Tag: КРС

Сливане на КРС и СЕМ – защо не?

Image: “Janus”- watercolour by Tony Grist via Wikimedia Commons
Janus

Оня ден на среща между Яне Янев (лидер на партия Ред, Законност и Справедливост) и финансовия министър Симеон Дянков, наред с други теми, е било обсъждано

възможното сливане

на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)  със Съвета за електронни медии (СЕМ).

Темата сама по себе си не е никак нова, а съществува още от началото на Бойко Борисовото управление. Както тогава, така и сега възможното комплектоване на регулаторните администрации се дискутира през призмата на разходното оптимизиране.

Освен от бюджетна,

идеята обаче е интересна

и от чисто регулаторна гледна точка.

Предвид факта, че в 21 век съдбата на електронните медии е неизменно свързана с онази на далекосъобщенията, обединението на СЕМ и КРС би гарантирало конвергентния подход при тяхната регулация. Постижимият резултат би бил край на размиването на компетенции и междуособните конфликти от близкото минало.

С конвергентната телко-медийна регулация освен това не ние ще откриеме топлата вода – в Европа тя не е рядкост. Администрациите натоварени с нея понякога биват наричани янусоподобни – по името на изобразявания с две лица римски бог Янус.

Примери за такива

супер-регулатори

са британският Ofcom, швейцарският BAKOM и в известен смисъл австрийският RTR.

Защо тогава и у нас да не бъде приет янусоподобният регулаторен подход?

В края на краищата бог Янус е бил почитан като посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот, между младостта и зрелостта – ведно проблемни кръгове, които отколе присъстват в нашия медийно-комуникационен ландшафт и изчакват своето решение.

Мнения?

Мрежова неутралност и лична неприкосновеност

Image: Network Monitoring System – alarms view by By Verax Systems Corp.,
via Wikimedia Commons

Network Monitoring System - alarms view

Темата “мрежова неутралност” е една от онези, които ме интересуват по-обстойно. Макар и не задължително в български контекст, на няколко пъти (тук, тук  и тук) съм и отделял внимание в другия си блог.

Повод за днешната статия ми даде становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 07.10.2011, разглеждащо

мрежовата неутралност

през призмата на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Но нека като за начало и на кратко изясниме какво всъщност означава това многоцитирано напоследък понятие.

За целта си позволявам да цитирам от гореспоменатото становище:

Концепцията за неутралността на мрежата се основава на възгледа, че информацията в интернет трябва да бъде предадена безпристрастно, без оглед на съдържание, дестинация или източник, както и че интернет потребителите трябва да бъдат в състояние самостоятелно да решат какви приложения, услуги или хардуер да използват. Това означава, че доставчиците на интернет услуги не могат, по свой избор, да дават предимство на определени приложения или услуги, или да забавят достъпа до други като например VoIP или P2P.

Защо това трябва да ни интересува?

Спецификата на интернет доведе до неговото припознаването като най-свободната и демократична медия.
Дебатът около мрежовата неутралност и най-вече желанието на интернет доставчиците да прилагат т. нар. управление на интернет трафик (traffic management) чрез техниките на филтриране, блокиране и мониторинг на съдържание постави тези качества на глобалната мрежа под въпрос, и извади като главeн аргумент в нейна защита (възможното) нарушение на свободата на словото и свободата на достъпа до информация.

Конкретните опасения се изразяваха в това, че използваните техники

могат да доведат до цензура

наложена от интернет доставчиците, а всъщност продиктувана от заинтересувани трети страни – в българския конкекст на пример от политически сили или организираната престъпност.

Становището на ЕНОЗД обаче разкрива и един допълнителен аргумент – възможното нарушение на защитата на лични данни и лична неприкосновеност на потребителите на интернет.

Това е така, защото някои от въпросните техники за управление на интернет трафика включват преглеждането претърсването на електронните съобщения на потребителите, посещаваните уебсайтове, изпратени и получени имейли, времето когато това се извършва и т.н.

Ясно е, че така упражнен, контролът върху преноса на данни е в състояние

да наруши основни права

гарантирани от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Същото важи и за правата, допълнително защитени от вторичното законодателство на ЕС, а именно член 5 от Директивата за защита на личния живот и електронните съобщения (2009/136/ЕО).

Разпознавайки реалната заплаха, ЕНОЗД призовава националните регулатори на електронни съобщения от една страна и държавните органи с мандат за защита на лични данни, от друга, да следят и гарантират спазването на правата на потребителите на интернет.

Самият аз прегледах днес сайтответе на КРС и на КЗЛД, но не можах да открия нищо по въпроса. Мрежовата неутралност за тях изглежда е нещо като terra incognita.

На моменти истински, ама истински се радвам, че сме в Европейския Съюз!