Tag: директива 2006/24

Линковете в неделя

 

Здравейте читатели и любители на хубавите новини в неделя!

През последните дни понамалих писането тук, но все пак имам сериозно основание да го подновя и с оглед на календарния ден използвам  за целта рубриката Неделна поща.

Несъмнено

суперактуалната новина

от изминалата седмица е поредното гласуване против Търговското споразумение за борба с фалшификациите ACTA в последната и най-важна комисия на Европарламента – онази по международната търговия INTA.

Гласуването премина бързо, като вотът се разпредели на 19 – против и 12 – за. Нямаше въздържали се, а гласовете „за“ дойдоха от редиците на Европейската Народна Партия (ЕНП) и последното определено ме наведе към преосмисляне на политическите ми нагласи.

Финалният вот в пленарна зала е насрочен за 4-ти юли и аз искрено се надявам евродепутатите да приключат веднъж завинаги с тази неприятна тема.

От ACTA директно ви отнасям към

един друг много значителен проблем

а именно – задържането на трафични данни.

Наред с цялата правораздавателна неразбория, който директива 2006/24 предизвика в някои страни-членки на ЕС (повече тук, туктук и тук), oт около 2 години очакваме и становището на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, поискано от Digital Rights Ireland.

Проблемът с това запитване бе, че ирландският High Court изглежда все не намираше време да го изпрати на СЕС, който пък от своя страна не може да се произнесе по въпрос, който не му е поставян.

Нейсе, преюдициалното запитване най-сетне е отправено (C-293/12) и за това научих от блога на австрийския върховен административен съдия Ханс Петер Лехофер (Hans Peter Lehofer).

На неговия блог можем също така да видим решението с отправените въпроси, които в оригинал гласят

1. ls the restriction on the rights of the Plaintiff in respect of its use of mobile telephony arising from the requirements of Articles 3, 4, and 6 of Directive 2006/24/EC incompatible with Article 5.4 TEU in that it is disproportionate and unnecessary or inappropriate to achieve the legitimate aims of:
(a) Ensuring that certain data are available for the purposes of investigation, detection and prosecution of serious crime?
and/or
(b) Ensuring the proper functioning of the internal market of the European Union?

2. Specifically,
(i) Is Directive 2006/24/BC compatible with the right of citizens to move and reside freely within the territory of Member States laid down in Article 21 TFEU?
(ii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to privacy laid down in Article 7 of the Charter and Article 8 ECHR?
(iii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to the protection of personal data laid down in Article 8 of the Charter?
(iv) ls Directive 2006/24/EC compatible with the right to freedom of expression laid down in Article 11 of  the Charter and Article 10 ECHR?
(v) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to Good Administration laid down in Article 41 of the Charter?

3. To what extent do the Treaties – and specifically the principle of loyal cooperation laid down in Article 4.3 of the Treaty on European Union – require a national court to inquire into, and assess, the compatibility of the national implementing measures for Directive 2006/24/EC with the protections afforded by the Charter of Fundamental Rights, including Article 7 thereof (as informed by Article 8 of the ECHR)?

На практика СЕС ще трябва да прилага и Европейската Конвенция за Правата на Човека (ЕКПЧ), така че очаквам развитието с особен интерес.

За по-добра читаемост на въпросите ще ги ъпдейтна веднага, след като бъде публикуван официалният превод.

За финал една новина, която спада в

категорията куриозни

и това е един нов закон, гласуван в щата Луизиана.

Според същия, осъдените за сексуални посегателства или престъпления (най-вече спрямо малолетни жертви) извършители, които поддържат профили в социални мрежи, като напр. Facebook,  ще трябва да информират за това останалите участници там.

Санкциите за неспазването на това изискване си ги бива – от 2 до 10 години лишаване от свобода без възможност за помилване и $ 1000 глоба при първа проява, както и автоматична 20-годишна присъда при втора.

Facebook приветстват тези мерки.

Дали това е подходящият начин за постигане на по-безопасна онлайн, но и офлайн среда?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене + успешна и плодотворна седмица!

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

Писмо от Австрия: народът срещу трафичните данни

Image: AK Vorrat

 На 1 Април 2012 г. в Австрия влиза в сила промененият закон за далекосъобщенията, с когото се транспонира директива 2006/24

проблемната директива за задържане на трафичните данни

Така след почти 5 години съпротива Австрия се превръща в една от последните държави в Европейския съюз, които да претворят директивата в националното си законодателство.

Нейсе, интересното в случая е друго, а именно че австрийската гражданска инициатива AK Vorrat обяви, че

ще сезира конституционния съд

вземайки за пример съдебните битки у нас, в Румъния, Германия и Чехия.

AK Vorrat призовават всички заинтересовани да се присъединят към каузата и да атакуват промените в закона, внасяйки своята индивидуална жалба пред конституционния съд. Колегите дори са подготвили онлайн форма за попълване, която генерира пълномощно към избрания да води делото адвокат.

Тук ще е редно да отворя скоба и да поясня, че чл. 140 от конституцията на Австрия изрично предвижда възможността конституционния съд да бъде сезиран индивидуално.

От всекиго.

Прочее, не би било никак лошо такава възможност да имаме и тук, в нашето свидно българско отечество.

Предвид особената си връзка с алпийската република, веднага

попълних и разпечатах пълномощното

което след като снимах пуснах по пощата.

Срокът за изпращане е до 18 май и съм бая любопитен колко ли човека ще се присъединят.

Ще следя казуса от близо и ще ви ъпдейтвам съответно.