Tag: лична неприкосновеност

Отново за мрежовата неутралност

Image: Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing
by European Parliament on Flickr

Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing

Онази вечер с Комитата си говорихме за т. нар. мрежова неутралност и защо тя е толкова важна за всички нас – потребителите на интернет.

Представете си колко приятно бях изненадан днес, след като в рийдъра си открих това прессъобщение на Европейската Комисия, според което последната

ще проведе обществена консултация

посветена на запазването на отворения интернет.

Поводът за провеждането на консултацията е публикуваната през март тази година (и показваща притеснителни резултати) студия на BEREC, която отразих в този пост.

Нека с едно изречение ви напомня

защо темата трябва да ни интересува:

Ами не само защото нарушената мрежова неутралност има осоновноправни измерения, най-вече в сферата на личната неприкосновеност, но и поради чисто икономическите импликации върху малък пазар като българския.

Представете си, че доставчиците на мобилен интернет (а те не са повече от пръстите на една ръка) един по един започнат да блокират Skype или Viber, или пък други услуги, конкуриращи се с техния основен продукт – гласовата телефония и текстовите съобщения.

Не искам да всявам страх и паника, но нека спомена за някои от по-мнителните читатели на блога, че определени действащи на българския пазар фирми вече препятстват достъпа на потребителите си до Skype. С това кръгът на по-добрата конкуренция заплашително се стеснява.

Повече от ясно е, че се нуждаем от законово

цементиране на мрежовата неутралност

по холандски образец и това може да бъде един от логичните завършеци на консултативната процедура.

Така че аз ще участвам със собствено становище в консултацията.

А вие?

Линковете в неделя

Здравейте любители на добрите новини в неделя!

С известно съжаление и съвсем без бой си признавам, че за последните 2-3 седмици позанемарих тази рубрика и поразсърдих някои нейни читатели. Моля ги най-официално за извинение и като компенасация тази неделя пускам един по-разширен брой на Неделна поща.

Главната тема

на последния брой беше защитата на лични данни и лична неприкосновеност и с нея ще започна актуалното издание.

Защо ли?

Ами отново имаме добър повод за това – Google са обновили условията си, според които ще третират личните ни данни и те влизат в сила от първи март. Четейки новините, свързани с предстоящите промени попаднах и на нещо любопитно: оказва се, че потребителите на Internet Explorer са най-лесни за онлайн шпиониране, и че компании като Google и Facebook с удоволствие са се възползвали от тези технически слабости на браузъра на Microsoft. Темата в момента набира скорост в САЩ и може би съвсем скоро ще достигне и Европа, известна оттатък Атлантика с причудливите си правила за защита на лични данни.

Ако се сещате от по-предишни броеве на Неделна поща, ЕС е на път да обнови тези причудливи правила и от Нели Огнянова научаваме докъде е стигнало актуалното развитие.

В този смисъл много интересна ми се стори информацията, че се подготвя директива относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни.

Споменаването на

наказателно преследване и защита на лични данни на един дъх

неминуемо ме подсеща за горещата тема от последните седмици – търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Онези, които следят темата от по-близо, знаят че няколко държави от ЕС изначално отказаха да положат подписите си под него.

Една от тези държави е Словакия и авторитетният английски блог The IP Kat ни съобщава, че на 20 февруари в Братислава се е състояла конференция, на която  търговското споразумение е било подложено на дебат.

Става ясно, че Европейската комисия е била изпратила тежката си артилерия, за да атакува словашкия рубеж – един от заместниците в генералния директорат за търговия Педро Веласко Мартинс (Pedro Velasco Martins) е положил неимоверни усилия да убеди правителството на централноевропейската република, че ACTA не ще доведе до промени във вътрешното и законодателство.

Много ми допадна реакцията на (неназования) словашки заместник-министър на икономиката, който казал, че щом не се очаквали промени, то той не виждал никаква необходимост от подписване.

Както предполагам знаете, подобрената защита за носителите на

права върху търговски марки

е една от широко залегналите в ACTA теми.

Нарушените права върху китайската търговска марка iPad от страна на Apple от известно време създават големи главоболия на висшия мениджмънт в Купертино.

Ако ви е интересно да видите за какво всъщност е регистрирана марката iPad в Китай, то не пропускайте да кликнете на страницата на Wall Street Journal China – определено си струва!

Дали марковият спор между Apple Inc и Proview Technologies би преминал другояче, ако и Китай бе подписал ACTA?

Не знам, но в никакъв случай не искам главоболията от Купертино да се прехвърлят върху нашите потребителски глави.

Пожелавам ви приятно четене и лека и безглавоболна седмица!

Линковете в неделя

Интересувате ли се от защита на лични данни и лична неприкосновеност? Тогава предполагам, че през изминалата седмица достатъчно често сте попадали на съобщения озаглавени или свързани с

CarrierIQ

Какво и/или кой е това ли?

Оказва се, че става дума за американска софтуерна компания, разработваща Mobile Service Intelligence Solutions, с които снабдява както производителите на мобилни устройства (най-вече смартфони), така и мрежовите оператори. Според собствено-корпоративното си описание, продуктът (software rootkit) има за цел да подобри функционалността на крайните устройства от една страна и мрежовата услуга от друга (less drop calls, better network experience).

Според 25 годишния изследовател от Кънектикът Trevor Eckhart обаче, въпросният rootkit събира абсолютно всички възможни данни и метрики относно потребителското поведение. От CarrierIQ отричат енергично според всички правила на PR-а, но според информация от Wired са се опитали да окажат много сериозен натиск върху Eckhart, който е спрял, чак след като изследователят се обърнал за помощ към Electronic Frontier Foundation (EFF).

От тук преминавам към любимата на правоносителите

защита на авторски и сродни права

Според съвсем нова студия, проведена по поръчка на швейцарското федерално правителство (Bundesrat),  почти 1/3 от населението на възраст над 15 години сваля и споделя съдържание в интернет без да плаща.

От друга страна обаче, спестените чрез даунлод средства се вливат отново в развлекателната индустрия, най-вече за посещения на концерти, кино и купуването на мърчъндайзинг продукти.

В тази връзка швейцарският Бундесрат не препоръчва промени в съществуващото законодателство, които да доведат до по-строги мерки спрямо интернет потребителите по примера на HADOPI законодателството в съседна Франция.

Кратък преглед на студията на английски на сайтовете Boing Boing и TorrentFreak.

Разбира се, от сферата на авторскоправната защита не ни достигат само

хубави новини

Така например отново от TorrentFreak научаваме за един advocatus diaboli, който първоначалано защитавал интернет потребители обвинени във file-sharing, но решил да смени отбора и да заиграе не къде да е, а при копирайт троловете.

Ако тази постъпка ви се струва изменническа, то как бихте коментирали опита на холандското дружество за колективно управление на авторски и сродни права BUMA/Stempra да изрекетира един от своите членове – автор на музикални композиции?

За разлика от комерсиалните холандци,

немците

са както винаги свръхкоректни и дори обмислят създаването на ново дружество за колективно управление, този път на особените сродни права на организаторите на публични изпълнения, сиреч на концертните промоутъри.

Основата си това желание намира в чл. 81 от немския Urheberrechtsgestz (на немски и в превод на английски).

Дали току що не отворих вратичка за поредната лобистка промяна на ЗАПСП?

Не знам, но ви желая приятно четене на тази неделна поща, както и успешна и продуктивна седмица!

Мрежова неутралност и лична неприкосновеност

Image: Network Monitoring System – alarms view by By Verax Systems Corp.,
via Wikimedia Commons

Network Monitoring System - alarms view

Темата “мрежова неутралност” е една от онези, които ме интересуват по-обстойно. Макар и не задължително в български контекст, на няколко пъти (тук, тук  и тук) съм и отделял внимание в другия си блог.

Повод за днешната статия ми даде становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 07.10.2011, разглеждащо

мрежовата неутралност

през призмата на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Но нека като за начало и на кратко изясниме какво всъщност означава това многоцитирано напоследък понятие.

За целта си позволявам да цитирам от гореспоменатото становище:

Концепцията за неутралността на мрежата се основава на възгледа, че информацията в интернет трябва да бъде предадена безпристрастно, без оглед на съдържание, дестинация или източник, както и че интернет потребителите трябва да бъдат в състояние самостоятелно да решат какви приложения, услуги или хардуер да използват. Това означава, че доставчиците на интернет услуги не могат, по свой избор, да дават предимство на определени приложения или услуги, или да забавят достъпа до други като например VoIP или P2P.

Защо това трябва да ни интересува?

Спецификата на интернет доведе до неговото припознаването като най-свободната и демократична медия.
Дебатът около мрежовата неутралност и най-вече желанието на интернет доставчиците да прилагат т. нар. управление на интернет трафик (traffic management) чрез техниките на филтриране, блокиране и мониторинг на съдържание постави тези качества на глобалната мрежа под въпрос, и извади като главeн аргумент в нейна защита (възможното) нарушение на свободата на словото и свободата на достъпа до информация.

Конкретните опасения се изразяваха в това, че използваните техники

могат да доведат до цензура

наложена от интернет доставчиците, а всъщност продиктувана от заинтересувани трети страни – в българския конкекст на пример от политически сили или организираната престъпност.

Становището на ЕНОЗД обаче разкрива и един допълнителен аргумент – възможното нарушение на защитата на лични данни и лична неприкосновеност на потребителите на интернет.

Това е така, защото някои от въпросните техники за управление на интернет трафика включват преглеждането претърсването на електронните съобщения на потребителите, посещаваните уебсайтове, изпратени и получени имейли, времето когато това се извършва и т.н.

Ясно е, че така упражнен, контролът върху преноса на данни е в състояние

да наруши основни права

гарантирани от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Същото важи и за правата, допълнително защитени от вторичното законодателство на ЕС, а именно член 5 от Директивата за защита на личния живот и електронните съобщения (2009/136/ЕО).

Разпознавайки реалната заплаха, ЕНОЗД призовава националните регулатори на електронни съобщения от една страна и държавните органи с мандат за защита на лични данни, от друга, да следят и гарантират спазването на правата на потребителите на интернет.

Самият аз прегледах днес сайтответе на КРС и на КЗЛД, но не можах да открия нищо по въпроса. Мрежовата неутралност за тях изглежда е нещо като terra incognita.

На моменти истински, ама истински се радвам, че сме в Европейския Съюз!