разширение на премахването на отделни URL адреси, което Google вече е направил доброволно. Дори да приемем, че разпореждането представлява ограничаване на свободата на изразяване, то това е далеч по-незначително отколкото необходимостта да се предотврати настъпването на непоправима вреда, произтичаща от нежеланието на Google да деиндексира, с което търсачката на практика улеснява Datalink в неизпълнението ѝ на съдебно постановени мерки.

Сума сумарум, решението е добре аргументирано и балансирано с оглед конфликта между правото на свободно изразяване от една страна и правото на (интелектуална) собственост от друга. Предлагането на чужди продукти под собствена марка освен продуктово пиратство, представлява и акт на нелоялна конкуренция, която унищожава търговския оборот. В допълнение, правото на „свободно изразяване“ не е създадено за това, определени ответници по граждански или търговски дела да бягат от съответната си отговорност и да продължават с противоправното си поведение. Деиндексирането на сайтовете на ответника от търсачката на Google също така е далеч по-мека мярка, отколкото задължаването на интернет доставчици да филтрират трафика на потребителите си до тях.

Решението канадската върховна инстанция е съвместимо и с родното законодателство – в решението си по съединени дела C-236/08 и C-238/08, Съдът на Европейския съюз приема, че Google е доставчик съобразно чл. 14 от Директива 2000/31, който отговаря на чл. 16 от нашия Закон за електронната търговия (ЗЕТ). В този смисъл, особено след като е уведомен надлежно, Google е длъжен да предприеме мерки срещу противоправното поведение на Datalink, ако не иска да бъде съотговорен за неговите нарушения.

 

Снимка – достъпна на Flickr