L’Oreal срещу eBay: анализ на решението на Съда на Европейския Съюз

L’Oreal срещу eBay: анализ на решението на Съда на Европейския Съюз

Сигурен съм, че заинтересованата онлайн общност е очаквала със затаен дъх решение C – 324/09 на Съда на Европейския Съюз в каузата L’Oreal срещу eBay.

Е, от онзи ден то вече е факт.

Малко са решенията (на Съда на Европейския Съюз), предизвиквали толкова многобройни реакции. Притежателите на марки сякаш ликуват, a генералният тенор на коментаторите е, че Съдът най-накрая разчистил некои несигурности свързани с ползването на марки онлайн и натрупали се в последните години.

Но нека за начало погледнем

за какво изобщо става дума ?

L’Oreal упреква eBay, че чрез осъществяваните в широки мащаби на европейските му сайтове сделки се нарушават права върху марки, които производителят на козметика притежава.
След неуспешен опит за извънсъдебно споразумение, L’Oreal сезира Висшия Съд (High Court of Justice) в Лондон с искане същият да установи,

  1. че eBay и ответниците — физически лица, извършвали продажби през сайта http://www.ebay.co.uk, трябва да носят отговорност за осъществените продажби, при положение че L’Oreal не е давал съгласието си за тях;
  2. че eBay носи отговорност за използването на марките на L’Oreal на сайта на eBay, когато тези марки се търсят като ключови думи и в следствие на това се показват на сайта на eBay.
  3. in eventu, че дори eBay да няма вина за нарушенията на свързаните с L’Oreal марки, на eBay трябва да бъде наложена забрана по силата на член 11 от Директива 2004/48.

eBay поддържа, че продавачите и купувачите, използващи електронното тържище на сайта му трябва да приемат определените от eBay условия за ползване. Едно от тези условия е забраната на продажбата на фалшифицирани стоки и нарушаването на правата върху марки.

Отделно еBay е поставил филтри, за да може да идентифицира обявите, които биха могли да нарушават условията за използване на сайта. Висшият Съд установява също, че чрез програма наречена „VeRO“ („Verified Rights Owner“) eBay е разработил система за уведомяване и за сваляне на каталожни описания, предназначена да осигурява съдействие на притежателите на права върху интелектуална собственост за отстраняване на нарушаващи правата им описания на оперираното от eBay електронно тържище.
L’Oreal отказва да участва в тази програма, тъй като смята, че същата не е задоволителна.

Въз основа на жалбата на L’Oreal, Висшият Съд решава да отправи

преюдициално запитване

до Съда на Европейския Съюз, чието съдържание от 10 въпроса би могло да се резюмира по следния начин:

  1. Може ли L’Oreal да се противопостави на търговията със стоки, чиито марки L’Oreal притежава, и които (i) носят надпис „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“ или не са пуснати на пазара от L’Oreal, (ii) са извадени от опаковките и (iii) по този начин се нарушават разпоредбите за информираност на потребителите, при положение че (i)-(iii) води до уронването на имиджа и репутацията на марките на L’Oreal?
  2. Може ли, в следствие на търсенето им като ключови думи, показването на марки на L’Oreal на сайта на eBay (независимо дали като платен линк или не) да се разбира като „използване“ на марките по смисъла на Директива 89/104 и Регламент 40/94?
  3. Може ли eBay да се позове на освобождаване от отговорност според Директива 2000/31?
  4. Може ли притежател на марка да се позове на член 11 от Директива 2004/48 и да наложи забрана на посредника по смисъла на директивата, за да се преустановят по-нататъшни нарушения, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?

Съдът на Европейския Съюз приема

  1. че притежателят на марка може да се противопостави на продажбата на стоки, носещи неговата марка, и които не са пуснати на пазара от притежателя на марката или им е отстранена външната опаковка и това води до (i) липсата на информираност на потребителите или (ii) би засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката. По същия начин притежателят на марка може да се противопостави на търговия с тестери, носещи неговата марка;
  2. че операторът на електронно тържище (=eBay) не „използва“, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, идентични или сходни с марките на притежателя знаци, които се появяват на сайта на оператора. Това обаче не възпира притежателят на марка да забрани на оператора да рекламира продавани на тържището стоки, които се показват след търсене се помоща на ключови думи еднакви с марката на притежателя, ако рекламата не указва недвусмислено кой стои зад продажбата: притежателят на марката или трето лице;
  3. че операторът на електронно тържище не може да се възползва от привилегията на Директива 2000/31, когато е имал активна роля и е съдействал на клиентите си при оптимизирането на техните реклами и оферти към купувачите;
  4. че на оператор на електронно тържище, посредник по смисъла на Директива 2004/48,  могат да бъдат налагани забрани, за да се преустановят по-нататъшни нарушения и такива забрани трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия.

Значимост на решение C-324/09

Лично аз не споделям еуфорията обзела мнозинството от коментаторите, защото опитите на Съда да ограничи валидността на решението си до интернет тържищата, а не до доставчици на интернет хост услуги като цяло, са добре видими.

Mисля че c някои допълнителни уговорки решението би имало известна валидност и по отношение на радващите се в момента на голяма популярност сайтове за „групово пазаруване“.

За операторите на такива сайтове в България трябва да е ясно, че българските съдилища са длъжни да се съобразяват c решенията на Съда на Европейския Съюз.

На практика притежателите на марки могат да изискват от съдилищата в България да забранят на оператори на интернет тържища (както и евентуално на сайтове за групово пазаруване ) продажбата на стоки, при условията, разисквани в настоящото решение.

В допълнение, сайтовете биха били (съ)отговорни за нарушения и привилегията разписана в чл. 16 от Закона за електронната търговия не би била приложима. Резултатът би бил осъждането на операторите на сайтове (отделно от наложената забрана) да заплатят и щети на притежателите на марки.

Мисля, че това е важно, защото онлайн продажбите на стоки без съгласието на притежателя на марките върху тях не са рядкост в сайтовете за електронни продажби и групово пазаруване по нашите географски ширини.

В този смисъл бих посъветвал опраторите на такива сайтове да поддържат каталог от мерки, които да не допускат нарушения, a когато се стигне до такива – да гледат много сериозно на оплакванията на притежателите на марки (или други права на интелектуална собственост).

Какво е вашето мнение?

 

Снимка с автор Brian Cantoni, достъпна на Flickr