Tag: мрежова неутралност

ITU стандартизира следенето чрез Deep Packet Inspection

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Онези от вас, които се интересуват от регулацията на електронните съобщения със сигурност знаят, че в момента в Дубай протича WCIT или конференцията на Международния съюз по далекосъобщенията (Internetaional Telecommunication Union или ITU).

Най-лошите прогнози

които се правеха във връзка с тази конференция, засега се сбъдват.

Какво имам предвид ли?

Снощи Асен Генов сподели този линк на Facebook, от който е видно, че международният телекомукационен регулатор е стандартизирал изключително проблемната технология на Deep Packet Inspection.

Във Facebook Асен поиска становището на няколко души, в това число и на моята скромна особа, поради което реших да драсна този кратък блогпост.

Сега към основния въпрос – какво е Deep Packet Inspection?

Мисля, че най-доброто сравнение е онова с постепенно отмиращия свят на пощата.

Представете си една пощенска станция, в която пристигат писма за живеещите в нейния район получатели. Принципно писмата следва да се разпределят между работещите в станцията служители, които пък трябва да ги раздадат на получателите им.

Представете си, обаче, че вместо директно да преминат към раздаването, служителите в пощенската станция

първо отварят писмата, изчитат ги

и в зависимост от съдържанието им решават, дали да ги раздадат на получателите им, съответно кога и при какви обстоятелства да се случи това.

Това во кратце се случва и когато доставчиците на електронни съобщителни услуги използват Deep Packet Inspection – те могат да проверяват съдържанието на електронната ни комуникация и в зависимост от това, да определят съдбата й.

Следващият логичен етюд от рисуваната с толкова тъмни краски картина е филтрирането на определено съдържание или пък евентуалното му пренасочване му към т. нар. правоприлагащи органи.

Дали това ще се случи, обаче до голяма степен зависи от нас – активните гласоподаватели.

Вече със сигурност знаем как стоят нещата, а това ще ни даде възможност

да изградим подходяща стратегия за противодействие

Условието за това е да останем будни и да не позволяваме да ни успиват!

Philippe Aigrain и неговите 14 тези за реформа на авторскоправната закрила – първи впечатления

Image: taken from Philippe Aigrains blog owing to a CC BY-SA license.

Докторът по информатика, автор на книги и съосновател на гражданската инициатива La Quadrature Du Net Philippe Aigrain (Филип Егрен) е публикувал едно есе с вид на

манифест

което носи интригуващото заглавие “Елементи за реформата на авторското право и свързаните с него културни политики“.

След като го прегледах по диагонал, добих впечатлението, че Егрен се опитва да събере на едно място основните проблеми от отколешните дебати между правоносители и потребители на съдържание, както и – особено след политическия провал на споразумението ACTA в Европа – да внесе някои по-конструктивни и помирителни нотки в тях.

Мисля, че

основните му тези

могат да се сведат до четирите точки по-долу, а именно

  1. узаконяването на непазарното (некомерсиалното) споделяне на съдържание между физически лица;
  2. реформа в колективното управление на права (любима тема на Комитата);
  3. законовото цементиране на неподправената мрежова неутралност и
  4. въвеждането на т. нар. копирайт 2.0

Текстът си заслужава да бъде прочетен подробно и подобаващо осмислен.

Още на prima vista открих пасажи, с които не съм съвсем съгласен, но тях ще проблематизирам по-нататък.

Видно от текста е също, че дори сред поддръжниците на реформа в тази сфера съществуват разделителни линии, маркирани на моменти със сериозни конфликти.

Гарантирам ви

поредица от няколко поста

по темата, а и определено ще се радвам, ако с ваше участие се получи и конструктивна дискусия!

Отново за мрежовата неутралност

Image: Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing
by European Parliament on Flickr

Neelie Kroes listening attentively to MEPs during her hearing

Онази вечер с Комитата си говорихме за т. нар. мрежова неутралност и защо тя е толкова важна за всички нас – потребителите на интернет.

Представете си колко приятно бях изненадан днес, след като в рийдъра си открих това прессъобщение на Европейската Комисия, според което последната

ще проведе обществена консултация

посветена на запазването на отворения интернет.

Поводът за провеждането на консултацията е публикуваната през март тази година (и показваща притеснителни резултати) студия на BEREC, която отразих в този пост.

Нека с едно изречение ви напомня

защо темата трябва да ни интересува:

Ами не само защото нарушената мрежова неутралност има осоновноправни измерения, най-вече в сферата на личната неприкосновеност, но и поради чисто икономическите импликации върху малък пазар като българския.

Представете си, че доставчиците на мобилен интернет (а те не са повече от пръстите на една ръка) един по един започнат да блокират Skype или Viber, или пък други услуги, конкуриращи се с техния основен продукт – гласовата телефония и текстовите съобщения.

Не искам да всявам страх и паника, но нека спомена за някои от по-мнителните читатели на блога, че определени действащи на българския пазар фирми вече препятстват достъпа на потребителите си до Skype. С това кръгът на по-добрата конкуренция заплашително се стеснява.

Повече от ясно е, че се нуждаем от законово

цементиране на мрежовата неутралност

по холандски образец и това може да бъде един от логичните завършеци на консултативната процедура.

Така че аз ще участвам със собствено становище в консултацията.

А вие?

Писмо от Холандия: само неутралната мрежа е истинска мрежа

Image: Amsterdam clogs dailyshoot by Leshaines123 on Flickr
Amsterdam clogs dailyshoot

Преди по-малко от година долната камара (Tweede Kamer) на холандския парламент прие проектозакона за мрежова неутралност и този акт беше повод за широко изразена радост измежду радетелите за свободен достъп до интернет и информация като цяло.

За окончателното приемане на закона обаче бе нужно и неговото гласуване в горната камара, или Сената, на малкото кралство и това се случи вчера.

Какво пише в закона?

Обновеният холандски Закон за далекосъобщенията (Telecomwet) забранява блокирането и изкуственото забавяне на скоростта при интернет доставката. Понеже последното се осъществява най-често с помощта на т. нар. deep packet inspection, въпросната технология ще подлежи на сериозна регулация и тя на практика тя ще бъде допустима само при изчерпателно изброени в закона условия, или, когато потребителите са дали изричното си съгласие.

Друга интересна особеност на новоприетия закон е ограничаването на възможностите за прекъсване на интернет свързаността, като това ще бъде възможно само в случаи на измама или неплащане на дължима и фактурирана сума.

Какво означава това?

Мисля, че най-точният и най-краткият отговор е: засилване на правата на потребителите на интернет.

Така от една страна потребителите ще могат да разчитат на ясно разписани правила, както и на сигурността, че интернет доставчиците не ще могат да ограничават, спират или блокират достъпа до определени приложения.

Какви приложения ли?

В черния списък на доставчиците най-често влизат онези апликации, които или дублират собствените им услуги (Skype, видео по поръчка) или са в състояние да им докарат проблеми, какъвто обикновено е случаят с програмите, свързани с P2P трафика.

От друга страна, забраната за нарушаването на интернет свързаността изглежда като доста надежден инструмент срещу разните му там модели на трите удара и прочее праводържателски въжделения.

С други думи: само еднаквото третиране на всеки байт от информационния поток гарантира наличието на истинска мрежа и свързаното с нея право на информационен достъп.

Има ли друго интересно?

Да, и това е, че едновременно с циментирането на мрежовата неутралност в рамките на същия този Telecomwet се осъществява дългоочакваното транспониране на директива 2009/136, позната и като e-privacy directive. Тук за разлика от холандците не изоставаме, даже сме ги и изпреварили леко: у нас това се случи през декември миналата година и промените влязоха в новосъздадения чл. 4а от Закона за електронната търговия (ЗЕТ).

В завършек

да кажа, че макар и мрежовата неутралност да не спада към най-наболелите проблеми у нас, ще е много положително, ако родната политика се огледа в северозападна посока и вземе та привнесе малко добри практики от Низоземското кралство.

Мрежовата неутралност отново пред проблеми

Image: BEREC biroja atklasana Riga by Latvian Foreign Ministry on Flickr
BEREC biroja atkl??ana R?g?

Знаете ли кой или какво е BEREC?

Става дума за т. нар. Body of European Regulators for Electronic Communications или Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС).

Тези юнаци съществуват благодарение на Регламент 1211/2009, резидират в латвийската столица Рига и задачата им е действат като един вид форум за сътрудничество между националните регулаторни органи и Европейската комисия.

Защо ви казвам всичко това и каква е връзката със заглавието на темата ли?

Вчера попаднах на едно интересно тяхно изследване [PDF], което се занимава с (проблемите на) мрежовата неутралност в Европейския съюз.

От него става ясно, че BEREC са анкетирали 400 оператори на мрежи и доставчици на интернет услуги в Европа (250 стационарни и 150 мобилни), добър брой от които са заявили, че често прибягват до блокиране и филтриране на VoIP и P2P трафика в мрежите си.

Действията си операторите оправдават с „мрежова сигурност“ и „избягване на прекомерен трафик“.

Притеснителното е, че за целта операторите впрягат технологията позната като Deep Packet Inspection, която обикновено се използва за извличане на информация от данни в интернет (data mining), както и за следене, подслушване и цензура.

С нетърпение очаквам BEREC да публикуват подробния си доклад, както и каква ще бъде реакцията на Нийли Крус (Neelie Kroes).

Мрежова неутралност и лична неприкосновеност

Image: Network Monitoring System – alarms view by By Verax Systems Corp.,
via Wikimedia Commons

Network Monitoring System - alarms view

Темата “мрежова неутралност” е една от онези, които ме интересуват по-обстойно. Макар и не задължително в български контекст, на няколко пъти (тук, тук  и тук) съм и отделял внимание в другия си блог.

Повод за днешната статия ми даде становището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 07.10.2011, разглеждащо

мрежовата неутралност

през призмата на защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Но нека като за начало и на кратко изясниме какво всъщност означава това многоцитирано напоследък понятие.

За целта си позволявам да цитирам от гореспоменатото становище:

Концепцията за неутралността на мрежата се основава на възгледа, че информацията в интернет трябва да бъде предадена безпристрастно, без оглед на съдържание, дестинация или източник, както и че интернет потребителите трябва да бъдат в състояние самостоятелно да решат какви приложения, услуги или хардуер да използват. Това означава, че доставчиците на интернет услуги не могат, по свой избор, да дават предимство на определени приложения или услуги, или да забавят достъпа до други като например VoIP или P2P.

Защо това трябва да ни интересува?

Спецификата на интернет доведе до неговото припознаването като най-свободната и демократична медия.
Дебатът около мрежовата неутралност и най-вече желанието на интернет доставчиците да прилагат т. нар. управление на интернет трафик (traffic management) чрез техниките на филтриране, блокиране и мониторинг на съдържание постави тези качества на глобалната мрежа под въпрос, и извади като главeн аргумент в нейна защита (възможното) нарушение на свободата на словото и свободата на достъпа до информация.

Конкретните опасения се изразяваха в това, че използваните техники

могат да доведат до цензура

наложена от интернет доставчиците, а всъщност продиктувана от заинтересувани трети страни – в българския конкекст на пример от политически сили или организираната престъпност.

Становището на ЕНОЗД обаче разкрива и един допълнителен аргумент – възможното нарушение на защитата на лични данни и лична неприкосновеност на потребителите на интернет.

Това е така, защото някои от въпросните техники за управление на интернет трафика включват преглеждането претърсването на електронните съобщения на потребителите, посещаваните уебсайтове, изпратени и получени имейли, времето когато това се извършва и т.н.

Ясно е, че така упражнен, контролът върху преноса на данни е в състояние

да наруши основни права

гарантирани от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Същото важи и за правата, допълнително защитени от вторичното законодателство на ЕС, а именно член 5 от Директивата за защита на личния живот и електронните съобщения (2009/136/ЕО).

Разпознавайки реалната заплаха, ЕНОЗД призовава националните регулатори на електронни съобщения от една страна и държавните органи с мандат за защита на лични данни, от друга, да следят и гарантират спазването на правата на потребителите на интернет.

Самият аз прегледах днес сайтответе на КРС и на КЗЛД, но не можах да открия нищо по въпроса. Мрежовата неутралност за тях изглежда е нещо като terra incognita.

На моменти истински, ама истински се радвам, че сме в Европейския Съюз!