Tag: масово следене

Разговор за Snowden и генерално за следенето в интернет

Image: Edward Snowden, courtesy of ЕПА / БГНЕС

Днес гостувах в Нашият ден (сутрешният блок на БНР Христо Ботев), където разговарях с журналистите Тео Иванов и Люба Константинова.

Личната неприкосновеност е мъртва

Image: Prism 1 by refeia on Flickr
PRISM 1

Разтреслият дигиталното ни общество PRISM скандал буквално разби илюзиите ми, че личната ни неприкосновеност онлайн може да разчита на каквато и да е защита.

Да, и това го заявявам с пълното съзнание, че никога не съм се съмнявал сериозно в честите предупреждения за съществуването на всеобхватни технически способи за следенето на интернет трафика.

Мислех (или по-скоро исках да вярвам), че на последното може да се противодейства с правни механизми.

Вече не мисля така, защото скандалът ми онагледи, че личната ни неприкосновеност е мъртва. При това де юре и де факто.

Особено неприятно ми е, че смъртоносният удар в случая идва не от обичайните заподозрени в лицето на правителствените служби, а от любимите ни нови, цветни и суперфенси залъгалки като Facebook, Google и Skype.

Защо?

Защото се оказва, че те са предоставяли на американската NSA достъп до всички потребителски данни, с които са разполагали. Доброволно, макар и сега да отричат. С което демонстрират отношението си към цялото европейско data protection тралала.

Решение?

Мисля, че няма. Не и истинско.

Кофти, но по всичко личи, че изборът ни се свежда до това да имаме или интернет, или лична неприкосновеност.

Като в оня виц, дето не можело хем оная работа до края, хем душата в рая.

 

П. С.

Една идея по-оптимистичен и предлагащ някаква алтернатива е този пост на Григор Гачев.

Издирване на спрейъри с помощта на безпилотни минисамолети?

Image: Eurocopter by Rainer Vandalismus on Flickr
eurocopter

Който е пътувал с влак в Германия най-вероятно е обръщал внимание на множеството художествено обработени със спрейове вагони, чието почистване само за миналата година е струвало на Deutsche Bahn сериозната сума от 7,4 милиона евро.

Че доставчикът не железопътната транспортна услуга се опитва да открие

крайно решение за този проблем

не би трябвало да учудва никого.

Разбира се, крайно за едни често е още по-крайно за други и това се онагледява много добре в материалите на немския вестник Bild am Sonntag и американския сайт BoingBoing, според които Deutsche Bahn ще се снабди с безпилотни летателни апарати, които да заснемат нанасящите вреди спрейъри.

Придобитите по този начин кадри трябва да послужат за издирването на нарушителите, а събраните допълнителни данни като GPS координати и час на деня – като доказателства относно извършеното деяние.

Големият въпрос, който се задава тук е дали

правото на собственост на Deutsche Bahn надделява

над правото на лична неприкосновеност на уличените по този начин спрейъри, както и какво ще стане, ако последните започнат да носят качулки или пък по друг начин да прикриват лицата си?

Да не забравяме, че по подобни причини на много места в Обединеното кралство има забрана за носене на суичъри (hoodies).

Тематиката е интересна, защото прекалено много прилича на онази, свързана с опитите на някои правоприлагащи органи и съдействащите им носители на авторски или сродни права да идентифицират, уличават и издирват обменящи си цифрово съдържание потребители на интернет.

Та така, от тук и фарисейският ми въпрос: следва ли правото на лична неприкосновеност да действа като шапка-невидимка, зад чието удобно прикритие да се нарушават основните права на други?

Какво мислите вие?

INDECT или колко още масово наблюдение искаме да понесем

Image: *
CCTVОня ден получих покана от БНР, програма Христо Ботев, да участвам в предаването им Нашият ден.

Участието ми бе днес между 08:30 и 09:00 часа и темата, в чийто коментар се включих, бе набиращият информационна скорост проект INDECT.

Въпреки наличието на хубавата статия в Уикипедия на български, което предполагам прави темата относително позната сред по-информираните кръгове, тя е силно неизвестна за по-широката публика.

В този смисъл реших да драсна няколко реда и в допълнение на вече достъпната информация да споделя с вас онова, което знам по въпроса.

Започвам съвсем тривиално, а именно с това, че INDECT е класически,

финансиран със средства от 7-ма рамкова програма

на Европейския съюз проект.

Вероятно с цел повишаване на квотата му на финансиране (от 50 на 75%) проектът се явява шарена смес от академични центрове, държавни институции и търговски дружества.

Според базата данни на портала Cordis, INDECT се състои от 17 консорциални члена, сред които се намира и Техническият Университет в София.

Да, отново ще можем да сме горди, че

и ний сме дали нещо на света!

Каква е същността на проекта INDECT?

Тук, мисля, една доста добра отправна точка ни дава името му, което представлява един малко или повече добре звучащ и запомнящ се акроним.

При изписването на съставните му части се разкрива следната картина

INtelligent information system supporting observation, searching and DEteCTion for security of citizens in urban environment.

чиито най-тъмни краски са съставени от словесната комбинацията observation, searching и detection.

Според сайта stopp-indect.info, проектът включва познатото ни добре улично наблюдение, характеризирайки се допълнително с това, че комбинира последното с информация, старателно събирана онлайн – най-вече в добре посещавани форуми и социални мрежи.

Получените по този начин резултати ще бъдат включвани в база данни, която постоянно ще бъде актуализирана и допълвана с нови данни, идващи от

  • информационните потоци на камерите за наблюдение;
  • локализирането на местоположението на притежателите на мобилни устройства (преди всичко на смартфони);
  • биометричното разпознаване на физически лица и
  • мониторинга на електронните съобщения (най-вече чрез задържането на трафични данни).

С каква цел?

Според представите на участниците в проекта, резултатите от масовото наблюдение ще служат за извеждането на определени типове поведение, които да бъдат автоматично маркирани като подозрителни.

Сигурно вече се питате към кои типове поведение би се отнасяло това?

Някои проблясъци можем да открием в резултатите от проведените с полски полицаи тестове, които са определили следните типове поведение като подозрителни

  • безцелно шляене
  • събиране на повече от N на брой лица на едно място
  • кражба на кола
  • тичане
  • падане (строполяване) на земята
  • забравяне на багаж
  • застояване на едно място по-дълго от N на брой минути
  • крясъци
  • престрелки, експлозии
  • ругатни, псувни

И с какви последствия?

Според коментар в авторитетния немски вестник Die Zeit, набелязани като подозрителни лица ще бъдат идентифицирани с помощта на специфична търсачка, издирвани с помощта на камерите за наблюдение и следени от полицията чрез безпилотни летателни апарати.

Защо това трябва да ни интересува?

Защото INDECT

  • иска да знае какво правим, преди ние самите да го знаем, както и да определя какво е нормално и какво подозрително.
  • притежава всички предпоставки да нарушава личната ни непрокосновеност по невиждан до сега начин.
  • е кошмар, който дори Джордж Оруел не е могъл да предвиди.

Не знам за вас, но аз искам да си го спестя.

*CCTV by Duncan on Flickr