Tag: задържане на трафични данни

Окончателно: СЕС праща задържането на трафични данни на бунището на историята

Image by Open Grid Scheduler on Flickr

С публикуваното си днес решение по съединените производства C-203/15 and C-698/15, Съдът на Европейския съюз (СЕС) защити правата ни на граждани и тегли дебела черта върху властническите сметки за безразборно задържане и обработване на личните ни данни.

За какво става дума?

През 2014 СЕС изхвърли зад борда станалата печално известна като “data retention directive” директива 2006/24, като обяви, че генералното и неизбирателно задържане на трафични данни за срок от 6 до 24 месеца, без то да се налага за целите на конкретни наказателни производства противоречи на правото на Европейския съюз. С което отворен остана въпросът дали отделните държави членки могат да предвидят съответните “огледални” разпоредби в собствените си национални законодателства и по този начин да заобиколят така постановеното решение.

Такъв например е случаят в Обединеното кралство и Швеция, където законодателството за електронните съобщения задължава доставчиците на телекомуникаицонни услуги да задържат трафичните данни на своите потребители и да предвиждат метод и начин как същите данни да бъдат достъпвани и “изсмуквани” от правоохранителните органи.

Тъкмо от там са и преюдициалните запитвания, послужили за настоящото решение на СЕС.

Казусът, с който СЕС е трябвало да се занимае, е дали основанието за такова задържане и предоставяне на данни на органите може да бъде открито в друга европейска директива – т. нар. “ePrivacy directive” 2002/58.

Какво решава съдът?

В решението си от днес СЕС постановява, че правото на Евросъюза не допуска национална правна уредба, която предвижда генерално и неизбирателно задържане на (трафични) данни.

Конкретно, Съдът приема, че макар посочената директива да позволява на държавите членки в единични случаи да ограничават правата на гражданите си с оглед поверителността на съобщенията и на свързаните с тях трафични данни, тя не може да обоснове превръщането на едно правомощие, замислено като изключение, в правило.

Съдът предупреждава, че съгласно установената практика защитата на основното право на лична неприкосновеност изисква изключенията от него да се въвеждат само в границите на строго необходимото. И това е така, защото от обработването на задържаните лични данни могат да се изведат много точни заключения за личния живот и въобще профилирането на лицата, чиито данни са били задържани.

Следователно, заключава СЕС, намесата, произтичаща от националната правна уредба, която предвижда задържане на трафични данни и на данни за местонахождение, трябва да се счита за особено тежка. Фактът, че задържането на данните се осъществява, без потребителите да са информирани за това, може да породи усещане за постоянно наблюдение и следене. Поради това само борбата с тежките престъпления може да обоснове такава намеса. С много важното уточнение, че всяка национална правна уредба в този смисъл трябва да е ясна и точна, а задържането на данни да бъде

– ограничено само до строго необходимото,

– целево (насочено не срещу всички, а само срещу лица, които са заподозрени, че подготвят, извършват или са извършили тежко престъпление или че по някакъв начин са участвали в такова престъпление),

–  само за определен период от време.

В допълнение СЕС указва, че (с изключение на неотложните случаи) задържането на данни трябва да минава през предварителен контрол, осъществяван от независими административни структури, а данните следва да се съхраняват само на територията на Съюза (т. е. да не се изнасят в трети юрисдикции, примерно в САЩ) и безвъзвратно да се унищожават в края на периода за задържането им.

Какво означава решението за България?

На първо място за ремонт плаче чл. 251б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), който бе преработен след решение № 2 от 2015 г. на Конституционния съд, и който сега се явява в конфликт с правото на Европейския съюз. Това е така, защото цитираната разпоредба задължава телеком и интернет доставчиците да задържат всякакви комуникационни и трафични данни на своите потребители за срок от 6 месеца. Тя не е ограничена само до “строго необходимото” и не е целева, тъй като е насочена не само към конкретни заподозрени или обвиняеми, а срещу всички потребители на телекомуникационна и/или интернет услуга.

В този смисъл една от първите задачи на парламента ще бъде да приведе ЗЕС в съотвествие със задължителната практика на Съда на Европейския съюз.

Но това като че ли не е най-големият проблем в това отношение.

Защото пишейки горното се сетих, че само преди дни депутатите ни приеха Закон за борба с тероризма, който позволява на ДАНС да достъпва задържаните за срок до 24 месеца комуникационни и трафични данни на всички граждани. И да прави с тях каквото прецени. Съвсем произволно, безотчетно и безконтролно.

След второ четене на ход е президентът и обсъжданото тук решение направо го задължава да упражни конституционното си правомощие на вето и върне закона на парламента за отстраняване на тежките му дефекти.

Линковете в неделя

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

След известно отсъствие, днес отново влизам в ролята си на пощальон, който макар и само дигитално да разнесе хубавите вести с неделната поща.

С първата тема искам да отметна дадения на Боби Луканов оброк, а именно да напиша няколко думи около казуса

EMI vs ReDigi

в чиято основа е залегнал много интересният въпрос дали и доколко, след като веднъж легално сме се сдобили с цифрово съдържание, можем да се разпореждаме се него, като на пример го (пре)продаваме?

Или съвсем простичко казано

възможeн ли е second hand пазарът за mp3-ки?

Бизнес моделът на ReDigi се основава именно на това – компанията поддържа електронен пазар, на който притежатели на веднъж придобито цифрово съдържание могат да го продадат на други. Потребителите на тази услуга са длъжни да инсталират специфичен софтуер, който сканира техните файлове и проверява, дали същите са били придобити закономерно. До услугата биват допускани само потребители, чиито файлове издържат описаната проверка.

В правно отношение младата компания разчита на т. нар. доктрина на изчерпване, която според нея следва да намира своето приложение върху цифрови файлове по същия начин, по който се прилага по отношение на информационните носители – дискове и касети.

В своите контрааргументи EMI застъпва тезата, че доктрината на изчерпване не може да се прилага при разпространението на цифрово съдържание, защото трансферът на последното от един носител на друг е неминуемо обвързан с неговото възпроизвеждане.

С други думи, препродажбата на всяка mp3-ка води до създаването на нейно копие, с което освен купувачът, продължава да разполага и продавачът.

EMI също така твърди, че ползваният от ReDigi софтуер не е в състояние да гарантира, че при препродажбата на дигитално съдържание няма да се стига до неговото копиране.

Делото ще се гледа пред US District Court, Southern District of New York и резултатът му се очаква с голям интерес.

Припомням, че неотдавна Съдът на Европейския Съюз прие, че доктрината на изчерпване се разпростира върху софтуер, придобит чрез даунлоуд от интернет, и че авторите на такъв софтуер не могат да се противопоставят на неговата препродажба.

Залозите в борбата, която развлекателната индустрия води contra omnes са огормни и това е доста добре онагледено не само при mp3-ките втора ръка, но в поредното решение срещу

руската социална мрежа ВКонаткте

което е постановил арбитражният съд в Санкт Петербург.

На руския Facebook имитат е наложена глоба от 550 000 рубли, което се равнява на около 18 000 долара.

Подобно на предишното решение (повече тук) главният мотиватор зад действията на руската Gala Records не е налагането на глоби, а по-скоро възпитаването на руските потребители. Вероятно това е и причината, поради която международната организация на звукозаписните компании IFPI е във възторг от победата на своята руска членка.

Новини относно сериозните намерения на правоносителските организации ни достигат не само от изток, но и от запад, конкретно – от Австрия.

Според тази информация (на немски) в министерството на правосъдието на алпийската република, която едва преди няколко месеца прие закон за

задържането на трафични данни

вече открито се дискутира възможността, същите данни (с които уж ще се бори тероризма) да бъдат впрегнати в по-добрата идентификация на нарушители на права върху интелектуалната собственост.

Това едва ли е преминало без подходящия лобинг от страна на правоносителските организации, които вероятно доволно потриват ръце в изчакването на разрешение да ровят на воля в огромните трафични масиви.

За сравнение – подобни опити са били правени и у нас по време на съответните промени в Закона за електронните съобщения.

Ако всичко гореописано ви струва едва ли не конспиративно, то все пак бъдете информирани и за това, че Европейската комисия не се е отказала от плановете си

да съживи ACTA

като за целта е твърдо решена използва друго международно споразумение – CETA или търговската спогодба между Европейския Съюз и Канада.

Дали ще успеем да се справим и с тази поредна заплаха, насочена срещу цифровите ни права и свободи?

Не знам, защото ще зависи от желанието на всички нас да се борим срещу нея, а за това са нужни много енергия и свеж разсъдък.

Именно поради това сега се разделям с вас и ви пожелавам спокойна и успешна седмица!

Линковете в неделя

 

Здравейте читатели и любители на хубавите новини в неделя!

През последните дни понамалих писането тук, но все пак имам сериозно основание да го подновя и с оглед на календарния ден използвам  за целта рубриката Неделна поща.

Несъмнено

суперактуалната новина

от изминалата седмица е поредното гласуване против Търговското споразумение за борба с фалшификациите ACTA в последната и най-важна комисия на Европарламента – онази по международната търговия INTA.

Гласуването премина бързо, като вотът се разпредели на 19 – против и 12 – за. Нямаше въздържали се, а гласовете „за“ дойдоха от редиците на Европейската Народна Партия (ЕНП) и последното определено ме наведе към преосмисляне на политическите ми нагласи.

Финалният вот в пленарна зала е насрочен за 4-ти юли и аз искрено се надявам евродепутатите да приключат веднъж завинаги с тази неприятна тема.

От ACTA директно ви отнасям към

един друг много значителен проблем

а именно – задържането на трафични данни.

Наред с цялата правораздавателна неразбория, който директива 2006/24 предизвика в някои страни-членки на ЕС (повече тук, туктук и тук), oт около 2 години очакваме и становището на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, поискано от Digital Rights Ireland.

Проблемът с това запитване бе, че ирландският High Court изглежда все не намираше време да го изпрати на СЕС, който пък от своя страна не може да се произнесе по въпрос, който не му е поставян.

Нейсе, преюдициалното запитване най-сетне е отправено (C-293/12) и за това научих от блога на австрийския върховен административен съдия Ханс Петер Лехофер (Hans Peter Lehofer).

На неговия блог можем също така да видим решението с отправените въпроси, които в оригинал гласят

1. ls the restriction on the rights of the Plaintiff in respect of its use of mobile telephony arising from the requirements of Articles 3, 4, and 6 of Directive 2006/24/EC incompatible with Article 5.4 TEU in that it is disproportionate and unnecessary or inappropriate to achieve the legitimate aims of:
(a) Ensuring that certain data are available for the purposes of investigation, detection and prosecution of serious crime?
and/or
(b) Ensuring the proper functioning of the internal market of the European Union?

2. Specifically,
(i) Is Directive 2006/24/BC compatible with the right of citizens to move and reside freely within the territory of Member States laid down in Article 21 TFEU?
(ii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to privacy laid down in Article 7 of the Charter and Article 8 ECHR?
(iii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to the protection of personal data laid down in Article 8 of the Charter?
(iv) ls Directive 2006/24/EC compatible with the right to freedom of expression laid down in Article 11 of  the Charter and Article 10 ECHR?
(v) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to Good Administration laid down in Article 41 of the Charter?

3. To what extent do the Treaties – and specifically the principle of loyal cooperation laid down in Article 4.3 of the Treaty on European Union – require a national court to inquire into, and assess, the compatibility of the national implementing measures for Directive 2006/24/EC with the protections afforded by the Charter of Fundamental Rights, including Article 7 thereof (as informed by Article 8 of the ECHR)?

На практика СЕС ще трябва да прилага и Европейската Конвенция за Правата на Човека (ЕКПЧ), така че очаквам развитието с особен интерес.

За по-добра читаемост на въпросите ще ги ъпдейтна веднага, след като бъде публикуван официалният превод.

За финал една новина, която спада в

категорията куриозни

и това е един нов закон, гласуван в щата Луизиана.

Според същия, осъдените за сексуални посегателства или престъпления (най-вече спрямо малолетни жертви) извършители, които поддържат профили в социални мрежи, като напр. Facebook,  ще трябва да информират за това останалите участници там.

Санкциите за неспазването на това изискване си ги бива – от 2 до 10 години лишаване от свобода без възможност за помилване и $ 1000 глоба при първа проява, както и автоматична 20-годишна присъда при втора.

Facebook приветстват тези мерки.

Дали това е подходящият начин за постигане на по-безопасна онлайн, но и офлайн среда?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене + успешна и плодотворна седмица!

CISPA: вие питате, аз отговарям

Image: CISPA – The solution is the problem by DonkeyHotey on Flickr
CISPA - The solution is the problem

В рамките на разгорещения дебат, който се води около новото и заплашващо да ни залее откъм Атлантика законодателно цунами, бях неколкократно помолен от аудиторията на този блог да представя своите мисли и най-вече обяснения.

Темата е достатъчно сериозна, така че ще си спестя лиричните отклонения и ще почна направо по същество.

Що е то CISPA?

Поредният вещаещ нищо добро акроним, който навлиза в полезрението ни означава Cyber Intelligence Sharing and Protection Act. От тук можете да си дръпнете копие на гласувания му преди седмица в долната камара текст.

CISPA се явява допълнение и изменение към американския National Security Act of 1947, който (както може да се предположи от годината на приемането му) трябва, нека го кажем по-скоро ефемистично, да бъде адаптиран към реалностите на съвремието.

Така погледнато, модерното допълнение на овехтелия закон претендира да бъде нещо като превантивен вал, който да позволява на правоприлагащите органи да се борят по-ефективно с

киберпрестъпления, потенциални заплахи за националната сигурност, детска порнография или трафик на хора.

Как CISPA ще постига целите си?

Въпреки че CISPA не съдържа типичните за американските закони general purposes, отговорът на този въпрос може лесно да се съзре в нейното име, чийто централен елемент е intelligence.

Лично аз бих превел този термин като

събиране на информация с помощта на специални или тайни служби

или най-паче като шпионаж.

Ако след това насочим вниманието си към следващия му по важност елемент, а именно cyber, то вече почти сме наредили пъзела и ни става ясно, че CISPA ще преследва и изпълнява целите си, като улеснява правоохранителните органи при събирането на информация в интернет, както и при последващото й споделяне помежду им.

Тезата, която изграждам тук сякаш се потвърждава от следната формулировка

The Director of National Intelligence shall establish procedures to allow elements of the intelligence community to share cyber threat intelligence with private-sector entities and utilities and to encourage the sharing of such intelligence.

Интересното е, че събирането и споделянето на информация освен администрацията обхваща още частни фирми и доставчици на комунални услуги. Тук налице са следните две особености: (1) въпросните фирми или доставчици трябва да бъдат сертифицирани, сиреч да се наслаждават на доверието на правителството и (2) участието им в шпионажа е доброволно.

С оглед на последното наистина не мога да разбера мотивацията на компании като Facebook, Microsoft или Verizon да присъстват в списъка на поддръжници на CISPA

Каква информация ще се събира с помощта на CISPA?

Това ще да е обвитата във воала на обтекаемостта cyber threat information. Същата, според съдържащата се в края на закона легална дефиниция, е

information directly pertaining to a vulnerability of, or threat to, a system or network of a government or private entity, including information pertaining to the protection of a system or network from
(A) efforts to degrade, disrupt, or destroy such system or network; or
(B) efforts to gain unauthorized access to a system or network, including efforts to gain such unauthorized access to steal or misappropriate private or government information.

Не знам как ви се струва на вас, но според мен тази дефиниция е много широка и е насочена преди всичко към личните данни на интернет потребителите. Не са предвидени каквито и да е safeguards в полза на последните.

Има ли сходства между CISPA и SOPA/PIPA или дори ACTA?

Хмм, не знам дали на този въпрос може да се даде еднозначен отговор към момента.

За разлика от стопираните заради реакцията на онлайн общността закони или пък подложеното на сериозни дебати Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, новият шпионски закон не съдържа изрични препратки към закрилата на интелектуална собственост.

Това, разбира се, не означава, че не може да бъде прилаган и в тази сфера и за това имам следните предположения:

(1) т. нар. и дефинирани в закона cybersecurity systems могат да се използват

… to identify and obtain cyber threat information to protect the rights and property

и

(2) някои от нашите са направили скрийншот от сайта на конгресмена от Мичиган Майкъл Роджърс (Michael Rogers), от който ясно се чете

H.R. 3523, the Cyber Intelligence Sharing and Protection Act, safeguards U.S. jobs by making it easier to identify and combat cyber threats, which steal over $200 billion in American intellectual property every year.

Ако предположенията ми се сбъднат, то ще станем свидетели на една истински перфидна акция, защото законът, който се продава на народонаселението като защитаващ националната сигурност – и в този смисъл интересите на всички – всъщност ще послужи като долнопробен параван, който да обслужва интересите само на малцина.

Има ли сходства между CISPA и директивата за задържане на трафични данни?

Да, определено и те се изразяват в това, че и двата нормативни документа третират събирането, обработването и задържането на лични данни с претенцията, че осъществяват антикриминална превенция.

Другото общо помежду им са използваните неясни дефиниции, като на пример при cyber threat information в случая на CISPA или serious crimes у директива 2006/24.

Какво ще е въздействието на CISPA извън територията на САЩ?

Според мен голямо, защото нека не се заблуждаваме – икономическото и политическото влияние на Съединените Щати върху интернет е огромно. С такова законодателство не ще бъде далеч моментът, в който всеки софтуерист или пък критично настроен публицист ще има много добрия шанс да се превърне в cyber threat и като резултат ще има да си ги гледа Щатите само през крив монитор.

The worst case би настъпил, ако – противно на всякаква здрава (и пазарна) логика – към списъка на поддръжници се присъединят още Google и Twitter и запачнат да споделят информацията на своите потребители със задокеанския law enforcement.

За финал

искам да уточня, че правоохранителните органи могат да се сдобият с така желаната информация и сега, макар и само с цената на съдебно нареждане.

За кой гявол им е да си спестяват пътя до кадията – е, това нито CISPA, нито нейните поддръжници желаят да споделят.

 

P.S. Ще се радвам да обсъдим допълнителни въпроси, добавки или мнения в коментарите под статията.

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

Линковете по Великден

Здравейте приятели на хубавите неделни новини!

За разлика от друг път на днешния неделен ден празнуваме един от най-светлите християнски празници и поради това реших да нарека рубриката с едно малко по-инакво име.

Разбира се, че съм се погрижил за това в днешното издание да присъства и информация с определена великденска насоченост, но за нея ще трябва да потърпите до финала, където обикновено плацирам куриозната секция.

А сега по същество.

Може би най-хубавите новини

от отиващата си седмица се отнасят до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и голяма част от тях достигат до нас благодарение на труда и усилията на Анте Веселс (Ante Wessels) – човека, който списва т. нар. ACTA блог.

Така от него научаваме, че комисията на Европейския парламент за промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) е излязла с проектомнение, препоръчващо отхвърлянето на ACTA.

Доста сериозни тонове в същата тази насока се чуват и от докладчика на Европарламента за ACTA, шотландския социалдемократ Дейвид Мартин (David Martin), който в рамките на публичен дебат, организиран от парламентарната група на социалдемократите, е съобщил, че ще препоръча на колегите си да гласуват против ратификацията на търговското споразумение на предстоящия през юни вот.

Сходно безкомпромисно

звучи и изказването на председателя на групата на социалдемократите в Европарламента, австриеца Ханес Свобода (Hannes Swoboda), което той е направил на същия форум, на което е присъствал и се е изказвал и бившият ни премиер и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев – широко цитиран и по нашите медии.

Запазването на този тренд ще означава само едно, а именно безславният завършек на и без това отхвърляното от мнозинството търговско споразумение.

Разбира се, борбата срещу ACTA далеч не е единствената тема, която да заслужава вниманието на прогресивнаста мисъл по света.

В този смисъл си позволявам да ви ангажирам с

един друг сериозно ограничаващ свободите ни проблем –

законодателството, отнасящо се до задържането на трафични данни.

От сайта на Electronic Frontier Foundation (EFF) на пример научаваме за особено алармиращите начини на използване на така събираните потребителски данни в Полша, където съответното законодателство е било прието доста прибързано и без особен обществен дебат.

Не само, че трафичните данни там не се задържат за борба единствено със сериозни престъпления, каквото е всъщност изискването на data retention директивата – полският закон на практика позволява на властите да използват натрупаните данни за един почти неограничен спектър от нарушния, включително и на такива от най-банален характер.

Ето защо никой не би следвало да се учудва, че само за 2011 e бил поискан и одобрен достъпът до комуникационните данни на 1,85 милиона потребители. За повечето от тези поисквания не е водена пълна документация и липсва подобаващата отчетност относно колко пъти данните са били достъпвани и към решаването на какви точно престъпления са били отнасяни.

Защо отнасям тази тема на вниманието ви ли?

Нека не се заблуждаваме:

дискусията относно задържането на трафичните данни придобива особено неприятни измерения, когато се води в комбинация с прилагането на правата на интелектуална собственост.

В случай, че сте го изпуснали – по време на поредната промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) у нас другите са полагали сериозни усилия да разширят съставномерността на събирането на комуникационни данни най-вече с оглед на авторскоправната закрила.

За повече информация по въпроса ви препоръчвам този пост на Нели Огнянова, където има цитат и към едно мое скромно писание по темата.

С това приключвам със съществената част на рубриката и с оглед на светлия празник реших да ви посоча

няколко великденски марки

които открих в базата данни на Българското патентно ведомство.

Приканвам решилите да навлязат във фурнаджийския бизнес да обърнат сериозно внимание на комбинираните марки великденски козунак и великденски козунак със стафиди.

Онези, които пък имат аспирации да участват в истински компетитивния пазар на родните пивоварни не бива с лека ръка да подминават третата комбинирана марка за днес – великденско пиво.

Дали съм виждал кой и да е от по-горе изброените брандове в навечерието на тазгодишния Великден?

Не, но си изкарах чудесно и от все сърце ви пожелавам всичко най-хубаво!

Христос возкресе!

Писмо от Австрия: народът срещу трафичните данни

Image: AK Vorrat

 На 1 Април 2012 г. в Австрия влиза в сила промененият закон за далекосъобщенията, с когото се транспонира директива 2006/24

проблемната директива за задържане на трафичните данни

Така след почти 5 години съпротива Австрия се превръща в една от последните държави в Европейския съюз, които да претворят директивата в националното си законодателство.

Нейсе, интересното в случая е друго, а именно че австрийската гражданска инициатива AK Vorrat обяви, че

ще сезира конституционния съд

вземайки за пример съдебните битки у нас, в Румъния, Германия и Чехия.

AK Vorrat призовават всички заинтересовани да се присъединят към каузата и да атакуват промените в закона, внасяйки своята индивидуална жалба пред конституционния съд. Колегите дори са подготвили онлайн форма за попълване, която генерира пълномощно към избрания да води делото адвокат.

Тук ще е редно да отворя скоба и да поясня, че чл. 140 от конституцията на Австрия изрично предвижда възможността конституционния съд да бъде сезиран индивидуално.

От всекиго.

Прочее, не би било никак лошо такава възможност да имаме и тук, в нашето свидно българско отечество.

Предвид особената си връзка с алпийската република, веднага

попълних и разпечатах пълномощното

което след като снимах пуснах по пощата.

Срокът за изпращане е до 18 май и съм бая любопитен колко ли човека ще се присъединят.

Ще следя казуса от близо и ще ви ъпдейтвам съответно.

И САЩ ще задържат трафичните данни

US Capitol, DCphoto © 2010 Levi Dillon | more info (via: Wylio)

 

Може би ще е учудващо за мнозина, но Съединените Щати (все още) не разполагат със законодателство, налагащо задължителното задържане на трафични данни за определен период от време.

С приемането на новия Protecting Children From Internet Pornographers Act of 2011 това обаче ще се промени – доставчиците на интернет услуги ще бъдат задължени да задържат данни за период от 18 месеца.

Може би най-интересното в случая е, че разпоредбата за задържането

не се прилага

когато електронните съобщения се предават по безжичен път.

Излиза, че желаещите да консумират и споделят детска порнография (деяние наказуемо във всички цивилизовани страни) биха могли да го правят навсякъде, където се предлага свободна (и малко или повече анонимна) WiFi интернет връзка.

Възможно е, разбира се, доставчиците на безжичен интернет да бъдат задължени да поддържат някакви равнища на сигурност, така че достъпът до определени сайтове да бъде невъзможен.
Такава разпоредба обаче липсва в сегашния вид на законопроекта.

Важното е, че данните на всички, които не сърфират анонимно ще бъдат надлежно събирани и задържани.

Какъв е изводът?

Трудно ми е да преценя дали става въпрос за законово установена нелоялна конкуренция между доставчиците на фиксиран и безжичен интернет или просто за легистка небрежност.

Мнения?