Tag: блокиране на интернет трафик

СЕС преряза вените на информационното общество

Image: disconnect by Scott Swigart on Flickr
disconnect

 

Ще бъда кратък, защото съм бесен.

Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по дело Constantin Film vs UPC Telekabel (C-314/12), за завеждането на което писах преди около година и половина.

Решението на правната светая светих е катастрофално, защото същата приема, че доставчикът на интернет пренос и достъп (чл. 13 ЗЕТ)

който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет

е

посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С други думи, СЕС обявява всеки доставчик на интернет a priori за нарушител, защото

от съображение 59 от Директива 2001/29 следва, че думата „посредник“, използвана в член 8, параграф 3 от тази директива, визира всяко лице, което предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект.

и приема, че понеже

доставчикът на достъп до интернет е задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице, тъй като, предоставяйки достъп до мрежата, той прави възможно това прехвърляне

то

основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл

че

допускат да се забранява на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание.

Сега, с оглед на съпътстващата ни в световен план дискусия за свободата на изразяване и достъп до информация, само си помислете, че нарушението върху авторски и/или сродни права се претендира само проформа.

Найс, а?

СЕС буквално преряза вените на интернет свързаността и в този смисъл е на път да обезкърви информационното общество.

По решението ще се пише и говори още много, така че този пост едва ли ще остане единственият по темата.

Сори за лошите новини.

P. S.

Пейо е направил много добре систематизиран анализ също в духа, че положението е Халифакс.

Погледнете задължително и поста на проф. Нели Огнянова.

Отново за филтрирането, отново пред СЕС

Image: UPC advert “F.I.T Jetzt gratis einsteigen!”
by Creative Society.

Това, което виждате на картинката е реклама на един от най-големите австрийски кабелни оператори – UPC.

Причината да я сложа тук, както и да напиша този пост е обстоятелството, че

UPC са ответник

по едно оформящо се като ключово ново дело.

Досега то се водеше в Австрия и достигна Върховния Съд (OGH) на алпийската република, който от своя страна с определение отправи преюдициално запитване (заведено под номер C-314/12) до Съда на Европейския Съюз (СЕС).

Ищци по делото

на теория са маргинални филмови продуценти, а истинският двигател всъщност е австрийско юридическо лице с нестопанска цел, носещо претенциозното име Vereien fuer Antipiraterie (VAP) или Сдружение за борба с пиратството на български.

Делото в Австрия е само брънка във веригата от процеси срещу стрийминг портала kino.to, които доведоха до ефективни наказания лишаване от свобода и много високи, буквално екземплярни, глоби.

Зададените на СЕС въпроси

на практика могат да се сведат до

могат ли носителите на (авторски и сродни) права да изискват от доставчиците на интернет свързаност (access providers) да блокират достъпа на своите клиенти до определени уеб сайтове, които предлагат достъп до филмови произведения под формата на стрийминг без разрешението на прежденазованите носители на права?

Разковничето на казуса ще се окаже член 8, алинея 3 от директива 2001/29, който предвижда, че

Държавите-членки гарантират притежателите на права да могат да поискат издаването налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.

В тази връзка австрийският OGH желае да изясни

дали някой от аксес провайдърите носи отговорност

и ако да – кой точно: онзи, чрез когото kino.to се свързват със световната мрежа или онзи, с чиято помощ потребителите на kino.to гледат стриймваното на сайта им съдържание.

Част от така зададените въпроси вече намериха своя отговор в сагата SABAM (повече тук и тук), но основната разлика със сегашния казус е, че там ставаше въпрос за хостинг провайдъри, сиреч за съхраняване на съдържание, докато в настоящия случай говорим за чистата интернет свързаност.

Надеждата

на пишещия тези редове блогър се изразява в това, че СЕС за пореден път ще вземе трезво решение, с което да даде повече яснота как да се тълкува една от централните по отношение на авторскоправната закрила евродирективи.

Същевременно, авторът на този материал очаква решението да охлади мераците на правоносителите, както и да подкрепи позицията на доставчиците на интернет ведно с онази на техните потребителите.

SABAM отнася поредния шамар, социалните медии не са длъжни да филтрират съдържание

Image by Jos van der Hoek on Flickr

3312584688_759f9353b4_z

В обявеното си днес решение по делото SABAM срещу Netlog (C-360/10), Съдът на Европейския съюз се занимава с това доколко е допустимо на хостинг доставчик да бъде съдебно разпоредено да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения и да блокира техния обмен.

Преюдициалното запитване на първоинстанционния белгийски съд е много сходно с онова по дело C-70/10 SABAM срещу Scarlet (повече тук), с основната разлика че ответникът в настоящото производство (Netlog) не е доставчик на интернет услуги (като Scarlet), а оператор на социална мрежа.

Съдът започва с уточнението, че

оператор като Netlog, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31.

Това, което следва по-нататък е

почти дословното цитиране от SABAM срещу Scarlet

което важи и за заключението, а именно че директивите

  • 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия),
  • 2001/29/ЕО (авторско право в информационното общество) и
  • 2004/48/ЕО (правоприлагане на права на интелектуална собственост)

разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни човешки права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на хостинг услуги, да въведе спорната система за филтриране

  • на информация съхранявана на сървърите му от неговите потребители;
  • която да прилага без разграничение към всички тези потребители;
  • превантивно;
  • изцяло на свои разноски и
  • без ограничение във времето.

само за да идентифицира файлове, чиито права на интелектуална собственост жалбоподателят твърди че притежава, и за да предотврати споделянето им между потребителите на социалната си медия.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите не могат (ефективно) да принудят собственик на социална медия да пречи на обмена на съдържание, извършван от неговите киенти (потребители на социалната мрежа).

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Потребителите на интернет са едни от печелившите, макар и да не получават картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитено съдържание. Принципно правоносителите биха могли да преследват всеки случай на неразрешено споделяне по отделно, но не могат да натиснат killer-switch-а на доставчика на услугата и така да решат проблема генерално.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Подобно на казуса Scarlet срещу SABAM и това решение е много положително за доставчиците на интернет и най-вече за онези, които се занимават с хостинг услуги.

Видно е, че сега действащата правна рамка не може току-така да им вмени определени функции и задължения.

Някой дали още вярва на приказките, че ACTA няма да промени нищо -)?