Tag: Директива 2004/48

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

SABAM отнася поредния шамар, социалните медии не са длъжни да филтрират съдържание

Image by Jos van der Hoek on Flickr

3312584688_759f9353b4_z

В обявеното си днес решение по делото SABAM срещу Netlog (C-360/10), Съдът на Европейския съюз се занимава с това доколко е допустимо на хостинг доставчик да бъде съдебно разпоредено да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения и да блокира техния обмен.

Преюдициалното запитване на първоинстанционния белгийски съд е много сходно с онова по дело C-70/10 SABAM срещу Scarlet (повече тук), с основната разлика че ответникът в настоящото производство (Netlog) не е доставчик на интернет услуги (като Scarlet), а оператор на социална мрежа.

Съдът започва с уточнението, че

оператор като Netlog, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31.

Това, което следва по-нататък е

почти дословното цитиране от SABAM срещу Scarlet

което важи и за заключението, а именно че директивите

  • 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия),
  • 2001/29/ЕО (авторско право в информационното общество) и
  • 2004/48/ЕО (правоприлагане на права на интелектуална собственост)

разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни човешки права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на хостинг услуги, да въведе спорната система за филтриране

  • на информация съхранявана на сървърите му от неговите потребители;
  • която да прилага без разграничение към всички тези потребители;
  • превантивно;
  • изцяло на свои разноски и
  • без ограничение във времето.

само за да идентифицира файлове, чиито права на интелектуална собственост жалбоподателят твърди че притежава, и за да предотврати споделянето им между потребителите на социалната си медия.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите не могат (ефективно) да принудят собственик на социална медия да пречи на обмена на съдържание, извършван от неговите киенти (потребители на социалната мрежа).

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Потребителите на интернет са едни от печелившите, макар и да не получават картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитено съдържание. Принципно правоносителите биха могли да преследват всеки случай на неразрешено споделяне по отделно, но не могат да натиснат killer-switch-а на доставчика на услугата и така да решат проблема генерално.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Подобно на казуса Scarlet срещу SABAM и това решение е много положително за доставчиците на интернет и най-вече за онези, които се занимават с хостинг услуги.

Видно е, че сега действащата правна рамка не може току-така да им вмени определени функции и задължения.

Някой дали още вярва на приказките, че ACTA няма да промени нищо -)?

ACTA: отговарям на въпроси в Капитал

Тази седмица Илин Станев от в. Капитал се свърза с мен и ме помоли да отговоря на няколко подбрани от него въпроса относно “Търговското споразумение за борба с фалшифицирането” also known as ACTA.

Отпечатания ми отговор можете да намерите тук, но заради някои промени предприети в последствие от редакцията на вестника, реших да представя моя вариант на отговорите в блога.

Приятно четене!

Имало ли е досега процедура, която да задължава доставчиците на онлайн услуги да предоставят информация “достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение”?

Подобни текстове съществуват, но има съществени разлики, които правят ACTA толкова проблематична. Според новото споразумение правоносители могат, когато си поискат и само на базата на предположение, да изискват информация за всяко (в това число и маловажно) нарушение и доставчиците да са длъжни да действат незабавно. Вярно е, че искането на информация трябва да бъде юридически обосновано, но това засяга чисто формалните аспекти, като например позоваването на определен състав от ЗАПСП или НК, който (предполагаемо) е нарушен.

Противно на АСТА, според директива 2004/48/ЕС искането за информация може да се постави само в рамките на съдебно производство и трябва да бъде, първо, обосновано и, второ,  пропорционално на нарушението, което по дефиниция изключва маловажни случаи или случаи по непредпазливост. Отделно директивата изисква нарушението да е било поне установено и не се задоволява с едното предположение. А нарушението трябва да е извършено в търговски мащаб.

От това личи, че АСТА влошава положението на доставчиците, навлиза много по-интензивно в личната сфера на интернет потребителите и ги излага на по-сериозни санкции.

Създава ли се нова процедура за доказване на нарушено авторско право – сега, ако се счете, че правото е нарушено, започва гражданско дело, в което трябва да се докаже вреда?

Не, expressis verbis не се създава такава процедура. Но, забележете, чл. 27.3 от ACTA призовава за сътрудничество между правоносителите и доставчиците на интернет услуги. Същите това сътрудничество Европейската комисия нарича извънсъдебни мерки и алтернатива на съдилищата. Това дава основания за предположението, че за да се блокира достъпът до предполагаемо незаконно съдържание, определени издирвателни (наблюдение и събиране на доказателства) и правоохранителни функции (например налагане на санкции) могат да бъдат възложени на частни индивиди, заобикаляйки по този начин съдебните органи и правото на справедлив процес.

Към това трябва да се добави изискването за ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, както и изискването за въвеждане на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения и мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Не се изяснява какви са тези мерки, но те могат да приемат формата на т.нар. три удара.

Така АСТА създава предпоставки за сериозно извънсъдебно вмешателство при авторскоправни спорове в цифровата среда, които определено са в ущърб на интернет потребителите.

Текстовете за “случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки” са доста интересни. Има ли такова законодателство в България, което да наказва тези, които умишлено премахват защитата?

Да, въведено е в Европейския съюз през 2003 с директива 2001/29/ЕС, а България го възприема през 2005, т.е. преди присъединяването си към ЕС. У нас е разписано в чл. 92 ал. 6 и 7 от ЗАПСП и представлява административно нарушение. С приемането на АСТА ще се превърне в престъпление от наказателноправен характер, което ще доведе до по-суровото му санкциониране.

В АCТА обаче се казва, че такива наказателноправни мерки държавите трябва да въведат “поне” за случаите на нарушения с търговски мащаби. Т.е. крайните потребители по-скоро няма да бъдат засегнати.

“Поне” означава, че могат да се въведат и за нетърговски мащаби. Т.е държавата може да разшири обхвата на тези мерки. Колкото до това, че действия се предприемат само срещу съзнателни нарушители, тук става дума само заобикалянето на ефективна технологична мярка, а не до корективните действия per se. Всеки път когато рипвате диск, това е съзнателно действие…

Казус. Спират ви с лаптоп с нелецинзиран “Уиндоус” и ви наказват. Но не е ли така и сега?

Не съвсем, защото към момента държателят на нелицензиран софтуер подлежи на административноправна отговорност, като е спорно дали изобщо ще се стигне дотам в случаите по непредпазливост, каквато обикновено е ситуацията при частните потребители. НК предвижда наказателноправна отговорност само при умишлено действие, каквото може да се вмени на бизнес сектора, но почти никога на частния потребител.

След АСТА обаче положението ще е значително по-усложнено заради залегналата в него идея да преследва всяко нарушение и неясната дефиниция на търговски мащаб.

В споразумението постоянно се говори за действия в търговски мащаб. Какво означава това? Има ли международноправна дефиниция?

Не, но съществува дефиниция в директива 2004/48, която гласи: “Действия, извършени в търговски мащаб, са действията, извършени за извличане на пряко или непряко икономическо или търговско предимство. Това обикновено изключва действията, извършени от крайни потребители, които постъпват добросъвестно.” Дефиницията в АСТА обаче гласи: “Дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.”

Когато през 2007 Европейският парламент обсъждаше наказателноправен вариант на директива 2004/48, позната като IPRED2, предложението за дефиниция на търговски мащаб гласеше: “Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба“.

IPRED2 не е осъществена до сега, като има предположения, че при евентуалното си приемане тя би транспонирала наказателноправните мерки от АСТА. За съжаление по-горната дефиниция е загубена, защото след подписването на АСТА Европарламентът може или само да приеме (ратифицира) споразумението, или да го отхвърли, но не и да налага промени в текста му.

С просто око е видно, че АСТА не изключва от дефиницията крайните потребители, които постъпват добросъвестно, а това в цифровата среда би се отнасяло до огромното мнозинство.

Определението на търговски мащаб в АСТА е много по-неясно и това де юре ликвидира привилегията за крайните потребители, които действат добросъвестно (и за свои лични цели).

L’Oreal срещу eBay: анализ на решението на Съда на Европейския Съюз

Image: eBay Logo by brianc on Flickr
eBay Logo

Сигурен съм, че заинтересованата онлайн общност е очаквала със затаен дъх решение C – 324/09 на Съда на Европейския Съюз в каузата L’Oreal срещу eBay.

Е, от онзи ден то вече е факт.

Малко са били решенията (на Съда на Европейския Съюз), които са предизвиквали толкова многобройни реакции. Притежателите на марки сякаш ликуват, a генералният тенор на коментаторите е, че Съдът най-накрая разчистил некои несигурности свързани с ползването на марки онлайн и натрупали се в последните години.

Но нека за начало погледнем

за какво изобщо става дума ?

L’Oreal упреква eBay, че чрез осъществяваните в широки мащаби на европейските му сайтове сделки се нарушават права върху марки, които производителят на козметика притежава.
След неуспешен опит за извънсъдебно споразумение, L’Oreal сезира Висшия Съд (High Court of Justice) в Лондон с искане същият да установи,

  1. че eBay и ответниците — физически лица, извършвали продажби през сайта http://www.ebay.co.uk, трябва да носят отговорност за осъществените продажби, при положение че L’Oreal не е давал съгласието си за тях;
  2. че eBay носи отговорност за използването на марките на L’Oreal на сайта на eBay, когато тези марки се търсят като ключови думи и в следствие на това се показват на сайта на eBay.
  3. in eventu, че дори eBay да няма вина за нарушенията на свързаните с L’Oreal марки, на eBay трябва да бъде наложена забрана по силата на член 11 от Директива 2004/48.

eBay поддържа, че продавачите и купувачите, използващи електронното тържище на сайта му трябва да приемат определените от eBay условия за ползване. Едно от тези условия е забраната на продажбата на фалшифицирани стоки и нарушаването на правата върху марки.

Отделно еBay е поставил филтри, за да може да идентифицира обявите, които биха могли да нарушават условията за използване на сайта. Висшият Съд установява също, че чрез програма наречена „VeRO“ („Verified Rights Owner“) eBay е разработил система за уведомяване и за сваляне на каталожни описания, предназначена да осигурява съдействие на притежателите на права върху интелектуална собственост за отстраняване на нарушаващи правата им описания на оперираното от eBay електронно тържище.
L’Oreal отказва да участва в тази програма, тъй като смята, че същата не е задоволителна.

Въз основа на жалбата на L’Oreal, Висшият Съд решава да отправи

преюдициално запитване

до Съда на Европейския Съюз, чието съдържание от 10 въпроса би могло да се резюмира по следния начин:

  1. Може ли L’Oreal да се противопостави на търговията със стоки, чиито марки L’Oreal притежава, и които (i) носят надпис „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“ или не са пуснати на пазара от L’Oreal, (ii) са извадени от опаковките и (iii) по този начин се нарушават разпоредбите за информираност на потребителите, при положение че (i)-(iii) води до уронването на имиджа и репутацията на марките на L’Oreal?
  2. Може ли, в следствие на търсенето им като ключови думи, показването на марки на L’Oreal на сайта на eBay (независимо дали като платен линк или не) да се разбира като “използване” на марките по смисъла на Директива 89/104 и Регламент 40/94?
  3. Може ли eBay да се позове на освобождаване от отговорност според Директива 2000/31?
  4. Може ли притежател на марка да се позове на член 11 от Директива 2004/48 и да наложи забрана на посредника по смисъла на директивата, за да се преустановят по-нататъшни нарушения, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?

Съдът на Европейския Съюз приема

  1. че притежателят на марка може да се противопостави на продажбата на стоки, носещи неговата марка, и които не са пуснати на пазара от притежателя на марката или им е отстранена външната опаковка и това води до (i) липсата на информираност на потребителите или (ii) би засегнало имиджа на продукта, а по този начин и репутацията на марката. По същия начин притежателят на марка може да се противопостави на търговия с тестери, носещи неговата марка;
  2. че операторът на електронно тържище (=eBay) не „използва“, по смисъла на член 5 от Директива 89/104 и член 9 от Регламент № 40/94, идентични или сходни с марките на притежателя знаци, които се появяват на сайта на оператора. Това обаче не възпира притежателят на марка да забрани на оператора да рекламира продавани на тържището стоки, които се показват след търсене се помоща на ключови думи еднакви с марката на притежателя, ако рекламата не указва недвусмислено кой стои зад продажбата: притежателят на марката или трето лице;
  3. че операторът на електронно тържище не може да се възползва от привилегията на Директива 2000/31, когато е имал активна роля и е съдействал на клиентите си при оптимизирането на техните реклами и оферти към купувачите;
  4. че на оператор на електронно тържище, посредник по смисъла на Директива 2004/48,  могат да бъдат налагани забрани, за да се преустановят по-нататъшни нарушения и такива забрани трябва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и не трябва да създават пречки пред законната търговия.

Значимост на решение C-324/09

Лично аз не споделям еуфорията обзела мнозинството от коментаторите, защото опитите на Съда да ограничи валидността на решението си до интернет тържищата, а не до доставчици на интернет хост услуги като цяло, са добре видими.
Mисля че c некои допълнителни уговорки решението би имало известна валидност и по отношение на радващите се в момента на голяма популярност сайтове за “групово пазаруване”.

За операторите на такива сайтове в България трябва да е ясно, че българските съдилища са длъжни да се съобразяват c решенията на Съда на Европейския Съюз.

На практика притежателите на марки могат да изискват от съдилищата в България да забранят на оператори на интернет тържища (както и евентуално на сайтове за групово пазаруване ) продажбата на стоки, при условията, разисквани в настоящото решение.
В допълнение, сайтовете биха били (съ)отговорни за нарушения и привилегията разписана в чл. 16 от Закона за електронната търговия не би била приложима. Резултатът би бил осъждането на операторите на сайтове (отделно от наложената забрана) да заплатят и щети на притежателите на марки.

Мисля, че това е важно, защото онлайн продажбите на стоки без съгласието на притежателя на марките върху тях не са рядкост в сайтовете за електронни продажби и групово пазаруване по нашите географски ширини.

В този смисъл бих посъветвал опраторите на такива сайтове да поддържат каталог от мерки, които да не допускат нарушения, a когато се стигне до такива – да гледат много сериозно на оплакванията на притежателите на марки (или други права на интелектуална собственост).

Какво е вашето мнение?

L’Oreal срещу eBay: Съдът на Европейския Съюз се произнася в полза на собствениците на марки

Image: Ebay Explained 2006 (KLCC) by liewcf on Flickr
Ebay Explained 2006 (KLCC)

В дългоочакваното си решение в каузата L’Oreal срещу eBay, Съдът на Европейския Съюз прие, че eBay могат да бъдат държани отговорни за нарушаването на правата на собственици на търговски марки, извършени от потребителите на интернет платформата на eBay, ако eBay са играли активна роля в използването на въпросните марки.

В такъв случай eBay не могат да разчитат на освобождаването от отговорност гарантиранo на хост провайдъри от директива 2000/31/ЕС.

Подробният анализ е в процес на изготвяне!