Tag: Европейска комисия

Европейската Комисия и дигиталният копирайт: приказка без край

Image: European Commission by Sebastien Bertrand on Flickr
European Commission flags

От вчерашното прессъобщение на Комисията научаваме, че де факто членовете на европейското правителство са имали “ориентировъчен дебат”, посветен на съдържанието в цифровата среда.

В резултат от него е

постигнато съгласие

да се започне диалог, който да включва правоносители, ползватели и потребители на съдържание – обект на авторскоправна закрила, в който Комисията да играе ролята на посредник и да участва чрез членовете си Мишел Барние (Michel Barnier), Нийли Крус (Neelie Kroes) и Андрула Василиу (Androulla Vassiliou).

За мен една от най-интересните теми, предвидена за участниците в този диалог е представена от възможността за въвеждане на някои

необходими ограничения на авторското право

които да подпомогнат по-сериозната му интеграция и съответно възприятие в цифровата екосистема.

Примери?

Определено смислено ми се струва спряганото право за библиотеки и архиви да придобиват електронни книги и да ги отдават в наем (или заем) на потребители по интернет.

Към момента пречка за това се явява прекалено обширно разписаното право на автора (или праводържателя) да контролира предоставянето на индивидуален достъп (по безжичен път или кабел) до своето произведение.

Разбира се, това не е всичко, с което ще се занимава предвожданият от комисарската тройка кръжец.

Особено внимание ще се обръща на

отдавна набелязаните теми

като по-добрата хармонизация на правната рамка и трансграничното лицензиране.

Поглеждайте от време на време тук, за да не изпускате развитието.

Некрологът на ACTA още не е отпечатан

Image: European Parliament, Strasbourg, France
By anka @ happyhangaround on Flickr

PE (7)

Миналата седмица търговското споразумение за борба с фалшифицирането ACTA беше подложено на гласуване в 3 от 5-те комисии на Европейския парламент, които са натоварени да се занимаят с него, преди то да бъде внесено в пленарна зала за финалното си  гласуване.

Конкретно става дума за комисиите Промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), Правни въпроси (JURI) и Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Мнозинството във всички 3 комисии гласува против споразумението, а българският европарламентарист Светослав Малинов дори обясни в блога си защо е дал вота си срещу АСТА.

Днес същият сценарий се повтори и в комисията Развитие (DEVE).

Така гражданското общество

вече води с 4:0

на корпоративния интерес.

Само че макар и да имаме една чудесна частична победа, все още е рано да се радваме.

Защо ли?

Ами още не е минало гласуването в най-важната комисия Международна търговия (INTA), което се очаква да се случи на 20 юни 2012. А дори да спечелим и там, то ни остава сравнимото с showdown гласуване в пленарната зала.

Какво можем да направим?

Да припомня, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA.

Софийският протест от 11 февруари беше един от масовите и успешните на континента. Като следствие от него тогавашният министър Трайков обяви, че ще изчака гласуването на Европарламента, спускайки един вид мораториум върху националната ратификация на АСТА.

Защо да не го повторим?

Нека не забравяме, че преди да бъде отпечатан, некрологът на АСТА трябва първо да бъде написан!

ACTA: Европейската комисия се опитва да бави топката

Image: *
ACTAКакто най-вероятно знаете, миналата седмица Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз и адресира към него отдавна очаквания си въпрос относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Да ви кажа, икрено се учудих, че съставянето на едно толкова абстрактно запитване е отнело на комисар Де Гухт и екипа му повече от месец.

Разбира се, повечето заинтересовани в битката с ACTA отдавна предугаждахме съдържанието му и правдиво подозирахме, че избраната формулировка ще бъде много high-level, така щото Съдът да няма друг избор освен да снабди Комисията със супераргумента, че видите ли, всичко е наред.

В оригинал

отправеното от Комисията питане звучи по следния начин:

Is the Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) compatible with the European Treaties, in particular with the Charter of Fundamental Rights of the European Union?

и аз лично бих го превел така:

Намира ли се Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) в правен унисон с европейските договори, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз?

За разлика от Комисията

Европарламентът се отказа от първоначалния си план да занимае Съда с втори (и по всяка вероятност еднакъв с онзи на Комисията) въпрос, отваряйки възможността за гласуване на ратификацията още през юни тази година.

Предвид липсата на мнозинство, което към момента да подпкрепи ACTA, Еврокомисията изглежда търси всякакви варианти да забави гласуването, залагайки на разиграването на топката в своето поле.

Очевидно е, че комисарите разчитат на това, че с течение на времето общественото внимание ще се притъпи и Европейсият парламент (в качеството си на изборен орган) не ще чувства толокова силен притисък да се съобрази с него.

Така на пример още миналата седмица Нели Огнянова обърна внимание на призива, който комисар Де Гухт е отправил към парламента, а именно да изчака с решението си.

Е, и ние не сме съвсем вчерашни и спокойно бихме могли да поемем отправеното ни предизвикателство, че и да противодействаме.

Как ли?

Много просто – нека като граждани (а защо не и като избиратели?)

напомним на нашите избраници в Европарламента

че те са там, за да се грижат на първо място за нашите граждански права, при това не само в конкретния случай на ACTA, но и при обсъждането и гласуването на всеки друг законодателен акт!

Нека им напомним, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA , на който имаме шанса да достигнем (а защо не и да надминем) успеха от 11 Февруари.

Днес попаднах на първите мобилизиращи клипчета в YouTube – кой би се хванал да пусне версия и на български?

* Пародийно представяне на ACTA от Ernst Haeckel(Octopus) + [Author Wikipedialogo] добавено от User:Stanqo на Wikimedia Commons

ACTA: развенчаваме митовете

Дневник изнесе изявлението, с което Европейската комисия дава своето тълкуване на някои от разпоредбите в противоречивото международно търговско споразумение ACTA, което е озаглавила: Десет мита, свързани с ACTA.

Пейо вече даде своя отговор на митовете 1-4. На мен се падна честта и удоволствието да се занимая с онези от 6-10.

На наблюдателните от вас със сигурност не убягва, че и двамата пропускаме мит #5. Това е така, защото аз лично не мога да го коментирам, а и той не е истински свързан с основните упреци срещу ACTA.

Та, по ред на номерата:

Мит 6: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост и също така премахва гаранциите и изключенията, които съществуват в момента в международното право по темата.

Точно обратното, ACTА е изработено с много гъвкави условия и съдържа необходимите гаранции, които да позволят на участниците в споразумението да изготвят подход, който да балансира между всички засегнати права и интереси, като се съобразява с тяхната икономическа, политическа и социална среда, както и със съответното местно право. Запазват се всички гаранции и изключения, които в момента са включени в европейското законодателство или тези в споразумението TRIPS.

Упрекът е напълно основателен, защото АСТА неглижира баланса между интереса на правоносителите (имащи един вид ограничен монопол върху техните произведения) да защитават произведенията си и интерес на обществото да има достъп до тези произведения. АСТА подминава типичните за правните системи на държавите-членки на ЕС законово предвидени изключения, като например правото на лично копие.

Не само това, ACTA влошава ситуацията като предлага една доста разтеглива дефиниция на „търговски мащаб“. Нейният чл. 23 ал. 1 гласи:

 Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Горното е доста далеч от компромиса, предложен от Европарламента при дебата по т. нар. Директива IPRED2:

Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба;“

Изводът е ясен: ACTA фаворизира правоносителите и загърбва интересите на ползвателите.

Мит 7: Клаузите на ACTA по отношение на наказателните процедури при нарушаване на авторските права ще изискват допълнителни закони на ниво ЕС.

Няма европейски закони, които да предвиждат наказателни мерки. Клаузите за наказателни процедури в АСТА не изискват приемането на допълнителни закони на ниво ЕС. Ограничен брой страни членки може да се наложи да адаптират своето законодателство свързано с наказателните мерки, за да отговорят на изискванията в споразумението, което са одобрили. АСТА съчетава законовите рамки на ниво както ЕС, така и на национално.

Дори това да е така, то държавите-членки ще трябва да предприемат промени на национално равнище. Виж следващия мит #8.

Мит 8: Приемането на ACTA ще доведе до “хармонизация през задната врата”. Според изследване, проведено по инициатива на комисията за международна търговия към ЕП (INTA), споразумението ще изисква промени в законодателството на ЕС и/или това на национално ниво за отделните държави.

Клаузите на ACTA са съвместими със съществуващото в момента законодателство на ЕС. Споразумението не изисква каквато и да било ревизия на стари или приемането на нови нормативни актове, както и няма да налага на страните членки да ревизират своите законови мерки или инструменти, за да отговарят на законодателството на ЕС.

ACTA е също така съобразена с международното право, конкретно със Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS) на Световната търговска организация (СТО). Изследвaнето на INTA не откри конкретен случай, в който АСТА да влиза в противоречие или изисква промяна и на една кауза в съществуващото европейско законодателство.

Напротив – известно е, че най-късно с 6-тото разширение на Европейския съюз правото за защита на интелектуалната собственост стана интегрална част от от правото на ЕС (т. нар. Acquis).

Въпросният Acquis към момента не предвижда наказателноправни мерки с цел закрилата на интелектуалната собственост (цитат на КомисиятаКомисията … никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост“).

Какъв обаче би бил резултатът, ако всички държави-членки на ЕС подпишат ACTA? Много просто: те ще трябва да приемат наказателноправните мерки, съдържащи се в споразумението и това е точно хармонизация през задната врата!

Мит 9: АСТА е договорена самостоятелно, за да се избегнат преговори на по-високо международно ниво, като например СТО или Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

Европейската комисия би предпочела да повдигне проблемите, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост, в СТО или WIPO и да направи редица предложения, които да имат ефект. Ключовият проблем тук е, че някои отделни членове на тези организации се противопоставят на провеждането на дебати и налагането на подобни мерки. АСТА налага международни стандарти за защита на интелектуалната собственост и всички останали държави са добре дошли да се присъединят към това споразумение.

Преговорите по АСТА са водени самостоятелно, за да се постигне желаната от участниците непрозрачност. Как иначе да си обясним подписваните по време на преговорите декларации за конфиденциалност и изказването на комисар Де Гухт “If there is confidentiality, I will respect it and I have to respect it.” Виж отговора на Пейо по мит #3.

Мит 10: ЕС ще наложи разпоредбите на АСТА на трети страни чрез използването на клаузите на споразуменията за свободна търговия.

Засега няма подобни намерения и не са обсъждани при двустранните търговски преговори, осъществени до момента от ЕС.

Митът звучи правдоподобно.

Защо иначе е нужно приемането на едно споразумение, при положение че „законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие“?

ACTA: Съветът на Европейския Съюз e на ръба да подпише

Image: “ACTA” by redtimmy on Flickr
ACTA

Може би си спомняте писанията ми (тук и тук на български, както и тук на английски), че е доста вероятно Съветът на Европейския Съюз да подпише ACTA, каквото е по-популятното название на т. нар. „Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането“.

Ако доскоро имаше дори и минимални съмнения, дали Съветът ще подпише споразумението или не, то те се изпариха с вчерашното публикуване на документ 12192/11.

Макар и все още само драфт, документът демонстрира недвусмислено съдържание:

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207, параграф 4, първа алинея, във връзка с член 218, параграф 5 от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицето (лицата), упълномощено(и) да подпише(ат) споразумението от името на Съюза.

Нека в тази връзка още веднъж си припомниме защо подписването на АCТА се очаква да донесе на първо място негативи:

  1. ACTA игнорира развитието на интернет ведно с консумацията на съдържание в последните години, като това изобщо поставя под въпрос необходимостта от такава спогодба;
  2. ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясани критерии;
  3. ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.

Какво може да се направи?

Следвайте указанията от картинката и се обърнете към избрания от вас политик: кажете на него или нея, че подписването на АCТА не е нищо друго освен пълна измама!

UPDATE: ACTA биде вече подписана, подорбности в този пост.

ACTA: Европейският Парламент се обвива в мълчание

PE (7)photo © 2011 Anca Pandrea | more info (via: Wylio)

По-миналата седмица Европейската Комисия предложи на Европейския Парламент и на Европейския Съвет приемането и подписването на „Tърговското споразумение за борба с фалшифицирането“, по-известно като ACTA.

Известният иначе с ласкавото си отношение към публичността Европарламент засега се държи потайно и не реагира на призивите на неправителствени организации, като на пример FFII, да публикува протоколите от заседанията на трите си комисии натоварени да вземат становище по АСТА.

Понеже ми хареса инициативата на Асен Генов да се обърне директно към комисарите Янез Поточник и Вивиан Рединг по въпроси, засягащи защитата на околната среда, реших да почерпя от челния опит и да пиша на някои от нашите евродепутати.

За целта прегледах първо състава на комисията по международна търговия, бидейки една от трите упоменати по-горе. Оказа се, че наш представител там е Метин Казак от ДПС.

Подготвил съм му следния имейл:

Уважаеми г-н Казак,

обръщам се към Вас в качеството Ви на член на комисията по международна търговия към Европейския Парламент.

Известно е, че в момента тази комисия разглежда предложението на Европейската Комисия относно приемането и подписването на „Tърговското споразумение за борба с фалшифицирането“, по-известно като ACTA.

АСТА се очаква да промени много от основните положения, характеризиращи крехкия баланс между защитата на държателите на права на интелектуална собственост от една страна и общественото право на достъп до нейните произведения от друга.
Тези очаквани промени обосновават силния обществен интерес свързан с АСТА, изразяван най-настоятелно от неправителствени организации.

Със съжаление се отбелязва, че когато се стигне до АСТА Европейският Парламент и в частност неговата комисия по международна търговия се крият зад стени от тайнственост, като така пропускат да адресират обществения интерес, който – не забравяйте, г-н Казак – е интересът (и) на Вашите избиратели!

В тази връзка настоятелно Ви моля да съдействате за публичното предоставяне на всички заседателни протоколи на комисията по външна търговия, отнасящи се до АСТА на страницата на Европейския Парламент!

Желая да Ви уверя, че по този начин ще допринесете за защитата на интереса на европейските граждани и в частност на вашите избиратели.

Имейли с идентично съдържание мисля да пратя още до

комисията по правни въпроси, където нашият човек е Димитър Стоянов, както и до

комисията по конституционни въпроси – там до Станимир Илчев.

Разбира се, че се нуждая и от вашата подкрепа, така че включете се в писането и вие!