Tag: Конституционен съд

Защо конституционният съд на Австрия нареди повтаряне на президентските избори?

Image by Deutsche Wirtschaftsnachrichten
vfgh

Пред съд и в открито море сме винаги в божиите ръце и никога не се знае какво ни очаква. Особено пък пред Конституционния съд. Е, не задължително пред нашия, но не той е темата на този блогпост.

Става дума за Австрия и вчерашното решение, с което блюстителят на тамошния върховен закон обяви втория тур на президентските избори за незаконен и нареди провеждането му отново.

Как се стигна дотук?

Както у нас, така и в Австрия, Конституционният съд не действа по свой почин, а трябва да бъде сезиран. На 7 юни Хайнц-Кристиан Щрахе (Heinz-Christian Strache), лидер на т. нар. Партия на свободата, внася конституционна жалба с твърдението, че в 94 от 117 изборни района се е стигнало до “фатални нередности“ при отчитането и преброяването на гласовете по пощата, които могат да се сведат до

1) Подранило предварително сортиране на изборните карти – преди 9 ч. сутринта в деня, следващ изборния ден

2) Отваряне на изборните карти – извън присъствието на председателя на изборната комисия или извън присъствието на отделни нейни членове

3) Отваряне на пликовете с бюлетините – извън присътвието на отделни членове на изборната комисия

4) Подаване на информация до районните избирателни комисии – с (минимални) грешки

Недоволната от изборния резултат партия подплатява горното с приложени като доказателства анкетни карти, попълнени от излъчени от нея членове на избирателни комисии.

Важно е уточнението, че в жалбата си Партията на свободата не твърди, че документираните от членовете й нередности са довели до действителни манипулации.

Какво направи Конституционният съд на Австрия?

Съдът призовава 90-има свидетели от 20-те избирателни района с най-висок брой твърдени нарушения.

briefwahl2

В 16 от тези райони преднина в резултата има Александер ван дер Белен, а в 4 – кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер. Общата преднина за ван дер Белен е малко над 15 хиляди гласа, които се явяват почти половината от гласовете, с които той печели втория тур – 30 863.

Свидетелите са изслушвани повече от седмица и показанията им потвърждават, че в 14 от въпросните 20 района се е стигнало до твърдените от Партия на свободата процесуални нередности.

На това основание австрийският КС постановява решението си.

Какви са мотивите на съда?

Наред с обявяването на решението (и заради надделяващия обществен интерес) президентът на австрийския конституционен съд Герхарт Холцингер (Gerhart Holzigner) изчита и мотивите към него.

Съдът поддържа особеното значение на органите на изборната администрация, които съобразно чл. 26а от австрийската конституция, са конципирани като колективни органи. Съставният им характер от представители, излъчени от различни политичски партии, трябва да гарантира взаимния контрол и по-високата степен на легитимация на крайния резултат. В този смисъл е незаконосъобразно предприемането на действия по сортиране, отваряне и преброяване на изборните карти или пликовете с бюлетини, когато изборната комисия е в непълен състав.

Подобно е отношението и към отварянето и преброяване на бюлетини (независимо дали в пълен или непълен състав на комисията) преди да настъпи денят, следващ деня на избора. Съдът отказва да кредитира положително установената у някои комисии “хиперактивност“ в желанието им да докладват своите резултати “колкото се може по-бързо“.

Конституционният съд потвърждава установената си в годините практика, че доказването на нарушение на изборни процедури само по себе си не е достатъчно за касирането на даден избор. Това е така, защото нарушението трябва и да е повлияло над изборния резултат, като австрийският КС приема, че това условие е изпълнено не само при реално настъпила промяна в изборния резултат, а дори само при създадена потенциална опасност от настъпването на такава.

Независимо, че нито Партията на свободата е твърдяла наличието на действителни манипулации върху изборния резултат, нито проведеното от съда следствие е установило такива, конституционните съдии приемат, че дори формални и безрезултатни по своя характер нарушения на изборните органи са в състояние да създадат такава потенциана опасност и са достатъчни за обявяването на избора за незаконен. Това съдиите аргументират с огромното значение на безупречното прилагане на всички изборни разпоредби – те са тук не само да изключат възможностите за манипулация и злоупотреба, но и да гарантират, че изборният резултат ще бъде приет еднакво от всички участници в него и поставянето му под съмнение няма да подкопае демократичните устои на държавността.

И тук идва финалният и вероятно най-сериозен аргумент на съда – съгласно чл 60, ал. 2 от австрийската конституция за президент се счита избран, който е получил повече от половината от всички действителни гласове. Както се вижда във втората картинка по-горе, ван дер Белен побеждава Хофер във втория тур с преднина от едва 30 863 гласа. Тъй като общият брой подадени гласове в 14-те района с установени нередности е 77 926 и теоретично всички те са могли да се паднат само на единия от двамата кандидати, съответно надвишават повече от двойно разликата, с която е излъчен победителят, то съдът приема, че с оглед несъмнената легитимация на държавния глава, вторият тур от изборите трябва да бъде повторен.

Какво следва оттук нататък?

Правителството и парламентът на Австрия ще трябва да насрочат ново провеждане на втория тур за президентски избори между същите двама кандидати. По всяка вероятност това ще се случи през септември, т. е. след летните отпуски. Дотогава функциите на президент ще се изпълняват съвместно от тримата председатели на парламента, един от които (по ирония на съдбата) е загубилият избора Норберт Хофер.

Гласуването по пощата поставено ли е под въпрос?

Не и решението е повече от ясно – в това производство не са установени факти и обстоятелства, от които да се заключи, че гласуването по пощата нарушава общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Какво е значението на това решение за едно демократично общество?

Лично за мен – огромно. И това е така, защото демокрацията разчита както на добре разписани закони, така и на безотказното им прилагане. Защото съмнението от накланяне на везните в полза на единия или другия кандидат е в състояние да убие най-ценния капитал на демокрацията – желанието на гражданите да участват.

Горното е в пъти по-важно за фасадни демокрации като българската, непрекъснато съпътствани от скандали във всичките си сфери на управление – законодателна, грижеща се за зле изготвена нормативна база, изпълнителна, прилагаща я в полза на силните на деня и съдебна, отдавна ослепяла за всички нередности у първите две, но още повече за онези в собствения си двор.

Признавам, че не харесвам решението в неговия резултат, защото по-симпатичният ми ван дер Белен може и да не спечели новия втори изборен тур.

Съзнавам също, че така постановеният акт на австрийския КС ще се интерпретира като нансящ огромна имиджова вреда на всички форми на дистанционно гласуване и най-вероятно ще служи дори като “аргумент“ срещу въвеждането на електронното такова.

От гледна точка на своята аргументираност и целепоставяне, а именно ликвидиране на всяко съмнение относно избрния процес и по този начин мотивиране на гражеданите да участват в него, това решение обаче още много дълго ще търси своя български аналог.

Противоконституционно ли е електронното гласуване у нас?

Image by cased.de
vote

С онзиденшното си телевизионно обръщение президентът на Републиката Росен Плевнелиев предложи провеждането на национален референдум, на който притежателите на български лични документи да кажат тежката си дукма по следните 3 въпроса, конкретно:

– подкрепят ли въвеждането на мажоритарен избор за част от депутатите в НС;

– подкрепят ли въвеждането на задължително гласуване, както и

– подкрепят ли дистанционното гласуване по електронен път.

Онези, които следят политическия оборот със сигурност отчетоха, че президентското предложение буквално взриви лагера на управляващите партии, чиито изявени представители не закъсняха с представянето на опорни точки, които вкупом трябваше да оборят Плевнелиевата теза.

Поне на пръв поглед юридически най-подплатено изглеждаше мнението на кюстендилската народна представителка Мая Манолова, която

изключително скоропостижно заблуди

медийните потребители, че в своето решение No 4 от 2011 г. Конституционният съд бил признал електронното гласуване за противоконституционно.

Това твърдение, разбира се, е напълно несъстоятелно и желанието ми да ви споделя защо мисля така, ме мотивира да блогна няколко изречения по въпроса.

За какво става дума?

Конституционният съд е сезиран от петдесет и трима народни представители от 41-вото Народно събрание на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които искат установяване противоконституционност на голям брой разпоредби от Изборния кодекс (ИК), както и несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна.

Една от атакуваните норми е § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, в който е предвидена възможността за електронно гласуване.

Какво предвижда § 11 от ИК?

Идеята на този параграф е при изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г. да се проведе експериментално гласуване по електронен път чрез интернет, като на Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да определи пет избирателни секции, образувани в страната, съответно пет избирателни секции, образувани извън страната, в които да се гласува електронно при следната процедура:

– Не по-късно от 5 дни от датата на насрочване на изборите ЦИК открива интернет страница, чрез която да се гласува;

– На въпросната страница могат да гласуват само онези, които предварително (12 дни преди изборите) са се регистрирали пред ЦИК и са получили от нея специална парола за достъп;

– Гласуването по интернет е замислено като предварително: започва не по-късно от 5 дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди изборния ден, а след изтичането на този срок ЦИК е длъжна да спре достъпа до страницата;

– Гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето (=електронен подпис) и след това на екрана се появява електронна бюлетина, на която избирателят отбелязва еднозначно своя вот за избраната от него кандидатска листа;

– Интересното е, че избирателят може да промени своя вот чрез повторно гласуване, ако не е изтекъл по-горе споменатия срок (48 часа до изборния ден), като в този случай проведеното първо гласуване се анулира автоматично;

– Подадените по електронен път гласове се съхраняват в електронна избирателна урна и не позволяват разкриване на самоличността на избирателя;

– Гласувалите електронно все пак имат опцията да се разходят до избирателната си секция и да гласуват още веднъж, като за да се избегнат злоупотреби в Секционната избирателна комисия са длъжни да проверяват всеки избирател дали вече не е гласувал по интернет. В случай че избирателят е гласувал по електронен път, електронното му гласоподаване се анулира и той се допуска до гласуване в секцията;

– Някак странно изглежда загрижеността за опазването тайната на вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове – установи ли се нейно нарушение, то за недействителни се обявяват всички гласове във въпросната урна;

Какво решава КС?

Накратко, правната светая светих на Републиката приема, че

– определянето на електронното гласуване чрез интернет като експериментално е юридически непрецизно, защото експеримент няма, а има възможност (не задължение) за гласуване чрез интернет в ограничен брой секции, определени от ЦИК;

– има проблем с тайната на вота – съдиите се опасяват за рискове при преноса и съхраняването на информацията по електронен път, както и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия;

– се дава възможност за упражняване правото на глас повече от един път, което противоречи на класическото изборно правило един човек – един глас;

– анулирайки веднъж подадения по електронен път глас, от СИК неминуемо разбират за кого въпросният глас е бил подаден. С други думи, тайната на вота е нарушена, като практическото изражение на анулирането на един глас ще води до обявяването за недействителни на всички гласове от същата електронна урна.

С оглед на гореизложеното КС преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията), поради което установява противоконституционност на целия § 11 ИК.

Какво означава това?

Ами че КС обявява една норма за противоконституционна, така че от датата на решението му същата не се прилага. Нито повече, нито по-малко.

Така погледнато решението не би трябвало да учудва, защото атакуваната разпоредба е силно несъвършена и създава повече проблеми, отколкото решава. Все пак нейният замисъл не е напълно порочен и това се оценява на няколко места в конституционното решение.

Така например съдиите много ясно казват, че

Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.

както и че

Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота.

За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.

Погледнато с присъщия за пишещия тези редове блогър оптимизъм, Конституционният съд не само че не обявява електронното гласуване чрез интернет за противоконституционно, а дори съставя една своего рода рецепта за необходими корекции в законодателството, които да освободят пътя за участие в изборния процес в крак с времето и модерните технологии.