Tag: Мишел Барние

Article 19 търси баланса между свободата на словото и авторскоправната закрила

Image: Article 19 by art makes me smile on Flickr
ARTICLE 19

Article 19 е неправителствена организация, чието име препраща към чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Както можете да си представите, основните й дейности са насочени към защитата на основните човешки права на свободно изразяване и достъп до информация, които пък в последните години

все по-често се оказват в конфликт

с различните права над обекти на индустриална собственост и авторскоправна закрила.

В тази връзка и тъкмо в навечерието на световния ден на интелектуалната собственост от организацията са публикували своя манифест The Right To Share: Principles on Freedom of Expression and Copyright in the Digital Age.

Основната теза на документа е, че в условията на развиващото се с бързото настъпване на интернет информационно общество, споменатият вече конфликт е довел до

траен дисбаланс

между интересите на творците и правоносителите от една страна и потребителите на съдържание от друга.

Има ли изход?

Да, съставителите на манифеста предлагат няколко възможности, които бих обобщил до следните послания

1. Отпадане на отговорността за нетърговски нарушения върху обекти, закриляни от авторското право;

2. Преосмисляне на авторскоправната защита в цифровата среда;

3. Въвеждане на всеобхватни мерки за насърчаване на достъпа до знание и култура;

4. Нов прочит на всички международни договори с предмет защита на авторското право през призмата на основните човешки права.

Звучи познато, нали?

Да, подобни тези от време на време се прокрадват дори в речите на еврокомисарски величия като Нийли Крус и Мишел Барние. Което пък за мен е сигурен знак, че рано или късно някои от посланията ще бъдат претворени в дела.

В този смисъл

не се колебайте да хвърлите един поглед

на документа.

Обемът му от 28 страници не бива да ви стряска, защото е написан на приятно достъпен език, а това прави четенето му възможно дори в работна среда.

Ако имате въпроси – аз съм насреща!

Европейската Комисия и дигиталният копирайт: приказка без край

Image: European Commission by Sebastien Bertrand on Flickr
European Commission flags

От вчерашното прессъобщение на Комисията научаваме, че де факто членовете на европейското правителство са имали “ориентировъчен дебат”, посветен на съдържанието в цифровата среда.

В резултат от него е

постигнато съгласие

да се започне диалог, който да включва правоносители, ползватели и потребители на съдържание – обект на авторскоправна закрила, в който Комисията да играе ролята на посредник и да участва чрез членовете си Мишел Барние (Michel Barnier), Нийли Крус (Neelie Kroes) и Андрула Василиу (Androulla Vassiliou).

За мен една от най-интересните теми, предвидена за участниците в този диалог е представена от възможността за въвеждане на някои

необходими ограничения на авторското право

които да подпомогнат по-сериозната му интеграция и съответно възприятие в цифровата екосистема.

Примери?

Определено смислено ми се струва спряганото право за библиотеки и архиви да придобиват електронни книги и да ги отдават в наем (или заем) на потребители по интернет.

Към момента пречка за това се явява прекалено обширно разписаното право на автора (или праводържателя) да контролира предоставянето на индивидуален достъп (по безжичен път или кабел) до своето произведение.

Разбира се, това не е всичко, с което ще се занимава предвожданият от комисарската тройка кръжец.

Особено внимание ще се обръща на

отдавна набелязаните теми

като по-добрата хармонизация на правната рамка и трансграничното лицензиране.

Поглеждайте от време на време тук, за да не изпускате развитието.

Мишел Барние с перестроечни идеи за авторското право в ерата на интернет

Image: Ministerial Conference 2011 by World Trade Organization on Flickr
Ministerial Conference 2011

Мишел Барние (Michel Barnier) е европейският комисар с ресор вътрешен пазар и услуги, като в това си качество отговаря за въпросите, свързани с правото на интелектуална собственост.

Вчера Барние е участвал на събитие, организирано от Centre for European Policy Studies (CEPS) и е държал реч на тема Making European copyright fit for purpose in the age of internet.

Причината да я отразя тук е, че макар и да не се откроява с присъщия за колежката му Нийли Крус плам, речта на Барние все пак се явява малко или повече логическо продължение на словата, които борбената холандка държа в рамките на последната година (повече тук и тук).

В началото на говора си французинът посочва

големите достижения на последните две десетилетия

за които пряко или косвено е отговорно разрастването на световната мрежа:

In 1992, we never imagined that one day we would be able to read our favourite newspaper, discover new music or watch a film  anytime, anywhere, on any device – a laptop, a tablet or a phone.

We could not imagine the opportunities. Or indeed the challenges that would arise. In particular from a European perspective.

Под „challenges“, публиката, пред която говори Барние, разбира продължаващия да набира сила дискурс между носителите на авторски и сродни права и потребителите на интернет.

Такова изглежда е разбирането и на комисаря, и той не се бави да спечели симпатиите на присъстващите, заявявайки че

Copyright is at the heart of these opportunities and challenges.

От друга страна, Барние очевидно се е наел с нелеката задача

да изчисли квадратурата на кръга

поради което, отчитайки проблемите на последните години, решава да адресира и интернет потребителите, като отправя тезисния си за събитието въпрос

Therefore we must ask ourselves: is the copyright fit for the digital age?

Отговорът тук може да бъде само един и Барние не се посвенява да изрече

I do not think so.

Стигнал до този пасаж на речта, пред очите ми изплува паралел със спомен от близкото ни минало.

Използваните от европейския политик изразни средства ме подсетиха за интересната (макар и твърде закъсняла)

метафора на Тодор Живков

според която след повече от 40 години хвалебствия, социализмът бива оприличен с недоносче.

Подобно на дългогодишния български ръководител, който умува как от недоносчето да направи юнак, и Барние е обмислил план за оздравителни промени в сферата на авторскоправната закрила.

Опорната точка на плана му е приемането на нова законодателна рамка (copyright framework), чиито 4 съставни части да изпълняват следните условия

  • to facilitate the access of all Europeans to their heritage;
  • to pass the “Single Market test”, making more content available to more citizens, cross-border;
  • to provide the right incentives for those that create and invest in content and that ensures the right balance with other policy objectives such as education, research or innovation;
  • to include meaningful enforcement.

До тук добре, но идеите на Мишел Барние макар и благородни, твърде много напомнят на перестройката и страдат от нейните пороци.

За по-младите читатели на този блог напомням:

перестройката не целеше да реши същинските проблеми

на социализма, а по-скоро предлагаше козметични мерки, с които евентуално да смекчи поражданите от нерешените проблеми симптоми.

По същия начин могат да се възприемат предложенията на комисаря за вътрешния пазар – те не целят да пригодят авторскоправната рамка към изискванията на цифровото съвремие, а по-скоро търсят варианти да задържат незадоволителното за всички участници статукво.

Казано с други думи: Мишел Барние си е подготвил шишенце с реванол, при положение че има да лекува страдащ от гангрена пациент.