За отговорността на оператора на уебсайт за хейтърски коментари: две години по-късно

Image by Sajv Csaj on Flickr
no hate

Преди почти 2 години Камарата на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Delfi vs Estonia, което се превърна в един от най-оспорваните и противоречивите актове на този съд. Цялата история можете да проследите в този мой блогпост от октомври 2013.

Причината е ясна – в основата на казуса стоеше въпросът за отговорността на оператора на уебсайт за писаните от негови потребители коментари, особено са враждебните и хейтърски такива. В решението си ЕСПЧ приема, че Delfi в качеството си на опеартор на сайта е следвало да модерира коментарите на своите потребители и при наличие на явно незаконосъобразни (clearly unlawful) такива – да ги заличава по своя собствена инициатива. Съдът също така приема, че задължението за модериране на коментари не е нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ).

Съвсем разбираемо, делото бе отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ, чието дългоочаквано решение бе публикувано вчера.

Накратко: решението на предходната инстанция е законосъобразно, няма нарушение на чл. 10 от Конвенцията и операторът е длъжен да модерира, а ако не го прави – отговаря за съдържанието на коментарите.

Конкретно, Съдът приема, че

упражнявайки свободата на изразяване, от интернет могат да бъдат извлечени сериозни ползи, но също така не бива да се забравя, че отговорността за клеветническа или друг вид незаконосъобразна реч трябва, по принцип, да се прилага, тъй като представлява ефективно средство за защита при нарушения на правата на личността.

Съдът също така отчита различията между оператор на интернет портал и доставчик на “традиционна медийна услуга“, изразяваща се в различните правни принципи, регламентиращи дейността на традиционните печатни и аудиовизуални медии, от една страна, и интернет базираните медии, от друга:

В актуалната препоръка на Комитета на министрите към държавите-членки на Съвета на Европа относно новите медии, това се нарича диференциран и постепенен подход“, който изисква всеки доставчик, чиито услуги са идентифицирани като медия или като такива на посредник, или като спомагателни дейности, да се ползва едновременно от подходящата форма (диференцираност) и на съответното ниво (постепенност) на защита, така че отговорността също да се определя в съответствие с член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и на други приложими стандарти, разработени от Съвета на ЕвропаПоради това, Съдът счита, че с оглед особения характер на интернет, задълженията и отговорностите”, приложими спрямо новинарски интернет портал за целите на чл. 10 от Конвенцията, могат да се различават в известна степен от тези, приложими спрямо традиционните медийни издатели, що се отнася до съдържание, създадено от трети лица.

Длъжно ли е било

ръководството на Delfi да предвиди приложимостта на естонския Закон за задълженията? Правилно ли е разчитало то на привилигерованата си отговорност като доставчик на информационното общество съгласно Директивата за електронна търговия (2000/31/ЕО)?

Голямата камара отговаря с доста сухото

като професионален издател, дружеството-жалбоподател е трябвало да бъде запознато със законодателството и съдебната практика, както и с възможността да потърси компетентен правен съвет.

Пропорционално ли е било

присъденото на увредените лица обезщетение в размер на 300 евро?

Тук силно впечатление прави особеното мненние на словенския член на Голямата камара Боштян Зупанчич (Bostjan Zupancic), според когото:

Да се създаде техническата възможност за публикуване на изключително агресивни форми на обида и клевета, всичко това поради чисто търговски интерес, и след това с вдигане на рамене да се твърди, че защото било интернет доставчик, дружеството-жалбоподател не носело отговорност за нападки срещу правата на личността на другите, е напълно неприемливо.

Съгласно старата традиция на защита на правата на личността, която датира от времето на римското право, 300 евро като размер на присъдено обезщетение очевидно е напълно недостатъчно, доколкото то се явява обезщетение за вредата, причинена на пострадалите лица.

Какво е практическото значение

на този казус за операторите на уебсайтове?

Модерирането на потребителски коментари е силно препоръчително, защото ЕСПЧ за втори път приема, че в това отношение операторите не могат да се възползват от ограничената си отговорност като доставчици на услуги за информационното общество, както и че правата и интересите на увредените от хейтърски коментари лица надделяват над свободата на изразяване онлайн.

Търговският регистър не харесва Apple и Mozilla Firefox

Търговският регистър (ТР) е едно от малкото наистина добри и смислени приложения в рамките на т. нар. електронно управление. За съжаление, обаче, не работи съвсем технологично неутрално. Конкретно, под Mac с браузър Mozilla Firefox не можете да прикачвате pdf файлове. Онагледявам го в ембеднатото тук клипче.

Интересно, но такъв проблем нямам под Линукс (и слава Богу, защото това е единственият начин да си върша работата), което ме накара да попитам в Туитър

на което получих следния отговор

Проверих в mimeTypes.rdf и писах на Нико, който ми отговори

Съмнението ми, че грешката е сървърна и е в полето на ТР се сгъсти. Използвах електронната форма на сайта им, за да им напиша това

Здравейте,

казвам се адв. Емил А. Георгиев, работя с MacBook Pro, операционна система Yosemite и браузър Mozilla Firefox, версия ESR 31.3.0.

Вашият сайт не работи коректно с въпросната конфигурация, тъй като при прикачване на документи във формат .pdf генерира грешка “Не може да качите този файл. Разрешените разширения са pdf, doc, sxw, txt, rtf, jpg, jpeg, png, gif, tiff, p7s”.

Грешката е на сървърно ниво, което означава, че е в полето на отговорност на Търговския регистър.

Настоявам да я отстраните!

Не го ли сторите, ще изложите многобройните потребители на ТР, сред които и много колеги адвокати, които не използват комбинацията от операционна система Windows от Microsoft и браузър Internet Explorer от същата компания, на пряка дискриминация, която ще резултира в невъзможността да си вършим работата.

Проблемът не е изолиран само до мен и за това свидетелстват многобройните теми в интернет форумите и социалните мрежи.

Разбирате, че неотстраняването на грешката във Вашата система е равносилно на нанасянето на преки и непосредствени вреди у споменатите потребители.

Поздрави,

адв. Емил А. Георгиев

emil.georgiev@reguligence.com

0887 678 190

Очаквам скорошната им реакция, в противен случай смятам да ескалирам казуса до Вергиния Мичева-Русева, която е зам.-министър на правосъдието, и в чийто ресор попада Агенцията по вписванията (и в този смисъл ТР).

Случаят не е изолиран, както можете да прочете тук, и тук.

Споделете статията, ако и вие имате такъв проблем или подкрепяте технологичната неутралност на административните услуги онлайн!

EDIT 07.01.2015: Току що ми се обади Георги Бошнаков, IT-шеф в Агенция по вписванията. Каза, че работят по сигнала ми за несъвместимост. Това е похвално.

От Фейсбук до Берн и обратно

Фейсбук променя общите си условия и някои потребители отново посегнаха към странните статуси, които цитират различни разпоредби и международни актове, между които и Бернската конвенция. С последните потребителите смятат, че възразяват на калифорнийската компания както да използва споделено от тях съдържание, така и да обработва личните им данни.

Да, четете правилно.

Потребителите смятат, че възразяват, но дали успяват да постигнат желания резултат?

Отговорът е кратък и гласи „не“.

Причината за това е съвсем проста и тя се корени в не съвсем познатото обстоятелство, че Фейсбук и потребителите всъщност сключват договор, спрямо който важат общи условия (ОУ) за ползване, които всеки потребител приема още в процеса на своята регистрация в най-популярната социална мрежа в света. Оттам нататък меродавни са единствено отделните разпоредби на въпросните ОУ, доколкото, разбира се, същите не противоречат на закона.

В този смисъл потребителите е важно да знаят, че ако искат да отправят свое волеизявление към ръководството на Фейсбук, то публикуването им като статус е възможно най-неподходящото за тази цел средство. Не само, защото този вид общуване не е предвиден в ОУ, но и защото никой не може сериозно да очаква, че някой във Фейсбук, обикновен служител или ръководен кадър, ще изчита статусите на милиардите потребители, за да проверява дали не съдържат „нещо важно“.

Така погледнато, статусите са за лично ползване, докато комуникацията с Фейсбук следва да се осъществява по друг начин, например чрез (препоръчано) писмо до

Facebook Ireland Limited
Hanover Reach
5-7 Hanover Quay
Dublin 2 Ireland

Това е така, защото европейската си дейност компанията осъществява с регистрирано в ирландската столица дружество с ограничена отговорност.

Как стои въпросът с авторските права върху създадено от потребителите съдържание?

Всеки създател на някакво съдържание, било снимка, статус или коментар е негов автор и като такъв притежава всички изключителни права върху него. Това е записано и в Бернската конвенция, което се явява вероятната причина за нейното споменаване. Но същото пише и в ОУ на Фейсбук.

Да, няма разминаване.

Който си е направил труда да ги прочете вероятно е видял, че те признават авторството на създалите въпросното съдържание потребители. Малка и често недобре разбрана подробност в тях е уговарянето на неизключително право за Фейсбук да ползва създаденото и споделено на платформата му от потребителите съдържание, конкретно да го възпроизвежда, разпространява и да предлага достъп до него. Това е съвсем нормално, защото Фейсбук предоставя услугата си на принципа на т. нар. cloud services – веднъж споделено, потребителското съдържание се намира на онзи сървър, който в момента се явява оптималната локация. Но всички знаем, че социалната мрежа живее в екосистема от хиляди сървъри, поради което локацията на споделенето съдържание може да се промени и се променя непрекъснато, така че, за да не нарушава нечии права, калифорнийската компания си запазва простото (и неизключително) право да разпространява и възпроизвежда това съдържание, каквото строго погледнато се явява промяната на неговото местонахождение.

За финал едно весело клипче по въпроса.

Отново за отворените стандарти и отворените формати

Image by John Drinkwater on Flickr
liberate your documents

В последно време малко занемарих писането в този блог и причината за това, че в началото на тази година взех решението да стана член-учредител на ДЕОС.

Работата там върви добре – преминахме успешно през всички фази на процедурата по регистрация на политическа партия, а именно Инициативен комитет, Учредително събрание и открито заседание пред Софийски градски съд. Резултатът е, че ДЕОС вече е регистрирана партия, която се подготвя за участие в изборите за местна власт, които ще се проведат догодина.

Видно от съдебното решение, пишещият тези редове блогър е член на Управителния съвет на движението и като такъв има определени задължения съгласно Закона за политическите партии (ЗПП). Конкретно, член 30, ал. 3 от същия предвижда, че членовете на ръководните и контролните органи на политическата партия

декларират своето имущество, доходи и разходи в страната и в чужбина по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

Това на практика означава, че всеки член на Управителния и Надзорния съвет на ДЕОС трябва да попълни тази претоварена с макроси декларация, която е достъпна на сайта на Сметната палата. В представите на последната, декларацията трябва да се попълни електронно, след което да се разпечата, подпише и предаде като файл и на хартиен носител.

Дотук добре, но декларацията е оптимирана за работа единствено под Excel, който е част от офис пакета на Microsoft. Ако ползвате алтернативна операционна система като Линукс (какъвто е моят случай) и работите с друг офис пакет, например с LibreOffice (какъвто е моят случай), сте строго прецакани.

Това, разбира се, е проблем по няколко причини.

Първо, получава се така, че изпълнението на едно законово задължение става зависимо от избора на потребителя каква софтуерна конфигурация да използва.

Второ, предлаганите по този начин електронни административни услуги са използваеми само от една част от гражданите, като се нарушава задължението те

да се предоставят по достъпен начин и в удобен за потребителите диалогов режим

каквото е изискването на чл. 12, ал. 2 от Закона за електронното управление (ЗЕУ).

Трето и никак немаловажно е обстоятелството, че стопроцентовото залагане на продукти на Microsoft цементира техния де факто монопол на софтуерния пазар.

Невероятно, но в конкретния случай това се явява дори допустимо, защото в по-горе цитирания чл. 12 от ЗЕУ, конкретно в неговата алинея 4 е записано, че

Общите изисквания за предоставяне на услугите се определят с наредба за електронните административни услуги, приета от Министерския съвет.

Както винаги дяволът е в детайлите и разглеждайки въпросната наредба се натъкваме на нейния член 65, според който

За нуждите на ползване на електронни административни услуги се допуска приемането на следните затворени файлови формати на електронни документи с неструктурирано съдържание:

1. файлови формати, които имат възможността да включат в себе си електронен подпис:
а) “pdf” ( Adobe Portable Document Format, създаден от компанията Adobe);
б) “doc” (Document Format, създаден от компанията Microsoft);
в) “xls” (Excel Sheet Format, създаден от компанията Microsoft);
г) “eml” (EML Format за електронна поща, създаден от компанията Microsoft);

2. файлови формати, които нямат възможността да включат в себе си електронен подпис:
а) стандартизиран формат “p7s” (по стандарт PKCS#7 (Public Key Cryptography Standard-Стандарт за криптография на публичния ключ) на RSA Data Security, приет с Препоръка RFC 2315 на IETF (The Internet Engineering Task Force-Целева група за Интернет инженеринг) от март 1998 г., капсулиращ електронните документи и отделения електронен подпис (“detached signature”);
б) формат “ats”, капсулиращ електронните документи, отделения електронен подпис, както и други удостоверения (“time-stamp tokens”, “certificate status” и др.);

3. файлови формати, подписани и свързани с електронен подпис посредством “PKCS#7” и “ATS” с включено съдържание на файла:
а) “sxw” ( създадени със средствата на Open Office);
б) “txt” (текстови файлове в ASCII 7-битов формат, unicode формат, кодиран в 8-битово UTF-8 или CP1251 представяне);
в) “rtf” (Rich Text Format v1.6, v1.7, v1.8 и сл. текстови файлове);
г) “jpg”, “jpeg” (JPEG JFIF v1.02 и сл. растерни графични файлове);
д) “j2k”, “jpx”, “jp2” (JPEG 2000, JP2 или JPX растерни графични файлове);
е) “png” (PNG v1.2 и сл. растерни графични файлове);
ж) “tiff” (TIFF rev. 6.0 и сл. растерни графични файлове).

Съставителите на наредбата очевидно пренебрегват съществуването на отворения формат ODF, който е приет като международен стандарт ISO/IEC 26300 още в далечната 2006 г.

Пиша всичко това, защото работата с отворени стандарти е в основата на добре работещото електронно управление. Това е важно, защото по този начин предлаганите електронни административни услуги ще са достъпни независимо от софтуерната конфигурация, с която гражданите предпочитат да работят.

Това не е само мое лично мнение, а концепция, която всички в ДЕОС споделяме и за чиято реализация ще работим активно.

Решението на конкретния проблем, който е и поводът за този пост, е много просто и то се изчерпва с минималната промяна в наредбата за електронните административни услуги, с която затворените файлови формати на Microsoft се заменят с отворения формат ODF. Не е трудно, нито скъпо, а въпрос на разумен подход.

Апропо, на проява на разумен подход станахме свидетели преди няколко години, когато от страниците на този блог си позволих да сезирам Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която също залагаше единствено на затворени формати. Не знам дали моят блогпост доведе до промяната, но КЗК започна да публикува решенията с и като ODF.

СЕС преряза вените на информационното общество

Image: disconnect by Scott Swigart on Flickr
disconnect

 

Ще бъда кратък, защото съм бесен.

Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по дело Constantin Film vs UPC Telekabel (C-314/12), за завеждането на което писах преди около година и половина.

Решението на правната светая светих е катастрофално, защото същата приема, че доставчикът на интернет пренос и достъп (чл. 13 ЗЕТ)

който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет

е

посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С други думи, СЕС обявява всеки доставчик на интернет a priori за нарушител, защото

от съображение 59 от Директива 2001/29 следва, че думата „посредник“, използвана в член 8, параграф 3 от тази директива, визира всяко лице, което предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект.

и приема, че понеже

доставчикът на достъп до интернет е задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице, тъй като, предоставяйки достъп до мрежата, той прави възможно това прехвърляне

то

основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл

че

допускат да се забранява на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание.

Сега, с оглед на съпътстващата ни в световен план дискусия за свободата на изразяване и достъп до информация, само си помислете, че нарушението върху авторски и/или сродни права се претендира само проформа.

Найс, а?

СЕС буквално преряза вените на интернет свързаността и в този смисъл е на път да обезкърви информационното общество.

По решението ще се пише и говори още много, така че този пост едва ли ще остане единственият по темата.

Сори за лошите новини.

P. S.

Пейо е направил много добре систематизиран анализ също в духа, че положението е Халифакс.

Погледнете задължително и поста на проф. Нели Огнянова.

#ДЕОС – тук сме, за да останем

Снимка: Веселин Ханджиев – Frujin

Вчера някои от учредителите на Движение за Европейско Обединение и Солидарност (ДЕОС) имахме среща с група блогъри, за да им разкажем за нашия проект.

ДЕОС е регистрирано като сдружение по ЗЮЛНЦ, но целта ни е скоро да регистрираме и партия със същото име.

Що ви трябваше?

Ами защото разбрахме, че колкото и дълго да викаме неволята, тя няма да дойде. А навън отдавна вече се смрачи.

Защото също така разбрахме, че е време да започнем с дялкането на новия теглич, така че да изкараме каручката от тъмния лес на българското безвремие.

Какво ви прави различни?

Ще работим открито и прозрачно. Като в проект с отворен код.

Което пък на свой ред означава, че в работата и взимането на решения залагаме на въвличането и участието на всички онези от вас, които пожелаят да се включат.

Наричаме това е партиципация.

Вие поредното политическо ГМО ли сте?

Не.

Заставаме с имената и миналото си. В бизнеса на повечето от нас репутацията означава всичко и с нея се изправяме пред теб.

Може и да не разполагаме с финансовите възможности на поредните партийни ГМО-та, но също така не изпитваме тежестта на техните зависимости.

Как ще се финансирате?

С всички позволени от закона средства и най-вече чрез дарения.

Ще работим само с банкови преводи или еквивалнетни платежни средства. На сайта ни ще виждате колко сме получили, както и колко и за какво сме похарчили.

Как мога да ви помогна?

За партийната регистрация ще ни е нужна подкрепа, изразена в участие в инициативния комитет, а след това в учредителното събрание.

Без твоя помощ едва ли ще успеем да съставим списък с изискваните от закона най-малко 2 500 членове.

Това, разбира се, далеч не е всичко. Бъди активен гражданин и влез в контакт с нас. Виж какво предлагаме и – ако ти е присърце – допринеси за неговата реализация.

Как оценявате шансовете си?

Нашите шансове зависят от твоята подкрепа.

Ние прекрачихме своя Рубикон и вече сме пред теб. Но не, за да ни вдигнат с кран и да изчезнем яко дим.

Тук сме, за да останем.

Още по темата от Жюстин, Ернесто, Мирянка, Дарин и поканените и присъствали на вчерашната среща Денислав и Фружин.

Още повече от Събина Панайотова, Галя Тодорова, Комитата и Росица Цанова.

Две медийни изяви на тема Договора от Пекин и споделянето на съдържание в интернет

При Иво Божков в дебютното му предаване в телевизия Евроком, както и при Андрей Захариев и Боян Бенев в Неделя по 3 по БНТ1.

Приятно гледане -)!

Какво ни носи Договорът от Пекин?

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори във Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, на които същевременно ще отговарям.

За какво става дума?

Договорът от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения е многостранен международен договор, който урежда някои имуществени и неимуществени права на изпълнители върху техните изпълнения в аудиовизуални произведения.

Според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

договорът е първият по рода си, който по всеобхватен начин вмества аудиовизуалните изпълнители в международната рамка за авторското право и сродните му права.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определение, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда закрила върху артистичните изпълнения, не означава, че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на СОИС да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Към момента е спорно дали използването на торент сайтовете за достъп до филми и музика е нарушение на авторското право, наказуемо съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс (НК), макар и някои автори като съдиите Петър Петров и Пламен Дацов да поддържат такова мнение в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“.

На същото място споменатите автори, обаче, цитират стенограма от заседание на Народното събрание от 2006 г., според която законодателното намерение е да преследва и наказва само нарушители на авторски и сродни права, които действат в търговски мащаби и/или с търговска цел.

По тази логика потребителите на торент сайтове, които достъпват филми, музика и всякакво друго защитено съдържание само и единствено за свое собствено удоволствие, не би следвало да бъдат третирани като нарушители и споменатият Договор от Пекин не променя нищо в тази насока.

Противоконституционно ли е електронното гласуване у нас?

Image by cased.de
vote

С онзиденшното си телевизионно обръщение президентът на Републиката Росен Плевнелиев предложи провеждането на национален референдум, на който притежателите на български лични документи да кажат тежката си дукма по следните 3 въпроса, конкретно:

– подкрепят ли въвеждането на мажоритарен избор за част от депутатите в НС;

– подкрепят ли въвеждането на задължително гласуване, както и

– подкрепят ли дистанционното гласуване по електронен път.

Онези, които следят политическия оборот със сигурност отчетоха, че президентското предложение буквално взриви лагера на управляващите партии, чиито изявени представители не закъсняха с представянето на опорни точки, които вкупом трябваше да оборят Плевнелиевата теза.

Поне на пръв поглед юридически най-подплатено изглеждаше мнението на кюстендилската народна представителка Мая Манолова, която

изключително скоропостижно заблуди

медийните потребители, че в своето решение No 4 от 2011 г. Конституционният съд бил признал електронното гласуване за противоконституционно.

Това твърдение, разбира се, е напълно несъстоятелно и желанието ми да ви споделя защо мисля така, ме мотивира да блогна няколко изречения по въпроса.

За какво става дума?

Конституционният съд е сезиран от петдесет и трима народни представители от 41-вото Народно събрание на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които искат установяване противоконституционност на голям брой разпоредби от Изборния кодекс (ИК), както и несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна.

Една от атакуваните норми е § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, в който е предвидена възможността за електронно гласуване.

Какво предвижда § 11 от ИК?

Идеята на този параграф е при изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г. да се проведе експериментално гласуване по електронен път чрез интернет, като на Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да определи пет избирателни секции, образувани в страната, съответно пет избирателни секции, образувани извън страната, в които да се гласува електронно при следната процедура:

– Не по-късно от 5 дни от датата на насрочване на изборите ЦИК открива интернет страница, чрез която да се гласува;

– На въпросната страница могат да гласуват само онези, които предварително (12 дни преди изборите) са се регистрирали пред ЦИК и са получили от нея специална парола за достъп;

– Гласуването по интернет е замислено като предварително: започва не по-късно от 5 дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди изборния ден, а след изтичането на този срок ЦИК е длъжна да спре достъпа до страницата;

– Гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето (=електронен подпис) и след това на екрана се появява електронна бюлетина, на която избирателят отбелязва еднозначно своя вот за избраната от него кандидатска листа;

– Интересното е, че избирателят може да промени своя вот чрез повторно гласуване, ако не е изтекъл по-горе споменатия срок (48 часа до изборния ден), като в този случай проведеното първо гласуване се анулира автоматично;

– Подадените по електронен път гласове се съхраняват в електронна избирателна урна и не позволяват разкриване на самоличността на избирателя;

– Гласувалите електронно все пак имат опцията да се разходят до избирателната си секция и да гласуват още веднъж, като за да се избегнат злоупотреби в Секционната избирателна комисия са длъжни да проверяват всеки избирател дали вече не е гласувал по интернет. В случай че избирателят е гласувал по електронен път, електронното му гласоподаване се анулира и той се допуска до гласуване в секцията;

– Някак странно изглежда загрижеността за опазването тайната на вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове – установи ли се нейно нарушение, то за недействителни се обявяват всички гласове във въпросната урна;

Какво решава КС?

Накратко, правната светая светих на Републиката приема, че

– определянето на електронното гласуване чрез интернет като експериментално е юридически непрецизно, защото експеримент няма, а има възможност (не задължение) за гласуване чрез интернет в ограничен брой секции, определени от ЦИК;

– има проблем с тайната на вота – съдиите се опасяват за рискове при преноса и съхраняването на информацията по електронен път, както и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия;

– се дава възможност за упражняване правото на глас повече от един път, което противоречи на класическото изборно правило един човек – един глас;

– анулирайки веднъж подадения по електронен път глас, от СИК неминуемо разбират за кого въпросният глас е бил подаден. С други думи, тайната на вота е нарушена, като практическото изражение на анулирането на един глас ще води до обявяването за недействителни на всички гласове от същата електронна урна.

С оглед на гореизложеното КС преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията), поради което установява противоконституционност на целия § 11 ИК.

Какво означава това?

Ами че КС обявява една норма за противоконституционна, така че от датата на решението му същата не се прилага. Нито повече, нито по-малко.

Така погледнато решението не би трябвало да учудва, защото атакуваната разпоредба е силно несъвършена и създава повече проблеми, отколкото решава. Все пак нейният замисъл не е напълно порочен и това се оценява на няколко места в конституционното решение.

Така например съдиите много ясно казват, че

Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.

както и че

Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота.

За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.

Погледнато с присъщия за пишещия тези редове блогър оптимизъм, Конституционният съд не само че не обявява електронното гласуване чрез интернет за противоконституционно, а дори съставя една своего рода рецепта за необходими корекции в законодателството, които да освободят пътя за участие в изборния процес в крак с времето и модерните технологии.

Чиновническият чай в 5 часа ще е с отворен код

LibreOffice

Да, администрацията в Обединеното кралство вероятно съвсем скоро ще работи с офис софтуер, базиращ на отворени стандарти и отворен код.

Аргументите са повече от ясни – намаляване на разходите и скъсване със зависимостта от квазимонополния доставчик от Редмънд, щата Вашингтон.

Залагайки на отворените стандарти и отворения код, администрацията на короната очаква не само да си спести пари, но и да бъде по-гъвкава, като предлага публичните си услуги еднакво добре на всички потребители, независимо дали последните ползват Microsoft Windows, MacOS или Linux.

С решението си британците се нареждат в дългата редица на публични администрации, които са приели принципния и стратегически подход към повече независимост, по-добра услуга и по-ниски публични разходи, което ние, харчещите милиони за софтуерни лиценизии, а иначе бедняци, би трябвало да последваме моменталически.